Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?

  • 4 594
  • 100
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 30 802
Да, от първо лице винаги имаш някакъв ход срещу гадостите. Само че околните нямат това предвид. Примерно аз си знам, че съм склонна към депресия или да кажем лека меланхолия, ниска енергия. И си планирам нещата по съответния начин - да имам време, да няма прекалена динамика. За околните това е някакво необяснимо затваряне и неправилна реакция. Правилната е да се нахилиш като Жокера и да се правиш, че все едно нищо няма.

Та хората искат да не отчиташ гадостите. А понякога трябва да ги отчетеш, да свириш отстъпление, да се прегрупираш. Само с даване напред хабиш всички сили и капитулираш.

# 91
  • Мнения: 2 341
Поне това, което зависи от нас сме длъжни, заради собственото си оцеляване, да променяме. А се оказва, че много неща зависят от нас. Избора за промяна е труден в тоя материален свят, но трябва да се помисли дали не направим нищо от страх от риска или да се пускаме с рогата напред заради нашето лично благо. Желаната промяна, колкото и да е трудна,  ни дава нов прилив на енергия. А тази жизнена енергия е важна за нормалното протичане на жизнените процеси чисто физически. Нещата са свързани - ум - емоции - тяло. И обратно - дългото потискане и душевен тормоз води до загуба и недостиг на енергия и в един момент започва да страда и физ. тяло.

Последна редакция: вт, 22 окт 2019, 08:09 от unabella

# 92
  • София
  • Мнения: 12 374
Дори не малка доза здравословен егоизъм е нужна, а по-голяма. Иначе всеки ти се качва на главата.

Аз нямам периоди на меланхолия. Грубо казано, или съм щастлива, или ми е скучно, или съм ядосана на нещо/някого. Това са ми обичайните състояния в личното време, всеки с различна продължителност. В работата нямам време за емоции.

Тъга изпитвам само при загуба на близък или приятел.

# 93
  • София
  • Мнения: 17 711
Не знам за усмихнати и любезни, но лошите и егоистични хора живеят по- дълго и това е напълно логично. Егоист > гледка се > не си слага проблемите на околните на сърце > по- малко стрес > по- малко болести.
Пък може и да са усмихнати някои, това няма връзка, важно е какво ти е вътрешното състояние и светоглед. Другото е повърхностно, като темата.

# 94
  • Мнения: 1 273
Някъде по-горе прочетох "не щастлив = здрав, а здрав = щастлив".
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят.  Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни,  защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.

Само човекът, който ослепява, може да разбере стойността на очите си. Дори това, да е в състояние и може да отиде и да си направи кафе, може да изглежда трудно. Човек може да постигне, да си купи нещо, но здраве не може да си купи. То е безценно. И примерно това да държиш желаният нов Айфон в ръцете си, да си осъществил нещо желано, да живееш в палат, в такъв случай като приоритетна важност отстъпва на заден план. Здравето е основна причина за това човек да се чувства добре. В такъв смисъл е основна предпоставка за щастие. В усещането за това, човек да се чувства добре, важна роля играят егоцентризмът и егоизмът като задължителен филтър, който възпира човек да прави нещо в свой ущърб.

Гьонсуратите, тъпигьозите или глупаците са най-щастливи, защото не си го слагат на сърцето, не се замислят много. Те хората са го казали "Щастието се състои в доброто здраве и късата памет"

Последна редакция: вт, 22 окт 2019, 08:00 от starinthenightsky

# 95
  • Мнения: 1 669
Не знам дали живеят по-дълго, но със сигурност живеят по-красиво.

# 96
  • Варна
  • Мнения: 2 768
Това е и вид лицемерие.
Да си все усмихнат и любезен.
Има такива хора-усмихва ти се насреща и ти говори любезно,но гледа да те клъвне.Или на ум те псува.

даа, имам такава колежка.

# 97
  • Варна
  • Мнения: 728
Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Мъчен човек, Дамян Дамянов

# 98
  • София
  • Мнения: 17 711
Обожавам Дамян Дамянов. Hug
Много подходящо и за темата.

# 99
  • Мнения: X
Попаднах преди време на следния афоризъм: "в едни хора живее Бог, в други - дявол, в трети - глисти."

Именно тези "с глистите", равнодушните, "спокойните", дето не се трогват от друго, освен от размножаване и хранене, се радват на най-висока продължителност на живота. А това, че изказванията и действията им изглеждат просташки, злобни, груби, "вампирски", безочливи, т.е. с някакъв (отрицателен) заряд, е напълно логично. Истинското зло всъщност идва от равнодушието, а не от лошотията, прикриваща купища липси, травми и проблеми.

Късата сламка е за останалите, дето много се впрягат по разни идеи, каузи, чувства, мисли, премисляния, предъвквания, независимо дали са добри, лоши, намусени или нахилени като репи.

# 100
  • Мнения: 18 684
Мисля, че тълкуваш неправилно тези с глистите като спокойни и равнидушни. Да имаш глисти причинява дискомфорт. Човек по-скоро се изнервя в такова състояние.

Общи условия

Активация на акаунт