Когато родих дъщеря ми бях по абсолютно същия начин ,започнах да се самообвинявам ,че не съм добър родител ,че съм лош човек и всичко останало защото също искам бебето ми само да спи и яде ,но уви вместо това малкото човече плачеше непрестанно ,което допълнително утежни дупката в която бях изпаднала ,Дори това да не е следродилна депресия в пълната и форма със сигурност е вид посттравматичен стрес. Мобилизирай се ,купи си слинг ако не спи достатъчно и неможеш да си вършиш довакинските задължения,включвай таткото активно във дневните ви занимания и винаги ама винаги когато можеш и ти се отдаде възможност отделяй по малко време и за теб ,разходи се ,пий кафе с приятелка ,отиди на шопинг сама... Лично при мен гова помогна доста,и не се подвеждай по други ,който ти казват ,че после става по -лошо ,напротив! Колкото повече расте малкото човече ,толкова повече ти се усмихва ,иска да играете ,протяга се за играчките си и всичко останало ,което ти отнема вниманието от негативни мисли и усещания.Малко дълго стана затова пожелавам успех и само усмивки и положителни емоции!!!
- Публикувана: 3 септ. 2019, 14:12 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2019, 14:30 ч.
Не мога да се успокоя
Сигурно 90% от жените минават през тази фаза с първо дете. Никаква депресия не е това - ти си гледаш интереса, живее ти се, правят ти се "твоите неща" 
Депресията е много по-сериозно и опасно състояние.
С второ дете знаеш какво е и не те трясва чак такава изненада
Иначе аз с ръка на сърце мога да кажа, че 100 пъти предпочитам да изтърпя бебешки рев, колики и глезотии пред търчането след току-що проходило едногодишно палаво бебе. За мен възрастта между 1 и 2 години е пълен ужас. Моето сега вече наближава третата година и едва отскоро си поемам глътка въздух. Досега все бях в страх да не се претрепе някъде и как да я опазя.
Между другото изгледала съм 4 деца без кенгуру, слинг и раница. Никога не са ми били удобни, напротив, така че не са за всеки.
Депресията е много по-сериозно и опасно състояние.С второ дете знаеш какво е и не те трясва чак такава изненада
Иначе аз с ръка на сърце мога да кажа, че 100 пъти предпочитам да изтърпя бебешки рев, колики и глезотии пред търчането след току-що проходило едногодишно палаво бебе. За мен възрастта между 1 и 2 години е пълен ужас. Моето сега вече наближава третата година и едва отскоро си поемам глътка въздух. Досега все бях в страх да не се претрепе някъде и как да я опазя.
Между другото изгледала съм 4 деца без кенгуру, слинг и раница. Никога не са ми били удобни, напротив, така че не са за всеки.
Здравейте, и аз станах мама с дву месечно бебенце, но и мен ме тревожат разни въпроси от това дали се справям добре, дали тя се развива добре, защото гука, но не постоянно и незнам дали това е нормално, стои легнала за по 5 мин и започва да се сърди, дали и това е нормално, плаче а аз още се чудя за какво точно, и постоянни терзания да и давам ли вода или не, да правя ли това което другите ми казват и са минали по този път или да слушам вътрешноно си аз. Изнервя ме и това че мъжът ми напоследък не ми помага много много и се оправям сама, мога и сама но се дразня че няма желание да ми помогне дори и с по дълго гледане на детето. И просто исках да споделя с някого как се чувствам.
