Според д-р Чирков - да. С около 12-13 години по-дълъг живот - струва ми се логично от физиологична гледна точка.
- Публикувана: 4 окт. 2019, 20:02 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 23:38 ч.
Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Като се сетя как завърши земния си път Мариана Димитрова, силно се съмнявам.
Разни злобни вампири са по-дълголетни.
Разни злобни вампири са по-дълголетни.
по мои наблюдения гаднярите си живеят прекрасно и да дълголетни, в сравнение с добрите и чувствителни хора 
Наистина не знам защо е така,но това съм виждала около мен.
Наистина не знам защо е така,но това съм виждала около мен.
Гаднярите живеят много по- дълго . Според баба ми - защото и на Господ не му трябвали лоши хора.
Не. Онаа злобна бабичка от първия етаж, дето само кълне, вчера навърши 91 
А според мене има връзка.
Усмихнатият човек е щастливият човек, а това подобрява и общия му тонус и здраве. Мрачният човек е налегнат от най-различни грижи, непрекъснат стрес и това срива психиката , а от там и общото здраве.
Лошите хора не преживяват дълбоко разни морално-етични дилеми, не си тровят нервите, не са състрадателни и т.н. Затова и нервната им система е по-стабилна, съответно са по-здрави. Добрите хора са състрадателни и от това нервите им постепенно се опъват и се разболяват по-лесно.
Все пак да правим разлика между усмихнат и добър човек. Често самите обстоятелства правят човека усмихнат или мрачен, докато добър и лош си е черта на характера.
Разбира се, има и изключения, но това е правилото, което съм забелязала.
Усмихнатият човек е щастливият човек, а това подобрява и общия му тонус и здраве. Мрачният човек е налегнат от най-различни грижи, непрекъснат стрес и това срива психиката , а от там и общото здраве.
Лошите хора не преживяват дълбоко разни морално-етични дилеми, не си тровят нервите, не са състрадателни и т.н. Затова и нервната им система е по-стабилна, съответно са по-здрави. Добрите хора са състрадателни и от това нервите им постепенно се опъват и се разболяват по-лесно.
Все пак да правим разлика между усмихнат и добър човек. Често самите обстоятелства правят човека усмихнат или мрачен, докато добър и лош си е черта на характера.
Разбира се, има и изключения, но това е правилото, което съм забелязала.
Според мен усмихнатите и любезните живеят по-добре, с по-малко стрес и поради това може би и по-дълго. Представям си и обратното - намусен, черноглед човек, който не може да се зарадва на нищо, зъби се и вдига скандали за най-дребния проблем, усмихнатите го дразнят най-много - нервите му ще са все опънати, ще е стресиран и нещастен.
То стана манджа с грозде - уж усмихнати и живеят по-дълго, поле едни скапват живота на други и съответно вторите умират по-рано от ядове...
Покрая цялата мода с позитивното мислене от типа би хепи, би позитив, вече започва да ми писва от такива, започвам да ставам подозрителна. В повечето случаи усмивките и любезността са заучени. Предпочитам да видя истинския намусен, отколкото надрусан с усмивки и любезности.
Покрая цялата мода с позитивното мислене от типа би хепи, би позитив, вече започва да ми писва от такива, започвам да ставам подозрителна. В повечето случаи усмивките и любезността са заучени. Предпочитам да видя истинския намусен, отколкото надрусан с усмивки и любезности.
Аз пък предпочитам заучено усмихнати, любезни и добронамерени хора пред истински зли и намусени.
Много по-приятно се живее, а и по-дълго , както се оказва.
Въпрос на възпитание е да не занимаваш другите с лошото си настроение, особено ако тези други с нищо не са допринесли за него.
Много по-приятно се живее, а и по-дълго , както се оказва.
Въпрос на възпитание е да не занимаваш другите с лошото си настроение, особено ако тези други с нищо не са допринесли за него.
И после най-усмихнато те прецакват.
Усмихнат и любезен не означава добронамерен. По същия начин намусен не означава зъл. В момента има цяла култура на би хепи, би найс, би позитив, а точно там подводните течения са много силни.
По-лесно се живее, когато има предвидимост, независимо дали някой е намусен или усмихнат.
Усмихнат и любезен не означава добронамерен. По същия начин намусен не означава зъл. В момента има цяла култура на би хепи, би найс, би позитив, а точно там подводните течения са много силни.
По-лесно се живее, когато има предвидимост, независимо дали някой е намусен или усмихнат.
Прецакват те, ако си глупав. Усмивката не убива, злобата и завистта са убийство за личността, особено явните.
И пак повтарям - въпрос на възпитание е да не занимаваш другите с откровеното си лошо настроение и намусената си физиономия.
Не го знам това течение би хепи и като така не го следвам. И около мен никой не го практикува. Сигурно го пише в някой комунистически учебник по пропаганда или неврология ....
И пак повтарям - въпрос на възпитание е да не занимаваш другите с откровеното си лошо настроение и намусената си физиономия.
Не го знам това течение би хепи и като така не го следвам. И около мен никой не го практикува. Сигурно го пише в някой комунистически учебник по пропаганда или неврология ....
Познавам една 96 годишна баба,но никога не съм я виждала да се усмихва.И хич не е любезна.
Обаче тя ходи сама в гората ,събира гъби и плодове ,гледа животни,може да цепи дърва и е в сравнително добро здраве.Като ме види обикновено ме хока,че все купувам боклуци от магазина.Тя от магазина купува само хляб.
Живяла е без никакъв стрес ,здравословна среда,чист въздух ,много движение,много физически труд и екологично чиста храна-сама си я произвежда.
Обаче тя ходи сама в гората ,събира гъби и плодове ,гледа животни,може да цепи дърва и е в сравнително добро здраве.Като ме види обикновено ме хока,че все купувам боклуци от магазина.Тя от магазина купува само хляб.
Живяла е без никакъв стрес ,здравословна среда,чист въздух ,много движение,много физически труд и екологично чиста храна-сама си я произвежда.
Ама разбира се, че всички обичат позитивни хора. Да не ти мрънкат, да не ти напомнят за нелицеприятни неща. И уж всички са позитивни, но не могат да изтърпят и грам негативност, веднага се сдухват. За мен пък има нужда някакво ниво на обществено приемливо мрънкане и оплакване. Иначе има един доста токсичен натиск да си позитивен, дори нещата да не са наред. И да, хората предпочитат усмивка през зъби или насила, отколкото автентична реакция.
На усмихнатите и любезните не е гарантиран дълъг живот и това няма нищо общо с вътрешното, душевното състояние на човека, с отношението му към другите, а със съществуването на много рискове от инциденти, имунни заболявания и т.н. Но пък са по-красиви и приятни за общуване от намръщените, черногледите и открито агресивните и конфликтни хора.
Усмихтат и любезен не означава и неконфликтен. НАй-любезно и усмихнато може такъв конфликт да ти спретне някой, че свят да ти се завие.
На мен горе-долу подобно впечатление ми правят такива любезни и усмихнато - много държат останалите да са любезни и усмихнати и да не казват нищо друго, освен любезност с усмивки и в никакъв случай да не споменават нещо за свои проблеми или просто да не са в настроение. Да не им развалят пейзажа. Емпатия нула - егоизъм на сто. Не обичали другите да ги занимават с проблемите си.
Не държа хората да са винаги усмихнати и любезни, но не искам да са груби и нагли или да не си вършат работата, когато става въпрос за служебни отношения.
На мен горе-долу подобно впечатление ми правят такива любезни и усмихнато - много държат останалите да са любезни и усмихнати и да не казват нищо друго, освен любезност с усмивки и в никакъв случай да не споменават нещо за свои проблеми или просто да не са в настроение. Да не им развалят пейзажа. Емпатия нула - егоизъм на сто. Не обичали другите да ги занимават с проблемите си.
Не държа хората да са винаги усмихнати и любезни, но не искам да са груби и нагли или да не си вършат работата, когато става въпрос за служебни отношения.
Според мен усмихнатите и любезните живеят по-добре, с по-малко стрес и поради това може би и по-дълго. Представям си и обратното - намусен, черноглед човек, който не може да се зарадва на нищо, зъби се и вдига скандали за най-дребния проблем, усмихнатите го дразнят най-много - нервите му ще са все опънати, ще е стресиран и нещастен.
Не знам какво друго да кажа, темата за мен лично е малко тъпа.
Един елементарен пример - една намусена крива продавачка и една ведра, усмихната , говори за времето или нещо друго..Кое е за предпочитане? Аз избирам усмихнатата и това не се нарича изкуствена или неискрена усмивка, а учтивост и възпитание. Излизаш от магазина в добро настроение, а ако попаднеш на някоя невъзпитана кифла, която се дразни, че е влязъл клиент, защото цигарата й дими самотна навън - вдига ти нервичките и не е добре за самия теб да ти се образува стрес. Усмивката е безплатна и не знам защо в тази тема тя е свързвана с някакви захилени клоуни-роботи от някакво весело позитивно движение. Не става дума за такива хора - сигурно ги има някъде, не съм се натъквала.
Когато си на работа клиентите не се интересуват от личните ти проблеми и увесената ти физиономия, а са дошли да бъдат обслужени професионално - не да слушат разни драми и да са свидетели на лошо настроение. За последните неща си има психолози, приятели, спорт и т.н.
Когато си на работа клиентите не се интересуват от личните ти проблеми и увесената ти физиономия, а са дошли да бъдат обслужени професионално - не да слушат разни драми и да са свидетели на лошо настроение. За последните неща си има психолози, приятели, спорт и т.н.
Аз имам друг въпрос. В кой параграф слагаме всеобщия натиск към жените да са усмихнати? Говоря за случая, в който за мъж е приемливо да гледа лошо, но на мен като жена дори непознати са ми казвали да се усмихвам повече. И не само непознати - вкл. и като професионален съвет. В същото време, ако се усмихнеш на грешен човек и го изтълкува грешно, може доста да ти скъси живота.
Кенга, ти описваш професионални отношения. На продавачката част от работата й е да е усмихната, защото продава. От банковия служител не очаквам усмивка, нито намусване, а делово отношение - да ми обясни каквото ме интересува, да извърши обработката на документите. Зная, че по североамериканските стандарти европейското делово отношение изглежда намусване, но това е положението - културни особености. Няма нужда никой да любезничи с мен, защото не отивам да ме забавляват или да ми правят добро настроение. Искам делово отношение и да си свършат работата както трябва.
В междуколегиалните също не е задължително хората да са усмихнати, макар с времето се сработват и се случва да се сприятелят.
За личните отношения е нещо друго. Там всеки решава как да се държи. Но пак някой да иска в лични отношения другият винаги да е любезен и усмихнат, ми, мерси, не искам такива отношения!
В междуколегиалните също не е задължително хората да са усмихнати, макар с времето се сработват и се случва да се сприятелят.
За личните отношения е нещо друго. Там всеки решава как да се държи. Но пак някой да иска в лични отношения другият винаги да е любезен и усмихнат, ми, мерси, не искам такива отношения!
Наистина преиграваш - никой не ходи по улиците и не се хили като ряпа на вътрешния си мир. Примерно като ходим из планините ( а ние ходим почти всеки уикенд) винаги срещаме усмихнати и поздравяващи непознати хора. И го намирам за прекрасно.
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
Като отида да ми сменят маслото на колата жената е усмихната и си говорим за всичко и за нищо. Нарича се елементарно възпитание, а не неискрена усмивка..
И в банката не могат да ти обяснят професионално и усмихнато, а трябва да е професионално, намусено и троснато, така ли?
Безплатна е усмивката....
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени. Не може ли да си усмихнат искрено, да се радваш, че виждаш приятеля си, или съседа си..
Когато си ведър , предразполагаш и отсрещната страна. Един елементарен пример - на касата на един магазин сме със свекърва ми - продавачката си беше сложила един хубав венец и изглеждаше много свежо - направих й комплимент, заговорихме се - наистина много й отиваше. След малко тя ме пита на колко години е жената с мен и каква ми е. Каза ни, че за хора над 60 години в този ден имал0 30 % намаление и дали искам това намаление..Не знам, ако бях отминала намусена и крива без да кажа и дума на продавачката , дали щеше да ми обяснява за намалението...
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
Като отида да ми сменят маслото на колата жената е усмихната и си говорим за всичко и за нищо. Нарича се елементарно възпитание, а не неискрена усмивка..
И в банката не могат да ти обяснят професионално и усмихнато, а трябва да е професионално, намусено и троснато, така ли?
Безплатна е усмивката....
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени. Не може ли да си усмихнат искрено, да се радваш, че виждаш приятеля си, или съседа си..
Когато си ведър , предразполагаш и отсрещната страна. Един елементарен пример - на касата на един магазин сме със свекърва ми - продавачката си беше сложила един хубав венец и изглеждаше много свежо - направих й комплимент, заговорихме се - наистина много й отиваше. След малко тя ме пита на колко години е жената с мен и каква ми е. Каза ни, че за хора над 60 години в този ден имал0 30 % намаление и дали искам това намаление..Не знам, ако бях отминала намусена и крива без да кажа и дума на продавачката , дали щеше да ми обяснява за намалението...
На въпроса дали въпросните индивиди живеят по-дълго - не знам. Познавам доста възрастни хора, и вечно нахилени, и сърдитковци.
Аз съм егоист и взаимодействам с околния свят въз основа на личните ми усещания. Ако съм крива и имам кофти ден, цялото човечество ми пречи и не го крия. Ако ми е гот и съм хепи - личи си от километър. Не ми се занимава да крия настроенията си, с цел да направя някоя леля по-доволна.
П.П. И тук из планините хората се поздравяват любезно и прочие. Не е канадски феномен.
Аз съм егоист и взаимодействам с околния свят въз основа на личните ми усещания. Ако съм крива и имам кофти ден, цялото човечество ми пречи и не го крия. Ако ми е гот и съм хепи - личи си от километър. Не ми се занимава да крия настроенията си, с цел да направя някоя леля по-доволна.
П.П. И тук из планините хората се поздравяват любезно и прочие. Не е канадски феномен.
Възрастните хора, които вече не се усмихват, не са били такива цял живот. Деветдесет годишните баби нали не твърдите, че ги познавате от 90 години?
Моята баба винаги е била усмихната и позитивна - вече е на 94 - на лекар не е ходила и лекарства не е пила. В последните години изобщо не се усмихва - казва, че прекалено дълго вече живее....И я разбирам - в един момент мъдростта ти идва в повече, самотата....
Защо се намесва канадски феномен? Някъде нещо да съм говорила конкретно за Канада?
Говоря по принцип - ако обичате да се спрете с Канада или да си отворите тема за зимата и изобщо за плюене. Тази тема е за друго...
Моята баба винаги е била усмихната и позитивна - вече е на 94 - на лекар не е ходила и лекарства не е пила. В последните години изобщо не се усмихва - казва, че прекалено дълго вече живее....И я разбирам - в един момент мъдростта ти идва в повече, самотата....
Защо се намесва канадски феномен? Някъде нещо да съм говорила конкретно за Канада?
Говоря по принцип - ако обичате да се спрете с Канада или да си отворите тема за зимата и изобщо за плюене. Тази тема е за друго...
Все усмихнати са само някои хора с психични отклонения. Значи предпочиташ едно искрено да те обиждат, да са груби и намусени хората с които общуваш, защото имали лош ден?
Вски има право на вкус - аз предпочитам другото, и стига с тази мантра, че било лицемерие....Има много хора, които са си просто такива - любезни и усмихнати. Сега излиза, че това е нещо много лошо...
Не мога да повярвам, че трябва да обяснявам защо е по-приятно да си в добро настроение и да се усмихваш по-често , дори и на малките неща....
Вски има право на вкус - аз предпочитам другото, и стига с тази мантра, че било лицемерие....Има много хора, които са си просто такива - любезни и усмихнати. Сега излиза, че това е нещо много лошо...
Не мога да повярвам, че трябва да обяснявам защо е по-приятно да си в добро настроение и да се усмихваш по-често , дори и на малките неща....
Кенга, какво точно твърдиш и какво точно искаш от пишещите в темата?
"Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните"-това е заглавието на темата.
Последните постове на авторката нямат нищо общо със зададеното от самата нея заглавие. Несвързани постове, и опозиция на всеки, дръзнал да мисли различно, съпроводени и с доклади. Продавачки, колеги, баби, рода всякаква, лични примери-все нямащи нищо общо с...нищо.
Та не се чудете, логика няма да намерите, просто защото няма такава.
Отново ще напиша, по темата-не, не живеят по-дълго усмихнатите и любезните. Продължителността на живота няма нищо общо с това колко лицемерно или не се усмихваш или колко си любезен. Обратното е смешно да се предполага, камо ли да се твърди.
Последните постове на авторката нямат нищо общо със зададеното от самата нея заглавие. Несвързани постове, и опозиция на всеки, дръзнал да мисли различно, съпроводени и с доклади. Продавачки, колеги, баби, рода всякаква, лични примери-все нямащи нищо общо с...нищо.
Та не се чудете, логика няма да намерите, просто защото няма такава.
Отново ще напиша, по темата-не, не живеят по-дълго усмихнатите и любезните. Продължителността на живота няма нищо общо с това колко лицемерно или не се усмихваш или колко си любезен. Обратното е смешно да се предполага, камо ли да се твърди.
Мисля, че темата трябва да бъде прекръстена на - Живеят ли по-дълго тези, на които им се усмихват и към които се държат любезно?
Дотук авторката обяснява как предпочита на нея да й се усмихват и да са любезни, т.е. консуматорски, вероятно на нея да й се удължи животът, а не че животът на усмихващите се и любезните ще е по-дълъг.
Дотук авторката обяснява как предпочита на нея да й се усмихват и да са любезни, т.е. консуматорски, вероятно на нея да й се удължи животът, а не че животът на усмихващите се и любезните ще е по-дълъг.
Мен лично, ме е страх и чувствам неприязън към вечно нахилени индивиди. Или държащи да покажат колко са Дзен и щастливи, пак с усмивка, разбира се. Двулични ми идват.
Усмивката трябва да е непринудена, да ти идва отвътре, за да е красива и да носи добро настроение. Това, че някоя продавачка ми се е усмихнала заучено, щото това и е задължение го приемам като част от пейзажа. Нито ме радва, нито ме спихва. Все тая ми е. Важно ми е да си върши работата, без да е намусена или тросната. Щото колкото и да ми се усмихва, ако не е компетентна- пак все тая...Важи за всички професии, де.
И по темата- усмихнат, любезен.... каквото ти е писано. С усмивка
Усмивката трябва да е непринудена, да ти идва отвътре, за да е красива и да носи добро настроение. Това, че някоя продавачка ми се е усмихнала заучено, щото това и е задължение го приемам като част от пейзажа. Нито ме радва, нито ме спихва. Все тая ми е. Важно ми е да си върши работата, без да е намусена или тросната. Щото колкото и да ми се усмихва, ако не е компетентна- пак все тая...Важи за всички професии, де.
И по темата- усмихнат, любезен.... каквото ти е писано. С усмивка
С Андариел се познаваме лично, работила е с моето дете, и ще те помоля да се въздържаш от толкова грозни, напълно необосновани плюнки по нея. Тя е мил, интелигентен човек и добър професионалист. Съдейки по постовете ти напоследък, за теб не може да се каже същото.
Изобщо единственият хейт в темата извира от теб. Парадоксално, предвид заглавието, но факт. Доста народ, вкл. и моя милост, не схващаме дълбоката ти идея и си го признаваме най-чистосърдечно. Ти обаче не пропускаш случай да ухапеш, а накрая се фръцваш и изливаш кофа помия.
Ако т.нар. "любезни, усмихнати хора" са все като теб, майка плаче. Предпочитам другите.
Изобщо единственият хейт в темата извира от теб. Парадоксално, предвид заглавието, но факт. Доста народ, вкл. и моя милост, не схващаме дълбоката ти идея и си го признаваме най-чистосърдечно. Ти обаче не пропускаш случай да ухапеш, а накрая се фръцваш и изливаш кофа помия.
Ако т.нар. "любезни, усмихнати хора" са все като теб, майка плаче. Предпочитам другите.
Андариел, ей това деловото отговаряне ми е препъни камъка, значи 
Отсреща започнат ли ми с тон в стил- длъжна си ми, или учителско начукващ канче.... дотам с любезността... Направо усещам как побеснявам.... и с хладен, студено- стържещ звук на говора ги поставям на място. И после, оплакване и - при шефа 
Не се научих, и няма и да мога.
Отсреща започнат ли ми с тон в стил- длъжна си ми, или учителско начукващ канче.... дотам с любезността... Направо усещам как побеснявам.... и с хладен, студено- стържещ звук на говора ги поставям на място. И после, оплакване и - при шефа Не се научих, и няма и да мога. 
О, какво дълбоко прозрение, заради усмивката следва намаление и следователно дълъг живот.
И ако нямало усмивка, нямало да каже за намалението ли? Наистина?
Това говори лошо за персонала на този магазин.
Примерът е ужасно неподходящ.
Спокойният човек щади сърцето си, не нахиленият и не онзи, който по служба е любезен. Даже тези, които са длъжни да са любезни, не са ОК.
И ако нямало усмивка, нямало да каже за намалението ли? Наистина?
Това говори лошо за персонала на този магазин.
Примерът е ужасно неподходящ.
Спокойният човек щади сърцето си, не нахиленият и не онзи, който по служба е любезен. Даже тези, които са длъжни да са любезни, не са ОК.
Благодаря за комплимента, Таис, много мило!
Ами, не, не точно край с любезността, а изцяло минавам на процедурно ниво. Като наемен работник спазвам всички правила и процедури и не мога да ги наруша само защото на някого не му допадат. Ако има забележки по правилата и иска нещо различно, да се обърне към прекия ми началник.
Ами, не, не точно край с любезността, а изцяло минавам на процедурно ниво. Като наемен работник спазвам всички правила и процедури и не мога да ги наруша само защото на някого не му допадат. Ако има забележки по правилата и иска нещо различно, да се обърне към прекия ми началник.
Е, да де, ама заглавието едно, цитираната статия също, а твърденията на авторката са точно за здравето на консуматора на усмивките и любезността, а не за здравето на усмихнатия и любезния.
Специално за това с какви хора е по-приятно да се общува има доста теми в Клюкарника, така че тази ги дублира, ако това е предметът на дискусията. Но предвид заглавието, се предполага друго.
Пътуващите в Африка винаги разправят, че местните са доста сърдечни и усмихнати. Даже доста танци, веселие, изобщо - наглед позитивно. Обаче това не им помага да живеят по-дълго. Висока детска смъртност разваля статистиката, липса на здравеопазване, по някоя ебола от време на време...
А защо всъщност се прокарва идеята, че не си ли усмихнат, задължително си намръщен? Това са две доста полярни състояния и повечето хора през по-голямата част от времето се намират между тях, с някакво неутрално изражение и мимики. По принцип умението да реагираш адекватно на външни стимули, на околните, е един от признаците на доброто психично здраве, ако може така да се нарече. При някои заболявания, да речем в аутистичния спектър, болните не реагират правилно, не използват на място мимики и жестове, не ги разпознават добре, но могат да се усмихват. Като цяло и усмивките, и останалите гримаси са резултат от някаква интеракция. Тези насилствените при обслужващия персонал, изчезват, щом свършат работа. Свалят си усмивката, както си свалят сутиена, когато им свърши смяната.
Аз например много се чудя дали да не си сменя лекарката. Много усмихната, но не психира яко, когато има някакви притеснителни изследвания, говорили сме вече с нея по въпроса, че ако еди-какво се случи, трябва да се направи това и това. Излизат изследванията и се почва с усмивка да ми обясняв, че нямало нужда да се правят тези неща.
Аз например много се чудя дали да не си сменя лекарката. Много усмихната, но не психира яко, когато има някакви притеснителни изследвания, говорили сме вече с нея по въпроса, че ако еди-какво се случи, трябва да се направи това и това. Излизат изследванията и се почва с усмивка да ми обясняв, че нямало нужда да се правят тези неща.
Всъщност акцентът в думите на Чирков е този: "...че човек, който изпитва злоба, завист и желание за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото, а за лична изгода, умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане, появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии..."
И той се е изказал на фантазия, ама карай!
Много от болните хора се разболяват от лоши условия на живот или тормоз, ядове за другите и т.н. Като гледам егоистите и злобните много добре си живеят, защото за никого не им пука, гледат си здравето и каквото могат да докопат от живота.
Много от болните хора се разболяват от лоши условия на живот или тормоз, ядове за другите и т.н. Като гледам егоистите и злобните много добре си живеят, защото за никого не им пука, гледат си здравето и каквото могат да докопат от живота.
Аз само да напомня, че тоя, дето уж е социалист и милее за другите, сега е в болница именно заради сърдечен проблем, а нахалният задник си е в Белия Дом и ще изкара още един мандат като стой та гледай.
Интересното става, когато все пак тия хора догонят кариерата и личната полза. Да, гоненето е стресово, ама след това пък нека им е зле. Да не говорим, че ако си добряк и нищо не гониш, то се намира начин пак да ти се сложат задачи, ама не твои и не такива, дето ще ти донесат егоистична полза.
Интересното става, когато все пак тия хора догонят кариерата и личната полза. Да, гоненето е стресово, ама след това пък нека им е зле. Да не говорим, че ако си добряк и нищо не гониш, то се намира начин пак да ти се сложат задачи, ама не твои и не такива, дето ще ти донесат егоистична полза.
Чирков се е изказал като лисицата с опашката, поставяйки на едно ниво хора, изпитващи мъст и завист, с тези, които гонят кариера. И какво по дяволите означава за лична, а не обществена полза? Само даскалите, лекарите и прочие ли имат право да растат?
Каквато и да му е била мисълта, няма общо с така зададената тема. Обратното на отмъстителните завистливци не са усмихнатите и любезните индивиди.
Каквато и да му е била мисълта, няма общо с така зададената тема. Обратното на отмъстителните завистливци не са усмихнатите и любезните индивиди.
Има хора с по-ведри физиономии, дори и когато не се усмихват нарочно и от учтивост.
И обратно, аз ако някъде съм се зареяла и замислила и си вървя така като шемет към вкъщи да речем, можеш да решиш, че нещо съм се вкиснала, че ми е тъжно даже, а просто такова ми е нормалното изражение като не се усмихвам.
Днес например отново се разминах с една колежка, която ако не се заговорите, можеш да решиш, че е голяма скрипя, но в момента в който се усмихне, става съвсем различен човек.
В България по едно време битуваше някакъв неписан закон, че ако си много усмихнат, вежлив и хепи, често може да те вземат за пълен будала или пък съвсем несериозно. Затова масово хората гледаха страшно и изпод вежди, за да си придадат някаква тежест, да вдъхнат респект. Един вид - няма нужда да се правят на хубави, защото сами по себе си представляват такава ценност, че ще трябва да ги изтърпиш със вкиснатото им изражение и неприветливият им тон.
Поне така си мисля, че беше доскоро. Още си спомням как като отида в махленския магазин и поздравя, продавачката съвсем нагло ми се изсмиваше без да ми отвърне на поздрава.
Напоследък обаче като ни се пооткрехнаха хоризонтите, хората разбраха, че няма нищо лошо в това да си усмихнат и ведър и че все пак както казват мъдрите "Блага дума, врата отваря".
На пръв поглед някой намусен, като го поздравиш сутринта, направо може да разцъфне като цвете. Много се радвам като стане така.
А дали има връзка между дълголетието и ведростта - ако приемем, че емоциите влияят на здравето ни, предполага се, че тези, които успяват да се предпазят от гнева, тъгата, завистта итн вредни чувства, ще са по-здрави и съответно по-дълго ще живеят.
Но пък доколкото съм чувала и с радостта трябвало да се внимава, тъй като прекомерно радостно вълнение вредяло на сърцето. Така че май в крайна сметка ще опрат нещата до ген и начин на живот.
И обратно, аз ако някъде съм се зареяла и замислила и си вървя така като шемет към вкъщи да речем, можеш да решиш, че нещо съм се вкиснала, че ми е тъжно даже, а просто такова ми е нормалното изражение като не се усмихвам.
Днес например отново се разминах с една колежка, която ако не се заговорите, можеш да решиш, че е голяма скрипя, но в момента в който се усмихне, става съвсем различен човек.
В България по едно време битуваше някакъв неписан закон, че ако си много усмихнат, вежлив и хепи, често може да те вземат за пълен будала или пък съвсем несериозно. Затова масово хората гледаха страшно и изпод вежди, за да си придадат някаква тежест, да вдъхнат респект. Един вид - няма нужда да се правят на хубави, защото сами по себе си представляват такава ценност, че ще трябва да ги изтърпиш със вкиснатото им изражение и неприветливият им тон.
Поне така си мисля, че беше доскоро. Още си спомням как като отида в махленския магазин и поздравя, продавачката съвсем нагло ми се изсмиваше без да ми отвърне на поздрава.
Напоследък обаче като ни се пооткрехнаха хоризонтите, хората разбраха, че няма нищо лошо в това да си усмихнат и ведър и че все пак както казват мъдрите "Блага дума, врата отваря".
На пръв поглед някой намусен, като го поздравиш сутринта, направо може да разцъфне като цвете. Много се радвам като стане така.
А дали има връзка между дълголетието и ведростта - ако приемем, че емоциите влияят на здравето ни, предполага се, че тези, които успяват да се предпазят от гнева, тъгата, завистта итн вредни чувства, ще са по-здрави и съответно по-дълго ще живеят.
Но пък доколкото съм чувала и с радостта трябвало да се внимава, тъй като прекомерно радостно вълнение вредяло на сърцето. Така че май в крайна сметка ще опрат нещата до ген и начин на живот.
Аз друго се чудя - ако човек гони все положителни емоции, то има известен риск като дойде негативна ситуация, да не може да реагира или отрицателната емоция да му се отрази още по-зле.
Също така ако човек е вечно усмихнат, смее се дори в стресови ситуации и всячески се опитва да се бори с негативни емоции...ми това е Жокера и Батман ще го набие.
Също така ако човек е вечно усмихнат, смее се дори в стресови ситуации и всячески се опитва да се бори с негативни емоции...ми това е Жокера и Батман ще го набие.
Нетърпими са. След време почват да пускат неадекватни хилежи с причина или без. Най-вече ако има едно общо спокойно настроение, с доза лека меланхолия, пристига това чудо и почва да сервира хипер-емоции.
Мисля, че го правят с цел реакция от другите, някой с тях да се хили и да ги валидира. Ако не го прави, го пишат намусен и кофти човек. А просто може да не иска да им влезе в настроението.
Мисля, че го правят с цел реакция от другите, някой с тях да се хили и да ги валидира. Ако не го прави, го пишат намусен и кофти човек. А просто може да не иска да им влезе в настроението.
Аз вярвам, че е така, за това се старая да съм усмихната и любезна. Донякъде ми се е превърнало в маска. Постоянно съм любезна с всички и дори не мога да си представя да съм груба.
Ако искате да кажете нещо серозно на някого как го казвате?Например на колега,някаква забележка или нещо такова?Не се заяждам,наистина ми е интересно,защото аз не мога да съм непрекъснато любезна и много ми личи като се вкисна,опитвам се да го променя и да не ми личи ,но все още не постигам такъв контрол над емоциите си.Явно вие се контролирате по-добре.
Човек такъв ли се ражда или го придобива?
На мен ми се струва. че да го умееш това трябва да имаш добър артистизъм в себе си?Не съм добра актриса и ми личи пак казвам,за което ме е яд разбира се.Смятам че добрите "артисти" в живота успяват повече.Споделяте ли моето мнение?
По темата искам също да отговоря-смятам че усмихнатите и любезни хора Не живеят по-дълго от другите злобните и мрачните.За мен това не е правилната връзка :усмихнати=дълъг живот;Според мен усмихнатите и любезните живеят по-готин и по-щастлив живот от мрачните и неусмихнатите.
Хората които са мрачни и неусмихнати са такива защото нещо има което ги "яде" отвътре,тормози,стресира,депресира,натъжава и т.н.Т.е. в тях има демони които не са преодолели -болко ,обида ,тревога,тъга,гняв,завист и т.н. и не са преминали на другото ниво- да простят на всички и да започнат да се радват на живота.Тогава ще станат ведри,спокойни,щастливи,усмихнати,радостни и т.н.А това всичко е сързано пак с финансите,личното удовлетворение,хубаво семейство и т.н.В смисъл всичко е свързано.Т.е нещата не са толкова прости-този е любезен ,пък този защо е толкова крив.Също така всеки си има периоди в живота-хубав перио,по-лош период.
И естествено че искам да контактувам с усмихнати и любезни,НО със следното много важно уточнение -искренно усмихнати и любезни.С фалшиво любезни нито ми е приятно,нито искам да контактува ,дори ме натоварват-защото виждам усмихната уста ,но студени зли очи.Предпочитам истинското лице пред лицемерието.
Ненавиждам вечно усмихнатите и положителни хора. Артисти. В този живот няма как един истински човек да бъде вечно настроен по такъв начин. Предпочитам хора, които се държат така, каквото изпитват на момента. Искам да знам реално с кого контактувам, а не да се чудя "тая сега като ми се усмихва така, псува ли ме на ум или не". А това кой колко време живее, никой няма как да знае.
Ненавиждам вечно усмихнатите и положителни хора. Артисти. В този живот няма как един истински човек да бъде вечно настроен по такъв начин. Предпочитам хора, които се държат така, каквото изпитват на момента. Искам да знам реално с кого контактувам, а не да се чудя "тая сега като ми се усмихва така, псува ли ме на ум или не". А това кой колко време живее, никой няма как да знае.
Абсолютно .
Изключително е удобно да прехвърлиш всички проблеми във вътрешния свят на човека. И след това да му лепнеш етикетче негативен, черноглед или неспособен да се радва.
Ами ако средата му е такава, че който и да попадне в нея, ще стане черноглед? Щото то трябва да си малко тъп, за да си от типа "плюеш го, то вика, че дъжд го вали", тоест да се радваш на живота в иначе токсична среда. На това му викат "happy camper" и е с негативно значение, някой, който е тъповато весел, каквото и да се случва.
Ами ако средата му е такава, че който и да попадне в нея, ще стане черноглед? Щото то трябва да си малко тъп, за да си от типа "плюеш го, то вика, че дъжд го вали", тоест да се радваш на живота в иначе токсична среда. На това му викат "happy camper" и е с негативно значение, някой, който е тъповато весел, каквото и да се случва.
Изключително е удобно да прехвърлиш всички проблеми във вътрешния свят на човека. И след това да му лепнеш етикетче негативен, черноглед или неспособен да се радва.
Ами ако средата му е такава, че който и да попадне в нея, ще стане черноглед? Щото то трябва да си малко тъп, за да си от типа "плюеш го, то вика, че дъжд го вали", тоест да се радваш на живота в иначе токсична среда. На това му викат "happy camper" и е с негативно значение, някой, който е тъповато весел, каквото и да се случва.
Ами ако средата му е такава, че който и да попадне в нея, ще стане черноглед? Щото то трябва да си малко тъп, за да си от типа "плюеш го, то вика, че дъжд го вали", тоест да се радваш на живота в иначе токсична среда. На това му викат "happy camper" и е с негативно значение, някой, който е тъповато весел, каквото и да се случва.
Кой прехвърля?Аз ли?Неразбрах?
Не виждам връзка това вклюване с последните постове,но както и да е.
Всеки има право на мнение.
Прехвърляш несъзнателно, дори само като ползваш съответния изказ. А може просто животът на човека да е такъв, че някакъв външен фактор да му спихва настроението.
Ако всичко е наред, рядко има хора, дето пък чак толкова нещо да ги яде отвътре и да не могат да се зарадват на хубавото.
Ако всичко е наред, рядко има хора, дето пък чак толкова нещо да ги яде отвътре и да не могат да се зарадват на хубавото.
Прехвърляш несъзнателно, дори само като ползваш съответния изказ. А може просто животът на човека да е такъв, че някакъв външен фактор да му спихва настроението.
Ако всичко е наред, рядко има хора, дето пък чак толкова нещо да ги яде отвътре и да не могат да се зарадват на хубавото.
Ако всичко е наред, рядко има хора, дето пък чак толкова нещо да ги яде отвътре и да не могат да се зарадват на хубавото.
Добре, щом казваш.
Спокойно де, няма вярно или невярно. Нарича се дискусия. Това, че имаш мнение не значи, че не мога да те накарам да се замислиш дали и доколко е валидно. Много са ми странни хора, които реагират негативно на всякакъв вид аргументиране. Не знам кое мнение е по-вярно, но имам наблюдения, че се злоупотребява с това всичко да се натъпква във вътрешния свят, докато се пренебрегват външните проблеми. Защото е много по-лесно да дадеш хапчета на един човек, вместо да му се подобри средата и животът.
Ох,аз пък не виждам никаква връзка защо толкова се палиш на думите ми пък и не искам дискусия.Не искам да ме караш да се замислям и точка .Това е.Просто си изказах мнението.Това че теб те дразни и не го приемаш е твой проблем.Казваш-не съм съгласна,аз мисля така и така,вместо да нападаш.Защото има разлика.Върни се и се прочети.
Удобно ми било да прехвърлям на някого си нещо- това си е живо обвинение че АЗ правя нещо на някого.Нищо не прехвърлям на никого.Просто мисля по този начин и това беше моето мнение по въпроса.
Да, Смятам, че вътрешния свят дава отражение на външния.
Мисля ,че погрешно схващаш нещата които казах.Но край.Няма да се обяснявам повече.Имам си работа.
Удобно ми било да прехвърлям на някого си нещо- това си е живо обвинение че АЗ правя нещо на някого.Нищо не прехвърлям на никого.Просто мисля по този начин и това беше моето мнение по въпроса.
Да, Смятам, че вътрешния свят дава отражение на външния.
Мисля ,че погрешно схващаш нещата които казах.Но край.Няма да се обяснявам повече.Имам си работа.
Темата е конкретно дефинирана: Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Значи има ли такава връзка физиологична между склонността към усмивки и продължителност на живота. Не виждам да се прокарват някакви идеи за крайности, всеки си казва мнението.
Мисля, че няма пряка връзка, защото на продължителността на живота влияят ген, случайни събития, заболявания, карма...По-скоро позитивно мислещите хора може би привличат повече позитивни събития. Макар че не може да има равенство, защото любезността и усмивката може да са престорени, параван, професионално изискване.
Значи има ли такава връзка физиологична между склонността към усмивки и продължителност на живота. Не виждам да се прокарват някакви идеи за крайности, всеки си казва мнението.
Мисля, че няма пряка връзка, защото на продължителността на живота влияят ген, случайни събития, заболявания, карма...По-скоро позитивно мислещите хора може би привличат повече позитивни събития. Макар че не може да има равенство, защото любезността и усмивката може да са престорени, параван, професионално изискване.
Темата е конкретно дефинирана: Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Затова ще отиде в забвение.
Вероятно живеят по-щастливо. Тези с истинската усмивка, а не със служебната, протоколната. Когато човек е здрав, доволен от живота си, има всички поводи да се усмихва на света и да е в хармония е със себе си. Не е здравословно човек да не се чувства в хармония, щастлив, но усещането за такова се влияе и е обвързано и с външни фактори. Битът формира, рефлектира на мирогледа. Най-лесно и истински се усмихваш, когато животът ти предлага медец. Намръщените хора, нелюбезните имат най-голяма нужда от истинска усмивка и непресторена любезност. А те не са намръщени, защото непременно са лоши като хора. Това е повърхностен извод. Никой не е само добър или само лош.
Служебната усмивка и любезност може да е и досадна. Например при продавачите. Достигаща чак до фамилиарничене. Социалната любезност, усмивка, в които човек не влага нищо чисто емоционално, просто е начин да не си създава безсмислено напрежение, конфронтация. А да спечели някакъв тип дивиденти за себе си, симпатии, привърженици, просто защото поне привидно се прави, че обслужва нечий личен интерес, ползи. Де факто всеки си гледа на първо място личния интерес, фес. Само някои по-добре го прокарват. Социалната любезност може да е само външна маска за по-лесно адаптиране към някаква социална група/норми. Любезността в такъв смисъл може да е способ за по-лесно постигане на желаното от човек воден от своите егоистични подбуди в рамките на социалната група/среда. В ролята на любезен егоист, перде.
Служебната усмивка и любезност може да е и досадна. Например при продавачите. Достигаща чак до фамилиарничене. Социалната любезност, усмивка, в които човек не влага нищо чисто емоционално, просто е начин да не си създава безсмислено напрежение, конфронтация. А да спечели някакъв тип дивиденти за себе си, симпатии, привърженици, просто защото поне привидно се прави, че обслужва нечий личен интерес, ползи. Де факто всеки си гледа на първо място личния интерес, фес. Само някои по-добре го прокарват. Социалната любезност може да е само външна маска за по-лесно адаптиране към някаква социална група/норми. Любезността в такъв смисъл може да е способ за по-лесно постигане на желаното от човек воден от своите егоистични подбуди в рамките на социалната група/среда. В ролята на любезен егоист, перде.
Скрит текст:
Като отида да ми сменят маслото на колата жената е усмихната и си говорим за всичко и за нищо. Нарича се елементарно възпитание, а не неискрена усмивка..Наистина преиграваш - никой не ходи по улиците и не се хили като ряпа на вътрешния си мир. Примерно като ходим из планините ( а ние ходим почти всеки уикенд) винаги срещаме усмихнати и поздравяващи непознати хора. И го намирам за прекрасно.
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
Ако срещаш по главната в Пловдив засукани батки и им се усмихваш сластно и облизвайки устни с език - може и да загазиш. Сега трябва да обяснявам параметрите на усмивката ли?
И в банката не могат да ти обяснят професионално и усмихнато, а трябва да е професионално, намусено и троснато, така ли?
Скрит текст:
Не може ли да си усмихнат искрено, да се радваш, че виждаш приятеля си, или съседа си..Безплатна е усмивката....
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени.
Аз от вечни мрънкала и намусени хора бягам със сто....пък нека са искрени.
Скрит текст:
Когато си ведър , предразполагаш и отсрещната страна. Един елементарен пример - на касата на един магазин сме със свекърва ми - продавачката си беше сложила един хубав венец и изглеждаше много свежо - направих й комплимент, заговорихме се - наистина много й отиваше. След малко тя ме пита на колко години е жената с мен и каква ми е. Каза ни, че за хора над 60 години в този ден имал0 30 % намаление и дали искам това намаление..Не знам, ако бях отминала намусена и крива без да кажа и дума на продавачката , дали щеше да ми обяснява за намалението...
Да видя приятел/съсед и да си полафим е едно.Да, предпочитам ги усмихнати.
НО!:
писнАло ми е непознати да ми се хилят като пача насреща ми...бензинджийката, масладжийката, продавачките, касиерките в банки или другаде.Ами, не си пием кафето заедно всеки ден, че да ми се хилят като първи дружки.
Откровено ме дразни и обикновено съм "зла и лоша".
Ако са учтиви и вежливи, без да ми се зъбят 100-каратово насреща, обикновено получават усмивка от мен и поощрение във вид на бакшиш, където може.
На нахилените репи бакшиш не давам.
Хах, ако живееха по-дълго нахилено-любезните, американците щяха да са безсмъртни вампири Много ми е трудно да работя с тях заради това, предпочитам тука с колегите-европейци да си поссъскаме по някой крив клиент, пък хем да ни мине, хем да си се сближим , отколкото онези, дето само викат уау, грейт, пърфект, уандърфул. суперстар! И после ги събарят нервите.
Много ми е трудно да работя с тях заради това, предпочитам тука с колегите-европейци да си поссъскаме по някой крив клиент, пък хем да ни мине, хем да си се сближим , отколкото онези, дето само викат уау, грейт, пърфект, уандърфул. суперстар! И после ги събарят нервите. 
Живеят ли по-дълго усмихнатите и любезните?
Така поставен въпроса - не. /според мен/
Живеят по-дълго щастливите!
Може да си усмихнат и любезен само за пред хората, но да потискаш проблеми, конфликти, вътрешни драми, празноти...
Не съм привърженичка на модерните течения, ширещи се из виртуалното пространство , от рода на - бъди позитивен, усмихвай се!
За да си позитивен външно, първо трябва да си осъзнал вътрешно радостта от живота. Лицемерните усмивчици не само не са ми по вкуса, но и са вредни за усмихващия се по този начин.
По-дълго живеят осъзналите се, изразяващите себе си, отстояващите правата и нуждите си...! Разбира се, добре е това да става по начин, ненарушаващ чуждите права.
Така поставен въпроса - не. /според мен/
Живеят по-дълго щастливите!
Може да си усмихнат и любезен само за пред хората, но да потискаш проблеми, конфликти, вътрешни драми, празноти...
Не съм привърженичка на модерните течения, ширещи се из виртуалното пространство , от рода на - бъди позитивен, усмихвай се!
За да си позитивен външно, първо трябва да си осъзнал вътрешно радостта от живота. Лицемерните усмивчици не само не са ми по вкуса, но и са вредни за усмихващия се по този начин.
По-дълго живеят осъзналите се, изразяващите себе си, отстояващите правата и нуждите си...! Разбира се, добре е това да става по начин, ненарушаващ чуждите права.
Според д-р Чирков - да. С около 12-13 години по-дълъг живот - струва ми се логично от физиологична гледна точка.
Май се върже каруцата пред коня или се бъркат причината и следствието. Някой не живее по-дълго, защото е усмихнат и любезен. А е здрав, чувства се добре и затова е усмихнат. Поради това, че е здрав и се чувства добре, живее по-дълго, а не защото се прави на любезен.
Някъде по-горе прочетох "не щастлив = здрав, а здрав = щастлив".
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
По сто начина разбрах, че човек се разболява от дълго потискане, силен стрес и неща дето го тормозят психически. Живота не е лесен за никой, но е важно как приемаш тещата. Нещастните хора боледуват.
В този смисъл може би е идеята на темата - хората, които постигат някакъв баланс и по ведра гледна точка към света и отношенията с другите - боледуват рядко и съответно има вероятност да живеят по-дълго!
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
По сто начина разбрах, че човек се разболява от дълго потискане, силен стрес и неща дето го тормозят психически. Живота не е лесен за никой, но е важно как приемаш тещата. Нещастните хора боледуват.
В този смисъл може би е идеята на темата - хората, които постигат някакъв баланс и по ведра гледна точка към света и отношенията с другите - боледуват рядко и съответно има вероятност да живеят по-дълго!
И на мен ми е трудно. Аз лично ги приемам много емоционално и дълбоко и често след това разбирам, че е нямало смисъл от цялото това страдание.
Ами поне половината от нещата, заради които съм ляла сълзи въобще не са важни.
Сега се опитвам да работя в тази насока - как да съхраня себе си и здравето си на фона на ширещата се гадост. И почнеш ли да мислиш в тази насока - има резултат. Малка доза здравословен егоизъм е задължителна. И време за себе си, личните нужди и радости, глезотийки, анти-стрес бягства от реалността. И мисъл за това кое е важно и кое не, кое си струва. И разчистване - от тормозещи хора, обременяващи вещи, приятелства, любови, ангажименти....И малко преосмисляне на Егото - дали не е много свръх...и ти да му робуваш мъчително и приемаш всичко твърде лично. Дали суетата ти не е прекалена, щото тя е полезно нещо, но мине ли една граница почва да създава проблеми, най-вече на теб самия..и още и още начини за изчистване на излишни душевни драми.
Има една книга "Болестта като път", на
Торвалд Детлефсен. Преди много време като я пръчетох ми се стори странна и не я взех на сериозно. Сега от позицията на натрупания ми опит, все по'често с поуките, които си вадя се сещам за тази книга.
Ами поне половината от нещата, заради които съм ляла сълзи въобще не са важни.
Сега се опитвам да работя в тази насока - как да съхраня себе си и здравето си на фона на ширещата се гадост. И почнеш ли да мислиш в тази насока - има резултат. Малка доза здравословен егоизъм е задължителна. И време за себе си, личните нужди и радости, глезотийки, анти-стрес бягства от реалността. И мисъл за това кое е важно и кое не, кое си струва. И разчистване - от тормозещи хора, обременяващи вещи, приятелства, любови, ангажименти....И малко преосмисляне на Егото - дали не е много свръх...и ти да му робуваш мъчително и приемаш всичко твърде лично. Дали суетата ти не е прекалена, щото тя е полезно нещо, но мине ли една граница почва да създава проблеми, най-вече на теб самия..и още и още начини за изчистване на излишни душевни драми.
Има една книга "Болестта като път", на
Торвалд Детлефсен. Преди много време като я пръчетох ми се стори странна и не я взех на сериозно. Сега от позицията на натрупания ми опит, все по'често с поуките, които си вадя се сещам за тази книга.
Да, от първо лице винаги имаш някакъв ход срещу гадостите. Само че околните нямат това предвид. Примерно аз си знам, че съм склонна към депресия или да кажем лека меланхолия, ниска енергия. И си планирам нещата по съответния начин - да имам време, да няма прекалена динамика. За околните това е някакво необяснимо затваряне и неправилна реакция. Правилната е да се нахилиш като Жокера и да се правиш, че все едно нищо няма.
Та хората искат да не отчиташ гадостите. А понякога трябва да ги отчетеш, да свириш отстъпление, да се прегрупираш. Само с даване напред хабиш всички сили и капитулираш.
Та хората искат да не отчиташ гадостите. А понякога трябва да ги отчетеш, да свириш отстъпление, да се прегрупираш. Само с даване напред хабиш всички сили и капитулираш.
Поне това, което зависи от нас сме длъжни, заради собственото си оцеляване, да променяме. А се оказва, че много неща зависят от нас. Избора за промяна е труден в тоя материален свят, но трябва да се помисли дали не направим нищо от страх от риска или да се пускаме с рогата напред заради нашето лично благо. Желаната промяна, колкото и да е трудна, ни дава нов прилив на енергия. А тази жизнена енергия е важна за нормалното протичане на жизнените процеси чисто физически. Нещата са свързани - ум - емоции - тяло. И обратно - дългото потискане и душевен тормоз води до загуба и недостиг на енергия и в един момент започва да страда и физ. тяло.
Дори не малка доза здравословен егоизъм е нужна, а по-голяма. Иначе всеки ти се качва на главата.
Аз нямам периоди на меланхолия. Грубо казано, или съм щастлива, или ми е скучно, или съм ядосана на нещо/някого. Това са ми обичайните състояния в личното време, всеки с различна продължителност. В работата нямам време за емоции.
Тъга изпитвам само при загуба на близък или приятел.
Аз нямам периоди на меланхолия. Грубо казано, или съм щастлива, или ми е скучно, или съм ядосана на нещо/някого. Това са ми обичайните състояния в личното време, всеки с различна продължителност. В работата нямам време за емоции.
Тъга изпитвам само при загуба на близък или приятел.
Не знам за усмихнати и любезни, но лошите и егоистични хора живеят по- дълго и това е напълно логично. Егоист > гледка се > не си слага проблемите на околните на сърце > по- малко стрес > по- малко болести.
Пък може и да са усмихнати някои, това няма връзка, важно е какво ти е вътрешното състояние и светоглед. Другото е повърхностно, като темата.
Пък може и да са усмихнати някои, това няма връзка, важно е какво ти е вътрешното състояние и светоглед. Другото е повърхностно, като темата.
Някъде по-горе прочетох "не щастлив = здрав, а здрав = щастлив".
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
Моето мнение е различно. Не познавам щастливи хора само защото са здрави. Здравето и благините на живота се приемат за даденост и не се ценят. Точно обратното - най-имащите и здравите са най-недоволни, защото имат проблем с искането. Мислят, че им се полага още и още. Няма лошо в амбицията, но ако постигнатото ти носи удовлетвореност.
Само човекът, който ослепява, може да разбере стойността на очите си. Дори това, да е в състояние и може да отиде и да си направи кафе, може да изглежда трудно. Човек може да постигне, да си купи нещо, но здраве не може да си купи. То е безценно. И примерно това да държиш желаният нов Айфон в ръцете си, да си осъществил нещо желано, да живееш в палат, в такъв случай като приоритетна важност отстъпва на заден план. Здравето е основна причина за това човек да се чувства добре. В такъв смисъл е основна предпоставка за щастие. В усещането за това, човек да се чувства добре, важна роля играят егоцентризмът и егоизмът като задължителен филтър, който възпира човек да прави нещо в свой ущърб.
Гьонсуратите, тъпигьозите или глупаците са най-щастливи, защото не си го слагат на сърцето, не се замислят много. Те хората са го казали "Щастието се състои в доброто здраве и късата памет"
Това е и вид лицемерие.
Да си все усмихнат и любезен.
Има такива хора-усмихва ти се насреща и ти говори любезно,но гледа да те клъвне.Или на ум те псува.
Да си все усмихнат и любезен.
Има такива хора-усмихва ти се насреща и ти говори любезно,но гледа да те клъвне.Или на ум те псува.
Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Мъчен човек, Дамян Дамянов
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Мъчен човек, Дамян Дамянов
Попаднах преди време на следния афоризъм: "в едни хора живее Бог, в други - дявол, в трети - глисти."
Именно тези "с глистите", равнодушните, "спокойните", дето не се трогват от друго, освен от размножаване и хранене, се радват на най-висока продължителност на живота. А това, че изказванията и действията им изглеждат просташки, злобни, груби, "вампирски", безочливи, т.е. с някакъв (отрицателен) заряд, е напълно логично. Истинското зло всъщност идва от равнодушието, а не от лошотията, прикриваща купища липси, травми и проблеми.
Късата сламка е за останалите, дето много се впрягат по разни идеи, каузи, чувства, мисли, премисляния, предъвквания, независимо дали са добри, лоши, намусени или нахилени като репи.
Именно тези "с глистите", равнодушните, "спокойните", дето не се трогват от друго, освен от размножаване и хранене, се радват на най-висока продължителност на живота. А това, че изказванията и действията им изглеждат просташки, злобни, груби, "вампирски", безочливи, т.е. с някакъв (отрицателен) заряд, е напълно логично. Истинското зло всъщност идва от равнодушието, а не от лошотията, прикриваща купища липси, травми и проблеми.
Късата сламка е за останалите, дето много се впрягат по разни идеи, каузи, чувства, мисли, премисляния, предъвквания, независимо дали са добри, лоши, намусени или нахилени като репи.