Раждане на 73 години

  • 7 493
  • 147
  •   1
Отговори
# 105
  • Пловдив
  • Мнения: 14 202
Я, ама ин витрото преди смъртта му ли го направиха? В България ли?
Питам, защото наредбите забраняват, или поне забраняваха, оплождане с клетки от починал (имам предвид не донор, а когато той ще си е родител официално). Дори имаше такъв казус с готови ембриони и загинал при злополука мъж непосредствено преди трансфера - на жената и отказваха трансфер само заради смъртта му, имаше много статии в медиите.

Иначе аз, писах вече, скандал не виждам. Но такава е или поне беше уредбата у нас.

Скрит текст:
Това онази 50-годишната ли (ти беше писала за някаква 50-годишна твоя колежка)? Нямат ли други деца? От чисто любопитство питам.

# 106
  • Мнения: 54 045
След смъртта, даже няколко години след.
Предполагам в БГ, даже предполагам, че в Пловдив.

# 107
  • София
  • Мнения: 6 356
Моя колежка роди от починалия си съпруг, бяха замразили сперма преди химиотерапията.
Не е нещо странно в днешно време.

това е забранено от законите в България. не знам за държава по света, където да е разрешено.
оплождане с материал от починал човек е забранено.

# 108
  • София
  • Мнения: 17 591
Замислих се, кое точно е неморалното? Първо, всичко е било по взаимно съгласие. Никой не е накарал зорлем жената-бабата да се подлага на инвитро. Всички знаем, че това е много дълъг процес, иска подготовка, а особено в този случай жената е била готова да мине през достатъчно много процедури, проучвания, чакане и т.н., а за да мине през това тя е искала да го направи. Едва ли за толкова много време е била в помътнено съзнание, за да не се поинтересува и поне да не пита гугъл какви са рисковете от инвитро на такава късна възраст. Лекарите имат технологията, която вече е отработена достатъчно много време, а при добро здравословно състояние на жената вероятността от износване е била доста добра. Няма насилие над личността. Доколкото се отнася до бъдещето на детето, да, в един момент ще се лиши от майка поради голямата й възраст, ще има трудности, но тук моралът няма нищо общо. Преди петдесет години се е смятало неморално и жените над 30 да раждат, ау, кога ще го гледат това дете, в училище ще му се подиграват, че има страра майка, защото другите майки са родили на по 18 години! Както и да го гледам, както и да го суча, не виждам проблем с морала. В медицината всяко преместване на границите първо се обявява за неморално - така е било и с инвитрото в началото, май първото бебе в епруветка е било крито доста време.

За морала, ще ви дам пример за нещо, свързано с инвитрото, което смятам за неморално. В Русия има една баба, която направи инвитро на 56 или някъде там години. Дотук нищо кой знае какво. Историята е следната - има син, който на двайсет и няколко се разболява от рак и умира. Единствен син, няма мъж. Преди химиотерапията на сина се замразява сперма. След смъртта на сина си тя прави инвитро с тази сперма и и донорска яйцеклетка и р оди две момиченца. Мотивът й - така вижда сина си, тя има внучки от него. За мен това е неморално по биологични и родствени причини, напомня ми за инцест, въпреки че клетката е донорска и технически бабата е като сурогатна майка. Това дори не е случаят, в който баба става сурогатна майка на дъщеря си или на снаха си, но дори така детето е на биологичните родители, а не бабата да му е майка и в социалния живот.
Та, тази баба, която обсъждаме в тази тема за мен не е някакъв морален проблем, защото единственото нещо е, че тя е много възрастна, но е пълнолетна, не е дете.


56 е сериозна възраст за дете (особено пък такова/такива, които нямат вариант за други роднини, от които да бъдат поети), но все пак не е ~80. И извинявай, но това не е инцест (по никой начин), не е дори inbreeding (съжалявам, не се правя на интересна, просто не ми е известен терминът на български, сигурна съм, че съществува, но моето образование е в друга насока. Надявам се, че някой ще ме поправи с правилния термин на български език.). Дали е вероятно да доживее (и да е финансово и умствено адекватна) поне до 76... ами, възможно е. Възможно е и да не е. Морално ли е? Трудно е да се каже, въпросът тук е сложен. Емоционално логично / оправдано ли е? По-скоро да. Дали ще може да ги възпита без товарът от детето, което е изгубила? По-скоро не. Дали това ще натовари емоционално децата? По-скоро да. Дали ще ги направи по-добри или по-лоши хора в резултат от тези високи предварителни очаквания? Никой не знае. По-скоро едното от двете (няма да е без последствия), но кое - ами, зависи от децата и куп случайности.

В случая в Индия освен допълнителните 20 години (което е МНОГО съществено, както и да го гледаме) липсва допълнителната емоционална натовареност от загубата на собствено дете, продължаването на неговите (както и на собствените) гени. Абсолютно излишно, с две думи казано. Осиновяването би било пренебрежимо по-различно в чисто генетичен план.


За мен неморални са всякакви форми на сурогатство, особено тия, при които жената се ползва само като инкубатор.
Откъде-накъде ще е неморално жена със заболявания да иска да забременее и роди?
Стига яйцеклетки да са нейни, не виждам абс никакъв морален проблем. По-скоро неморално е да ѝ се отнема това право. А това с "опасносста" от раждане на недоносено е несериозно...Сигурно над 30% от децата са недоносени. По-добре да не се бяха раждали ли?


Платеното (или "доброволно") сугогатство за мен си е чиста проституция, в особено гадна форма.
Но когато се прави за близък е...сложно, в най-добрия случай. Сложно, от морална гледна точна. И в никой случай - грозно. Може би жестоко... но не и грозно или гнусно.

И аз не виждам нищо скандално да се ползва материал от починал по принцип (само защото е починал).
Колкото до сурогатната майка, и да е позволено, може да не е толкова лесно да се намери такава. А и в случая жената може да си "свърши работата", по-цинично казано, сама. Преполагам, че това е причината, и нищо лошо не виждам.
Аз все пак не изключвам да е искала освен това и да бъде именно майка, или може би така мисля, защото аз на нейно място щях така да искам, макар че тогава е наистина много странно и неудобно от социална гледна точка да изтъкваш това, че твоят син е бащата. Аз на нейно място точно това последното щях да го избягвам, то ми се види най-шантаво (съвсем отделно - сигурно нямаше да искам по повод и без повод да си припомням за живота на починалия син, като го споменавам), но хората сме различни.


Не, не е "толкова лесно". Майката си е майка - онази, която ги ражда, не онази, която ги е поръчала. Чисто юридически. Решението й, щом може да го направи лично, е напълно логично и оправдано (юридически).

Последна редакция: вт, 24 сеп 2019, 01:55 от katiABV

# 109
  • София
  • Мнения: 17 591
От чисто биологична гледна точка е напълно безмислено да се насилва физиката, когато е минало времето й на годност. Също така - не всички индивиди са предвидени да имат поколение и това също е в естествения ред/биологичен подбор на природата.
Не съм върло против инвитро, но просто вижданията ми са, че не трябва да се насилва нещо, което не се получава по естествен път, и го казвам с възможно най-голямото си уважение.
Вече, за моралната страна не мисля, че е кой знае какъв проблем да се роди на 73, тъй като и много деца на млади родители остават сираци в ранна възраст, но по други причини. Млади хора масово измират в инциденти и от болести, така че е все тая дали си на 70 или на 20 - няма как да имаш идея какво ще се случи утре.
Дано доживеят до 90-98 години, че да ги отгледат поне до съзнателна възраст и толкоз.


0. Знам, че са 2 поста един след друг, но това е съществено - именно поради "най-голямото уважение".
Просто ми е интересно... къде точно е границата?

1. Ако жената трябва да приема аспирин, за да може да износи, това става ли?
2. Ако трябва да й се поставят инжекции, за да може да забременее (по естествен път) от съпругът си, това става ли?
3. Ако жената има проблем с цервикалния канал и трябва да й се "инжектира" материал от съпругът и през него (инсеминация), това става ли?
4. Ако съпругът има проблеми и спермата не е перфектна, да се изберат жизнеспособните сперматозоиди и те да се инжектират, това проблем ли е?
5. Ако жената, поради различни причини, има проблеми с фалопиевите тръби, но други - не - да се направи инвитро (без доп. АРТ изкуство - просто да се пусне нейна клетка и негова проба извън нея и каквото се оплоди - да се имплантира) - това проблем ли е?

Няма да продължавам.
Просто ми е любопитно къде слагаш границата.

За нас (за мен и ММ) границата се оказа съвсем в началото - и то просто така... ами, се оказа - искахме 3 деца (имаме едно), но се оказа, че до момента, в който ще има свободен час в клиниките възрастта ни ще е такава, че... ако се получи, ами, така е станало, но да го правим насила, решихме, че би било неморално - за протокола, щях да съм към 39 - 40 за началото, предполагаемо инвитро - 40 - 41, съпругът ми - 45 - 46. За себе си преценихме, че отиваме към границата - нямам претенции да е универсална.

# 110
  • Мнения: 554
От моя лична гледна точка, всяко зачеване по не-естествен път е насилване извън естествения ред на биологията. Ако индивидът е причинил вреда или негативни промени в биологичната си структура и те са обратими - индивидът е длъжен да ги поправи.
Ако и след "поправката" зачеването по естествен път е невъзможно  вече идва и това, което съм споменала и в поста си. Колкото и трудно да е за преглъщане, то е факт - "не всички индивиди са предвидени да имат поколение и това също е в естествения ред/биологичен подбор на природата."
Не натрапвам по никакъв начин мнението си, защото то е свързано с образованието и професията ми (които са в сферата на биология, еволюция и медицина) и съм изпълнена с уважение към хората, които ползват или ще ползват инвитро и всичките вариации на не-естествено оплождане, защото всеки има право на избор и може да прави каквото си пожелае, тъй като това е свободата,която ни  предоставят технологиите в днешния свят.

# 111
  • Мнения: 2 050
Природата е дала на човека възможността да се размножава в точно определен период. Това не е случайно. Всичко друго е намеса и всеки трябва да е готов носи последствията.
Това по повод зачеването след 45. Не е невъзможно. Не съдя.

# 112
  • Мнения: 1 432
Моя колежка роди от починалия си съпруг, бяха замразили сперма преди химиотерапията.
Не е нещо странно в днешно време.

това е забранено от законите в България. не знам за държава по света, където да е разрешено.
оплождане с материал от починал човек е забранено.

Хм, стана ми интересно, ами ако материала е от донор, който впоследствие е починал, могат ли да го ползват? Клиниките дали следят тези неща? Или забраната има предвид само ако материала е от починал партньор от двойката. Макар че на практика е същото като с неизвестния донор.

# 113
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Клиниките гледат да си вземат парите, не мисля, че нещо се следи.

# 114
  • София
  • Мнения: 6 356
Моя колежка роди от починалия си съпруг, бяха замразили сперма преди химиотерапията.
Не е нещо странно в днешно време.

това е забранено от законите в България. не знам за държава по света, където да е разрешено.
оплождане с материал от починал човек е забранено.

Хм, стана ми интересно, ами ако материала е от донор, който впоследствие е починал, могат ли да го ползват? Клиниките дали следят тези неща? Или забраната има предвид само ако материала е от починал партньор от двойката. Макар че на практика е същото като с неизвестния донор.

не мисля, че се следи в случая с донор. донорството в България е анонимно, донорът изрично е изразил акта на дарение и претенции към наследяване и бащинство няма, затова и не е от значение фактът дали той е бил жив към момента на използване на неговия материал.

докато при починал съпруг тия неща имат значение. забраната е свързана с това да не се създават наследници след смъртта му.

Клиниките гледат да си вземат парите, не мисля, че нещо се следи.

много обичам като се дрънка на едро. вие колко клиники проверихте лично, та сте така сигурна какво се следи и какво - не?
никоя клиника няма да си рискува лиценза, репутацията и бизнеса, за да вземе 5 бона за едно нелегално инвитро - точно пък в случая с починал съпруг, когато просто няма как да се скрият нещата.

предполагам, че не сте чела наредбите и нямате представа колко сложни процедури се изпълняват по документирането и проследяването на всяка една дейност в ембриологична лаборатория.

# 115
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Наредбите и законите с едно, практиката е друго.
И случайно имам поглед върху някои клиники, но тяхна си работа. И никой не е започнал официално да тръби навякъде какво прави и дали нарушава, или не закона. Тяхна си работа.

# 116
  • Мнения: 54 045
А защо да няма наследник починал човек?
Какъв морален проблем има?
Те тъкмо се ожениха и той се разболя.
Съвсем доброволно и планирано е било да се замрази негов материал, преди химиотерапията.

# 117
  • София
  • Мнения: 62 595
Май не е морален, а юридически.

# 118
  • Мнения: 15 960
А защо да няма наследник починал човек?
Какъв морален проблем има?
Те тъкмо се ожениха и той се разболя.
Съвсем доброволно и планирано е било да се замрази негов материал, преди химиотерапията.
Ами например мъжът ако е по-заможен и няма деца, след смъртта му съпругата го наследява заедно с неговите родители, братя и сестри. А ако тя направи инвитро и роди негово дете, роднините му няма да вземат нищо от наследството, следователно те ще са против инвитрото. Но също може и просто да им се струва нередно и неморално.

# 119
  • Мнения: 54 045
В техния случай няма несъгласни.

Общи условия

Активация на акаунт