Спокойно де, няма вярно или невярно. Нарича се дискусия. Това, че имаш мнение не значи, че не мога да те накарам да се замислиш дали и доколко е валидно. Много са ми странни хора, които реагират негативно на всякакъв вид аргументиране. Не знам кое мнение е по-вярно, но имам наблюдения, че се злоупотребява с това всичко да се натъпква във вътрешния свят, докато се пренебрегват външните проблеми. Защото е много по-лесно да дадеш хапчета на един човек, вместо да му се подобри средата и животът.
- Публикувана: 4 окт. 2019, 20:02 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 23:38 ч.
Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Ох,аз пък не виждам никаква връзка защо толкова се палиш на думите ми пък и не искам дискусия.Не искам да ме караш да се замислям и точка .Това е.Просто си изказах мнението.Това че теб те дразни и не го приемаш е твой проблем.Казваш-не съм съгласна,аз мисля така и така,вместо да нападаш.Защото има разлика.Върни се и се прочети.
Удобно ми било да прехвърлям на някого си нещо- това си е живо обвинение че АЗ правя нещо на някого.Нищо не прехвърлям на никого.Просто мисля по този начин и това беше моето мнение по въпроса.
Да, Смятам, че вътрешния свят дава отражение на външния.
Мисля ,че погрешно схващаш нещата които казах.Но край.Няма да се обяснявам повече.Имам си работа.
Удобно ми било да прехвърлям на някого си нещо- това си е живо обвинение че АЗ правя нещо на някого.Нищо не прехвърлям на никого.Просто мисля по този начин и това беше моето мнение по въпроса.
Да, Смятам, че вътрешния свят дава отражение на външния.
Мисля ,че погрешно схващаш нещата които казах.Но край.Няма да се обяснявам повече.Имам си работа.
Темата е конкретно дефинирана: Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Значи има ли такава връзка физиологична между склонността към усмивки и продължителност на живота. Не виждам да се прокарват някакви идеи за крайности, всеки си казва мнението.
Мисля, че няма пряка връзка, защото на продължителността на живота влияят ген, случайни събития, заболявания, карма...По-скоро позитивно мислещите хора може би привличат повече позитивни събития. Макар че не може да има равенство, защото любезността и усмивката може да са престорени, параван, професионално изискване.
Значи има ли такава връзка физиологична между склонността към усмивки и продължителност на живота. Не виждам да се прокарват някакви идеи за крайности, всеки си казва мнението.
Мисля, че няма пряка връзка, защото на продължителността на живота влияят ген, случайни събития, заболявания, карма...По-скоро позитивно мислещите хора може би привличат повече позитивни събития. Макар че не може да има равенство, защото любезността и усмивката може да са престорени, параван, професионално изискване.
Темата е конкретно дефинирана: Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Затова ще отиде в забвение.
Вероятно живеят по-щастливо. Тези с истинската усмивка, а не със служебната, протоколната. Когато човек е здрав, доволен от живота си, има всички поводи да се усмихва на света и да е в хармония е със себе си. Не е здравословно човек да не се чувства в хармония, щастлив, но усещането за такова се влияе и е обвързано и с външни фактори. Битът формира, рефлектира на мирогледа. Най-лесно и истински се усмихваш, когато животът ти предлага медец. Намръщените хора, нелюбезните имат най-голяма нужда от истинска усмивка и непресторена любезност. А те не са намръщени, защото непременно са лоши като хора. Това е повърхностен извод. Никой не е само добър или само лош.
Служебната усмивка и любезност може да е и досадна. Например при продавачите. Достигаща чак до фамилиарничене. Социалната любезност, усмивка, в които човек не влага нищо чисто емоционално, просто е начин да не си създава безсмислено напрежение, конфронтация. А да спечели някакъв тип дивиденти за себе си, симпатии, привърженици, просто защото поне привидно се прави, че обслужва нечий личен интерес, ползи. Де факто всеки си гледа на първо място личния интерес, фес. Само някои по-добре го прокарват. Социалната любезност може да е само външна маска за по-лесно адаптиране към някаква социална група/норми. Любезността в такъв смисъл може да е способ за по-лесно постигане на желаното от човек воден от своите егоистични подбуди в рамките на социалната група/среда. В ролята на любезен егоист, перде.
Служебната усмивка и любезност може да е и досадна. Например при продавачите. Достигаща чак до фамилиарничене. Социалната любезност, усмивка, в които човек не влага нищо чисто емоционално, просто е начин да не си създава безсмислено напрежение, конфронтация. А да спечели някакъв тип дивиденти за себе си, симпатии, привърженици, просто защото поне привидно се прави, че обслужва нечий личен интерес, ползи. Де факто всеки си гледа на първо място личния интерес, фес. Само някои по-добре го прокарват. Социалната любезност може да е само външна маска за по-лесно адаптиране към някаква социална група/норми. Любезността в такъв смисъл може да е способ за по-лесно постигане на желаното от човек воден от своите егоистични подбуди в рамките на социалната група/среда. В ролята на любезен егоист, перде.
Скрит текст:
Като отида да ми сменят маслото на колата жената е усмихната и си говорим за всичко и за нищо. Нарича се елементарно възпитание, а не неискрена усмивка..Наистина преиграваш - никой не ходи по улиците и не се хили като ряпа на вътрешния си мир. Примерно като ходим из планините ( а ние ходим почти всеки уикенд) винаги срещаме усмихнати и поздравяващи непознати хора. И го намирам за прекрасно.
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
И в банката не могат да ти обяснят професионално и усмихнато, а трябва да е професионално, намусено и троснато, така ли?
Скрит текст:
Не може ли да си усмихнат искрено, да се радваш, че виждаш приятеля си, или съседа си..Безплатна е усмивката....
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени.
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени.
Скрит текст:
Когато си ведър , предразполагаш и отсрещната страна. Един елементарен пример - на касата на един магазин сме със свекърва ми - продавачката си беше сложила един хубав венец и изглеждаше много свежо - направих й комплимент, заговорихме се - наистина много й отиваше. След малко тя ме пита на колко години е жената с мен и каква ми е. Каза ни, че за хора над 60 години в този ден имал0 30 % намаление и дали искам това намаление..Не знам, ако бях отминала намусена и крива без да кажа и дума на продавачката , дали щеше да ми обяснява за намалението...
Да видя приятел/съсед и да си полафим е едно.Да, предпочитам ги усмихнати.
НО!:
писнАло ми е непознати да ми се хилят като пача насреща ми...бензинджийката, масладжийката, продавачките, касиерките в банки или другаде.Ами, не си пием кафето заедно всеки ден, че да ми се хилят като първи дружки.
Откровено ме дразни и обикновено съм "зла и лоша".
Ако са учтиви и вежливи, без да ми се зъбят 100-каратово насреща, обикновено получават усмивка от мен и поощрение във вид на бакшиш, където може.
На нахилените репи бакшиш не давам.
Хах, ако живееха по-дълго нахилено-любезните, американците щяха да са безсмъртни вампири 
Много ми е трудно да работя с тях заради това, предпочитам тука с колегите-европейци да си поссъскаме по някой крив клиент, пък хем да ни мине, хем да си се сближим 
, отколкото онези, дето само викат уау, грейт, пърфект, уандърфул. суперстар! И после ги събарят нервите.
Много ми е трудно да работя с тях заради това, предпочитам тука с колегите-европейци да си поссъскаме по някой крив клиент, пък хем да ни мине, хем да си се сближим , отколкото онези, дето само викат уау, грейт, пърфект, уандърфул. суперстар! И после ги събарят нервите. 
Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Така поставен въпроса - не. /според мен/
Живеят по-дълго щастливите!
Може да си усмихнат и любезен само за пред хората, но да потискаш проблеми, конфликти, вътрешни драми, празноти...
Не съм привърженичка на модерните течения, ширещи се из виртуалното пространство , от рода на - бъди позитивен, усмихвай се!
За да си позитивен външно, първо трябва да си осъзнал вътрешно радостта от живота. Лицемерните усмивчици не само не са ми по вкуса, но и са вредни за усмихващия се по този начин.
По-дълго живеят осъзналите се, изразяващите себе си, отстояващите правата и нуждите си...! Разбира се, добре е това да става по начин, ненарушаващ чуждите права.
Така поставен въпроса - не. /според мен/
Живеят по-дълго щастливите!
Може да си усмихнат и любезен само за пред хората, но да потискаш проблеми, конфликти, вътрешни драми, празноти...
Не съм привърженичка на модерните течения, ширещи се из виртуалното пространство , от рода на - бъди позитивен, усмихвай се!
За да си позитивен външно, първо трябва да си осъзнал вътрешно радостта от живота. Лицемерните усмивчици не само не са ми по вкуса, но и са вредни за усмихващия се по този начин.
По-дълго живеят осъзналите се, изразяващите себе си, отстояващите правата и нуждите си...! Разбира се, добре е това да става по начин, ненарушаващ чуждите права.
Според д-р Чирков - да. С около 12-13 години по-дълъг живот - струва ми се логично от физиологична гледна точка.
Май се върже каруцата пред коня или се бъркат причината и следствието. Някой не живее по-дълго, защото е усмихнат и любезен. А е здрав, чувства се добре и затова е усмихнат. Поради това, че е здрав и се чувства добре, живее по-дълго, а не защото се прави на любезен.
Някъде по-горе прочетох "не щастлив = здрав, а здрав = щастлив".
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
По сто начина разбрах, че човек се разболява от дълго потискане, силен стрес и неща дето го тормозят психически. Живота не е лесен за никой, но е важно как приемаш тещата. Нещастните хора боледуват.
В този смисъл може би е идеята на темата - хората, които постигат някакъв баланс и по ведра гледна точка към света и отношенията с другите - боледуват рядко и съответно има вероятност да живеят по-дълго!
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
По сто начина разбрах, че човек се разболява от дълго потискане, силен стрес и неща дето го тормозят психически. Живота не е лесен за никой, но е важно как приемаш тещата. Нещастните хора боледуват.
В този смисъл може би е идеята на темата - хората, които постигат някакъв баланс и по ведра гледна точка към света и отношенията с другите - боледуват рядко и съответно има вероятност да живеят по-дълго!
И на мен ми е трудно. Аз лично ги приемам много емоционално и дълбоко и често след това разбирам, че е нямало смисъл от цялото това страдание.
Ами поне половината от нещата, заради които съм ляла сълзи въобще не са важни.
Сега се опитвам да работя в тази насока - как да съхраня себе си и здравето си на фона на ширещата се гадост. И почнеш ли да мислиш в тази насока - има резултат. Малка доза здравословен егоизъм е задължителна. И време за себе си, личните нужди и радости, глезотийки, анти-стрес бягства от реалността. И мисъл за това кое е важно и кое не, кое си струва. И разчистване - от тормозещи хора, обременяващи вещи, приятелства, любови, ангажименти....И малко преосмисляне на Егото - дали не е много свръх...и ти да му робуваш мъчително и приемаш всичко твърде лично. Дали суетата ти не е прекалена, щото тя е полезно нещо, но мине ли една граница почва да създава проблеми, най-вече на теб самия..и още и още начини за изчистване на излишни душевни драми.
Има една книга "Болестта като път", на
Торвалд Детлефсен. Преди много време като я пръчетох ми се стори странна и не я взех на сериозно. Сега от позицията на натрупания ми опит, все по'често с поуките, които си вадя се сещам за тази книга.
Ами поне половината от нещата, заради които съм ляла сълзи въобще не са важни.
Сега се опитвам да работя в тази насока - как да съхраня себе си и здравето си на фона на ширещата се гадост. И почнеш ли да мислиш в тази насока - има резултат. Малка доза здравословен егоизъм е задължителна. И време за себе си, личните нужди и радости, глезотийки, анти-стрес бягства от реалността. И мисъл за това кое е важно и кое не, кое си струва. И разчистване - от тормозещи хора, обременяващи вещи, приятелства, любови, ангажименти....И малко преосмисляне на Егото - дали не е много свръх...и ти да му робуваш мъчително и приемаш всичко твърде лично. Дали суетата ти не е прекалена, щото тя е полезно нещо, но мине ли една граница почва да създава проблеми, най-вече на теб самия..и още и още начини за изчистване на излишни душевни драми.
Има една книга "Болестта като път", на
Торвалд Детлефсен. Преди много време като я пръчетох ми се стори странна и не я взех на сериозно. Сега от позицията на натрупания ми опит, все по'често с поуките, които си вадя се сещам за тази книга.