Смятам, че трябва да се дава свобода на децата, но тази свобода да бъде в разумните граници.
- Публикувана: 23 авг. 2019, 11:30 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 15:42 ч.
Давате ли свобода на децата, докато играят? Или напротив – пазите ги непрекъснато?
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Границата е субективна, Често ми се случва да спирам себе си. Дъщеря ми много обича да се катери, виси, бяга и тн и всеки път изтръпвам, но се опитвам да мълча. Едно време и аз така съм правила
Границата е субективна, Често ми се случва да спирам себе си. Дъщеря ми много обича да се катери, виси, бяга и тн и всеки път изтръпвам, но се опитвам да мълча. Едно време и аз така съм правила
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Граница трябва да има. И то още в първите години, там е една, а като поотраснат друга.
Ако няма граница се наглеждаме на какви ли не случки в последствие.
Всеки родител сам решава коя е границата за неговото дете.
На мен лично ми се е случвало да прекратявам дадена игра, но детето ми никога не ми се е сърдело или "тръшкало" за това, понеже знае , че ако кажа "това е грешно" , то на всяка цена е грешно.
Или "това не е за игра" , то наистина е така.
Всяко дете само трябва да измине пътя си, но с наш лек наклон. За да знае кое е грешно и кое правилно.
Граница трябва да има. И то още в първите години, там е една, а като поотраснат друга.
Ако няма граница се наглеждаме на какви ли не случки в последствие.
Всеки родител сам решава коя е границата за неговото дете.
На мен лично ми се е случвало да прекратявам дадена игра, но детето ми никога не ми се е сърдело или "тръшкало" за това, понеже знае , че ако кажа "това е грешно" , то на всяка цена е грешно.
Или "това не е за игра" , то наистина е така.
Всяко дете само трябва да измине пътя си, но с наш лек наклон. За да знае кое е грешно и кое правилно.
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Да, случвало ми се е да спирам себе си и често гледам да го правя. Понякога, обаче, не успявам.
Да, случвало ми се е да спирам себе си и често гледам да го правя. Понякога, обаче, не успявам.
Като майка на едно единствено дете, винаги съм се опитвала да го предпазя от евентуални удари и сериозни травми. Но да играе и да се цапа съм го оставяла на воля- ние живеем и той израстна на село, заобиколен от много и различни животинки. Именно тази свободата и средата, в която порастна, според мен, е определяща за любовта му към природата и останалите живи създания.