Ммм, обичам кюфтета! Между другото, на върха на Конявската планина, по пътя за границата с Македония, има едно заведение, където правят убийствени кебапчета. Дори върл почитател на домашната храна като мен признава, че са вър-хов-ни! Различни са от всички кебапчета, които съм яла досега. Хем са сочни, хем опушени, хем каймата е малко по-едро смляна и се усещат парченцата месо. Мням!
- Публикувана: 14 авг. 2019, 21:33 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2020, 21:09 ч.
Приготвено вкъщи или купено от магазина?
Сега натоварването или готвенето си мерите не разбрах? 
Просто е, ако готвенето по принцип те успокоява и ти носи удоволствие, дори като си изцеден не е особен проблем, особено ако говорим за психическо напрежение. Ако по принцип не обичаш, ще ти се струва сизифов труд.
Просто е, ако готвенето по принцип те успокоява и ти носи удоволствие, дори като си изцеден не е особен проблем, особено ако говорим за психическо напрежение. Ако по принцип не обичаш, ще ти се струва сизифов труд. Това с меренето на умората наистина стана досадно. Когато човек няма желание след някаква дейност да се занимава с готвене, особено ако не му доставя удоволствие и не го отпуска, нищо не помага. Идеи как да се спести време и усилие много, но когато човек в края на деня няма желание, не знае какво му се яде, не знае на другия какво му се яде, и се получава нещо типа: "Ами не знам, а на теб какво ти се яде. Ами и аз не знам, на теб нещо конкретно?". В интерес на истината, смятам че на мен ми е трудно защото не знам много рецепти, не готвя редовно и нямам достатъчно опит, за да забъркам нещо бързо и уверено и да импровизирам с продуктите, които имам налични и да се получи добре. През уикендите или когато очакваме гости обичам да готвя, обичам да се събираме в нас и на събиранията винаги си храним гостите и това ми е много приятно, но когато готвя с такава нагласа ми е спокойно, не бързам, не съм уморена, влагам желание и любов, а мога цял ден да се занимавам с това и няма да ме измори. Но когато съм напрегната, уморена, прибирам се късно наистина трудно може някой да ме накара да започна да правя нещо.
Ммм, обичам кюфтета! Между другото, на върха на Конявската планина, по пътя за границата с Македония, има едно заведение, където правят убийствени кебапчета. Дори върл почитател на домашната храна като мен признава, че са вър-хов-ни! Различни са от всички кебапчета, които съм яла досега. Хем са сочни, хем опушени, хем каймата е малко по-едро смляна и се усещат парченцата месо. Мням!
Ми, ядат ми се кебапчета и кюфтета. 
Между другото, в Бургас открих кръчма, в която правят пържени скариди. Ама не от едрите кралски, а от черноморските дребни скаридки, които вървят като семки. Егати крастата е това! Нямам спирка с тях. Ето нещо, което би ме мръзяло да правя у дома и предпочитам да ям на заведение.
Между другото, в Бургас открих кръчма, в която правят пържени скариди. Ама не от едрите кралски, а от черноморските дребни скаридки, които вървят като семки. Егати крастата е това! Нямам спирка с тях. Ето нещо, което би ме мръзяло да правя у дома и предпочитам да ям на заведение. 
Аз това със спора за физически и умствен труд не го разбирам, особено приложено към готвене/неготвене. Всеки вид работа сам по себе си е работа и изтощава. Така както аз не мога да върша физически труд, така и познавам хора, които работят физически труд и никога не биха се справили с умствен такъв. А готвенето е удоволствие за едни, но за други не е чак такова голямо удоволствие. Аз съм по-скоро от вторите и не веднъж съм си спестявала готвене по една или друга причина. Но предпочитам домашно приготвената храна, затова рядко се храним с храна от топли витрини и др. Понякога ядем нещо просто като сирене с домати, защото не сме сготвили, но го предпочитам пред купена храна от гледна точка на това, че знам какъв е произхода и хигиената на храната, която съм сложила на масата. Всъщност основната ми мотивация когато готвя нещо е дали това нещо се консумира от любимите ми хора. И при наличие на капризно на храна дете, което почти не хапва нещо сготвено, все по-рядко ми се готви.
Цялата работа тръгна от там, че някой подметна, че не се готви от чист мързел/незаинтересованост. Поне аз така го разбрах. А с меренето на кой е по-най-изморен - въпреки, че от моята гледна точка в непосредственото ми обкръжение полагам повече усилия от някой друг, явно е все пак и до възможност за поемане на натоварване.
Цялата работа тръгна от там, че някой подметна, че не се готви от чист мързел/незаинтересованост. Поне аз така го разбрах. А с меренето на кой е по-най-изморен - въпреки, че от моята гледна точка в непосредственото ми обкръжение полагам повече усилия от някой друг, явно е все пак и до възможност за поемане на натоварване.
Аз за себе си ще кажа-при все че имам страшно много свободно време не готвя, не защото ме мързи, а защото не обичам да готвя,пък и не съм особено добра в това.А и как да съм,като отраснах в семейство,където всички готвеха и много мразеха някой да им се мота из краката(ръцете/кухнята) докато го правят.Е,за 15-тина години семеен живот се понаучих на това-онова,зимата правя по някоя и друга манджа на капризните ми мъже,но точно защото са капризни не се напрягам много.До офиса на ММ(който е супер близо до вкъщи) има място,където готвят супер вкусно и здравословно(без запръжки и/или пържено,без много сол и мазнина) и съм изчислила, че обяд и вечеря за трима излиза по 15-20 лв на ден,с готвенето у дома пак ще е толкова,даже ако не и повече(понеже порциите са по 350-400 гр.ги делим за обед и вечеря).Преди много обичах да правя баници и сладкиши,но след като се оказа, че съм с предиабет и не трябва да ги ям в знак на солидарност мъжете ми се отказаха от тях,но пак веднъж -два пъти седмично им взимам от едно място домашно приготвена баница(точно както аз я правя,само че за 1 хапване, а не цяла тава за преяждане).