Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?

  • 4 595
  • 100
  •   1
Отговори
# 30
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Това е и вид лицемерие.
Да си все усмихнат и любезен.
Има такива хора-усмихва ти се насреща и ти говори любезно,но гледа да те клъвне.Или на ум те псува.

# 31
  • Мнения: 859
Все усмихнати са само някои хора с психични отклонения. Значи предпочиташ едно искрено да те обиждат, да са груби и намусени хората с които общуваш, защото имали лош ден?
Вски има право на вкус - аз предпочитам другото, и стига с тази мантра, че било лицемерие....Има много хора, които са си просто такива - любезни и усмихнати. Сега излиза, че това е нещо много лошо...
Не мога да повярвам, че трябва да обяснявам защо е по-приятно да си в добро настроение и да се усмихваш по-често , дори и на малките неща....

# 32
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Естествено,че е по-приятно да си в добро настроение и да си усмихнат и любезен.
Обаче ние сме хора,не роботи.
И всеки ден не можем да сме ухилени до ушите.
А фалшивата усмивка винаги си личи.
Прекалената любезност също е досадна.

# 33
  • Мнения: 859
Просто като не си на кеф, си има начини да не обиждаш или да натрапваш лошото си настроение на хора, които с нищо не са го заслужили.

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Кенга, какво точно твърдиш и какво точно искаш от пишещите в темата?

# 35
  • София
  • Мнения: 12 374
Кенга, какво точно твърдиш и какво точно искаш от пишещите в темата?
И аз се чудя същото.

# 36
  • Другата България
  • Мнения: 36 882
"Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните"-това е заглавието на темата.
Последните постове на авторката нямат нищо общо със зададеното от самата нея заглавие. Несвързани постове, и опозиция на всеки, дръзнал да мисли различно, съпроводени и с доклади. Продавачки, колеги, баби, рода всякаква, лични примери-все нямащи нищо общо с...нищо.
Та не се чудете, логика няма да намерите, просто защото няма такава.

Отново ще напиша, по темата-не, не живеят по-дълго усмихнатите и любезните. Продължителността на живота няма нищо общо с това колко лицемерно или не се усмихваш или колко си любезен. Обратното е смешно да се предполага, камо ли да се твърди.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че темата трябва да бъде прекръстена на - Живеят ли по-дълго тези, на които им се усмихват и към които се държат любезно?
Дотук авторката обяснява как предпочита на нея да й се усмихват и да са любезни, т.е. консуматорски, вероятно на нея да й се удължи животът, а не че животът на усмихващите се и любезните ще е по-дълъг.

# 38
  • Мнения: 6 444
Мен лично, ме е страх и чувствам неприязън към вечно нахилени индивиди. Или държащи да покажат колко са Дзен и щастливи, пак с усмивка, разбира се. Двулични ми идват.
Усмивката трябва да е непринудена, да ти идва отвътре, за да е красива и да носи добро настроение. Това, че някоя продавачка ми се е усмихнала заучено, щото това и е задължение го приемам като част от пейзажа. Нито ме радва, нито ме спихва. Все тая ми е. Важно ми е да си върши работата, без да е намусена или тросната. Щото колкото и да ми се усмихва, ако не е компетентна- пак все тая...Важи за всички професии, де.
И по темата- усмихнат, любезен.... каквото ти е писано. С усмивка Simple Smile

# 39
  • София
  • Мнения: 12 374
С Андариел се познаваме лично, работила е с моето дете, и ще те помоля да се въздържаш от толкова грозни, напълно необосновани плюнки по нея. Тя е мил, интелигентен човек и добър професионалист. Съдейки по постовете ти напоследък, за теб не може да се каже същото.

Изобщо единственият хейт в темата извира от теб. Парадоксално, предвид заглавието, но факт. Доста народ, вкл. и моя милост, не схващаме дълбоката ти идея и си го признаваме най-чистосърдечно. Ти обаче не пропускаш случай да ухапеш, а накрая се фръцваш и изливаш кофа помия.

Ако т.нар. "любезни, усмихнати хора" са все като теб, майка плаче. Предпочитам другите.

# 40
  • Мнения: 6 444
Андариел, ей това деловото отговаряне ми е препъни камъка, значи Joy Отсреща започнат ли ми с тон в стил- длъжна си ми, или учителско начукващ канче.... дотам с любезността... Направо усещам как побеснявам.... и с хладен, студено- стържещ звук на говора ги поставям на място. И  после, оплакване и - при шефа Head Band Не се научих, и няма и да мога.

# 41
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
О, какво дълбоко прозрение, заради усмивката следва намаление и следователно дълъг живот.
И ако нямало усмивка, нямало да каже за намалението ли? Наистина?
Това говори лошо за персонала на този магазин.
Примерът е ужасно неподходящ.

Спокойният човек щади сърцето си, не нахиленият и не онзи, който по служба е любезен. Даже тези, които са длъжни да са любезни, не са ОК.

# 42
  • Другата България
  • Мнения: 36 882
Аз продължавам да не разбирам какво общо с темата има личния живот и ежедневието на авторката, информация за моменти отново от личния ѝ живот и контактите ѝ с колеги, пардон, обслужващ персонал, и изобщо всичко това каква връзка има с продължителността на живота? Thinking

# 43
  • София
  • Мнения: 62 595
Благодаря за комплимента, Таис, много мило!

Ами, не, не точно край с любезността, а изцяло минавам на процедурно ниво. Като наемен работник спазвам всички правила и процедури и не мога да ги наруша само защото на някого не му допадат. Ако има забележки по правилата и иска нещо различно, да се обърне към прекия ми началник.

# 44
  • Мнения: 7 172
Странни са ми въпросите към авторката каква е целта на темата й. Тема като тема, има и далеч по- нищонезначещи. Не сме тук да пишем докторантури. По- приятно е да се общува с усмихнати и учтиви хора, да.

Общи условия

Активация на акаунт