Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?

Ако приемем,че усмихнатите хора са спокойни и щастливи ,защото не са подложени на стрес,то тогава е логично и да са по-здрави.
Защото нали стреса е причина за много болести.

Обаче да си винаги любезен и усмихнат не означава,че всичко ти е наред и си спокоен.

Усмихването предполага физиологично и психологическо благополучие... има логика да е свързано с шанс за по-дълъг живот...
любезността не мисля, че има общо

Нищо общо няма усмивката и любезността с дълголетието.

Ох, леле, с този ексел!
Надзирател - надзирател - и затворниците някой трябва да ги пази и да си изтърпят наказанието. А това затвор или арест?

Има хора с по-ведри физиономии, дори и когато не се усмихват нарочно и от учтивост.
И обратно, аз ако някъде съм се зареяла и замислила и си вървя така като шемет към вкъщи да речем, можеш да решиш, че нещо съм се вкиснала, че ми е тъжно даже, а просто такова ми е нормалното изражение като не се усмихвам.
Днес например отново се разминах с една колежка, която ако не се заговорите, можеш да решиш, че е голяма скрипя, но в момента в който се усмихне, става съвсем различен човек.
В България по едно време битуваше някакъв неписан закон, че ако си много усмихнат, вежлив и хепи, често може да те вземат за пълен будала или пък съвсем несериозно. Затова масово хората гледаха страшно и изпод вежди, за да си придадат някаква тежест, да вдъхнат респект. Един вид - няма нужда да се правят на хубави, защото сами по себе си представляват такава ценност, че ще трябва да ги изтърпиш със вкиснатото им изражение и неприветливият им тон.
Поне така си мисля, че беше доскоро. Още си спомням как като отида в махленския магазин и поздравя, продавачката съвсем нагло ми се изсмиваше без да ми отвърне на поздрава.
Напоследък обаче като ни се пооткрехнаха хоризонтите, хората разбраха, че няма нищо лошо в това да си усмихнат и ведър и че все пак както казват мъдрите "Блага дума, врата отваря".
На пръв поглед някой намусен, като го поздравиш сутринта, направо може да разцъфне като цвете. Много се радвам като стане така.
А дали има връзка между дълголетието и ведростта - ако приемем, че емоциите влияят на здравето ни, предполага се, че тези, които успяват да се предпазят от гнева, тъгата, завистта итн вредни чувства, ще са по-здрави и съответно по-дълго ще живеят.
Но пък доколкото съм чувала и с радостта трябвало да се внимава, тъй като прекомерно радостно вълнение вредяло на сърцето. Така че май в крайна сметка ще опрат нещата до ген  и начин на живот.

Аз друго се чудя - ако човек гони все положителни емоции, то има известен риск като дойде негативна ситуация, да не може да реагира или отрицателната емоция да му се отрази още по-зле.

Също така ако човек е вечно усмихнат, смее се дори в стресови ситуации и всячески се опитва да се бори с негативни емоции...ми това е Жокера и Батман ще го набие.

Това става зависимост. Прави ми впечатление, че все такива гонещи позитивни емоции са със склонност към пристрастяване.

Нетърпими са. След време почват да пускат неадекватни хилежи с причина или без. Най-вече ако има едно общо спокойно настроение, с доза лека меланхолия, пристига това чудо и почва да сервира хипер-емоции.

Мисля, че го правят с цел реакция от другите, някой с тях да се хили и да ги валидира. Ако не го прави, го пишат намусен и кофти човек. А просто може да не иска да им влезе в настроението.

Ако искате да кажете нещо серозно на някого как го казвате?Например на колега,някаква забележка или нещо такова?Не се заяждам,наистина ми е интересно,защото аз не мога да съм непрекъснато любезна и много ми личи като се вкисна,опитвам се да го променя и да не ми личи ,но все още не постигам такъв контрол над емоциите си.Явно вие се контролирате по-добре.

Човек такъв ли се ражда или го придобива?
На мен ми се струва. че да го умееш това трябва да имаш добър артистизъм в себе си?Не съм добра актриса и ми личи пак казвам,за което ме е яд разбира се.Смятам че добрите "артисти" в живота успяват повече.Споделяте ли моето мнение?


По темата искам също да отговоря-смятам че усмихнатите и любезни хора Не живеят по-дълго от другите злобните и мрачните.За мен това не е правилната връзка :усмихнати=дълъг живот;Според мен усмихнатите и любезните живеят по-готин и по-щастлив живот от мрачните и неусмихнатите.
Хората които са мрачни и неусмихнати са такива защото нещо има което ги "яде" отвътре,тормози,стресира,депресира,натъжава и т.н.Т.е. в тях има демони които не са преодолели -болко ,обида ,тревога,тъга,гняв,завист и т.н. и не са преминали на другото ниво- да простят на всички и да започнат да се радват на живота.Тогава ще станат ведри,спокойни,щастливи,усмихнати,радостни и т.н.А това всичко е сързано пак с финансите,личното удовлетворение,хубаво семейство и т.н.В смисъл всичко е свързано.Т.е нещата не са толкова прости-този е любезен ,пък този защо е толкова крив.Също така всеки си има периоди в живота-хубав перио,по-лош период.
И естествено че искам да контактувам с усмихнати и любезни,НО със следното много важно уточнение -искренно усмихнати и любезни.С фалшиво любезни нито  ми е приятно,нито искам да контактува ,дори ме натоварват-защото виждам усмихната уста ,но студени зли очи.Предпочитам истинското лице пред лицемерието.

Ненавиждам вечно усмихнатите и положителни хора. Артисти.  В този живот няма как един истински човек да бъде вечно настроен по такъв начин. Предпочитам хора, които се държат така, каквото изпитват на момента. Искам да знам реално с кого контактувам, а не да се чудя "тая сега като ми се усмихва така, псува ли ме на ум или не". А това кой колко време живее, никой няма как да знае.

Абсолютно .

Изключително е удобно да прехвърлиш всички проблеми във вътрешния свят на човека. И след това да му лепнеш етикетче негативен, черноглед или неспособен да се радва.

Ами ако средата му е такава, че който и да попадне в нея, ще стане черноглед? Щото то трябва да си малко тъп, за да си от типа "плюеш го, то вика, че дъжд го вали", тоест да се радваш на живота в иначе токсична среда. На това му викат "happy camper" и е с негативно значение, някой, който е тъповато весел, каквото и да се случва.

Кой прехвърля?Аз ли?Неразбрах?
Не виждам връзка това вклюване с последните постове,но както и да е.
Всеки има право на мнение.

Прехвърляш несъзнателно, дори само като ползваш съответния изказ. А може просто животът на човека да е такъв, че някакъв външен фактор да му спихва настроението.

Ако всичко е наред, рядко има хора, дето пък чак толкова нещо да ги яде отвътре и да не могат да се зарадват на хубавото.

Добре, щом казваш.