Бихте ли предприели самостоятелно/solo пътуване?

Agent Provocateur, разкошни снимки...
Аз си признавам за извън Европа малко ме е страх сама. В смисъл дали където отида ще успея да се оправя и да намеря интересни хора, с които да бъда там... Сега ми е влязла една муха да се запиша на екскурзия до Китай или Виетнам и май никой не иска да идва с мен... Та за сега го обмислям с група да пътувам, поне транспорта ще е осигурен... А когато си с група, гид и т.н. не е толкова опасно все пак... Гледам в повечето организирани екскурзии има цена и за соло-пътуващ...

Да пътуваш сам е едно от най-хубавите неща, които може да си причини човек със свободен дух. Пътувала съм много в компании, но синхронизирането е толкова трудно, винаги е имало премълчано негодувание от един или друг, с редуване , къде се отива точно по време на екскурзията, колко време ще се остане и т.н. В Европа съм пътувала сама. Ако искам да си се потопя в моите си мисли и усещания - няма проблем, ако искам да поговоря с някого - пак няма проблем. Храня се всякак, включително и по ресторанти, дори бих казала, че доста обичам - шикозни места с прекрасна гледка, не мога да усетя кое му е срамното, изпитвам огромна наслада. Отнасят се към мен с внимание и уважение, клиент съм, все пак, какво друго може да се очаква. В баровете с жива музика можеш да си пиеш питието спокойно, а може и да завържеш лежерен разговор, без да ти се създава усещане за натрапничество. Не изпитвам никаква трудност да разговарям с непознати. По другите континенти не виждам защо да е различно като усещане за мен, но там съм пътувала в компания, така се получи. Ако мога да пътувам с човек/хора, с които вибрираме на една честота - с удоволствие, но сформиране на някакви насилени компании, само за да не съм сама или пък да отпаднат пътуванията генерално - не, мерси. Относно безопасност - като човек, който е бил нападан на входната му врата, няма място, което да ми се вижда опасно, при разумно поведение и преценка от моя страна. Всъщност този ми инцидент, макар и ужасен, ми понамести доста представи относно това как да живея и къде контролът трябва да приключи.

19 държави по 1-2 нощи, без език, какво успявате изобщо да видите?

  Agent Provocateur,снимките  са ......страхотни.Сама съм ходила само в Истанбул с две нощувки в азиатската  част-бях много щастлива!

В Европа е  сравнително лесно да де пътува самостоятелно, защото има доста фирми, които предлагат соло-екскурзии, които  имат и включена заинтригуваща програма. Зависи в какъв хотел сте, защото понякога нямаш най-приятната компания в хостелите. Има и много забележителности в Европа, които може да се видят от един човек.

Аз не съм почитател на ползването на фирми - за соло или за групово, все едно. Информацията е свободна и достъпна. Ако съм тръгнала някъде, не е проблем да се запозная предварително какво искам да видя, да взимам ли билети предварително и как да се случва всичко, както и да си избера приличен хотел на добра цена. Това с хотелите и агенциите е особено брутално. За една екскурзия проверявах кой точно е хотелът, локация, рейтинг, отзиви и се оказа, че хотелът не е изобщо в града, а е... след границата!!! Обадих им се да питам защо не казват нещо толкова важно и как си го представят това "свободно време вечер за разходка в града". 🙄 Имах и други издънки с агенции. Така че аз нерви за агенции нямам, тръгнала съм, за да ми е хубаво. За далечни дестинации пак сами си организираме програмата, за да е пълноценна и да не сме оскубани финансово срещу боклучава оферта.

Все повече се замислям за пътуване сама. Но ми се иска да тръгна и без група. Ей така - да си просто никой. Знам езици, поне ще мога да комуникирам.

Всичко най - забележимо! Въпрос на организация. Така съм свикнала по този начин, че сега се чудя какво ще правя цели 4 дни в Полша

Много, много бих искала да пътувам сама. Падам си малко темерут и нямам приятелки (поне не толкова близки), с мъжа ми пробвах да пътувам - мъка, много ни се разминават представите за добро прекарване. Обаче, съм голямо шубе и съм много притеснителна. Страх ме е, че няма да се оправя.

Трябва да се подготвиш за пътуването и няма как да не се оправиш. Има предварителна работа, ако ще пътува човек сам и на ново място, да си направи сам програма, да му е ясно кое и как за основните неща. Друг възможен вариант, който не отменя самоподготовката, е да се пътува с човек, който също иска да пътува сам и си правите някакви периодични виждания по време на екскурзията - да вечеряте заедно, да посетите нещо заедно и т.н. Така не сте слепени един за друг, а в същото време има на кого да се обадиш, ако чак толкова ти се наложи за нещо.

Тази година направих няколко пътувания, е, не сама, а с детето, но си беше все едно сама. Даже е по-сложно да си постоянно нащрек. Две пътувания с организирани екскурзии в Истанбул и Букурещ бяха отчасти като самостоятелни пътувания. Информацията от темите за Истанбул и Букурещ много ми помогна. Еми, оправих се с ориентирането. Особено в Истанбул, ако не бях попрочела предварително нямаше да видя нищо. Самостоятелно се придвижихме с метрото да небостъргача Сапфир, на другия ден отидохме с трамвая до пристанището и понеже в този ден нямаше директен кораб до Долма Бахче се наложи да идем първо до азиатската част и от там да направим връзка. Беше прекрасен ден, няма група, с която да се съобразяваш, карахме с нашето темпо. Не се лиших от информация в двореца, защото има аудио гид. Видяхме и Истиклял и кула Галата, хапнахме на заведенията под моста. Това ме окуражи и организирах самостоятелна почивка до Скиатос. Имаше лека драма с придвижването до Волос, защото пристигнахме в 3ч през нощта /другият вариант с дневен преход изискваше допълнителна нощувка/, но се оказа, че по пътя от автогарата до пристанището всички заведения работеха и музиката дънеше на макс, постоянно преминаваха коли и хора. Относно опасностите имахме интересно преживяване: Настанихме се на масичките на открито пред заведенията на пристанището и докато подремвахме на масата, чух шумолене и пред нас застанал един мургавичък, брадат субект, не особено спретнато облечен. Започнах да му показвам с ръка да се маха, а той дойде до масата с тъжен поглед и започна да рови в една найлонова торбичка, която носеше,  извади два геврека и ни ги остави на масата. Явно реши, че сме умрели от глад, щом дремем пред закусвалните. Е, това в България може ли да се случи? Ужасно ме досрамя, че го пъдех като просяк.
П.П. Скиатос се оказа много френдли дестинация за без собствен транспорт. Страшно ми хареса възможността да пътуваме всяка вечер до градчето с автобус и да се разхождаме из романтичните улички. А студията, където нощувахме бяха на мноого тихо място. След няколко години ALL в Турция това самостоятелно пътуване само ме накара да съжалявам, че по-рано не се престраших за този тип организация.

Kork, съседият Спорадски остров - Скопелос също е много подходящ за самостоятелно пътуване с (и без) дете. С щерката само двете изкарахме чудни 10 дни на него преди 3 години, юни месец. Мнооого зелен, красиви плажове, хубава местна кухня и много удобен транспорт между селцата и столицата на острова. Ние постоянно скитахме двечките, безпроблемна почивка беше.

Благодаря ви много за прекрасните отзиви! Нямах време за форума последните дни, но хвърлях по едно око на историите ви за самостоятелни пътешествия и всички бяха много вдъхновяващи! Връщам се и си ги препрочитам и събирам смелост и вдъхновение за своето самостоятелно пътешествие.

Пътувала съм и при възможност пак бих пътувала.
Единственото, което бих те посъветвала много да внимаваш за кражби в Италия и особено Испания.
Невероятно ловки крадци. Чантата през рамо и отпред, не носиш много кеш и оригинални документи.
Азия, Америките и Африка е по-спокойно, но кражби навсякъде стават.

Пътувала съм по различни начини в продължение на близо 20 години и съм обиколила голяма част от света. Понякога е било с групи - в Италия например, като в тези случаи малко общувам с хората в групата и съм се старала да са почти винаги чужденци, защото знаят отлично как да спазват дистанция. С български групи съм била 2 пъти и беше доста неприятно откъм хора заради мрънкането - в Мианмар и в Мароко. Така и така се концентрирам върху местата не виждам причина да се занимавам с чужди хора. Два пъти съм била с близки приятели в рамките на група (в Китай и в Норвегия) и си прекарахме чудесно, но като цяло там идеята беше всички да са си самостоятелни, с когото са дошли, и да ни е уреден транспортът и битовата част. Фантастично прекарах напълно сама в Малта, в Италия, в Египет 2 пъти, във Франция, в Швейцария, в Чехия, в Унгария, в Австрия, в Германия няколко пъти, в Холандия и Белгия, в Индия като изрично казвам, че бях в провинция Гоа и това е доста различно от Делхи или Агра. Ходила съм на йога ваканции в Гърция и в Италия и чуждите хора много ми тежаха заради натрапчивото си поведение. Като цяло обичам широко лично пространство и затова ми е добре с мъжа ми или сама. Всеки вид пътуване може да има своите плюсове, най-вече когато човек си спестява ангажиментите по организацията и ползва услуга. Същевременно има толкова лесни варианти за уреждане на престоя вече, а пътят отдавна със самолет е ясен, влаковете също могат да се резервиват онлайн предварително. Нямам опит с пътуване без ясен план, така че за такава опция друг може да сподели. На място какво прави човек може и да пита консиежа на хотела или преди това познати, които са посещавали града, да прочете. И определено препоръчвам дълъг престой на всяко място, за да се попие атмосферата и да се видят разбообразни места - в Малта например бях 13 дни и обикалях по 10 часана ден, има разкошни пешеходни маршрути и множество интересни места за изследване.