СЕПТЕМВРИйски мами 2019 - Тема 7

  • 28 429
  • 765
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 1 554
Хахах аз снощи чак си поревах в банята. После продължих да си рева в хола и ММ ме видя. Тогава осъзна, че психически не се чувствам много ок и взе да ме успокоява. Но наистина при мен е смесица от страх, щастие, облекчение и вълнение. Защото, както съм казвала, забременях инвитро след само 1 година. Само който е минал през това, знае какъв късмет е да се оттървеш от това бреме толкова лесно. Сега обаче чакам всичко да свърши благополучно, за да си отдъхна. В същото време съм ужасно емоционална и просто си представям как ще рева с глас като си видя бебето и си го гушна.... абе смес от много силни емоции. Интересното беше, че онзи ден имах бая неболезнени контракции и отидох до спешния в Щерев да ме видят. Доктора като видя, че са през 5 мин и супер силни ме засили да се готвя едва ли не, че “днес, утре ще стане”. В крайна сметка се размина явно, но пък в тоя момент надделя вълнението. Страха го нямаше сякаш. Та се надявам като дойде истинския момент пак да се вълнувам, а не толкова да се боя Simple Smile. Всичко ще е наред с всички ни, знам го. Но си е страх и само една жена в 9тия месец може да го разбере Simple Smile

# 211
  • Мнения: 106
Ние също минахме през репродуктивния ад, но благодарение на д-р Калчев забременяването се получи естествено. Първите месеци аз не вярвах, че е истина. Просто беше твърде хубаво, за да е истина. Успокоих се и започнах да де радвам едва към 5тия месец. Наистина, само който е бил по този път, знае какво е чувството. Получава се един омагьосан кръг и едва ли не си носиш един етикет за “стерилитет”.
Сега пак ми е нереално, че най-накрая ще сме трима 💚 мисля си позитивни неща, въпреки че психиката ми стана доста нестабилна напоследък. Хормоните ме смачкват и какво ли не ми минава през ума. Сега съм весела, после нервна, после ми е скучно... няма угодия!

# 212
  • София
  • Мнения: 1 538
И мен много ме е страх, а не ми е за първи път ...
А в момента ме е страх и от това да не се роди бебето по-рано. Нали ви бях споделила, че ММ се разболя от варицела. Изкара я доста тежко, с ужасно много пъпки, които се появяваха дълго време на вълни. Минаха две седмици и чак днес е на работа, а аз съм вкъщи с децата, защото те още една седмица са под карантина. Постоянно ги оглеждам за пъпки и снощи забелязах на едното пъпка с малко мехурче. Тъкмо мислех, че може да не са се заразили и сега само ги оглеждам, а през нощта ставах няколко пъти да проверявам за температура. Ако едното се е заразило, а другото не, това означава още 21 дни карантина за другото. А ако и то се разболее в края на периода и се води заразно 9-10 дни, бебето ще се е родило. Това е най-лошият сценарий, но го премислям и него. А в началото мислех как прекратихме с ремонтите заради тази карантина и се тревожех, че бяма да довършим всичко преди да се роди, а ми се искаше да сме оправили, подредили и почистили навсякъде дотогава. Сега това ми е най-малкият проблем.
От преумора започнах и да се самосъжалявам, как си представях до края на август всичко оправено, след дчтова 2-3 седмици децата на градина (до раждането), а аз спокойно през деня да си подреждам, пера и гладя в подготовка за бебето ... това явно няма да се случи

# 213
  • Мнения: 442
Добро утро и от мен, момичета. Аз един ден съм добре настроена и мисля, че всичко ще мине лесно, а на следващия съм най-уплашения човек на света и не мога да спра да плача. Мисля, че ако тези настроения продължат и след раждането ще се побъркам. Вчера с ММ щяхме да ходим да пазаруваме и аз установих, че няма с какво да се облека, защото нищо не ми става. Чувствам се страшно дебела и подпухнала. Накрая едва влязох в дънките и с една негова тениска. Обаче се оказа ,че и нито обувки, нито сандали ми стават и пак ревнах. Имам седмица до термин и не знам ако не се случи скоро какво ще правя. Майка ми постоянно мрънка, че скоро тръгвала на работа, свекървата сутрин звъни и обяснява как вече се е разбрала да не гледа другия внук, за да е свободна и да стои при мен. Ще откача наистина съвсем скоро. Вчера гледам една лекция за раждането в и водещата акушерка каза "Като тръгнете да раждате, погледнете се в огледалото и си кажете каква късметлийка сте. Щастието ви чака, просто трябва да отидете да си го вземете".

# 214
  • Мнения: 510
Момичета, малко е странно, защото и на мен ще ми е първо раждане, но ме е налегнало едно спокойствие. Все едно разполагам с още 9 месеца.
За разлика от мен, ММ е неспокойният, паникьосаният и т.н.
Надявам се да запазя това хладнокръвие и в деня на раждането, че иначе не знам...
Ние вчера отново изчистихме и подредихме всичко, сега вече съм много по-спокойна, че сме пооправили.
Багажът все още не съм си оправила за болницата, днес или утре мисля вече да го направя.
Утре съм на преглед при моята АГ и нямам търпение общо взето. Да я видя, да си поговорим, да ме прегледа доверен човек.

# 215
  • Мнения: 1 554
Ние също минахме през репродуктивния ад, но благодарение на д-р Калчев забременяването се получи естествено. Първите месеци аз не вярвах, че е истина. Просто беше твърде хубаво, за да е истина. Успокоих се и започнах да де радвам едва към 5тия месец. Наистина, само който е бил по този път, знае какво е чувството. Получава се един омагьосан кръг и едва ли не си носиш един етикет за “стерилитет”.
Сега пак ми е нереално, че най-накрая ще сме трима 💚 мисля си позитивни неща, въпреки че психиката ми стана доста нестабилна напоследък. Хормоните ме смачкват и какво ли не ми минава през ума. Сега съм весела, после нервна, после ми е скучно... няма угодия!

Добре си щом в 5тия м. си се успокоила. Моите филми са ежеседмични и до момента... лошото е, че докторите нямат по-високо ниво на сензотивност към забременелите инвитро или претърпели аборти. Като се притесняваш започват да те гледат като, че ли си луда, а идея си нямат колко тежко емоционално е да стигнеш до толкова желана бременност след наистина преминаване през ада. Не е същото като да е станало ей така някой  ден след купон с приятели без никакво напрежение причерно....

# 216
  • Мнения: 3 976
Аз съм в 34 седмица и бебко е 2 400 термина ми е началото на октомври но всички смятат че едва ли ще го дочакам,но до тогава с това качване ще мине 4 кила,познавам няколко мами родили нормално по 4200 бебенца и все още ме учудва това нещо..доста чакано дете ни е,и въпреки всичките препоръки да потърсим репродуктивна помощ моят мъж се заинати и каза че каквото е писано ще стане и то си стана неочаквано.Искам да благодаря на дамата от този форум която ми препоръча книгата "раждане с любов",чета си ,отделно си гледам клипчета в ютуб и искам да съм максимално полезна за себе си в този момент...надявам се да попадна на екип които да ме подкрепя в този момент и най вече да ме инструктира адекватно какво да правя..

# 217
  • Мнения: 3 942
И мен много ме е страх от раждането и от това какво ме очаква след това. Но пък още отлагам приготвянето на багажа за болницата, защото ще се паниран още повече, че моментът наближава и не ми се започва ..

За бебето повечето неща са готови - остава ми само да изпера още малко дрешки, да ги изгладя и съм готова.

# 218
  • Мнения: 3 976
Sunshine и аз я гледах тази акушерка и много ми хареса,чувствам се късметлийка защото освен еднацжена минала по този път никой друг не може да ме разбере,мъжете общо взето обират овацийте но героите сме ние !!!

# 219
  • Мнения: 2 038
Според мен трябва да си от камък да не те е страх, за който и път да ти е. Обаче съм сигурна, че щом настъпи моментът, ще се мобилизираме. Аз засега съм спокойна, но и дъщеря ми си е вкъщи с мен и не мога да си позволя пред нея да показвам неувереност или колебания. Настройвам се, че всичко ще е наред и така.
Има доста сценарии, които ме плашат - с тромбофилия съм и ежедневно си разреждам кръвта, трябва да спра инжекциите 5 дни преди датата за секцио. Ако тръгне по-рано обаче, ще трябва да рисувам естествено, тъй като поне 12 часа след инжекция ме могат да ме режат.
Освен това бременността ми е чакана 8 години и все още се филмирам. Обаче гледам да мисля позитивно. Не остана Simple Smile

Последна редакция: пн, 26 авг 2019, 11:24 от Ronique

# 220
  • Мнения: 452
Според мен трябва да си от камък да не те е страх, за който и път да ти е. Обаче съм сигурна, че щом настъпи моментът, ще се мобилизираме. Аз засега съм спокойна, но и дъщеря ми си е вкъщи с мен и не мога да си позволя пред нея да показвам неувереност или колебания. Настройвам се, че всичко ще е наред и така.
Има доста сценарии, които ме плашат - с тромбофилия съм и ежедневно си разреждам кръвта, трябва да спра инжекциите 5 дни преди датата за секцио. Ако тръгне по-рано обаче, ще трябва да рисувам естествено, тъй като поне 12 часа след инжекция ме могат да ме режат.
Освен това бременността ми е чакана 8 години и все още се филмирам. Обаче гледам да мисля позитивно и да се настройвам, че всичко ще е наред. Не остана Simple Smile
Защо 5 дни преди секцио трябва да спреш инжекциите? Мен всички ми казаха 24 часа, така и стана и нямаше проблем, а постоянно ми течеше кръв от носа и мислех, че ще получа кръвоизлив.
Момичета, не се страхувайте толкова! Всичко ще бъде наред и ще гушкате скоро най-сладките бебчета! Пожелавам ви всичко да мине чудесно! Стискам палци! 😚

Последна редакция: пн, 26 авг 2019, 10:41 от Kendy.du

# 221
  • Мнения: 106
Sunshine, сподели видеото с тази акушерка моля те.

# 222
  • Мнения: 442
Sunshine, сподели видеото с тази акушерка моля те.
https://youtu.be/87EWxN5n6ZU Заповядай  Simple Smile

# 223
  • Мнения: 2 038
Кенди, не знам защо точно 5 дни преди секцио. Първо моето АГ ми каза два дни, но като ходих на тест за алергии на анестезиологът му се сториха малко, говориха и ги направиха 5. В четвъртък съм на преглед и ще питам финално.

# 224
  • Мнения: 379
Здравейте,
Включвам се и аз, не  по—малко страхуваща се и емоционална. По принцип съм много ревлива, чувствителна, а сега след месеци „затвор” вече едва търпя. Дааа и аз не зная какво да облека, карам с един клин, тениски две и една рокля.
Относно безпокойството, на мен ще ми е второ раждане, отноов секцио, но след 11 години все едно ще ми е първо. Все пак страх, не страх нямам търпения да мине, да се събудя и да си видя рожбата.
Днес за първи път изпратих баткото на лагер, за 7 дни.... хем ми е спокойно, че ще.му е гот, хем страшно ми липсва от сега и ще го мисля.
Ние с бонбончо сме довечера на преглед, та да видим.
Относно въпроси, моля споделете/и по—напред питах/ някой от сега пие ли латогенен чай? Освен това, ако ползвате студена стерилизация, моля за препоръки иии последно, някоя от вас взела ли си е специални затоплящи подложки/торбички за лесно слизане на кърмата?
Предварително благодаря 🌞

Общи условия

Активация на акаунт