Случи ми се нещо странно XXI

Относно преражданията, аз лично не вярвам, но какво ми разказа моята колежка и приятелка днес. Синът й, когато бил на около три годинки й казал следното: мамо, аз преди съм бил яренце на дядо и баба, и дядо ме е заклал и аз съм се преродил в твое дете.
И една странна случка отпреди три дни, на рождения й ден. Прибрала се у тях и дочула почукване. Сякаш някой почуква мелодия в ритъм. Тръгнала в посока почукването, и установила, че се почуква на прозореца. Погледнала- никой. Излязла навън-никой. И забелязала едно птиченце на дървото, с жълта гушка, да подскача от клон на клон и да я гледа. Подскачало си и я гледало особено.
Родителите й са починали и според нея това е било поздрав от тях за рождения й ден.

Да, и аз птиците като се появят така на прозореца/балкона ги имам за знак, за Пратеници. Наскоро на прозореца в Офиса почука една сврака. А на покрива на блока на родителите ми живее сврака, която често ги 'посещава' на терасата. Приех го за знак и им звъннах веднага да ги чуя. Нищо особено не беше станало, но ми се зарадваха

Явно е сезонът на свраките. И на моята тераса долитат сега често, но не съм си и помисляла да са нещо свръхестествено. По- скоро май търсят храна.

При нас на работа има доста гаргички. Редовно идват до прозореца ни да крякат.
Онзи ден, като ходих в църквата реших да си взема светена вода. Имаше една много услужлива клисарка, която ми даде едно празно шишенце да си го измия първо и отгоре на чешмата видях кацнала сойка, която беше хванала в клюна си някакво зрънце. Реших, че е добър знак.

Пролетта на терасата на детската стая дойдоха два гълъба, по цял ден стояха на перваза и гледаха към стаята. След известно време си направиха гнездо вътре в самата терасат. Много ми беше приятна новата ни компания и най-странното беше , че не се страхуваха от мен. Оставях им трохи и водичка. Наскоро отанах неприятно изненадана , че ги няма.
Не знам защо бяха дошли точно вкъщи, надявам ае да е било за хубаво.

Зачетох се в темата и ми стана интересно. Не мислех да пиша, но после се сетих за няколко неща. Преди няколко години, ей така като, че ли от нищото като срещнех едно семейство, с което наскоро се бяхме запознали покрай децата на детската площадка започваше да ми става лошо, сърцебиене, топли вълни, разтрепервах се до пълно разлюляване, чак се чудех защо така, какво толкова има. Хората ни каниха на гости, искаха да се срещаме, бяха супер готини хора, но уви - аз получавах някакви такива кризи като ги видех и не можех да си представя да идем в тях на гости или те да дойдат у нас. Беше ми толкова кофти и се обвинявах дълго време. След време разбрах, че мъжът е тежко болен,малко по -късно почина . Дали е било някакво предчувствие или не знам, не вярвам много в такива неща, но знае ли човек.
Друга случка - един ден , както се разхождам в обедната почивка и нещо ме обезпокои, почнах да чувам някак по-силно линейка ако минеше покрай мен, чувах и някакви други по-силни шумове от самия град (като от строеж). Абе странно беше и изведнъж без да разбера как се запътих с бясна скорост към детската градина на сина ми. Имах някакво предчувствие, че е станало нещо и детето се нуждае от мен. По принцип съм си паника малко, но тогава усещах. Отидох пред детската (на 10 мин  пеша от моята работа) и гледам пожарникарите в двора. Изкарах си акъла, отидох и попитах какво е станало, те казаха, че не знаят и сега проверяват, тъкмо бяха дошли.
Почукаха на вратата, звъняха никой не им отвори. По едно време се появи едната от учителките и каза, че децата са евакуирани навън близо до детската, тъй като алармата им за пожар се включила. Не беше нешо особено, но детето ми беше уплашено, добре, че отидох.  И още една случка от уще - детето ми беше предущна, когято трябваше да имат благотворителен крос. Щеше да се състои в парка близо до уще. По принцип нямам много време да ходя в уще и да участвам в такива мероприятия, защото работя, но него ден реших да отида даже взех неплатен половин ден. Всичко беше нормално, бягахме, после децата се върнаха в клас и след 1ч трябваше да си ги вземем. Отивам след 1 ч да прибирам детето той реве, учителката казва, че бил мн изморен от кроса (бягахме съвсем малко). По едно време той аха да се строполи на земята. Уплаших се много. Взех едно такси и в таксито повърна на фонтан, изцапа всичко, после веднага вдигна много висока температура.
Ако не бях отишла на този крос, той щеше след часовете да остане на занималня. В положението, в което беше ако беше останал щеше да им изкара акъла и те моя ако тръгнат да ми звънят и т.н. В случая го прибрах, измих го и той заспа веднага след това. Беше изтощен, оказа се стомашен вирус, който го повали за час. Просто дали съвпадения или предчувствия не знам.

Според мен семейството с болния човек - те са си го показвали с държанието хората и ти си го засякла. Тъгата се прокрадва в жестовете, в погледите, дори да не е изказана с думи. "Прочела" си между редовете.

Прочетох, че си чувала по-силно звуците. Такава изненадваща сензитивност смята ли се за нещо странно ?
Питам, защото и на мен ми се случва понякога да започна да “чувам” толкова силно, че се изнервям жестоко и бягам на тишина. Рядко, но се случва.

На едната тераса на майка ми, миналата година в една от саксиите с олеандри семейство гълъби си излюпи 2 гълъбчета, явно и майка ми е чувала поверието, защото не смееше да излезе да не ги изплаши. Тази година вече 2-3 пъти влиза гълъб. Единия път и аз бях там, разходи се по стаите, не летеше, но беше страхлив и подтичваше пред мен. Накрая влезе зад единия диван в хола и се наложи да го търсим. Почти всеки ден сега се появявал на единия перваз. През 2011 друг пък беше влязъл и кацнал на раклата зад главата на болната ми по това време майка. Същия ден тя влезе в болница с тежка пневмония от която едва оцеля, защото освен тежкото възпаление има и астма.

През март 2003 г. сме новодомци, довършваме ремонта в кухнята, а аз с големия корем подреждам в шкафовете разни неща... Последно някакви стъкларии под едната залепнала някаква бележка с надпис "на 28.05.2003 гълъбче" и телефонен номер, от другата страна на написаното някакъв входящ номер с дата от септември предишната година. Познах почерка, беше на една съвсем младичка колежка, още студентка, която в офиса ползвахме да ходи по разни учреждения за подаване и прибиране на документи и други дребни работи, която по принцип виждахме рядко, защото идваше само за да донесе нещата, за които имаше грижата да свърши... Пуснах бележката в същата дуралексова купичка и я забравих там... Намерих я след няколко месеца а гълъбчето вече се беше появило - на същата дата като на бележката родих детето си Още си я пазя, но така и не разбрах какво е имала предвид и записала колежката ми - на посочения номер ми отговориха от администрация на МУ Варна, момичето учеше в друг университет.

Тъкмо сега си лягам и си спомних какво ми се случи снощи. Бях забравила. Спя и сънувам как синът ми си играе с мен (3 годишен), играе си много грубо и започвам да го моля да спре. Той се смее и започва да скача върху гърба ми, аз падам на земята и започвам да се задушавам, докато ми скача на гърба. При което се стряскам от този сън. Вярвайте ми половин час след това усещах стъпалата върху себе си и много, много силен страх. Наистина го почувствах.

Аз преди две нощи много се стреснах. Първо вечерта преди да легна усещах една специфична миризма на нещо готвено, но я усещах само на едно място в стаята точно над леглото. Никъде другаде из апартамента я нямаше тази миризма, включително в кухнята. През нощта се събудих от същата тази миризма, вече ставаща силна и натрапчива. И продължаваше да бъде само над леглото, над възглавницата. Встрани я нямаше. Спомних си, че тук бяхте коментирали , че някои духове излъчват миризма и тогава се усеща само на мястото, на което се намират те. Започах да повтарям шепнешком, за да не събуя детето "В името на Господ Исус Христос напусни този дом". После явно съм заспала и сънувах гадости, свързани с този "дух". (Не смятам, че е било дух, нито че не е било. Идея си нямам какво беше, но странно ми се видя само на едно място да усещам миризмата и след прочетеното се стреснах, иначе едва ли бих му придала значение. ) Но и аз усещането от съня след това си го носих часове наред. Всъщност реалност и сън малко ми се смесват, защото не знам в кой момент точно съм заспала, но си беше гадна нощ, а миризмата беше съвсем реална, защото я усетих още преди да си легнем.

Наскоро имах подобно усещане за странна миризма на точно определено място, но не знаех, че може да има нещо общо с духове и съответно повече се подразних, отколкото притесних.

Това с миризмите може да е от панелите в блока, да има пукнатина и от абсорбатора на някои съседи да идва мирис на готвено. И само на едно място, защото там е пукнатина.

Да, ама в моя случай не беше на готвено миризмата.
Иначе да, най-редовно като готвят съседите мирише у нас - в кухнята.
Онази странната миризма беше в спалнята. И после някак от самосебе си изчезна.

Това е много логично обяснение. Благодаря! Даже се сещам, че комшията под нас премести кухнята си именно в стаята, която се пада под нашата. Но пък да е готвел 5-6 часа ... Всъщност възможно е. Нещо на бавен огън във фурната например.  Ние така правим капама и я оставяме цяла нощ да къкри на много ниска температура.