Не мога да се успокоя

  • 3 757
  • 80
  •   1
Отговори
3 септ. 2019, 14:12 ч.
  • Мнения: 9
Първо, искам да се извиня, ако има такава тема, но не намерих. Второ, моля тези, които не са минавали през следродилна депресия да не коментират как те не знаят какво значи това 😔.

Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.

Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.

Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.

Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸

# 1 3 септ. 2019, 14:17 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Не е следродилна депресия. Просто си се сблъскала с реалността. Хубаво ще е да се стегнеш и да приемеш майчинството с всичките му отговорности, защото ще става все по- трудно.

Последна редакция: вт, 03 сеп 2019, 14:35 от VickyTaylor

# 2 3 септ. 2019, 14:33 ч.
  • Мнения: 4 660
И аз съм на мнение ,че не е следродилна депресия. Опитай се да свикнеш с реалността и се радвай на бебето си.

# 3 3 септ. 2019, 14:44 ч.
  • Мнения: 2 988
Бебето ще спи все по-малко оттук нататък, приеми го. Тепърва ще трябва да  започнеш да се занимаваш с него. Не знам какво ще правиш като почнат да избиват зъбите.

# 4 3 септ. 2019, 14:49 ч.
  • Мнения: 417
И при мен беше същото. Не мога да кажа, че после е станало по-трудно, а напротив. Като порасне ще почне да се заиграва, ще можеш да я оставяш в кошарата, за да свършиш нещо, което искаш. А и като порасне още малко, ако можеш през уикенда го оставяй при бабите и отидете някъде на разходка с мъжът ти, дори и на кафе. На мен това ми помогна..
При нас зъбите избиваха без проблеми и си спеше добре. Дано и при вас е така. И не се плаши и това ще премине. Simple Smile

# 5 3 септ. 2019, 15:10 ч.
  • Мнения: X
И аз не мисля, че е следродилна депреси, просто не си била подготвена психически, какво те чака - имала си други очаквания. Колкото по-бързо се настроиш, че това е новия ти живот и че времето за теб вече е ограничено, толкова по-добре ще се чувстваш.

# 6 3 септ. 2019, 15:22 ч.
  • Мнения: 462
Мило момиче, не се притеснявай толкова. Аз също бях така, викнахме бабата да дойде на помощ, като на мен ми трябваше да има просто някой около мен, докато мъжа ми е на работа, за да не съм сама с това малко беззащитно човече. После идваше само от време на време, докато не видяхме, че вече се справям сама и съм спокойна. Тепърва бебчето ще се очовечи, ще започне да гука, да се заиграва и ще видиш че всичко ще си дойде на мястото. Тези емоции, които чувстваме са напълно нормални за жени с първо детенце. Все пак света ни се преобръща на 360 градуса и вече на първо място са тези малки душички. В момента любовта ми към моето детенце е толкова силна, че дори 1час без нея, вече ми липсва страшно много и само искам да си я нагушкам. Радвай се на малката принцеса, да си майка е най-прекрасното нещо, колкото и трудно да е.

# 7 3 септ. 2019, 15:36 ч.
  • София
  • Мнения: 28 553
И аз бях така. Ангажирай повече бащата да си гледа детето, а ти излизай без тях. При мен това помогна доста.

# 8 3 септ. 2019, 15:38 ч.
  • Мнения: 9
Благодаря на всички за отговорите. Прави сте да, вече се сблъсках с реалноста и ми е малко по-трудно да го приема, но няма как. Не ме разбирайте погрешно, обичкам си детенцето и си я гледкам, но просто се ошашавих заради времето, което е изминало, а аз още съм в процес на свикване. Да, вече гука, смее се, общо взето всеки ден сме с различен номер.

Таткото също много ми помага, но проблемът е, че издебвам всяка удобна възможност да остана сама. Когато има някой близък (от семейството, не приятел) и веднага я оставям на него (но ние си живеем двамата в чужбина) и си правя разни нещица.

# 9 3 септ. 2019, 15:45 ч.
  • Мнения: X
Всичко това, което описваш е нормално, просто спри да си въобразяваш, че ти има нещо и си дай време да посвикнеш (3 месеца са нищо) и да си пренаредиш главата и нагласата.

# 10 3 септ. 2019, 17:00 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Lady Stardust в вт, 03 сеп 2019, 15:45
Всичко това, което описваш е нормално, просто спри да си въобразяваш, че ти има нещо и си дай време да посвикнеш (3 месеца са нищо) и да си пренаредиш главата и нагласата.
Точно така. Хванала те е паниката. Случва се. Ще мине. Ако трябва, поговори и с психолог, да ти помогне да подредиш нещата в главата си. Постепенно ще се наместят нещата, само открий корена на проблема, това което всъщност те плаши.

# 11 3 септ. 2019, 18:02 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
И аз се чувствах така по едно време в началото и един ден просто седнах сама и се запитах какво толкова ако детето не спи. Ами нищо, докато е будно ще се занимавам с него, ще гукаме, ще четем книжки, ще се гушкаме, ще играем, той ще ми се смее, аз ще му се смея. Ако имам нужда да свърша нещо ще го взема със себе си и ще му говоря, ще му разказвам какво правя, защо го правя. Докато си взема сутрешната дрямка ще чистя, а през следобедната ще си почивам, ако има време и ще сготвя. И така малко по малко свикнах, влязохме в рутина и се чувствам прекрасно.

# 12 3 септ. 2019, 18:28 ч.
  • Мнения: 462
Между другото, когато трябваше да сготвя или нещо подобно, а малката не искаше да кротува, я слагах в ергономичната раница и почвах да си действам.Даже повечето случаи заспиваше

# 13 3 септ. 2019, 18:29 ч.
  • Мнения: 30
Бих те посъветвала да говориш по-често с таткото за това, как се чувстваш, защото той е човекът, който прекарва най-много време с теб и би следвало взаимно да сте си опора в този момент на свикване с новото положение.  А защо да не коментираш и с майка си или свекърва си, ако сте в близки отношения.
Аз също съм майка от скоро - бебчето ни е много желано и обичано, но се сблъсках с реалността и страха от неизвестното още в деня на изписването от болницата.
Въпреки че в момента майка ми е с нас, за да помогне за по-лесното преминаване през етапа на нагаждане спрямо детето - да разбираме с таткото кога, какво ни „казва" мъникът, за да реагираме адекватно, ме обзе паника. Паника, свързана не с това, че няма да имам време за себе си, за таткото или да излизам с приятелки (смятам, че тези неща са по-скоро въпрос на времева организация, особено ако таткото помага и може да върши всичко, което и ти), а с това, че в ръцете си имам мъничко човече, което е беззащитно и всичко му зависи от мен - ще се справя ли; добре ли го държа, докато го повдигам и поставям в креватчето; правилно ли придържам главичката и гръбчето му, докато го храня... всякакви такива.
За щастие, съпругът ми и майка ми са здравомислещи хора, с които мога да разговарям за нещата, които ме притесняват, а споделянето ми помага с всеки изминал ден да се чувствам все по-уверена в ежедневните дейности и постепенно да включвам стандартните задължения в „графика", за да мога да съм подготвена, когато вкъщи останем само тримата.

# 14 3 септ. 2019, 18:30 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.

# 15 3 септ. 2019, 18:39 ч.
  • Мнения: 462
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:30
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.
Защо да е опасно? Аз говоря например да  сложа масата, да направя салата. Такива дребни неща, а не примерно да пържа и да хвърчи олио на всякъде или да се завирам във фурната

# 16 3 септ. 2019, 18:43 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Цитат на: teodorcheto в вт, 03 сеп 2019, 18:39
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:30
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.
Защо да е опасно? Аз говоря например да  сложа масата, да направя салата. Такива дребни неща, а не примерно да пържа и да хвърчи олио на всякъде или да се завирам във фурната

Защото при готвене има шанс да изгориш бебето, при чистенето пък може да го накапеш с препарат, който да му предизвика кожна реакция или да се надиша с изпарения от препаратите.

# 17 3 септ. 2019, 18:44 ч.
  • Мнения: X
Абе не знам дали е опасно, ама е адски неудобно. Хайде за нещо дребно става, ама чак салати да режеш. Иначе не е лоша идеята за ерго раница, хем ще си джиткаш из къщи, хем бебето ще е с теб.

# 18 3 септ. 2019, 18:49 ч.
  • Мнения: 462
За мен салатата не е нещо сложно, което да ти е трудно да направиш, докато бебето се гушка в теб. А иначе другите неща са абсурдни, не вярвам, че една нормална жена, ще тръгне да чисти със силни препарати и да се развихря в кухнята с бебе в ръце

# 19 3 септ. 2019, 18:53 ч.
  • Мнения: X
Не съм казала, че е сложно, неудобно е да протягаш ръце, заобикаляйки бебе, което все пак е тежко и обемисто.

# 20 3 септ. 2019, 19:07 ч.
  • Мнения: 462
Цитат на: Lady Stardust в вт, 03 сеп 2019, 18:53
Не съм казала, че е сложно, неудобно е да протягаш ръце, заобикаляйки бебе, което все пак е тежко и обемисто.
Съгласна съм, но все пак това е само за определени случаи, когато бебето е не спокойно, иска внимание, а мама има някакви задължения. Определено не бива да е ежедневие

# 21 3 септ. 2019, 21:48 ч.
  • Мнения: 375
Отклонихте се от темата 😉. Като човек минал през период на много силна депресия, придружена с паник атаки те съветвам да намериш човек, с когото да поговориш. При мен не беше след родилна. Причината, която отключи всичко беше загубата на бебе. Не е задължително да пиеш някакви лекарства. Дори и само разговорът със страничен човек може да ти проясни главата. За съжаление в България имаме нагласата, че това да потърсиш такъв вид помощ е нещо срамно и грешно. Пък не дай боже някой да разбере, че си потърсил. Ако си от София мога да ти препоръчам дамата, която на мен ми помогна. Можеш да ми пишеш на лично! Пожелавам ти успех и най-вече спокойствие!

# 22 4 септ. 2019, 00:20 ч.
  • Мнения: 77
Аз преминах през абсолютно същата фаза (фаза го наричам, защото не смятам че беше депресия) и аз като теб исках бебето ми да спи постоянно и да си гледам моите си неща. Едва ли не се ужасявах какво ще е ако не спи. Оставях я на баща ѝ във всеки удобен момент и "драсках". Не чистех, не готвех, когато спеше си гледах моите неща и с ужас чаках да се събуди за следващото хранене.
Не съм търсила помощ от специалист, един ден осъзнах, че няма как да избягам от реалността и започнах да включвам бебето в моите заминания, когато беше будно. А то започна да спи все по-малко през деня и да прави все повече неща. Минахме през гукане и бълбукане, търкаляне, преобръщане по коремче, сядане и вече пълзене. Сега е на 7 месеца и пак ми се ще да спи повече, но не се боря с това. Когато заспи, тогава имам време за себе си.

# 23 4 септ. 2019, 11:52 ч.
  • Мнения: 1 174
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:30
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.
Стига сте всявали допълнителни и ненужни страхове. Ако вие не сте успели, то милиони майки по света го правят. Познавате ли лично някой, който си е наранил бебето? Или прочетохте поредната статия и избухнахте?

# 24 4 септ. 2019, 12:01 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Цитат на: AMAEBG в ср, 04 сеп 2019, 11:52
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:30
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.
Стига сте всявали допълнителни и ненужни страхове. Ако вие не сте успели, то милиони майки по света го правят. Познавате ли лично някой, който си е наранил бебето? Или прочетохте поредната статия и избухнахте?

Бъдете точно толкова безстрашна, колкото искате. Някои неща са близки до ума, но щом смятате, че да развявате бебето до врящата супа на котлона е окей, или пък няма никакъв проблем то да диша изпаренията на химията, с която чистите, то това си е ваш личен избор. Нямаше да е лошо да прочетете дискусията до край преди да скачате като опарена от вряща супа Wink

# 25 4 септ. 2019, 12:07 ч.
  • Мнения: X
Е, поввечето майки имат елементарен здрав разум да не доближават бебетата си до вряща супа или да изливат белина до носовете им. Но, ако пуснат една пералня или метнат едно парче месо в тавата, докато бебето е в кенгуруто, няма проблем.

# 26 4 септ. 2019, 12:22 ч.
  • Мнения: 1 174
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:43
Цитат на: teodorcheto в вт, 03 сеп 2019, 18:39
Цитат на: SilverDream в вт, 03 сеп 2019, 18:30
Готвене и чистене с бебето в раница/кенгуро или слинг е опасно.
Защо да е опасно? Аз говоря например да  сложа масата, да направя салата. Такива дребни неща, а не примерно да пържа и да хвърчи олио на всякъде или да се завирам във фурната

Защото при готвене има шанс да изгориш бебето, при чистенето пък може да го накапеш с препарат, който да му предизвика кожна реакция или да се надиша с изпарения от препаратите.
Да го накапеш с препарат, уау.... оставихте ме без думи. Да диша изпарения... Вие сериозно ли написахте това? От 100 кладенеца, вода донесохте, само и само права да излезете! По вашата логика, знаете ли колко неща не може да се прави с бебе, по презумция, че може да го нараним? Не е най- удобното нещо на света, но не е горе описаната драма и хорор. И го казвам като човек с 4г опит в бебеносенето.
По темата според мен дамата е изпаднала в депресия, не задължително следродилна, защото започва да осъзнава отговорността да бъдеш майка, без да имаш помощ. Страховете са основателни, промяната е огромна и е за цял живот, не всеки успява да се справи, сега веднага с новото положение. Когато бях бременна за втори път, посетих психолог, по повод загуба на едно от бебетата, тогава жената ми даде много ценни съвети, да правя промени ( каквото и да са) поетапно и една след друга, не едновременно, да не се оставям на течението и да не спирам да търся нещо, което да ми доставя удоволствие. Защо не се консултирате с вашия лекар? Имате възможност да приемате омега 3/6, защото то спомага за успокояване на нервната система. Истината е, че ако не искате промяна в по-добра насока и не направите нещо за себе си, то каквото и да ви кажем няма да ви облекчим положението.

# 27 4 септ. 2019, 13:10 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
АМАЕBG, аз нямам дума потребност да излизам права, но явно вие имате. Иначе има оше 1000 неща, които са опасни с бебе да се правят, много сте права. Всеки сам преценява какво е окей за бебето му. И като имате толкова опит с бебеносене сигурнобсте забелязала, че на опаковните на всички носилки това е изрично упоменато. Ама щом толкова имате нужда да спорите за неща, дето са близки до ума - окей, тя и Земята е плоска, щото милион души вярват в това и го изповядват като религия Wink Тая тема вече я изчерпахме и преди да се включите, ама айде.

Извинявам се за спама.

# 28 4 септ. 2019, 13:15 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Ако някой успее да сготви и изчисти с бебе в раница или кенгуру ще го призная. Смятам, че твърде много се преувеличава и се прави от мухата слон.

# 29 4 септ. 2019, 13:16 ч.
  • Мнения: 10 598
Точно обратните признаци са на следродилната депресия. Ти щом намираш време да се занимаваш със себе си, значи не си в следродилна депресия. Пък и детето ти вече се е ококорило. Става човек лека полека. От какво си разочарована? Таткото е ок, помощ имаш... Имала си 9 месеца да се подготвиш психически за нов човек и нова отговорност. Още 4 години ще му трябват на тоя човек, докато се научи да се самообслужва. До тогава си ти.

# 30 4 септ. 2019, 13:40 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: VickyTaylor в ср, 04 сеп 2019, 13:15
Ако някой успее да сготви и изчисти с бебе в раница или кенгуру ще го призная. Смятам, че твърде много се преувеличава и се прави от мухата слон.
Е, само базовите неща. Чистене като лисицата с опашката и готвене- мръвка във фурната и салата. Няма умрели и от такава храна, и от толкова чисто.

# 31 4 септ. 2019, 13:46 ч.
  • Мнения: X
И за това не става раницата, просто е адски неудобно. Ама аз съм забелязала, че повечето майки, които я използват го приемат едва ли не като каузата на живота си, та и затова ревностно си я защитават. И аз я ползвах, ама от зор, щото бебето ми не спеше, пък батко му си искаше своето. И въпреки зора, щото и доста ревеше въпросното бебе, пък и не искаше да се вози с количката, намирах време да сготвя и направя салата без нея. Тааа, айде няма нужда от гимнастики и чудеса от храброст...

# 32 4 септ. 2019, 13:46 ч.
  • Мнения: 6 622
Е не са чак 4. Някъде към 2 годишна възраст става доста по-леко. Почват да си играят повече време сами и мама има време да си обърне внимание.
Бебеносенето е чудесно нещо! Ако нямах раницата щях да умра от глад. Ако е хубава, добре подбрана носилка не е проблем човек да си свърши някой по-елементарни неща. То е ясно, че никоя здраво мислеща майка няма да жули с мислил или да пържи кюфтета с бебето, но сандвич, принцески, салата, прахосмукачка, да пусне стерилизатора, да си направи и изпие едно кафе са си съвсем постижими цели.

# 33 4 септ. 2019, 13:59 ч.
  • Мнения: 10 598
Е, на 2 още не знае да чишка когато и където трябва. Simple Smile

# 34 4 септ. 2019, 14:00 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Много е относително това, кога става по- леко. При мен бе обратното- от раждането до годинка положението се ядваше. От 1 до 3 г бяха изключително трудни и всякакви домакински и различни от гледането на дете дейности бяха мисията невъзможна. Примиряваш се и лежиш на кълката, че няма да е все така.

# 35 4 септ. 2019, 14:05 ч.
  • Мнения: X
Даммм, много е важно човек да се отърве от манията за перфектност. Много важно, че кухнята не свети от чистота за някакъв период.

# 36 4 септ. 2019, 14:27 ч.
  • Мнения: 6 622
Цитат на: amy_nka в ср, 04 сеп 2019, 13:59
Е, на 2 още не знае да чишка когато и където трябва. Simple Smile
Май наистина си е до дете, голямото ми дете пишка на гърне от преди годинка. Като проходи започна само да си го носи. На две се справяше само с повечето неща. Малкото пък е като залепено за мен и имам чувството, че няма да бъде така самостоятелно. Важното е децата да са добре, ние за това сме майки да се нагаждаме според потребителите им .

# 37 5 септ. 2019, 07:46 ч.
  • Мнения: 5 134
Всъщност всички симптоми описани от момичето са част от клиничната картина на следродилните афективни разтройства, при това съвсем класически. По-скоро обаче тя описва симптомите на проблем с бондинга към бебето, а не типичната депресия. Тези проблеми в създаването на връзката, избягването на грижите за детето, желанието да спи или да го гледа друг са специфичен вид проблем, свързан както с постродилна депресия (макар и отделен от нея), така и с лична история на травма в детството, трудности в семейството на родителите, насилие и неглижиране. Добър терапевт ще помогне много да достигнете до същността на проблема. Съветвам Ви да не го игнорирате, защото вероятността да отмине от само себе си или след натякване да се стегнете клони към нула, а дългосрочните негативи за вас, детето и бракът Ви са прекалено висока цена. При всички положения, с правилното отношение и терапия всичко ще си дойде на мястото. Вие сте добра майка и обичате детето си, това не е под въпрос. Просто се погрижете за себе си, за да може да бъдете по-пълноценна и най-вече да се чувствате много по-добре.

# 38 5 септ. 2019, 11:47 ч.
  • Мнения: 2 885
Честито момиченце . Аз имам две . Може би всеки родител има подобни моменти . Опитвай се да имаш време за себе си без детето , оставяй го понякога на роднините . Потърси и помощ . Просто си свикнала на един живот и бебето го променя . И на мен ми се иска няколко дни да остана без деца , но за сега няма .

# 39 5 септ. 2019, 12:25 ч.
  • Мнения: 1 001
А какво ти пречи да си вършиш “твоите” неща и в присъствието на бебето? В чужбина има бебешки кафета, може да отидеш и да се срещал с други майки, детето ти да общува с други бебета.

# 40 5 септ. 2019, 13:54 ч.
  • Мнения: 607
Бебешкия перйод е лесен, после става много тежко, като проходят, пълзят, към 2 години пък да не казвам.

# 41 5 септ. 2019, 14:29 ч.
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Не е вярно, всяко бебе е различно, всяка майка също. Авторката просто сега чак се сблъсква с реалността и си има нужда от време за адаптация. Според мен ако си направи режим, който е паралелен на бебешкия ще ѝ бъде по-лесно.

# 42 5 септ. 2019, 14:36 ч.
  • Мнения: 5 134
Макар и добронамерени, повечето съвети към жената да се стегне и да си прави режими, да приема реалността и да се радва, че сега е лесно, да е благодарна и т.н. са малко като да кажеш на диабетик да се стегне малко и да почне да произвежда инсулин от панкреаса си, защото вие например такъв проблем нямате. Нито е нормално, нито е добре, нито пък се живее лесно с емоциите да искаш да избягаш от реалността. А камо ли да става със щракване на пръсти "ох, ама да бе, как не се сетих да се стегна малко." Прави чест на момичето, че търси помощ, но тук не е мястото.

# 43 5 септ. 2019, 14:38 ч.
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 014
 И аз мислех, че ще яде на три часа, ще спи много, храниш отгоре, чистиш отдолу, но реалността за мен се оказа друга. Първите 3-4 месеца ми се губят, гледаме го сами с мъжа ми, няма баби и дяди.
 Трудно е, в някои моменти не ми издържат нервите, успявам да се видя с приятелки за по час, два на кафе, събота или неделя, ако не сме нанякъде.
 Но като цяло няма как нещата да са като преди, не може просто така в петък вечер, или събота сутрин да тръгнем без посока.
 

# 44 5 септ. 2019, 14:42 ч.
  • Мнения: X
Защо си мислиш, че говорим на жената, от гледна точка на снабдени с инсулин панкреаси? Аз бях в същото положение като нея, абсолютно в шок от раждането на детето, липсата на сън, мъжът ми също, а бебето на всичкото отгоре постоянно изискваше внимание. Просто й казвам, че е важно да не се обвинява и че постепенно ще се наредят нещата. Чак нужда от терапевт не знам дали се налага, ама аз не вярвам в ползата от подобна намеса за всичко в живота, защотова мнението ми не е миродавно.

# 45 5 септ. 2019, 14:50 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Хайде сега, чак терапевт...Една жена има 9 месеца( в случая+ 2месеца бабина помощ), за да осъзнае, че животът й няма да бъде същият.
 

# 46 5 септ. 2019, 14:54 ч.
  • Мнения: 5 134
Lady Stardust, защото например първите три коментара в темата са не просто написани с липса на емпатия, зле информирани и буквално агресивни към човек, който споделя, че се чувства зле. И това е само началото...
Особено ми е интересно колко от изказалите се с диагноза, че не е депресия, имат дори най-малката идея каква е клиничната картина на депресията. ...

# 47 5 септ. 2019, 14:55 ч.
  • Мнения: X
То и аз съм писала, че не е депресия, ама единствено с цел да успокоя жената, че не е клиничен случай Simple Smile.

# 48 5 септ. 2019, 14:58 ч.
  • Мнения: 5 134
А ако е депресия?

# 49 5 септ. 2019, 15:00 ч.
  • Мнения: X
Ами ако не е? Няма смисъл от подобен спор, ако жената реши ще иде на лекар и той ще прецени дали, или, какво и т.н. Аз бих пропуснала, както казах не вярвам, че в подобна помощ, точно в този момент.

# 50 5 септ. 2019, 15:08 ч.
  • Мнения: 5 134
Аз не споря ни най-малко. Жената е описала значително състояние на емоционален стрес. Няма нищо хубаво,  нито е лиготия и липса на зрялост или обич в това да искаш бебето да спи или да е при друг. Тези мисли са натрапчиви. Следродилният период е тежък и без тях.
Не помагат: носенето със слинг, готвенето със слинг, ходенето по кафенетата, стягането, новия режим, мненията, че ще става още по-зле (!?). Помага: емпатия, разбиране и подкрепа, че всичко може да се оправи и ще се оправи с правилните мерки.

# 51 5 септ. 2019, 15:08 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Днес е много модерно да си в депресия. Несправянето с всяка трудност се отъждествява с депресия.
Имала съм изключително трудни моменти, но единственият начин да се справиш е да се събереш и стегнеш, изправяйки се очи в очи с проблема. Не виждам с какво може да ми помогне някой, който да ми каже, че всичко ще се оправи,вместо да ми посочи проблема и това как изглеждам отстрани.
А в случая проблемът е, че жената не може да си върши "нейните неща", докато бебето будува.
Дадоха й се съвети, да остави страничните дейности и да се посвети на бебето. Сега е периодът, в който се изгражда най- силната връзка между майка и дете.

Последна редакция: чт, 05 сеп 2019, 15:16 от VickyTaylor

# 52 5 септ. 2019, 15:14 ч.
  • Мнения: 5 134
Вики, липсата на каквато и да била емпатия у вас добре издава това, че сте имала сериозни нерешени и потиснати емоционални травми и проблеми без да се налага да го казвате. Най-добронамерено ви казвам, че агресивнното поведение към хора в уязвимо положение няма как да ви помогне да се почувствате по-добре, напротив.

# 53 5 септ. 2019, 15:22 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
Не виждам агресия в това да бъдеш обективен и да посочиш проблема.

# 54 5 септ. 2019, 15:40 ч.
  • Мнения: 5 134
Нито сте обективна, нито знаете къде е проблемът. Имате субективно мнение, като всички нас, нямате нито информация, нито ценз или опит, за да издавате или отхвърляте диагнози. Агресивна сте с налагането на мнението си.

# 55 5 септ. 2019, 15:43 ч.
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 254
А, разбрах. Явно сте психолог. Приятен ден Simple Smile

# 56 5 септ. 2019, 15:47 ч.
  • Мнения: X
Аз не виждам липса на емпатия в тази тема, напротив почето потребителки споделиха, че са се чувствали по същия начин и че разбират авторката. Сега за стягането и слинга съм съгласна, за мен е важно тя да осъзнае, че всичко е наред и че чувствата й са нормални и често срещани.

# 57 5 септ. 2019, 15:48 ч.
  • Мнения: 5 134
По образование и опит, да. Нямам клиничен опит в лечението на следродилна депресия, нито практикувам клинична психология в настоящата си позиция. Благодаря, и на Вас!

# 58 5 септ. 2019, 19:17 ч.
  • Мнения: 607
Моите са на 10 и 12 и още не мога да се съвзема от шока, дано дойде и този момент. 

# 59 5 септ. 2019, 21:56 ч.
  • Мнения: 267
Честита ви рожбичка мила авторке! Аз имам момиченце на година и месец вече, но това което описвате се покрива с моите чувства в началото. Обичано и желано бебе се превърна в ужас и трагедия за мен. Криех емоциите си, за да не бъда осъдена и похвала за вас и способността ви да говорите за проблема   . Ние с таткото гледаме сами бебчо,но той работи над 12 часа и по-голямата част с отглеждането се пада на мен. Има много различни мнения относно раници/кенгуру/слинг,но аз определено съм За тяхното използване. Беше ми трудно да намирам време за себе си, затворих се в себе си и всячески се опитвах да игнорирам реалността. Безсънието и коликите ми се струваха безкрайни и едва ли не наказание ми изглеждаше майчинството...Но! Една вечер малката заспа върху гърдите ми сгушена в мен, след това още няколко нощи и като закрепи малко главичка я сложих в кенгуру. Рсзхождах се с нея , пусках прахосмукачка, дори танцувахме заедно по този начин. Изградихме връзка и аз се чувствах все по-спокойна в присъствието на детето. 9 месеца е било в уютната ви утроба и това от което има нужда сега е същият уют,който само мама може да даде. Колкото по-бързо успееш да намериш занимания,които те правят щастлива заедно с бебчо, толкова дните ще стават по-леки. успех с този период не си първа,нито последна. времето ще мине много бързо,колкото и нереално да изглежда в момента. Heart

# 60 6 септ. 2019, 08:57 ч.
  • Мнения: 2 220
Авторке, честито бебе! И аз бях като теб в началото, но нямах и все още нямам баби, та нямаше кой да го погледа и за 1 час, изключая бащата. Не съм била в депресия, но ми беше много тегаво, че нямам време за себе си. Първите 4-5 месеца не ги помня, в мъгла са ми. Всички казваха, че с новородено е много лесно, само спяло и ядяло, аха, ама моето не спеше, само ядеше. Не искаше и в количка да седи, разнасях го навсякъде с раницата. С времето обаче нещата се напаснаха, ние с бебето-също, опознах го, разбрах кога и какво иска. Сега синът ми е на 1.3г. и ми е сто пъти по-лесно, отколкото в началото. Пак няма баби, вече ходи, но започна да спи на обяд по няколко часа, та поемам малко въздух. На мен много ми помогна, че успях да изградя режим - всеки ден правим абсолютно едно и също по часове, знам кога кое следва и няма хаос. Така и на детето е по-лесно. Ще свикнеш, ще се напаснете с малкото човече, няма да е все така.

# 61 6 септ. 2019, 11:58 ч.
  • Мнения: 9
Благодаря изключително много на всички.

Доста споделям на майка ми и приятеля ми, ето отново днес се събуждам със сълзи на очите, но не защото не обичам детето си, а защото това е ново за нас и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, тя вече си гука и ми се смее и всичките останали неща, които можете да си представите. Просто го отдавам на това, че сме далеч от близките ни и може би... знаете как е, камъкът си тежи на мястото. Психически се настройвам, че всичко, ще е наред.

Изключително съм ви благодарна, че ми влизате в положение.

# 62 6 септ. 2019, 14:26 ч.
  • Мнения: 1
Бебето няма вина,за вашето състояние то има нужда от грижа, внимание и обич!Аз,също си гледах децата сама,без баби,дедовци,лели и тн.Не случайно са казали, хората,че човек се гледа най- трудно.Смело мога да кажа,че майчинството ме правеше щастлива Blush гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания.

# 63 6 септ. 2019, 17:11 ч.
  • Мнения: 10 598
Цитат на: elenna в чт, 05 сеп 2019, 15:48
По образование и опит, да. Нямам клиничен опит в лечението на следродилна депресия, нито практикувам клинична психология в настоящата си позиция. Благодаря, и на Вас!

Ейй, Вики, страшен радар имаш! Joy Евала, за което. Simple Smile

# 64 6 септ. 2019, 19:13 ч.
  • Мнения: 5 134
Цитат на: Gigipam в пт, 06 сеп 2019, 14:26
Бебето няма вина,за вашето състояние то има нужда от грижа, внимание и обич!Аз,също си гледах децата сама,без баби,дедовци,лели и тн.Не случайно са казали, хората,че човек се гледа най- трудно.Смело мога да кажа,че майчинството ме правеше щастлива Blush гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания.

Не разбирам с какво точно вашето мнение помага или въобще има отношение към темата, освен, че ни се похвалихте.

# 65 6 септ. 2019, 19:23 ч.
  • Мнения: X
Даде светъл пример за следване. Може да стане пътеводна звезда на оплакващата се.

# 66 8 септ. 2019, 11:46 ч.
  • Мнения: 267
Всичко ще бъде наред! В коя държава сте ?

# 67 8 септ. 2019, 15:14 ч.
  • Мнения: 9
Цитат на: mom22 в нд, 08 сеп 2019, 11:46
Всичко ще бъде наред! В коя държава сте ?

В Северна Ирландия се намираме.

# 68 8 септ. 2019, 17:36 ч.
  • Мнения: X
Сигурно притеснението, че си далеч от роднини и приятели ти е дошло в повече. Всичко ще се нареди. Нормално е да се чувстваш шашната. А ако усещаш, че не можеш да се справиш сама, потърси помощ от психолог. Не е нужно да се тормозиш.

# 69 8 септ. 2019, 22:18 ч.
  • Мнения: 267
За съжаление сме доста далеч,но можеш да провериш за предстоящите събития в населеното място където живеете. Наближава Хелоуин и вероятно има интересни костюми, може да се разходиш и да намериш за цялото ви семейство ( подобни или различни), ще ангажираш мислите си с подготовката, а и ще включваш бебчо в плановете,което ще ти създаде нов режим. Да добавим и веселите снимки,които ще ви останат.

# 70 9 септ. 2019, 14:21 ч.
  • Мнения: 19
Цитат на: Elena Lakova в вт, 03 сеп 2019, 14:12
Първо, искам да се извиня, ако има такава тема, но не намерих. Второ, моля тези, които не са минавали през следродилна депресия да не коментират как те не знаят какво значи това 😔.

Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.

Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.

Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.

Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸
И аз бях така.. Имам бебка на 4 месеца, но при мен по-бързо мина. Истината е, че още неможеш да приемеш факта, че си майка и няма да имаш време зс твоите неща. Трябва да свикнеш с мисълта, че детето ти ще се събуди след определено време и ще има нужда от теб. А за чистенето и готвенето, спокойно, просто трябва да си направиш някакъв режим и на теб и ма детето.

# 71 10 септ. 2019, 16:43 ч.
  • Мнения: 10 598
Ама тя казва, че ИМА време за своите неща.

# 72 10 септ. 2019, 16:49 ч.
  • Мнения: 5 134
Не, не казва нищо такова. Казва, че не се чувства добре и иска да се почувства по-добре. Съответно намира някакви начини за бягство от тези усещания, които обаче не са продуктивни или въобще реалистични в дългосрочен план. Няма нито нищо ненормално, нито нищо за цъкане с език и осъждане.
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?

# 73 10 септ. 2019, 17:38 ч.
  • Мнения: X
В подобни теми винаги има такива писания, да се чудиш хвалят ли се или помагат потребителите. Хората сме различни, не всеки се усеща като говори (пише). Чак съм учудена, че се възмущаваш толкова, то това си е правило вече тук. То и в живота е така, особено през майчинството Joy .

# 74 10 септ. 2019, 18:30 ч.
  • Мнения: 10 598
Цитат на: elenna в вт, 10 сеп 2019, 16:49
Не, не казва нищо такова. Казва, че не се чувства добре и иска да се почувства по-добре. Съответно намира някакви начини за бягство от тези усещания, които обаче не са продуктивни или въобще реалистични в дългосрочен план. Няма нито нищо ненормално, нито нищо за цъкане с език и осъждане.
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?

Редактирала е първоначално пуснатата тема.

# 75 13 септ. 2019, 22:58 ч.
  • Мнения: 127
Когато родих дъщеря ми бях по абсолютно същия начин ,започнах да се самообвинявам ,че не съм добър родител ,че съм лош човек и всичко останало защото също искам бебето ми само да спи и яде ,но уви вместо това малкото човече плачеше непрестанно ,което допълнително утежни дупката в която бях изпаднала ,Дори това да не е следродилна депресия в пълната и форма със сигурност е вид посттравматичен стрес. Мобилизирай се ,купи си слинг ако не спи достатъчно и неможеш да си вършиш довакинските задължения,включвай таткото активно във дневните ви занимания и винаги ама винаги когато можеш и ти се отдаде възможност отделяй по малко време и за теб ,разходи се ,пий кафе с приятелка ,отиди на шопинг сама... Лично при мен гова помогна доста,и не се подвеждай по други ,който ти казват ,че после става по -лошо ,напротив! Колкото повече расте малкото човече ,толкова повече ти се усмихва ,иска да играете ,протяга се за играчките си и всичко останало ,което ти отнема вниманието от негативни мисли и усещания.Малко дълго стана затова пожелавам успех и само усмивки и положителни емоции!!!

# 76 14 септ. 2019, 08:47 ч.
  • Мнения: 18 526
Сигурно 90% от жените минават през тази фаза с първо дете. Никаква депресия не е това - ти си гледаш интереса, живее ти се, правят ти се "твоите неща" Simple Smile Депресията е много по-сериозно и опасно състояние.

С второ дете знаеш какво е и не те трясва чак такава изненада Simple Smile

Иначе аз с ръка на сърце мога да кажа, че 100 пъти предпочитам да изтърпя бебешки рев, колики и глезотии пред търчането след току-що проходило едногодишно палаво бебе. За мен възрастта между 1 и 2 години е пълен ужас. Моето сега вече наближава третата година и едва отскоро си поемам глътка въздух. Досега все бях в страх да не се претрепе някъде и как да я опазя.

Между другото изгледала съм 4 деца без кенгуру, слинг и раница. Никога не са ми били удобни, напротив, така че не са за всеки.

# 77 15 септ. 2019, 02:04 ч.
  • Мнения: X
Здравейте, и аз станах мама с дву месечно бебенце, но и мен ме тревожат разни въпроси от това дали се справям добре, дали тя се развива добре, защото гука, но не постоянно и незнам дали това е нормално, стои легнала за по 5 мин и започва да се сърди, дали и това е нормално, плаче а аз още се чудя за какво точно, и постоянни терзания да и давам ли вода или не, да правя ли това което другите ми казват и са минали по този път или да слушам вътрешноно си аз. Изнервя ме и това че мъжът ми напоследък не ми помага много много и се оправям сама, мога и сама но се дразня че няма желание да ми помогне дори и с по дълго гледане на детето. И просто исках да споделя с някого как се чувствам.

# 78 15 септ. 2019, 03:38 ч.
  • Мнения: 9
Искам да благодаря на абсолютно всички включили се отново! Приемам всички съвети с усмивка и се уверявам, че с всеки ден започва да става все по-интересно. Смеем се, гукаме си, чувствам се щастлива!!!

# 79 15 септ. 2019, 15:06 ч.
  • Мнения: 267
Това е страхотна новина Simple Smile Как минават дните ви с бебчо и таткото като си дойде. Интересно ми е и за Ирландия. Ние бяхме в Холандия,но сега ни предстои отново смяна на държавата... отиваме във Виена

# 80 16 септ. 2019, 14:30 ч.
  • Мнения: 39
Не се притеснявайте момичета. Всичко е само  в главите ни. Убедена съм, че всяка една от нас се справя страхотно Simple Smile

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата