Котка - Публикувана: 9 септ. 2019, 10:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2019, 10:52 ч.
Куче или котка? Гласувай за своя фаворит!
Аз съм пристрастна, защото имаме бебе на три месеца и котка на три години. Много се притеснявах как ще съжителстват заедно, но се оказа, че не е никакъв проблем. Котката е спокойна и спазва дистанция от бебето. Доколкото знам, кучетата стават много защитнически към бебета и трудно се дистанцират. Така, че в моя случай гласувам за котка.
Куче!
Имахме котка, но тя беше твърде своенравна и апатична спрямо детето ни. В момента имаме куче, което е всеотдайно и игриво колкото сина ми. Естествено, изисква повече време и грижа, но пък играят двамата безгрижно!
Ако мога да преодолея котката ни, ще си вземем ново котенце, но засега кучето е страхотен приятел и равноправен член на семейството!
Имахме котка, но тя беше твърде своенравна и апатична спрямо детето ни. В момента имаме куче, което е всеотдайно и игриво колкото сина ми. Естествено, изисква повече време и грижа, но пък играят двамата безгрижно!
Ако мога да преодолея котката ни, ще си вземем ново котенце, но засега кучето е страхотен приятел и равноправен член на семейството!
Определено кучето изисква повече грижи.
Винаги сме имали по някоя котка на двора, в момента са повече, но не всички са наши. Храним ги, но някои.
Едната ни, най-голямата е кастрирана. За съжаление преди това беше родила и от там се почнаха котетата.
Преди години имахме малко бяло улично превъзходно кученце. Цели 15 години живя. И вътре сме го вкарвали и навън си е ходил където иска. Редувахме се със сестра ми на кой е ред да го храни.
Кучето е някакси по-близо до човека, поне при нас е било така. Котката си е по-свободно животно. Говорим за малък град, къща, тиха улица.
На моя племенник скоро взеха куче, мъничко, но ще порасне голямо. Стои на двора в къщичка. Играят много децата, забавляват се, дрехите им къса и се нервирам, но няма начин.
Не стои въпросът в момента в моето семейство за лично животно. Имаме си и котки, имаме си и куче.
Малкото ми дете и то ги гони животинките.
Винаги сме имали по някоя котка на двора, в момента са повече, но не всички са наши. Храним ги, но някои.
Едната ни, най-голямата е кастрирана. За съжаление преди това беше родила и от там се почнаха котетата.
Преди години имахме малко бяло улично превъзходно кученце. Цели 15 години живя. И вътре сме го вкарвали и навън си е ходил където иска. Редувахме се със сестра ми на кой е ред да го храни.
Кучето е някакси по-близо до човека, поне при нас е било така. Котката си е по-свободно животно. Говорим за малък град, къща, тиха улица.
На моя племенник скоро взеха куче, мъничко, но ще порасне голямо. Стои на двора в къщичка. Играят много децата, забавляват се, дрехите им къса и се нервирам, но няма начин.
Не стои въпросът в момента в моето семейство за лично животно. Имаме си и котки, имаме си и куче.
Малкото ми дете и то ги гони животинките.
