- Публикувана: 24 авг. 2019, 14:07 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2019, 08:07 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 24
- Здравей, скъпа!
- След като изчезна за 20 години, като каза, че отиваш за цигари, ми се появяваш просто ей така?!?!
- Леле, цигарите! Ей сега се връщам.
В КАТ:
- Тоя, като го блъснах, пиеше водка и говореше по мобилния си телефон!!!
- Той може да прави каквото си поиска в собствения си хол, госпожо!
- Аз се казвам Пешо и съм алкохолик.
- Здравей, Пешо - хорово отвръщат събралите се.
- Аз се казвам Киро и съм алкохолик.
- Здравей, Киро.
- Аз се казвам Кольо и освен алкохолик, съм и наркоман.
- Здравей, Кольо.
- А сега, - казва водещият - нека се изкаже някой от страната на булката!
- След като изчезна за 20 години, като каза, че отиваш за цигари, ми се появяваш просто ей така?!?!
- Леле, цигарите! Ей сега се връщам.
В КАТ:
- Тоя, като го блъснах, пиеше водка и говореше по мобилния си телефон!!!
- Той може да прави каквото си поиска в собствения си хол, госпожо!
- Аз се казвам Пешо и съм алкохолик.
- Здравей, Пешо - хорово отвръщат събралите се.
- Аз се казвам Киро и съм алкохолик.
- Здравей, Киро.
- Аз се казвам Кольо и освен алкохолик, съм и наркоман.
- Здравей, Кольо.
- А сега, - казва водещият - нека се изкаже някой от страната на булката!
- Госпожо, имате странно чувство за хумор...
- Да, знам. Освен това съм умна и красива!
- Ето пак...
..............
ВАЖНО!
Напоследък има супер много измами с пари по интернет,
но срещу 39,90 лв. ще ви покажа как да ги избягвате!
...............
Лятното ми тяло може да не е било готово за лятото,
ама виж зимното ми е тук!
- Да, знам. Освен това съм умна и красива!
- Ето пак...
..............
ВАЖНО!
Напоследък има супер много измами с пари по интернет,
но срещу 39,90 лв. ще ви покажа как да ги избягвате!
...............
Лятното ми тяло може да не е било готово за лятото,
ама виж зимното ми е тук!
И нещо любимо, от Никола Крумов
Представяне пред сватовете
Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата лъска апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа. Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема. Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и краката. Приличам на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис за мъже. Последна прахосмукачка връз Ивка, последни строги заповеди – как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките... два часа списък. Тази среща беше излкючително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар – човекът, който ще закриля детето им. Нервна до пръсване, Нора отиде да ги посрещне от жп гарата. Притеснен си викам да изпуша една цигара на терасата – яко опъвам. Изяждам три дъвки да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка – великолепна парабола... и хоп... върху котката. Бягам бързо... но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля – не става. Ще стрижа с машинката – образува се едно голямо „Х” на лявата ѝ страна. Гледа ме, гледа себе си – няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми – в предния си живот е била папагал. Исусе, не съм си измил чашата от кафето. Пускам чешмата. Чува се къркорене... във Варна често липсва вода... водата идва... изведнъж... бомба – целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат... Нещо странно се лее връз десния ми крак... виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа – течността спокойно се разлива по пода. Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна... Крачка... Така се пързулнах, че всичките ми крака заеха поза „един без пет” във въздуха. Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите съоръжения за задържане на повърхността. Е... аз се хванах за йенското стъкло пълно до горе с шопска салата. Гигантски трясък – кълбо от котка, човек и зеленчуци – не се разбира кое какво е. Тече ми кръв от главата. Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните усилия крачетата ѝ правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се уморява и ляга примирена върху олиото като сюнгер. Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно. Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка. Ключалката пред мен превъртя...
Никола Крумов 2015г.
Представяне пред сватовете
Преди около две години родителите на годеницата ми пристигаха на гости да се запознаем. Цяла седмица любимата лъска апартамента, въпреки че беше чист, а ние с котката Ивелина трябваше да стоим на едно място като бухали. Денят настъпи. Норката стана по тъмно да приготвя салати, пържоли и други ястия. Снощи ненадейно отстъпи продълговатото си тяло за нечистите ми мъжки желания и сега очакваше от мен пълна подкрепа. Бяха ми забранени редица думи (отиде ми половината речник), говорът на диалект (трябваше да приказвам като тв водещ), а опипването беше доведено до анатема. Облечен в бял спортен панталон, светла патриотична тениска, красиви сандали, вчесан, без косми по лицето и краката. Приличам на английски футболист, практикуващ конен спорт и тенис за мъже. Последна прахосмукачка връз Ивка, последни строги заповеди – как да се държа, колко малко да пия, какво да кажа, ако ме питат за татуировките... два часа списък. Тази среща беше излкючително важна за нея и го разбирах. Трябваше да бъда рицар – човекът, който ще закриля детето им. Нервна до пръсване, Нора отиде да ги посрещне от жп гарата. Притеснен си викам да изпуша една цигара на терасата – яко опъвам. Изяждам три дъвки да не смърдя. Мога ли аз от тука да уцеля мивката с тая дъвка – великолепна парабола... и хоп... върху котката. Бягам бързо... но тя вече се валя по земята, мъчейки се да премахне лепкавата субстанция от кожухчето си. Взимам я и почвам припряно да я чопля – не става. Ще стрижа с машинката – образува се едно голямо „Х” на лявата ѝ страна. Гледа ме, гледа себе си – няма проблеми, покатерва се (бая е тежичка) на любимото си място върху раменете ми – в предния си живот е била папагал. Исусе, не съм си измил чашата от кафето. Пускам чешмата. Чува се къркорене... във Варна често липсва вода... водата идва... изведнъж... бомба – целият съм в утайка. Бъркам отдолу за парцали, търкам, чистя, попивам, всеки момент ще влязат... Нещо странно се лее връз десния ми крак... виждам, че съм обърнал бутилката с олио от шкафа – течността спокойно се разлива по пода. Изобщо не мога да повярвам, че това се случва на мен. Изправям почти празната бутилка. Естествено че няма да се хлъзна... Крачка... Така се пързулнах, че всичките ми крака заеха поза „един без пет” във въздуха. Мислите си, че човек може да разсъждава за какво да се хване в такава ситуация, че има избор и регистър на подходящите съоръжения за задържане на повърхността. Е... аз се хванах за йенското стъкло пълно до горе с шопска салата. Гигантски трясък – кълбо от котка, човек и зеленчуци – не се разбира кое какво е. Тече ми кръв от главата. Ивка търти да бяга, но въпреки очевидните усилия крачетата ѝ правят празни обороти върху хлъзгавите плочки. Накрая се уморява и ляга примирена върху олиото като сюнгер. Ставам на четири лапи (прав не рискувам), отърсвам се от сиренето и мятам на гърба си изнемощялото животно. Влача се в коридора към банята. Целият съм на точки от кафяво кафе, кървя, ноздрите ми са пълни с печена чушка, а отзад нося мазна клеясала котка. Ключалката пред мен превъртя...
Никола Крумов 2015г.
"Хуморът" на този автор е нещо, което лично аз мога да приравня на всичко друго, но не и смешно...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.След това идва нова двойка, разменят се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода, но забелязва, че възрастната двойка седи в прединфарктно състояние, и го гледа…
А той не се сеща да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Жена буди мъжа си: - Защо викаш толкова?
- Сънувах, че Мимето потъва...
- Тя, Мимето, коя е?
- Не я познаваш, на сън се запознахме...
Полицаи от патрулна двойка спират БМВ за превишена скорост.
Вратовете слизат, ритат ги до посиняване, след което си заминават.
Единият полицай се добира до другия и пита:
- Видя ли им номера?
- 45-46...
- А буквите?
- К'ви букви на обувките, бе?
- Сънувах, че Мимето потъва...
- Тя, Мимето, коя е?
- Не я познаваш, на сън се запознахме...
Полицаи от патрулна двойка спират БМВ за превишена скорост.
Вратовете слизат, ритат ги до посиняване, след което си заминават.
Единият полицай се добира до другия и пита:
- Видя ли им номера?
- 45-46...
- А буквите?
- К'ви букви на обувките, бе?
Забелязах, че жена ми реже крайчетата на кренвиршите преди варене. Питах я защо го прави, тя каза, че не знае, майка ѝ така ги варяла.
Звъннах на тъщата. Тя каза, че не знаела, ама баба ѝ още така ги варяла. А прабабата на жена ми е жива и като я питах и нея, ме погледна учудено и каза:
- Ама вие досега още ли ги варите в моята малка тенджерка?
Звъннах на тъщата. Тя каза, че не знаела, ама баба ѝ още така ги варяла. А прабабата на жена ми е жива и като я питах и нея, ме погледна учудено и каза:
- Ама вие досега още ли ги варите в моята малка тенджерка?
Немски хумор
1. Който работи много, прави и много грешки... Избягвайте грешките...
2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен...
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо...
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият...
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша...
6. Не всичко, което има две бузи е лице...
7. Нямаме шансове, но ги използваме...
8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение... трябва да притежаваш и способността да не можеш да го
изразиш...
9. Винаги има две мнения - грешното и моето.
10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари..
1. Който работи много, прави и много грешки... Избягвайте грешките...
2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен...
3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо...
4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият...
5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша...
6. Не всичко, което има две бузи е лице...
7. Нямаме шансове, но ги използваме...
8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение... трябва да притежаваш и способността да не можеш да го
изразиш...
9. Винаги има две мнения - грешното и моето.
10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари..