Точно факта че се третира по меко заради случката с майка й, й показва, че може да се възползва от ситуацията и да й бъдат позволени повече неща от н вашето дете, не знам дали е така, просто предполагам. Добре, майка й е починала, тя е страдала, понесла е удар. Но вие предполагам нямате общо, вашето дете също, но то ако е така в един момент ще забележи тази разлика в отношението към него и към нея. Тогава можете да влезете в "страхотен" филм. Грешка е да се опитвате да компенсирате с повече внимание и по меко отношение загубата на детето. Животът не ни дели на хора с двама родители и на такива, преживели загуба. Напротив, по скоро на разумни и добри хора и на глезли / глезльовци, на които все другите са им виновни. Въпросът е какво искате да възпитате в децата си вие двамата като родители.
Съгласна съм с вас. Моят син например има малко присъствие от баща му, баби, дядовци и т.н. С него ми е лесно както казах, защото при глезотии реагирам остро и той си знае границите. Знае също, че света не се върти около него и не е зависим от ничие внимание. Няма къде да лавира така да се каже. Ако кажа не може няма на кой да се оплаче и затова е спокоен. Но това е вече друга ситуация. Хора които гледат не-биологични деца ще разберат. Много е трудно да си строг и остър с дете, което не си родил. Предполагам с времето ще привикна. Другото е, че ние отидохме да живеем в тяхната къща и сме малко като на чужда територия ако ме разбирате. Това допринася да е некомфортно, защото като стане криза направо искам да си ида. Няма да го направя разбира се, но някак си липсва комфорта от собствена къща.
А и все пак дете почти на 8 години е умно и знае как да говори и дори да манипулира. Хем усещам, че е тъжна на моменти, хем на други усещам че се глези и прилага манипулации..
