Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 7 до 18 г.
Популярните и непопулярните деца
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 777
Ако се окаже, че в детската градина синът ви не се разбира с никого, отнема играчките на другите деца и постоянно се бие с тях или пък дъщеря ви е много срамежлива, винаги играе сама и категорично отказва да участва в каквато и да е колективна дейност, очевидно детето ви има проблеми в общуването със своите връстници. От това, какви отношения установява в детската градина, зависят до голяма степен личностното му и социално развитие, а оттам и бъдещата му съдба. Ако тези отношения са нормални: то е привлечено от другите деца, умее да общува с тях и не ги обижда/не е обиждано, значи можете да се надявате, че и в бъдеще няма да изпитва проблеми с комуникацията.

Симпатии и антипатии в групата
В по-горните групи на детската градина се установяват достатъчно устойчиви избирателни отношения. Всяко дете има различно положение сред връстниците си: някои са по-привлекателни за повечето от тях, други – по-малко. Обикновено децата, които са предпочитани от останалите, се наричат „лидери“. Но този термин не е много подходящ, когато се отнася за деца в предучилищна възраст. За да има истински лидер, трябва да има някаква групова задача, чието решение да се търси, да има организирана колективна дейност. Групите в детската градина нямат ясни цели и задачи, нямат обща, обединяваща ги дейност, затова в този случай е по-правилно да се говори не за лидерство, а за привлекателност или популярност на децата. Популярността, за разлика от лидерството, не е свързана с решаването на общи задачи или с ръководене на някакъв процес, а отразява предпочитанията и симпатиите на околните към даден човек.

На тази възраст децата напълно осъзнато могат да определят кое тяхно другарче предпочитат и кое не буди у тях никакви симпатии. Те уверено могат да назоват децата, с които обичат да играят, с които искат да седят на една маса или които биха поканили на рождения си ден. Естествено, тези отношения силно зависят от личния опит на детето (кой на кого е приятел) или с последните събития в групата (кой с кого се е сбил). Но обикновено има 2-3 имена сред предпочитаните и отхвърляните деца, които се повтарят в повечето отговори. Към тези деца, които са избягвани и отхвърлени от връстниците им, трябва да се отнасяме с особено внимание.

Не винаги учителките могат да преценят правилно степента на популярност на дадено дете в групата. Те съставят мнението си въз основа на други, техни критерии, които са чужди за самите деца – дисциплинираност, възпитаност, интелигентност… В много случаи най-авторитетните и привлекателни от гледна точка на възпитателите деца не само не са популярни, но и са носители на куп отрицателни качества според техните връстници.

Затова една от задачите на родителя е да наблюдава отношенията на детето си с другите деца, да определи дали те са привлечени от него и го включват в игрите си, или обратното, избягват контактите си с него. И най-важното - как самото то се отнася към своето „отхвърляне“ – дали това го обижда, или не води до никакви особени вълнения по този повод.

Защо някои деца са по-популярни от останалите
Кое определя популярността на детето и защо едни деца стават по-привлекателни за по-голямата част от групата, а други предизвикват само неприязън и отблъскване?

За да отговорят на този важен въпрос, учените са направили изследване, в което сравняват психологичните особености на популярните и непопулярните деца по няколко показатели: интелект, общителност, инициативност в играта и др. Резултатите се оказали изненадващи. На практика тези две групи деца не се различават по нивото си на развитие на интелекта и мисленето. От тук следва изводът, че познавателните способности и даже умението да се решават социални конфликти не влияят върху популярността на детето в групата.

По отношение на общителността и инициативността в играта популярните деца с нищо не превъзхождат своите връстници. Но според този показател сред непопулярните са се откроили отчетливо две крайни групи: на затворените и напълно пасивни деца, от една страна, и на извънредно общителните и стремящи се към командване, от друга. Тези две крайности в еднаква степен отблъскват останалите и ги карат да ги отхвърлят. Натрапливият стремеж към лидерство и желанието им да командват и налагат волята си, често отблъскват другите.

Всички популярни деца заемат средна позиция по тези показатели. Но от друга страна, средната степен на общителност и инициативност сама по себе си не прави децата по-популярни в групата.

Най-съществените различия между популярните и непопулярните деца били открити в емоционалното отношение към връстниците им:

1. Предпочитаните деца никога не остават безразлични към дейността на другите и проявяват жив интерес към техните занимания. При това тяхното емоционално отношение има винаги положителен оттенък – те одобряват, поддържат, хвалят другите деца. Докато непопулярните предпочитат да осъждат действията на връстниците си.

2. Популярните деца умеят да съпреживяват чувствата на другите. Чуждите успехи не ги обиждат, а ги радват, докато неуспехите ги огорчават. Непопулярните деца остават безразлични или реагират неадекватно – разстройват се от чуждите успехи и се радват на неуспехите. Те не могат да се примирят с високата оценка на околните, намират им недостатъци, като непрекъснато дават себе си за пример („вижте неговата рисунка каква е грозна, моята е по-хубава“). Осъждането и отрицателните оценки по адрес на другите предизвикват у тях активно съгласие и нескрита радост.

3. Всички популярни деца, независимо от нивото си на общителност и инициативност, откликват на молбите на връстниците си, вслушват се в техните предложения, поддържат ги и с удоволствие им услужват с разни неща (моливи, играчки, лакомства). Непопулярните деца никога не постъпват така.

4. Популярните деца, даже когато ги обиждат, предпочитат да решават проблемите си по мирен път, без да обвиняват или наказват другите. Непопулярните обикновено разрешават конфликтите си с агресивни действия и заплахи.

Казано накратко, най-важните качества, които правят едно дете популярно сред връстниците му, са тези качества, които обикновено наричаме нравствени: доброта, отзивчивост, желание да помогнат, отстъпчивост, доброжелателност. За тях другите деца не са средство за самоутвърждаване или конкуренти. Те не са затворени в себе си, не са изградили психологични защити, а са открити и чистосърдечни. Затова с лекота отстъпват и обичат да помагат на връстниците си, да делят с тях и не приемат чуждите успехи като свое поражение. Това отношение, което отличава някои деца към края на предучилищния период, ги прави популярни и предпочитани от връстниците им. Точно липсата на стремеж към превъзходство и победа на всяка цена създава условия за признаване и утвърждаване на детето в групата.

Как да помогнем на отхвърленото дете да бъде прието от връстниците си
За съжаление, тук традиционните педагогически методи са безсилни. Този проблем може да бъде разрешен само в реалната практика, в общуването между конкретни деца.

Първата задача е да се преодолее отчуждението на детето по отношение на неговите връстници, да се разрушат защитните бариери, които го отделят от тях. Страхът от отхвърляне поражда желание да се утвърди на всяка цена и често води до агресивно демонстриране на собствените сили или напълно игнориране на околните. То трябва да бъде поощрявано да проявява доброжелателност спрямо другите деца, да им говори положителни неща, да открива добрите им качества, да се опитва да прави неща, приятни за останалите.

Много важно е да бъде научено детето да възприема правилно връстниците си – техните движения, действия, изказвания. Ако то е съсредоточено върху себе си, обръща внимание на околните само в случаите, когато те му пречат или види в ръцете им интересна играчка. Задачата на възрастните в тези случаи е да привлекат вниманието му към другите деца, да го научат да се вслушва и вглежда в тях.

По-нататъшната корекционна работа се състои в поощряване на затвореното, отчуждено дете да участва в колективни игри, където то трябва да поддържа другите и да разчита на тяхната подкрепа, когато участниците изпитват затруднения. Взаимните грижи и помощта, оказана между партньорите, обединяват децата и им създават чувство за съпричастност.

Друг етап в работата с непопулярните деца е да бъдат организирани за съвместна работа с техните връстници, когато е нужно да съгласуват своите действия и да се договарят помежду си. Обикновено децата с проблеми в общуването (както агресивните, така и затворените в себе си) не са склонни към обединение. Затова трябва да бъдат научени и поощрявани да установяват нормални отношения с връстниците си, да бъдат готови за сътрудничество при решаването на общи задачи. Като начало е по-добре такава съвместна дейност да се организира по двойки, в които две деца трябва да направят нещо самостоятелно, тайно от останалите. Това подпомага обединението, подтиква детето да се договаря и да съгласува усилията си със своя партньор. Техните задачи трябва да имат творчески, а не състезателен характер.

Тази стратегия може да се прилага не само в детските градини, но и в семейния живот. Родителите често правят грешката да хвалят повече едното дете и да го дават за пример на другото. Такава оценка и сравняване на децата, разделянето им на „добри“ и „лоши“, може само да ги разедини и да доведе до отчуждение между тях. Не фиксирайте вниманието на детето към собствената му личност – на неговите недостатъци и достойнства. Много по-важно е то да се замисли за резултата от действията си – било то игра, рисунка или постройка от кубчета. Тогава детето много повече ще се стреми към съвместни дейности с връстниците си и ще завоюва техните симпатии.

Възпитаването на нравствени качества и преодоляването на трудностите в общуването се крият не в поощренията и порицанията на възрастните, а във формирането на чувство за общност с другите деца и вътрешна съпричастност към тях и техните проблеми.
« Последна редакция: вт, 27 авг 2019, 16:54 от Редактор*** »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.