Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?

  • 4 605
  • 100
  •   1
Отговори
# 15
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Връзката е обратна - здрав =>усмихнат, а не усмихнат=>здрав.
Това е моята теория и съответно злите и намръщени хора имат здравословни проблеми.

# 16
  • Мнения: 6 857
А в дълголетието, наистина има и генетични предпоставки. Но темата, както аз я схванах е, че щастливите хора живеят все пак по-дълго от нещастните. И това няма нищо общо с разните там модерни течения от типа "позитивно мислене" и т.н.

Последна редакция: сб, 05 окт 2019, 21:14 от Diorela

# 17
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Познавам една 96 годишна баба,но никога не съм я виждала да се усмихва.И хич не е любезна.
Обаче тя ходи сама в гората ,събира гъби и плодове ,гледа животни,може да цепи дърва и е в сравнително добро здраве.Като ме види обикновено ме хока,че все купувам боклуци от магазина.Тя от магазина купува само хляб.

Живяла е без никакъв стрес ,здравословна среда,чист въздух ,много движение,много физически труд и екологично чиста храна-сама си я произвежда.

# 18
  • Мнения: 30 802
Ама разбира се, че всички обичат позитивни хора. Да не ти мрънкат, да не ти напомнят за нелицеприятни неща. И уж всички са позитивни, но не могат да изтърпят и грам негативност, веднага се сдухват. За мен пък има нужда някакво ниво на обществено приемливо мрънкане и оплакване. Иначе има един доста токсичен натиск да си позитивен, дори нещата да не са наред. И да, хората предпочитат усмивка през зъби или насила, отколкото автентична реакция.

# 19
  • Мнения: 920
На усмихнатите и любезните не е гарантиран дълъг живот и това няма нищо общо с вътрешното, душевното състояние на човека, с отношението му към другите, а със съществуването на много рискове от инциденти, имунни заболявания и т.н.  Но пък са по-красиви и приятни за общуване от намръщените, черногледите и открито агресивните и конфликтни хора.

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
Усмихтат и любезен не означава и неконфликтен. НАй-любезно и усмихнато може такъв конфликт да ти спретне някой, че свят да ти се завие.
На мен горе-долу подобно впечатление ми правят такива любезни и усмихнато - много държат останалите да са любезни и усмихнати и да не казват нищо друго, освен любезност с усмивки и в никакъв случай да не споменават нещо за свои проблеми или просто да не са в настроение. Да не им развалят пейзажа. Емпатия нула - егоизъм на сто. Не обичали другите да ги занимават с проблемите си.
Не държа хората да са винаги усмихнати и любезни, но не искам да са груби и нагли или да не си вършат работата, когато става въпрос за служебни отношения.

# 21
  • Мнения: 760
Според мен усмихнатите и любезните живеят по-добре, с по-малко стрес и поради това може би и по-дълго. Представям си и обратното - намусен, черноглед човек, който не може да се зарадва на нищо, зъби се и вдига скандали за най-дребния проблем, усмихнатите го дразнят най-много - нервите му ще са все опънати, ще е стресиран и нещастен.
Не съм напълно съгласен. Според мен е наивно да се мисли, че когато някой е усмихнат и любезен, непременно живее по-добре и с по-малко стрес. Просто не всички показват проблемите си.
Не знам какво друго да кажа, темата за мен лично е малко тъпа.

# 22
  • Мнения: 859
Един елементарен пример - една намусена крива продавачка и една ведра, усмихната , говори за времето или нещо друго..Кое е за предпочитане? Аз избирам усмихнатата и това не се нарича изкуствена или неискрена усмивка, а учтивост и възпитание. Излизаш от магазина в добро настроение, а ако попаднеш на някоя невъзпитана кифла, която се дразни, че е влязъл клиент, защото цигарата й дими самотна навън - вдига ти нервичките и не е добре за самия теб да ти се образува стрес. Усмивката е безплатна и не знам защо в тази тема тя е свързвана с някакви захилени клоуни-роботи от някакво весело позитивно движение. Не става дума за такива хора - сигурно ги има някъде, не съм се натъквала.
Когато си на работа клиентите не се интересуват от личните ти проблеми и увесената ти физиономия, а са дошли да бъдат обслужени професионално - не да слушат разни драми и да са свидетели на лошо настроение. За последните неща си има психолози, приятели, спорт и т.н.

# 23
  • Мнения: 30 802
Аз пък като съм в банката, повече ме кефи намусената леля, която обаче е факир на операциите, а не избраният да е позитивен и леко притискащ продавач на кредити.

# 24
  • Мнения: 30 802
Аз имам друг въпрос. В кой параграф слагаме всеобщия натиск към жените да са усмихнати? Говоря за случая, в който за мъж е приемливо да гледа лошо, но на мен като жена дори непознати са ми казвали да се усмихвам повече. И не само непознати - вкл. и като професионален съвет. В същото време, ако се усмихнеш на грешен човек и го изтълкува грешно, може доста да ти скъси живота.

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
Кенга, ти описваш професионални отношения. На продавачката част от работата й е да е усмихната, защото продава. От банковия служител не очаквам усмивка, нито намусване, а делово отношение - да ми обясни каквото ме интересува, да извърши обработката на документите. Зная, че по североамериканските стандарти европейското делово отношение изглежда намусване, но това е положението - културни особености. Няма нужда никой да любезничи с мен, защото не отивам да ме забавляват или да ми правят добро настроение. Искам делово отношение и да си свършат работата както трябва.
В междуколегиалните също не е задължително хората да са усмихнати, макар с времето се сработват и се случва да се сприятелят.
За личните отношения е нещо друго. Там всеки решава как да се държи. Но пак някой да иска в лични отношения другият винаги да е любезен и усмихнат, ми, мерси, не искам такива отношения!

# 26
  • Мнения: 859
Наистина преиграваш - никой не ходи по улиците и не се хили като ряпа на вътрешния си мир. Примерно като ходим из планините ( а ние ходим почти всеки уикенд) винаги срещаме усмихнати и поздравяващи непознати хора. И го намирам за прекрасно.
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
Като отида да ми сменят маслото на колата жената е усмихната и си говорим за всичко и за нищо. Нарича се елементарно възпитание, а не неискрена усмивка..
И в банката не могат да ти обяснят професионално и усмихнато, а трябва да е професионално, намусено и троснато, така ли?
Безплатна е усмивката....
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени. Не може ли да си усмихнат искрено, да се радваш, че виждаш приятеля си, или съседа си..
Когато си ведър , предразполагаш и отсрещната страна. Един елементарен пример - на касата на един магазин сме със свекърва ми - продавачката си беше сложила един хубав венец и изглеждаше много свежо - направих й комплимент, заговорихме се - наистина много й отиваше. След малко тя ме пита на колко години е жената с мен и каква ми е. Каза ни, че за хора над 60 години в този ден имал0 30 % намаление и дали искам това намаление..Не знам, ако бях отминала намусена и крива без да кажа и дума на продавачката , дали щеше да ми обяснява за намалението...

Последна редакция: сб, 05 окт 2019, 18:07 от Мама Кенга

# 27
  • Мнения: 30 802
Kenga, не батки. Усмихваш се примерно на някой инсел и той го приема за знак, че го харесваш. Държиш се приятелски...и те налазва. При третия такъв случай вече ще си яко намусена.

# 28
  • София
  • Мнения: 12 374
На въпроса дали въпросните индивиди живеят по-дълго - не знам. Познавам доста възрастни хора, и вечно нахилени, и сърдитковци.

Аз съм егоист и взаимодействам с околния свят въз основа на личните ми усещания. Ако съм крива и имам кофти ден, цялото човечество ми пречи и не го крия. Ако ми е гот и съм хепи - личи си от километър. Не ми се занимава да крия настроенията си, с цел да направя някоя леля по-доволна.

П.П. И тук из планините хората се поздравяват любезно и прочие. Не е канадски феномен.

# 29
  • Мнения: 859
Възрастните хора, които вече не се усмихват, не са били такива цял живот. Деветдесет годишните баби нали не твърдите, че ги познавате от 90 години?
Моята баба винаги е била усмихната и позитивна - вече е на 94 - на лекар не е ходила и лекарства не е пила. В последните години изобщо не се усмихва - казва, че прекалено дълго вече живее....И я разбирам - в един момент мъдростта ти идва в повече, самотата....
Защо се намесва канадски феномен? Някъде нещо да съм говорила конкретно за Канада?
Говоря по принцип - ако обичате да се спрете с Канада или да си отворите тема за зимата и изобщо за плюене. Тази тема е за друго...

Общи условия

Активация на акаунт