Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 24

Прибира се мъж вкъщи, а жена му мие пода. Дупето й вирнато нагоре. Без да мисли, отива, гепва я за ..., вдигнал и полата, свалил си гащите и действа. Свършил си работата,а жена му се обръща и казва:
- Същия простак си като колегите от работата.

Двама полицай спират автомобил, шофиран от пиян поп.
- Отче, да не си пиян?
- М-дааа
- Ще плащаш ли глоба?
- М-неее
- Тръгвай тогава пред нас към районното!
- М-мм, добре...ама нали си знаете, че пред когото съм тръгнал - той не се е върнал...

Треньор по плуване приел три бабички за тренировки. Казал им:
– Хайде сега да видим какво можете!
Влязла първата бабичка, направила 5 обиколки и излязла свежа като краставичка.
– Бре! – рекъл треньорът.
– Не се учудвай, моето момче, навремето бях републиканска шампионка!
Гмурнала се втората бабичка: 10 обиколки.
– К`ва стана тя! – учудил се треньорът.
– Аз бях световна шампионка, моето момче!
Накрая влязла третата бабичка. Плувала, плувала, изплувала 30 обиколки!
– Мама миа! Ти да не си била супер-шампионка!?
– Не, момче! Аз бях проститутка на повикване във Венеция!

Ядох кюфтета и се чувствам много зле.
Кой знае какво им слагат. Колко изяде?
- 32……             
   
Майката не е майка, ако не извика с пълен глас….
- Аз, слугиня ли съм тука???

- Докторе, боли ме стомахът.
- Какво си ял и пил днес?
- Ципура на скара и френско бяло вино.
- Не сме във Фейсбук, кажи какво си ял днес!
- Пръжки.


Баща към 6 годишния си син:
- Сине, съседите говорят, че те чуват често да псуваш.
- Еб*ват се!

Ако попаднете в задънена улица, не се отчайвайте. Постройте си вила, три стени вече имате!

Ако имате снимка с риза, не изпускайте момента да се кандидатирате за Общински съветник!

Алкохолът и любовта - официалните спонсори на глупостите в живота ни!

- Здравей, как си?
- Много добре, правя втория си милион!
- Айде бе!
- Да, с първия нещо не ми се получи!

- Госпожице, знаете ли колко е широка река Нил?
- Не.
- Ще питам някой друг крокодил тогава!

Стар професор се оженил за своя студентка. В първата брачна нощ:
- Жени, ти имаш ли деца?
- Не!
- Жени, а майка ти, не ти ли е разправяла за тия неща?
- Не!
- А, приятелките?
- Не!
- А, книги не си ли чела?
- Не!
- Лошо, много лошо, и аз всичко съм забравил...

"Мъж на раждане
Варна 2019г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа – нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра – к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва – всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко. Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява – „Надолу по коридора, втора родилна зала.” Пред залата ме посреща друга сестра – „Кой си ти, бе?” „Семеен приятел.” „Ъхъ... значи бащата.” Разлиства някаква папка – „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.” Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?” „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.” Следва мощна контракция – не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу. Боже, пришълецът идва...!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо – сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите. Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв – излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица... Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо – справи се страхотно!”
       На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница... всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми – Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го кой отбор е... мълчи... детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината... или безплатни дърва!?
       Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос – изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала... явно е часът за посещения. Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина – всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?” „Ъъъ... ми добре мина...” Какво да му отговоря на човека...
Никола Крумов 2019г."
Още ме болят коремните мускули  и се сетих за наш приятел на когото жената роди наскоро.
Присъствал на раждането и когато доктора му подава пъпната връв да я среже, нашия погнусено се отдръпва и им казал - Не, благодаря оправяйте се 

  страхотно е
Припаднал мъжествено, ох не мога 

""Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите""
Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква).

............

Говорят си един известен български политолог и един македонски политик, на маса. Политологът казва:
- Чакай да ти кажа нещо за Александър Македонски...
- А, не, недей, Огняне, знам какво ще ми кажеш, че не е македонец. Македонец е! Той е македонец и аз съм македонец и ние сме му наследници!
- А бе, чакай нещо да ти кажа бре!
- Моля те, няма да те слушам, казвам ти - македонец е и ние сме му наследници!
- А бе, ей, ти знаеш ли, че е бил пед*раст?!
- Е, па те всички гърци са такива!

Върви си бай Иван и се чуди как да се прибере в къщи. Далече е, Автобуси няма, таксито скъпо, а пенсията - малка... Едва стига за хляб и кисело мляко.
Крета по пътя и неволно подритва стара бутилка.
Естествено, от бутилката се извива гъст дим, а от дима, се материализира древен дух.
- Благодаря ти, човече! - възкликнал духът - Ти ме освободи. Ще ти изпълня едно желание. Кажи какво искаш!
- Ами какво... Далеч съм от дома - казал бай Иван - Искам да ме прибереш.
- Дадено! - отвърнал духът. Хванал бай Иван под ръка и закрачил с него по пътя.
- Ей! Ама не така! - пояснил стареца - По-бързо искам!
- Разбира се! - отвърнал духът - Ще тичаме тогава!

Приятели, у какини Донкини съм.
Синът им Културослав тая година ще кандидатства в НАТФИЗ. И какини Донкини викат: Ивчо, ти все пак си ходил на театър, че даже и на кино, преслушай детето да кажеш дали става за артист. Цяло лято учи наизуст стихотворения, па монолози, ма ний не им разбирами.
Дойде Културославчо – млад, отнесен лонгур, изпружи се в средата на хола и зарецитира.
Какини Донкини много се развълнуваха и даже сълза пуснаха, но истината е, че момчето е некадърно. Пули се, пъне се, прави някакви нелогични паузи, говори патетично и фалшиво. Ама като за български сериал е идеален. Добре ще се впише и в „Пътят на честта“ и в „Откраднат живот“.
Та сега какини Донкини, понеже стягат кандидат-студент, са решили да продадат обора. 82 квадратни метра е с 6 квадратни метра идеални части. Изложение юг- североизток. Тихо, комуникативно място, на 3 минути от гарата и с перфектна гледка към автосервиза на Колю Денкин. Имотът е за освежаване. Цената подлежи на коментар.
Снимки от обора засега няма, понеже какини Донкини са поръчали три де заснемане, но фотографът нещо се сецнал и щял да дойде във вторник.
Но ако някой проявява интерес -  в инстаграм има много снимки на овцете.