Фърат - шампионът е много сръчен, както на ринга, така и в бащинството. В очите на сина си той преобразява Истанбул - превръща в приказка и най-отчайващите моменти. Жесток е Истанбул за тях - хотелът, в които Фърат предплаща за една седмица е затворен от полицията. Не могат да си вземат дори дрехите. Следва друг силен удар - оказва се, че картата му е празна - откраднали са всичките му пари, подготвени за пътуването и предстоящото лечение. В унисон с тягостната обстановка е и проливният дъжд, който се сипе върху баща и син.
Останали без подслон и пари - единственият пристан за тях е кабинката с банкомати. Мокър и изплашен Гюнеш се притиска до баща си, а той рисува прекрасна подводница на дъното на океана, заобиколена с красиви морски обитатели. Гюнеш е капитанът, а Професор (мечето) пом-капитан. Пренесъл се в този приказен свят малкият отново потъва в сънищата си. Кафкас остава сам - неговото минало, разкаяние и отчаяние го разтърсват повече от нанесените юмруци. Страданието и болката, изчерпаните сили, цялата безнадеждност на създалата се ситуация съсипват неразрушимия Шампион. Но Кафкас, които загуби мача си с живота преди 5 години, няма намерение да загуби реванша!
Този момент си заслужава да бъде видян. Изпипан до съвършенство, всеки детайл поразява на фона на страхотната музика, която звучи. А брилянтната игра на Толга директно те пренася в света на Кафкас - несъзнателно ставаш съпричастен, усещаш физическа болка и не успяваш дъх да си поемеш. Толкова реално и истинско. Адмирации!