Проблемна дъщеря тийнейджрка :(

Здравейте, аз нямам абсолютно никакъв опит с гледането на деца, проблемът Ви ми се струва много труден и се надявам да успеете да го решите по най-добрия начин за цялото семейство. Докато четях мненията ми изплува един спомен за съученичка в гимназията. Тя беше най-изкъсо държаното момиче сигурно в целия випуск, баща ѝ постоянно ѝ налагаше наказания и забрани и тя ми споделяше, че това я кара повече да го лъже и да крие от тях. Но тя имаше късмета да е в добра компания, защото аз и още няколко приятелки бяхме причината да завърши с добър успех. Но не успя да влезе в университет с нас и остана да живее още една година с родителите си и я приеха платено на следващата година. Иначе си беше тръгнала по пътя на леките момичета. После отиде в студентски град и спряхме контакти и по далечните ми наблюдения се е върнала на същия този път.

Кеч, това е много детинско обяснение. Да, има и други методи, но в състояние на шок и ужас човек не винаги успява да се сети за най-адекватния. Разбира се, че не е гледала със задоволство дъщеря си и не е искала да си го върне. Що за детинска измислица? В разказаното по този начин личат две неща: ужасът на майката при вида на дъщеря ѝ и облекчението ѝ, че тази случка е била само един инцидент. Но това е моето тълкуване като майка, а ти се палиш от позицията на дъщеря тийн.

Тежка ситуация - за всички.
 Не бих препоръчала смяна на училището, освен ако не е в друг град - с дете на тази възраст смяната на средата едва ли ще се случи.  На доста места се прокрадва убеждението ти, че лошата среда в езиковата гимназия е виновна. В другите училища със сигурност също може да попадне на лоши приятели. По-скоро бих поговорила в насока колко сме се гордели с нея от влизането й в това училище и какви перспективи би ѝ дало, ако го завърши УСПЕШНО /работа, следване в чужбина?/ и колко не ни се иска да се налага да го напусне. Не разглеждайте смяната на училището като наказателна мярка - "Щом ти така...ние пък..."

 Въобще, девойката трябва да разбере, че действате по някакъв начин не защото "си връщате", а защото сте загрижени. Ако не спази часа за връщане, да очаквате обаждане по телефона /а не  - скандал за половин час закъснение/, да се интересувате как се прибира - градски транспорт, такси, пеша, с какъв придружител, евентуално да предложите баща ѝ да я посрещне..Говорете за прибирането с неправоспособни/ неопитни/ пили шофьори - за съжаление примери бол! Тестът за наркотици - престанете да ровите за момента! Не е толкова важно дали се е случило еднократно. По-скоро  покажете облекчението си, че в момента е чиста, обяснете за N-ти път какви са опасностите /от възможност да злоупотребят с нея до пристрастяване и провален живот - пак примери много!/  и я подгответе за възможността да й дадат нещо без нейно знание /да не си оставя питието без контрол/.

Опознайте приятеля й /и приятелките, ако е склонна/- покажете и на двамата, че разчитате той да се грижи за нея /от предпазване от "простотии" - напиване, опасни селфита и т.н.т до придружаването нощем и ....безопасния секс/.

Научете я да казва "Не!" и че воденето по акъла на  другите само за да не загуби популярност всъщност издава слабост.Същевременно се постарайте да увеличите отговорностите й /не като наказание, а защото е "голяма"/ и да запълните поне част от свободното й време със занимания, които биха й помогнали да се откъсне от средата ѝ, а и да ѝ дадат самочувствие, че в нещо е добра над средното ниво. Ако сте в голям град и имате финансов ресурс би било сравнително лесно. Например: курс по грим, за да се научиш кога и как е подходящо да се гримираш /а и мама би могла да се възползва от новопридобитите "професионални" умения - хем ще имате време заедно/. Рисуваш хубаво - курс по акварел или по рисуване с маслени бои - не подготвителни за кандидатстване, а просто за доразвиване на уменията. Задължително - най-хубавите картини окачени вкъщи. Не се чувстваш добре в тялото си - йога, танци или просто тичане /може пак с мама, ама едва ли ще е склонна/. Задължително условие  е спазването на уговорката - "ние отделяма не малко финанси, ти си длъжна да довършиш започнатото".

И последно - не се впечатлявайте особено от думите ѝ, че ви мрази. Нормално е да прояви по някакъв начин яда си и добре е това да е с думи, а не с действия /да посяга, да руши/. В такива моменти можете и вие искрено да споделите нещо от сорта: "Ох, много те обичам, но в момента съм ти бясна и ми идва да...."

Няма как да се асоциирам, за да се паля. Нито съм наказвана, нито са ми правили номерца, нито е имало изцепки.
На притеснен и шокиран човек няма да му хрумне да направи "номер". Ама не ми се спори повече. За мен реакцията е много ... студена, за да не използвам други думи. По- лоша от шамар

Говорете си с децата! Времето за питане във форума го използвайте за разговор с дъщеря си. Не за караници и забрани, а за спокоен разговор. Дори и тя да тръгва с бутонките, възрастният не трябва да влиза в подобен тон. За 16 години би трябвало да си познавате детето. Казвам го като отгледала една трудна тийнейджърка /станала страхотен човек, между другото/ и в момента с втора на 16 години. За мен това е решението - много разговори. И естествено не може всичко да се разрешава, но прекалените забрани са вредни.

До подобни ситуации се стига  защото родителите тези неща е трябвало да ги обяснат доста преди това.И след тежко напиване аспирина добре но водата не знам как я измислихти тя е противопоказна.Възпитаниет и доверие се градът години започвасе още докато е малко детето.Както гласи една поговрка (желязото се кове докато е топло)на 19г тези неща вече трябваше да са му ясни.😊

Реакцията на майката може да ти се струва екстремна, но идеята да създаде шок, според мен, върши доста добра работа. Даже, според мен, тийновете, като щерката на авторката на темата, само от шок биха могли да се осъзнаят. Най-големия шок е смъртта. Например, ако нейната най-добра приятелка почине внезапно от свръхдоза, тя би се осъзнала. Една нежелана бременност също би било поучителен шок и принудително осъзнаване. Има поучителни шокове, не го виждам като садизъм, ами доста хитър подход. Не мисля, че ще й създаде по-голяма травма от това, да й се случи нещо реално. Но шокът от момента "след", ще го запомни завинаги.

Имах една съученичка в 10-и клас, с която сме били в един клас и в 5-и и 6-и. В 6-и клас дори беше сред най-добрите ми приятелки. Сменихме училища, забравихме се и след 5 години случайно попаднахме в едно и също училище и същия клас, само че тя беше съвсем друго момиче вече. Беше станала голяма отворка, имаше гадже, по-голям от нея, с мотор. Е, един ден научихме за катастрофата целия клас. Момичето като се завърна след месеци, с патерици, нашийник и бинтован крак, видях пред себе си пак друг човек. Повече не посмя да се качи на мотор, затвори се в себе си, спря да се прави на отворена, спря да говори със съучениците (обичаше да се подиграва с всички). И гаджето й и той се осъзна, стана свястно момче. Идваше да я забира от училище и се прибираха пеш, след случката. Връзката им беше станала по-сериозна. Та, както гласи народната мъдрост "всяко зло - за добро".

Певицата Пинк - страшен пубертет! Причина - разводът на родителите й, като е била на 10. Обвинявала е майка си за това, че татко й е напуснал семейството и за напук на нея тръгнала с лошите скейтъри. Изчезнала от къщи, издирвали я. На 13 почнала да обикаля до зори по клубове. На 14 години щяла да умре от свръхдоза, ако не била любовта й към музиката и пеенето. От неадекватност не можала да изпее любима песен, паднала на сцената, успяли да й спасят живота. След това си казала, че това не може да бъде тя, че пеенето е най-важното нещо в живота й и паралелно с това й предлагат първата й работа - да стане част от групата Чойс. От там нататък новата амбиция й оправя живота. Известен продуцент я избира като солист и от там нататък няма спиране. После се запознава с мъжа си, с който са една от успешните известни двойки. Авторката може да изгледа клиповете за живота на Пинк. Какво разказват родителите й за пубертата й, как се е осъзнала и въобще как една амбиция преобръща живота й в успех.
Така че - амбиция! Амбицирайте тийновете, да се показват, доказват, колко и какво могат. Те това искат - дайте им го.

Абе ти чуваш ли се? Задоволство, злобно.... Задоволство от какво? Че си видяла детето си неадекватно на празника, който уж е един път в живота и целия филм на ужасите, който е могъл да стане реалност с по-малко късмет? А, дано не ти се случва.
А, това със "свикването" на 19 годишна да пие без да се напива е голяма смехория. Те на тая възраст имат проблем със смесването, а не напиването. Повечето даже и не пият вече, както в гимназията са правели по купони.

Ами нали някой трябва да научи пубера  как да пие, как да смесва, какво питие да избере за да остане що-годе с ума си. Кой, ако не родителите трябва да проведат тези уроци успоредно с темата за презервативи, трева, амфети и подобни.

Чак пък да учиш детето да пие, без да се напива
Малко прекалено ми се струва
Можеш да му обясниш-ок, ама чак пък нагледни уроци
Ми нека се напие два-три пъти, да го боли глава, да драйфа, та да се отврати от пиенето

Изключително права си. По-добре да получи адекватна информация от добронамерен родител, отколкото чути от тук и от там простотии.

С интерес прочетох темата. Предстои ми този период и на мен.

На майката, която започна темата - от сърце пожелавам да се справи със ситуацията.

От цялата тема отсях за себе си най-ценното: много комуникация (качествена, приятна и добронамерена, с разбиране, със споделяне, демократична - говорим всички и се изслушваме, а не авторитарна - говори само майката, другите мълчат и изпълняват); много задачи/задължения/отговорности в дома, в семейството, сред близките, в училище; позитивният начин за справяне с проблема да вземе връх над негативния - вместо забрани, следене, разпити, заключване, отнемане, шамари и т.н., по-добре е с правилен модел от родителя, със знания/образование, с пътувания, пътешествия, със спорт, с допълнителни занятия, с превенция и ранни разговори за секс, наркотици, цигари и алкохол.

Прави ми впечатление, че много хора обрисуват тийновете в следната рамка "бягане от училище, цигари, алкохол, закъснявания, наркотици, секс". Само това ли са младите хора? Друго няма ли вътре? Смея да се надявам, че има.

Благодаря ти за съветите!
Не бях забравила за темата, исках да пиша след няколко месеца и да разкажа как са се развили нещата при нас, след като сменим училището, обстановката и т.н. Смея да твърдя, че има някакво подобрение, ходихме на разходка, на пазар, тя ми сподели някои неща, за които аз изобщо не бях чувала и не бях предполагала, че върши. Каза, че тази година ще се постарае повече в училище. Всъщност аз все още не съм й казала, че имаме намерение да й го сменяме, но скоро ще проводем и този разговор.
Разбира се, че има и друг тип тийнейджъри. Такива, които смятат, че са всичко си имат време. Познавах едно момиче, което беше тъкмо обратното на дъщеря ми. Тя сякаш нямаше пубертет - физически беше развита, разбира се, но психически беше някак по-инфантилна, докато нейните връстници ходеха по дискотеки и се напиваха, тя си седеше вкъщи. По-интровертен тип беше. И сега си е така, намери си свестен мъж, който е като нея и двамата живеят добре. Щеше ми се и моята дъщеря да беше по-така, но тийновете са на този принцип - един път се живее.

Аз твърдо вярвам, че има много повече. Дано животът не ме опровергае. Дъщеря ми е само на 13 години и имам огромна надежда, че това което ще я държи настрани от залитания тип "секс, наркотици и лоша компания" е хобито ѝ, в което тя влага огромна страст и иска да превърне в професия. Рисува нелошо и иска да стане илюстратор на видео игри. С часове рисува, или гледа тъториали, ходи на курсове. Сега чака с нетърпение аз да изпълня моята част от сделката- тя да влезе в добра гимназия, а аз да платя обучението ѝ в СофтУни. Дано не са напразни надеждите ми, но виждам, че това ѝ дава смисъл и радост. Може би това е един от "спасителните пояси" за тийновете- да открият нещо, което им дава смисъл и радост и да хвърляъ усилията си в реализацията му.

Ох, не забравяйте, че колкото и да сте бдителни, те успяват да си минат по техния път, който са решили да извървят в тия калпави години. Дъщеря ми вече е на 19, доста улегна, предпочита да си стои вкъщи в повечето време, готви се да замине да учи и т.н. Тъй като вече си приказваме по-открито и спокойно - такива неща ми разказа, за които изобщо не съм предполагала, че върши... Слава богу, минало и заминало, дошъл й е акълът, малко или много. После се сещам и аз за моите пубертетски подвизи... Ами никой у дома не е и предполагал. Оцеляхме!