Бихте ли предприели самостоятелно/solo пътуване?

Пътувала съм и сама, и в компания. И двете си имат предимства. Когато си сам, не се съобразяваш с никого (освен с разписания на влакове, автобуси и т.н. и с работното време на музеите). От друга страна, когато си с друг, можете да обменяте впечатления, а това обогатява преживяването. Но ако трябва да избирам между това да отида на място, на което искам да отида, сама (защото не мога да намеря с кого да отида) или да не отида изобщо, ще избера да отида сама.

А кои дестинации си посещавала сама?

До сега съм пътувала с компания, но започнах сама с детето/децата. Ако и те пораснат и не искат да идват с мен, ще пътувам сама. Не мога винаги да чакам някой да е на "моята вълна" и да има същите предпочитания за дестинация и средства като мен....
В Европа се пътува много лесно сам (самостоятелно организирано),  но много агенции имат соло-екскурзии не само в Европа. Защо не?
Виж за почивка на едно място е малко по-различно, там е добре да си с компания... Но пак не е задължително...

Гледала съм прекалено много крими-документални филми, за да се хвърля сама в такова приключение. Ако става въпрос за пътуване до друг град в България, може би да, но за чужбина - не. Пътувам до Румъния сравнително често и виждам доста млади момичета (от Азия най-вече), които пътуват сами. С няколкото, с които съм се заговорила казват, че обикалят из Европа. Опасно ми се струва.

Lygia, Мадрид и Стокхолм.

Мадрид ми е в списъка и Милано.

Elunaria, Няма нищо опасно... Просто избираш внимателно хотела - да е на по-централно място, четеш отзивите и даже да е малко по-скъп, избирам него... После проучваш предварително транспорта в съответния град - от летището до хотела, до забележителностите и т.н. Правиш си план по дни, къде и какво ще посетиш, ако се налага се купуват предварително билети онлайн. Не носиш всички документи и пари в дамската чанта, не ходиш сама по квартали и места, които не си видяла и проучила предварително в гугъл и най-важното не излизаш и не се прибираш в хотела по тъмно... Не е желателно като си сам да букваш квартири или апартаменти, просто няма рецепция към кого да се обърнеш при проблем. Избягваш частни трансфери и таксита, за да не попаднеш на измамници... И това е... Нищо страшно няма, просто трябва малко повече внимание и кураж, защото разчиташ само на себе си... Но на всякъде има хора, които могат да те опътят или помогнат... Хубаво е да поназнайваш някакъв език все пак...

От две години пътувам предимно сама. Била съм в 19 държави. Спала съм в хотели, хостели и апартаменти/къщи и сама и, с хората коити си живеят там. Най - забавното и странно спане ми беше в Ница, при една бабка на 70, която всяка сутрин ставаше да ходи да кара сърф . Пътуванията ми са за по една, или две нощи, рядко три, защото не мога да остъствам толкова време.

P.S. Не знам език.

Скучно ще ми е.

Разбира се,че бих тръгнала сама,особено щом се отнася за Европа.До сега не съм ходила сама,но напоследък все повече се замислям.Ходила съм на екскурзии сама,но все пак там си с група,запознаваш се с хората от групата и т.н. и не е същото.Мъжа ми не е фен на пътуванията,а на мен това ми е страст.Както са писали и по-горе момичетата,нямам и приятелка,която да е на "моите вълни",да и се пътува на същите дестинации,да има същия бюджет,свободно време и т.н..А и имаме малко дете,на което не би му било интересно да обикаля и да разглежда Севиля примерно.Освен това съм се убедила,че този тип туризъм(обикаляне по музеи,забележителности и др.) не е за деца и воденето им е излишна загуба на пари и нерви.Преди две години я водихме в Барселона и.....проспа половината време в количката.Единственото,което малко ме притеснява е да не ми е скучно.

Аз в последно време имам чувството, че доста се съобразявам с всички и всичко, които се случва около мен (мм, родители, приятели, работа) и мисля, че би ми дошло добре да си грабна раничката и да си подаря приключение. Приятелките ми обичат пътешествията, но напоследък сме на различни вълни наистина. Едната за добро утро вчера започна да злослови бившия си дългогодишен партньор, другата нещо друго и сякаш нямам нужда от това в момента.

Това което мен ме безпокои най-много е реакцията на близките и колко странно би им се сторило. Чудя се и дали няма да има обидени 😂

За деца до 5 години не е интересно, освен ако не се ходи само по зоо-градини и аквариуми.. Но зависи и от детето... Едното ми дете е пътешественик като мен, другото само пита кога ще се прибираме и му омръзва бързо... Така че е много индивидуално... Градски екскурзии с много ходене и посещения на музеи, галерии и т.н. е най-добре сам без малки деца... Мои приятели винаги водят бебетата си (няма на кой да ги оставят) и те винаги мрънкат или спят по ръцете им. Мъка си е за родителите това, а и да мислиш постоянно къде и с какво да ги храниш ако са на специална храна....

Мъка е и за тези които пъруват до тях в самолета.

Отдавна не се интересувам от това дали ще се обиди някой или не,каква ще е реакцията на другите или дали ще е мъка на тези от самолета!Особено за тези от самолета хич не ми дреме и въобще не ги мисля!При мен проблема е,че няма на кой да я оставим,а ако я мъкна с нас хем ще дадем пари и за нея,хем няма да и хареса.Мъжа ми също не е фен на екскурзиите и съм си мислила,че е вариант да ги оставя двамата да си се гледат и да си ходя сама.Хем ще спестим пари,хем всички ще са доволни!На почивка обаче не бих отишла сама.Ходим си тримата и ни е кеф.Почивките обаче са съвсем друг вид пътуване.

Ако пътувам сама ще ме е страх, ще ми е тъжно и ще ми е скучно. Това не е за мен!

Не пътувам сама, но това е въпрос на време да се промени. Основния ми проблем е страхът дали и как ще се оправя там, където отида, ако съм в чужбина. Транспорт, летище, метро .....кое къде за къде трябва да хвана. Мисля, че само това ме плаши. Иначе ми е цел, която ми уляга в главата и скоро ще се опитам да осъществя.
Имам неотложен ангажимент във Великобритания началото на другата година, ако не се намери кой да дойде с мен, ще се наложи някак си да се оправя сама.

Във Великобритания всичко е доста лесно направено. Почти не можеш да се объркаш. Има автобуси от летището и зависи до кое летище има и метро. Мен не ме притеснява това, а факта, че съм винаги като дупе и гащи с близки и приятели и да предприема самостоятелно пътуване ще изглежда налудничаво, та исках да си сверя часовника и да видя дали тук някой би се притеснявал от това. Мното е мотивиращо да видя, че има и други, които биха искали да пътуват сами!

Такъв сме тандем с ММ за пътувания, че не мога да си представя да тръгна нанякъде без него. Много сме обикаляли и преди детето ни да се роди, и после - още току що проходило се метнахме и с него. Предната екскурзия беше в началото на месеца, сега тъкмо резервирахме за следващата на предстоящия празник.

Пътувала съм сама по командировки, за удоволствие предпочитам с компания, да има с кой да обменя мисли и впечатления.

Аз също предпочитам да пътувам с ММ и детето, но понякога, когато съм в командировка, пътувам сама. Винаги обикалям града, обикновено се присъединявм към фри туровете. С малко предварително проучване в интернет, няма никакъв проблем за самостоятелно пътуване в Европа. Така съм обикаляла Любляна, Варшава, Брюксел, Скопие. Първо с тура обикалям основните забележителности, после минавам и през предварително набелязаните, интересни специално за мен, места.
От гледна точка на факта, че не трябва да се съобразяваш с никого, такова соло пътуване понякога даже ме изкушава. Но все пак е друго, да се обрънеш и да обсъдите видяното, да пиете заедно кафе, да ядете сладолед и т.н. За безопасността ми се струва все едно дали си сама или не. Ако разбира се спазваш базовите изизсквания - централен хотел, избягване на самотни улици по тъмно и т.н.

Е, в командировка е друго.

По време на командировк и аз съм сама. Какво да ти кажа - зависи от дестинацията. Ако не ходиш в мюсюлмански държави и африкански не мисля, че има проблем. А да не забравяме и латинска америка.

Пътувала съм сама в Европа ,като студентка ,докато учих в Германия.
Съквартирантката ми не обичаше да пътува.
Обаче аз исках.И се разхождах сама до Франция , Белгия,Холандия,Дания.
Говоря 3 езика.

В Европа според мен не е страшно да пътуваш сам,ако спазваш някои правила,които вече са изброени по-назад в темата.
Най-важно според мен е да избереш приличен хотел на централно място.
Да не си навън по тъмно.
Да не скиташ из съмнителни квартали
Да не се доверяваш на непознати.

В Азия или Африка обаче не бих пътувала сама.

Е то ако човек не излиза навън по тъмно, трябва да ходи в чужбина сам само лятото. Ето затова не бих ходила сама, друго си е с компания. Може да излезеш, да вечеряш в някоя кръчма, да пийнеш нещо, без да те е страх да се прибираш сама след това.

Не бих казала. Просто имаш много по-малко време да разглеждаш.
Иначе, логистично, поне при нас, никой не ти обяснява как да се придвижиш от летище до хотел и т.н.

По тъмно съм била сама навън, но в близост до хотела, който е бил централно разположен и е имало доста хора наоколо-

Друго е в смисъл, че нямаш избор. Като те пратят отиваш и оцеляваш. Не е като да си го организираш доброволно сама.

Половината емоция е в споделянето...не съм пътувала сама ( освен в командировка), но не мисля че бих си направила екскурзия някъде сама.

Една моя приятелка беше на студентски обмен в Дубай през лятото (супер горещо, но пък много евтино). Разбрахме се да отида на хотел, защото в нейното общежитие нямаше как, но да излизаме заедно и да обикаляме. Бях там за 5 дни - ами успяхме да прекараме само един ден с нея по някаква причина. През останалото време си обикалях сама, но беше страхотно. На всичкото отгоре кацнах в 2 сутринта, ама честно казано по-спокойна никога не съм се чувствала през живота си. Обличах се с дрехи под коляното и до раменете или дълги летни рокли с шалове и нямах никакви проблеми с никой. Когато се качвах на такси винаги ме настаняваха в розово такова с жена шофьор. Мъжете гледат, но там законите като цяло са много сурови. Излизах си по всяко време. Най-много обичах да вечерям в мола до фонтаните, защото хапвах набързо и после до 10-12 можех да влизам и да излизам от мола и да гледам представленията на пеещите фонтани.

В Европа нямам нищо против през деня да обикалям сама, но дори и в Европа ще ми е изключително некомфортно да съм сама през нощта в хотел или дори по тъмно на ново място.

Сама съм пътувала из БГ, възраст 16-25.

Пътувала съм 2015 и 2016-та сама с детето (съответно на 5 и 6 год.) из гръцките острови, island-hopping. И до ден днешен са ми едни от най-готините изкарвания, имаме прекрасни спомени и двете. Видяхме големи красоти, забавлявахме се, имахме си приключения..ще потретим със сигурност.

Да пътуваш сам е приключение. Правила съм го няколко пъти и в България и в чужбина(Люксембург, Прага, Будапеща, Виена). Като в Будапеща по този начин намерих дори любов, но това е дуга тема на разговор.
Пак бих го направила, но за съжаление няма да е скоро.

За Европа няма нищо нередно и страшно да обикаляш сам. Никой не знае дали си по принцип сам или точно в този момент си без половинка... Винаги срещам жени, обикалящи сами, даже им предлагам да ги снимам, като гледам как се мъчат със селфито...
ММ не му е интересно вече да обикаля из Европа, бил е почти навсякъде. Виж за Азия е винаги готов... Но в Европа имам съгласието му да си обикалям с децата или сама... Въпрос на настройка е... Разбира се, че е по-различно и малко скучно, но пък виждаш нови и интересни места... Сега ми е любопитно да се запиша на организирана екскурзия, да видя разликата...

Ако толкова те е страх, че ще се загубиш, има Google Maps. Много добър помощник в намирането на маршрута до дадено място.

По темата-много обичам да пътувам. Миналата година ходих до Скандинавия с колата, без придружител. Тази година бях до Великобритания и Ирландия. Носех със себе си таблет, на който имах офлайн навигация. Свърши чудесна работа в намирането на местата, а колата беше оставена на паркинг.

И аз съм пътувала сама из Европа- на екскурзии, на почивки, различни варианти.

Да, пътувала съм сама, но само в границите на Европа. Има си и + и -
Пак бих го направила, но за кратко, не за дълъг период от време.

Замисляла съм се мн по темата защото точно за дестинацията, която ми е мечта не мога да намеря някой, който да е на същата вълна. Досега не ми се е случвало да пътувам сама освен на командировка за един-два дни. Но явно съм по-дръпнат характер, представям си как вечерям сама някъде и не ми се струва приятно изживяване. В такива ситуации все ти се лепят разни навлеци да ти смутят комфорта.

Ами за да не ми се лепят навлеци и да не ми е неудобно, че се храня сама, просто не сядам в ресторант. Когато съм сама хапвам нещо на крак или си вземам нещо, което да го хапна в хотела...  Пица, дюнер, някакъв сандвич или даже китайско съм вземала за хотела... Навсякъде в Европа има какво да хапнеш без да се налага да сядаш в заведение... За пиене на кафе също може да вземеш и да пиеш в движение...  Например във Брюксел ако вземеш кафе за из път е 2,50 евро, ако го пиеш на място е 3,00 евро... 

Точно това и аз мислех да предложа!Тъка съм правила и аз.Тъпо ми е някак си да седна сама и да вечерям.Яла съм и по пътя,разхождайки се.

Преди години, поради обстоятелства (нямаше с кой) бях отишла някъде сама.
От тогава толкова се влюбих в този начин на пътуване (тъй като обикновено пътувах с много хора накуп), че напоследък гледам навсякъде сама да ходя. На няколко континента съм била сама, сега вече направо се мръщя, когато други хора изявят желание да идват с мен.

Прекрасно е да останеш сам със себе си, да идеш точно на местата, на които ти искаш, да останеш точно толкова време, колкото искаш, да се запознаеш с нови хора.

Винаги, когато отида на ново място, в първите дни гледам да направя free walking tour , и спя по хостели. Е, дърта съм вече, та си взимам самостоятелна стая в хостела, но просто атмосферата и приятелското настроение на всички гости в хостела ме привличат към това.
 

Едит: и вечерям сама в ресторанти също. Никога не съм имала проблем.  Често съм и със слушалки. В ресторанти не си е позволявал някой да се опита да седне при мен и да ми наруши комфорта. В кафета и барове се е случвало, но като кажа не, и се отдръпват, не е имало драми никога. А понякога ми е и било приятно да седна да си поговоря с някой, ако ми направи приятно впечатление.

Чудесно е да пътуваш сам! А Европа е и много безопасна за "единаци"!

Като навършвах 40 толкова се бях депресирала, че зарязах ММ да ни гледа децата и отидох сама на йога и сърф ритрийт в Коста Рика (аз всъщност исках да ида на остров Бали, но ММ пририта, че било твърде далеч, та направих компромис!) . Беше супер, запознах се с нови и готини хора от цял свят, но никой не ми досаждаше, когото исках да съм си сама. Никой не ми се тръшкаше, че съм решила да стана в 4 сутринта да снимам изгрева, етц. етц. Това беше най-страхотната почивка, йога и за мозъка и за тялото ми. Запознах се и с една канадска мацка, която беше обикаляла сама и Индия и Южна Америка (за втората дестинация вече и свалих шапка за куража!). Както и с друга - швейцарка, родена на същия ден и година като мен, която случайно снимах на общия ни РД на сърфа в 5 сутринта  - това е тя, Карин


И където и да отидеш се намират читави хора да ти подадат ръка в нужда!

PS Ще ви покажа няколко снимки от тази ваканция, беше наистина диво и чудесно!


Ако на някой му се гледа още - тук.

@Agent Provocateur всъщност Южна Америка не е такава драма за самостоятелно пътуване, стига да не си с твърде приключенски дух   Е, не казвам да тръгне човек по фавелите на Рио, но има много спокойни и туристически насочени места, в които се чувстваш безопасно - примерно Картахена или Меделин (прекрасни градове!!!) , Куско, Буенос Айрес,  и май цялото Чили ...

Щом и тя е могла и аз мога: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B9

Agent Provocateur,Много ме надъхваш!И аз много искам в Коста Рика!Или някъде в латинска Америка...Ние тази година за рождения ми ден бяхме семейно в Португалия,но колко му е за някои от следващите да си организирам едно самостоятелно далечно пътуване!

Agent Provocateur - страхотни снимки. Наистина е вдъхновяващо! Радва се , че е било чудесно преживяване, аз също се замислям за откъсване от всичко дори за седмица, дано да се получи.

Agent Provocateur, разкошни снимки...
Аз си признавам за извън Европа малко ме е страх сама. В смисъл дали където отида ще успея да се оправя и да намеря интересни хора, с които да бъда там... Сега ми е влязла една муха да се запиша на екскурзия до Китай или Виетнам и май никой не иска да идва с мен... Та за сега го обмислям с група да пътувам, поне транспорта ще е осигурен... А когато си с група, гид и т.н. не е толкова опасно все пак... Гледам в повечето организирани екскурзии има цена и за соло-пътуващ...

Да пътуваш сам е едно от най-хубавите неща, които може да си причини човек със свободен дух. Пътувала съм много в компании, но синхронизирането е толкова трудно, винаги е имало премълчано негодувание от един или друг, с редуване , къде се отива точно по време на екскурзията, колко време ще се остане и т.н. В Европа съм пътувала сама. Ако искам да си се потопя в моите си мисли и усещания - няма проблем, ако искам да поговоря с някого - пак няма проблем. Храня се всякак, включително и по ресторанти, дори бих казала, че доста обичам - шикозни места с прекрасна гледка, не мога да усетя кое му е срамното, изпитвам огромна наслада. Отнасят се към мен с внимание и уважение, клиент съм, все пак, какво друго може да се очаква. В баровете с жива музика можеш да си пиеш питието спокойно, а може и да завържеш лежерен разговор, без да ти се създава усещане за натрапничество. Не изпитвам никаква трудност да разговарям с непознати. По другите континенти не виждам защо да е различно като усещане за мен, но там съм пътувала в компания, така се получи. Ако мога да пътувам с човек/хора, с които вибрираме на една честота - с удоволствие, но сформиране на някакви насилени компании, само за да не съм сама или пък да отпаднат пътуванията генерално - не, мерси. Относно безопасност - като човек, който е бил нападан на входната му врата, няма място, което да ми се вижда опасно, при разумно поведение и преценка от моя страна. Всъщност този ми инцидент, макар и ужасен, ми понамести доста представи относно това как да живея и къде контролът трябва да приключи.

19 държави по 1-2 нощи, без език, какво успявате изобщо да видите?

  Agent Provocateur,снимките  са ......страхотни.Сама съм ходила само в Истанбул с две нощувки в азиатската  част-бях много щастлива!

В Европа е  сравнително лесно да де пътува самостоятелно, защото има доста фирми, които предлагат соло-екскурзии, които  имат и включена заинтригуваща програма. Зависи в какъв хотел сте, защото понякога нямаш най-приятната компания в хостелите. Има и много забележителности в Европа, които може да се видят от един човек.

Аз не съм почитател на ползването на фирми - за соло или за групово, все едно. Информацията е свободна и достъпна. Ако съм тръгнала някъде, не е проблем да се запозная предварително какво искам да видя, да взимам ли билети предварително и как да се случва всичко, както и да си избера приличен хотел на добра цена. Това с хотелите и агенциите е особено брутално. За една екскурзия проверявах кой точно е хотелът, локация, рейтинг, отзиви и се оказа, че хотелът не е изобщо в града, а е... след границата!!! Обадих им се да питам защо не казват нещо толкова важно и как си го представят това "свободно време вечер за разходка в града". 🙄 Имах и други издънки с агенции. Така че аз нерви за агенции нямам, тръгнала съм, за да ми е хубаво. За далечни дестинации пак сами си организираме програмата, за да е пълноценна и да не сме оскубани финансово срещу боклучава оферта.

Все повече се замислям за пътуване сама. Но ми се иска да тръгна и без група. Ей така - да си просто никой. Знам езици, поне ще мога да комуникирам.

Всичко най - забележимо! Въпрос на организация. Така съм свикнала по този начин, че сега се чудя какво ще правя цели 4 дни в Полша

Много, много бих искала да пътувам сама. Падам си малко темерут и нямам приятелки (поне не толкова близки), с мъжа ми пробвах да пътувам - мъка, много ни се разминават представите за добро прекарване. Обаче, съм голямо шубе и съм много притеснителна. Страх ме е, че няма да се оправя.

Трябва да се подготвиш за пътуването и няма как да не се оправиш. Има предварителна работа, ако ще пътува човек сам и на ново място, да си направи сам програма, да му е ясно кое и как за основните неща. Друг възможен вариант, който не отменя самоподготовката, е да се пътува с човек, който също иска да пътува сам и си правите някакви периодични виждания по време на екскурзията - да вечеряте заедно, да посетите нещо заедно и т.н. Така не сте слепени един за друг, а в същото време има на кого да се обадиш, ако чак толкова ти се наложи за нещо.

Тази година направих няколко пътувания, е, не сама, а с детето, но си беше все едно сама. Даже е по-сложно да си постоянно нащрек. Две пътувания с организирани екскурзии в Истанбул и Букурещ бяха отчасти като самостоятелни пътувания. Информацията от темите за Истанбул и Букурещ много ми помогна. Еми, оправих се с ориентирането. Особено в Истанбул, ако не бях попрочела предварително нямаше да видя нищо. Самостоятелно се придвижихме с метрото да небостъргача Сапфир, на другия ден отидохме с трамвая до пристанището и понеже в този ден нямаше директен кораб до Долма Бахче се наложи да идем първо до азиатската част и от там да направим връзка. Беше прекрасен ден, няма група, с която да се съобразяваш, карахме с нашето темпо. Не се лиших от информация в двореца, защото има аудио гид. Видяхме и Истиклял и кула Галата, хапнахме на заведенията под моста. Това ме окуражи и организирах самостоятелна почивка до Скиатос. Имаше лека драма с придвижването до Волос, защото пристигнахме в 3ч през нощта /другият вариант с дневен преход изискваше допълнителна нощувка/, но се оказа, че по пътя от автогарата до пристанището всички заведения работеха и музиката дънеше на макс, постоянно преминаваха коли и хора. Относно опасностите имахме интересно преживяване: Настанихме се на масичките на открито пред заведенията на пристанището и докато подремвахме на масата, чух шумолене и пред нас застанал един мургавичък, брадат субект, не особено спретнато облечен. Започнах да му показвам с ръка да се маха, а той дойде до масата с тъжен поглед и започна да рови в една найлонова торбичка, която носеше,  извади два геврека и ни ги остави на масата. Явно реши, че сме умрели от глад, щом дремем пред закусвалните. Е, това в България може ли да се случи? Ужасно ме досрамя, че го пъдех като просяк.
П.П. Скиатос се оказа много френдли дестинация за без собствен транспорт. Страшно ми хареса възможността да пътуваме всяка вечер до градчето с автобус и да се разхождаме из романтичните улички. А студията, където нощувахме бяха на мноого тихо място. След няколко години ALL в Турция това самостоятелно пътуване само ме накара да съжалявам, че по-рано не се престраших за този тип организация.

Kork, съседият Спорадски остров - Скопелос също е много подходящ за самостоятелно пътуване с (и без) дете. С щерката само двете изкарахме чудни 10 дни на него преди 3 години, юни месец. Мнооого зелен, красиви плажове, хубава местна кухня и много удобен транспорт между селцата и столицата на острова. Ние постоянно скитахме двечките, безпроблемна почивка беше.

Благодаря ви много за прекрасните отзиви! Нямах време за форума последните дни, но хвърлях по едно око на историите ви за самостоятелни пътешествия и всички бяха много вдъхновяващи! Връщам се и си ги препрочитам и събирам смелост и вдъхновение за своето самостоятелно пътешествие.

Пътувала съм и при възможност пак бих пътувала.
Единственото, което бих те посъветвала много да внимаваш за кражби в Италия и особено Испания.
Невероятно ловки крадци. Чантата през рамо и отпред, не носиш много кеш и оригинални документи.
Азия, Америките и Африка е по-спокойно, но кражби навсякъде стават.

Пътувала съм по различни начини в продължение на близо 20 години и съм обиколила голяма част от света. Понякога е било с групи - в Италия например, като в тези случаи малко общувам с хората в групата и съм се старала да са почти винаги чужденци, защото знаят отлично как да спазват дистанция. С български групи съм била 2 пъти и беше доста неприятно откъм хора заради мрънкането - в Мианмар и в Мароко. Така и така се концентрирам върху местата не виждам причина да се занимавам с чужди хора. Два пъти съм била с близки приятели в рамките на група (в Китай и в Норвегия) и си прекарахме чудесно, но като цяло там идеята беше всички да са си самостоятелни, с когото са дошли, и да ни е уреден транспортът и битовата част. Фантастично прекарах напълно сама в Малта, в Италия, в Египет 2 пъти, във Франция, в Швейцария, в Чехия, в Унгария, в Австрия, в Германия няколко пъти, в Холандия и Белгия, в Индия като изрично казвам, че бях в провинция Гоа и това е доста различно от Делхи или Агра. Ходила съм на йога ваканции в Гърция и в Италия и чуждите хора много ми тежаха заради натрапчивото си поведение. Като цяло обичам широко лично пространство и затова ми е добре с мъжа ми или сама. Всеки вид пътуване може да има своите плюсове, най-вече когато човек си спестява ангажиментите по организацията и ползва услуга. Същевременно има толкова лесни варианти за уреждане на престоя вече, а пътят отдавна със самолет е ясен, влаковете също могат да се резервиват онлайн предварително. Нямам опит с пътуване без ясен план, така че за такава опция друг може да сподели. На място какво прави човек може и да пита консиежа на хотела или преди това познати, които са посещавали града, да прочете. И определено препоръчвам дълъг престой на всяко място, за да се попие атмосферата и да се видят разбообразни места - в Малта например бях 13 дни и обикалях по 10 часана ден, има разкошни пешеходни маршрути и множество интересни места за изследване.

Съгласна, но тази луда глава беше стигнала и до Патагония!

А Колумбия ми е списъка с "ИСКАМ да ида там!!!" от поне 10 години! Аржентина също! Чили, разбира се! Перу и Боливия! ... И нямам никакъв мерак за Бразилия!

Запивам се да ви следя, станаха ми интересни разказите на някои от вас. Самата аз съм пътувала сама, но с организирана група. Съвсем сама не съм и си мисля, че ще ми бъде скучно, защото понякога имам нужда да говоря и споделям с друг човек, а чуди езици не говоря и няма да мога да се заговарям с всякакви хора по света. Другото е, че обичам да се отпускам, да не мисля за нищо и просто да слагам крак пред крак вървейки нанякъде, където ме водят. Ако съм сама трябва винаги да знам къде отивам и какво ще правя там, докато иначе има някой да ме води. Дали ще е група или приятел, с който пътуваме заедно, понякога просто друг решава, а аз блея напълно безхаберно и безотговорно. Замисляла съм се и за напълно самостоятелно пътуване точно защото понякога никой не е на моята вълна, дори агенциите също и някои мечти се отлагат, докато накрая си остават неосъществени завинаги, само защото не се е намерил човек, който да има същия интерес, като мен, в същия момент, да има своободно време и пари....