Здравейте на всички,
Много обмислях дали да публикувам историята, а и в отделна тема, но знам че самата аз дълго съм ровила в интернет, особено в "Как се сбъдна мечтата ни за дете" и положителните разкази там много ме зареждаха с надежда
. И реших, да усмихна някой (надявам се). Публикувам в отделна тема с цел по-лесно търсене и намиране (по ключови думи в google например). Разбира се отворена съм за въпроси на лични, ще се радвам да помогна на някой, поне с хубави думи и информация. Та така:
Имам една прекрасна дъщеря, която скоро ще навърши 10. Със съпруга ми решихме, че искаме още едно дете през далечната 2015 г. И спряхме да се пазим, сигурни в успеха (дъщеря ни бе зачената още в първия месец опити). Да ама не. Месеците минаваха и аз бях сигурна, че нещо не е наред. На 6-тия месец почнах да търся информация и да посетя доктор (обикновено АГ) поне да се прегледам, профилактично. Прегледаха ме, всичко е наред и проблема е в главата ми, много съм го мислела...Пуснаха едни хормони за всеки случай, хормони цвете. Заключение, много съм се фиксирала. Поуспокоих се, и след разговори и със съпруга ми, който също в този момент смяташе, че всичко си е 6, решихме да не го мислим до 1г - 1,6 г. опити. Минаха.
Аз поех инициативата, и посетихме репродуктивен специалист, прекрасния д-р Станулов (тогава във Виена Ин Витро Център). Той умее да предразполага и проявява грижа към пациентите си.Отделя време, записва си, проследява по мобилен телефон дори, как е пациента. Та той в рамките на две посещения откри проблема - запушени тръби, исхемично, след цветна снимка. Много се разстроих след този резултат, не очаквах, плаках. Казаха ми, че единствения шанс ми е инвитро при този резултат. Но ние не бяхме готови за ин витро.
Ходих и при друг специалист в друга репродуктивна клиника, за второ мнение, което беше същото като първото - инвитро, няма смисъл от никакви опити за корекции. Услужливо ми попълниха документите за ЦАР. Пак не бяхме готови с решението. Вместо това решихме да си дадем почивка, ментална, всички минаващи по този път знаят как пътят е за двама и как се обтягат и натоварват семейните отношения, така си е... Мина още година и плахо решихме да действаме. Взех си всички изследвания(също на мъжа ми), снимки и реших да посетя двама гинеколози, които оперират лапароскопски и са независими от репродуктивните клиники. И о! пробив и надежда.
Посъветваха ме да си направя лапароскопия, без обещания, но има проценти възможност нещата да се коригират ( в зависимост от тежестта на проблема, която не може да се определи само със снимка). Избрах д-р Николай Попов, оперира в болница Вита. Прекрасен доктор, изключително добър в сферата си. Оперирах се, и макар че очакванията ми бяха на нула, се оказа че е отстранил външни сраствания, тръбите са проходими и със запазен фибриален апарат! Също за моя изненада, се оказа че съм имала и малки ендометриозни огнища, които той е изгорил. Проблем, който трудно се установява без лапароскопия. С един камък два заека с тази операция. Възстанових се изключително бързо и леко. Благодаря му от сърце! На контролния преглед ми каза, че вижда малък полип в матката, но да не го мисля сега. Да си продължим опитите и да се върна след няколко месеца за премахване, ако не се получават нещата. Не се получиха, но аз избрах друг доктор за хистероскопията. Д-р Дончева и д-р Колева от Mclinic. Веднага ми насрочиха хистеро, което д-р Дончева извърши. А д-р Колева беше категорична че полипа пречи, заема място. Мина чудесно, отстраниха полипа и малко срастване от предишното секцио. Д-р Колева ми каза - освободихме място, няма пречка вече! Благодаря и на двете от сърце за чудесната работа и грижа.
След 2 месеца забременях спонтанно! Какво вълнение, не можех да повярвам, след 3.6 г. Беше биохимична.
След още един месец пак бях бременна, какво чудо. Този път нещата потръгнаха стремглаво и след няколко седмици дори научих че чакаме близнаци, две бебета! Спонтанно и без стимулации! Благодаря на всички доктори и на онази сила отгоре, която ме пази. Сега съм в 31 г.с, щастлива. Съпругът ми също, макар и леко притеснен за бъдещето, заради двойната изненада. Нормално.
Последно искам да кажа, че това е просто моята история, не агитирам никого. Аз си поех риска от извънматочна бременност, затова и се следях изключително изкъсо. И си заслужаваше.
Моите изводи:
1. Надежда има
2. Обърнете се към репродуктивен специалист
3. Търсете различни мнения за проблема обаче, за да вземете вашето решение информирано. Понякога и от специалисти, които не работят в инвитро клиники.
4. Лапароскопията е необходима в такива случаи
5. Не забравяйте че заради вашата любов (на вас и вашия съпруг) поначало искате и дете, не загърбвайте вашата любов потънали в тъгата на проблема. От личен опит.
Хубав ден!
Много обмислях дали да публикувам историята, а и в отделна тема, но знам че самата аз дълго съм ровила в интернет, особено в "Как се сбъдна мечтата ни за дете" и положителните разкази там много ме зареждаха с надежда
. И реших, да усмихна някой (надявам се). Публикувам в отделна тема с цел по-лесно търсене и намиране (по ключови думи в google например). Разбира се отворена съм за въпроси на лични, ще се радвам да помогна на някой, поне с хубави думи и информация. Та така:Имам една прекрасна дъщеря, която скоро ще навърши 10. Със съпруга ми решихме, че искаме още едно дете през далечната 2015 г. И спряхме да се пазим, сигурни в успеха (дъщеря ни бе зачената още в първия месец опити). Да ама не. Месеците минаваха и аз бях сигурна, че нещо не е наред. На 6-тия месец почнах да търся информация и да посетя доктор (обикновено АГ) поне да се прегледам, профилактично. Прегледаха ме, всичко е наред и проблема е в главата ми, много съм го мислела...Пуснаха едни хормони за всеки случай, хормони цвете. Заключение, много съм се фиксирала. Поуспокоих се, и след разговори и със съпруга ми, който също в този момент смяташе, че всичко си е 6, решихме да не го мислим до 1г - 1,6 г. опити. Минаха.
Аз поех инициативата, и посетихме репродуктивен специалист, прекрасния д-р Станулов (тогава във Виена Ин Витро Център). Той умее да предразполага и проявява грижа към пациентите си.Отделя време, записва си, проследява по мобилен телефон дори, как е пациента. Та той в рамките на две посещения откри проблема - запушени тръби, исхемично, след цветна снимка. Много се разстроих след този резултат, не очаквах, плаках. Казаха ми, че единствения шанс ми е инвитро при този резултат. Но ние не бяхме готови за ин витро.
Ходих и при друг специалист в друга репродуктивна клиника, за второ мнение, което беше същото като първото - инвитро, няма смисъл от никакви опити за корекции. Услужливо ми попълниха документите за ЦАР. Пак не бяхме готови с решението. Вместо това решихме да си дадем почивка, ментална, всички минаващи по този път знаят как пътят е за двама и как се обтягат и натоварват семейните отношения, така си е... Мина още година и плахо решихме да действаме. Взех си всички изследвания(също на мъжа ми), снимки и реших да посетя двама гинеколози, които оперират лапароскопски и са независими от репродуктивните клиники. И о! пробив и надежда.
Посъветваха ме да си направя лапароскопия, без обещания, но има проценти възможност нещата да се коригират ( в зависимост от тежестта на проблема, която не може да се определи само със снимка). Избрах д-р Николай Попов, оперира в болница Вита. Прекрасен доктор, изключително добър в сферата си. Оперирах се, и макар че очакванията ми бяха на нула, се оказа че е отстранил външни сраствания, тръбите са проходими и със запазен фибриален апарат! Също за моя изненада, се оказа че съм имала и малки ендометриозни огнища, които той е изгорил. Проблем, който трудно се установява без лапароскопия. С един камък два заека с тази операция. Възстанових се изключително бързо и леко. Благодаря му от сърце! На контролния преглед ми каза, че вижда малък полип в матката, но да не го мисля сега. Да си продължим опитите и да се върна след няколко месеца за премахване, ако не се получават нещата. Не се получиха, но аз избрах друг доктор за хистероскопията. Д-р Дончева и д-р Колева от Mclinic. Веднага ми насрочиха хистеро, което д-р Дончева извърши. А д-р Колева беше категорична че полипа пречи, заема място. Мина чудесно, отстраниха полипа и малко срастване от предишното секцио. Д-р Колева ми каза - освободихме място, няма пречка вече! Благодаря и на двете от сърце за чудесната работа и грижа.
След 2 месеца забременях спонтанно! Какво вълнение, не можех да повярвам, след 3.6 г. Беше биохимична.
След още един месец пак бях бременна, какво чудо. Този път нещата потръгнаха стремглаво и след няколко седмици дори научих че чакаме близнаци, две бебета! Спонтанно и без стимулации! Благодаря на всички доктори и на онази сила отгоре, която ме пази. Сега съм в 31 г.с, щастлива. Съпругът ми също, макар и леко притеснен за бъдещето, заради двойната изненада. Нормално.
Последно искам да кажа, че това е просто моята история, не агитирам никого. Аз си поех риска от извънматочна бременност, затова и се следях изключително изкъсо. И си заслужаваше.
Моите изводи:
1. Надежда има
2. Обърнете се към репродуктивен специалист
3. Търсете различни мнения за проблема обаче, за да вземете вашето решение информирано. Понякога и от специалисти, които не работят в инвитро клиники.
4. Лапароскопията е необходима в такива случаи
5. Не забравяйте че заради вашата любов (на вас и вашия съпруг) поначало искате и дете, не загърбвайте вашата любов потънали в тъгата на проблема. От личен опит.
Хубав ден!