Детето се инати

На каква възраст е детето?

На колко години е?

Писали сме едновременно с valian1

на 5

Щом е на 5 г. значи вече разбира достатъчно, не е като да е на 3 г. Говорене, говорене, говорене. 
Казваш - Планът за днес е ходене до магазина, плащане на сметките и накрая - в парка.
Ако се инати, му обясняваш, че просто няма да идете в парка, а ще се приберете директно. И го направи.
На следващия ден пак така - обясняваш какъв е планът и питаш дали е съгласен/а.

Детето ходи ли на градина?

https://eurocom.bg/shows/video/uchilishte-za-roditeli/9182
 Полезни съвети за родители, лично аз съм виждала част тези практики в действителност да работят добре.

Моят син е на 3годинки. Беше се “кротнал” за точно 1 месец и сега пак е нещо страшно. Сега е в най-ужасната фаза по думите на всички познати с по-големи деца . Позната лекарка каза , че тези фази са на 1,3,5 и вече след това пубертета.
Аз се опитвам да го игнорирам като се затръшка за някоя глупост. До скоро започвах да се карам, но ефекта е никакъв и с игнора горе долу се получава. Логопеда при който ходихме за консултация преди време ми каза какво да правя в тези ситуации. Къо започне да се тръшка излизам от стаята или ако сме навън тръгвам в другата посока, след минута някъде като започне да ме вика клякам пред него и го гушкам силно. 50 на 50 е ефекта, един път минава номера, а друг не.
Моя приятелка с дете на 5 каза, че му е направила таблица с точки. При добро държание слага бяла ,а при лошо -черна. Като се съберат 3 бели точки награждава , а при 3 черни забранява нещо любимо. За дете звучи интересно и можеш да опиташ.

Говориш с детето какви са задачите, обясняваш защо трябва да идва с теб. Ако имаш алтернатива къде да го оставяш ( баба, посещение на приятел и т.н) го питаш какво предпочита. Обясняваш и последиците, ако не се държи както трябва.

Например: трябва да ида да напазарувам. Ако в магазина ми направиш театър директно се прибираме без да сме пазарили и няма да има нищо за вечеря. Ще ядем хляб само ( ако се случи сервираш това за всички, една вечер ще изкарате). Ако искаш можеш да ми помогнеш заедно да изберем продуктите и да решим какво да има за вечеря.

Така го включваш в процеса и детето се чувства прието, мнението му е търсено, има роля.

Ако детето се чувства неразбрано, неприето, ненужно, то наказания, забрани и прочие не помагат.

Поработи и над твоите емоции. Защо си ядосана. Какво те дразни в инатене то му - това, че е голям за такива театри или това, че се опитва да те командори с подобно поведение.
Отговорите ги потърси за себе си.
Научи го да вербализира желанията и емоциите си, така няма да има разминаване между твоите и неговите очаквания. Разбира се, същото важи и за теб: говориш с него какво очакваш от него.
Формулировката е важна - трябва да е утвърждаваща и детето да се чувства нужно и да усеща, че му имаш доверие.

Давам омега 3, има голяма промяна в поведението му, когато приема рибено масло.

Оу, това с таблицата ми хареса. Ние на 4 много обичаме да събираме точки от веригите магазини и мисля, че ще свърши чудесна работа една такава система за възнаграждение.

И на мен тази таблица с точките много ми харесва, моята дъщеря още е на 1 година,но определено ще опитам когато му дойде времето.

При моето дете не сработи, аз я бях въвела за ходенето до 00.
Просто не се интересува от подаръци.
По едно време сам си биеше печатите...

Също сработва табло, на магнити се залепят повтарящи се неща: миене на зъби, пазаруване, игра навън, игра вътре и прочие.
За деня се налепват магнитите и детето визуално се ориентира какво го очаква. Може и с детето да се планира. За навън става и с карти. Винаги се казва 10мин. по- рано, че ще се тръгва/ почва следващото занимание, след още 5 се напомня. Една приятелка си правеше аларма на телефона.

В повечето случаи детето иска внимание и да бъде прието насериозно.
Също е важно да не се заплашва, а да се обясняват логическите последствия от действията му: навън духа вятър, ако излезнеш без яке може да се разболееш и после няколко дена ще трябва да си стоиш вкъщи. Облечи го, ако ти стане топло, можеш винаги да го съблечеш.

Понякога съм уморена, зле ми, нямам желание за нищо и му обяснявам: знам, че ти е скучно и искаш да си играем, но на мен не ми е добре. Спомняш ли ги ти когато беше болен как само лежеше. Ще изиграя една игра на карти с теб, после моля ме остави да си почина.

Така детето разбира, че не играенето с него не е отхвърляне, а просто ситуацията е такава и то няма вина.

Много ви благодаря за добрите съвети. Някой път разбира какво говоря и всичко е наред, денят е прекрасен. Друг път направо ми изкарва всичките нерви. Онзи ден излизаме от вкъщи и се спря и ми каза да се прибираме, а ние тъкмо бяхме излезли, стои и ме дърпа. Не искам да се налага така. Иска се само да слуша и да яде. И аз пак съм лошата майка и така........държа се добре с всички затова ми се качват на главата......

Е, не можеш да искаш от детето "само да слуша и да яде". Не е робот да му врътнеш копчето. Има си свои настроения и желания. Въпросът е да се намери златната среда без да позволяваш да ти се налага.
Обикновено майките са "лошите", ще свикнеш.

По някога един здрав пердах дава добри резултати 🤣🤣🤣

Това последното не е сериозно нали?
Удрянето на дете е най-лошото нещо, което можеш да направиш за детето си. Каквото и да е направило едно дете не заслужава да бъде удряно!

Имам 20г младеж с който мога и се гордея.Една стара поговорка бий малко дупе да не биеш голямо гъз.Това че казвам здрав пердах!!! не значи да си пребиваме децата.Но  понякога си трябва особено когато нещата не се получават с добра дума.А от подобни разсъждения като вашите крайните резултати съм ги видяла а и продължавам да гледам.Успех на всички във отглеждането там където отивате аз отдавна съм се върнала .И знайте всяко дете е индивидуално и дава различни сигнали .

Детето може ли да ъи отвърне? На твоите килограми ли е и равни ли сте, когато го удряш?
Страхотно възпитание си дала значи на сина си, един ден и той ще пребива детето си. Пиша пребива защото постоянното удряне все за нещо за мен е такова.
Имам дете на 3 годинки , което НЕ бих ударила за нищо на света каквото и да направи.
И то защото  едно време когато аз бях дете баща ми пребиваше сестра ми в другата стая,а  аз ставах свидетелка на това .
За мен тази агресия от родител към дете е недопустима и не желая детето ми да изпитва страх от мен.  Жлко, че не са отървали социалните от теб сина ти като малък. Както и се надявам на всеки който удря детето си периодично да му го вземат.
После се чудим защо зачестяват случаите на домашно насилие, на убити жени и деца. Ей такива мъже сте възпитали с вашия бой.

Еййй, голяма драма и обяснения за написания "пердах", което вероятно е плясване по дупето.
Чак пък и изродка да я наричаш, че и социални ще ѝ пращаш....айде, драми големи.

Всеки си гледа детето, както му се струва правилно и според собствения си мироглед. Това, че методите на всички не са еднакви, не ги прави грешни. Разбира се, че никой не си пребива детето за щяло и нещяло, нито пък е чак най-лошото, което може да му направиш.

В стария квартал имаше една майка, която наричаше децата си с обидни имена и доста често показваше незаинтересованост към тях, макар че уж били желани. Една идея по-лошо ми се струва майка ти да те нарече "простак", "идиот", "кекав", отколкото да ти плесне шамар по дупето, че примерно лежиш на земята и пищиш от инат...

А когато детето ти лежи на земята и реве може просто да се направиш , че си тръгваш и то да стане и да тръгне с теб. Това правя аз в тези ситуации и нещата се получават.
Нито обидите, нито пердаха както вие си го наричате са решение!
Ама вас ако ви пляснат ще се жалвате по форумите нали? Какво да правят децата в тези ситуации?

Ми, чудесно. Намерила си решение. Дерзай нататък!

Не знам защо си толкова критична към чуждото възпитание?!? Теб какво те касае?

Смяташ, че си най-добрата майка и най-идеалния начин на възпитание?!?! Хммм...

Във вашите очи може да съм.всякаква но детето не съм си пребивала както го описвате вие.Но за 20 г в които моя син растеше съм се нагледала на деца които майките за нищо на светъ не ги шляпваха дори.За крайни резултати няма и да ви говоря пак ще се повторя !Там където отивате аз отдавна съм се върнала .Дори не разбрах защо бяха тези крайни обиди при положение че  може и да не сте най добрата в начините си на възпитание.😊В днешно време има доста неща за които на по късен етап ще ви се иска да си проскубете косата но дано не стигате до там .Пожелавам ви успех 🤗
МАЛКИ ДЕЦА МАЛКИ ЯДОВЕ

Прибиране веднага и игнориране докато се успокои. След това говорене, обяснения и пак площадка, само при нормално поведение. Иначе се разхождайте, но без да ходите там.

Относно боят, лично аз съм виждала само отрицателни резултати. Не винаги са веднага, някои проличават в новото му семейство. Като цяло боят е израз на безсилие. Родителят няма достатъчно умения, за да се справи със ситуацията и използва това, че е по-силен. Изразът за дупището за съжаление е просто едно клише. При доста от порасналите деца не само не можеш да биеш дупището, а то те спуква от бой.

Майка съм на 15-годишно дете. Имаше такъв период като описания в темата около 3 г., с подходящия подход минава. Сега в тийн годините, да чукам на глава, нямаме проблеми. С бой, поне от това, което съм наблюдавала при познати деца, проблемът се задълбочава и продължава напред.

Ето това имах предвид! 

Благодаря на всички ви за съветите. Явно трябва да му обяснявам повече за да разбере, че има правила. Може би ще включа и омега 3. Б12 е малко ниско при него забелязах, че му се спи и лежи повече когато стойностите са ниски. Всичко оказва влияние храна, витамини...

Това с омегата и Б12 не го разбирам .!!Не е ли по добре да си отделяте цялото време за детето.Да ясно че ежедневието е натоваруно но пък ако не изчистим или не сготвим 1-2 дни няма да свърши светъ.Аз лично 13г не съм работила цялото време беше за моя син уроци ,плуване разходки в гората всичко което му харесва на самия него.Сблъкала съм се с всичо но никога не сме късали комуникацията да споделя да поисса съвет а това е най важното.Малко са родителите които правят жертви в името на кариерат смятат че като задоволяват прищявки и с часове се молят на децата си това не е възпитани.Това нещо се гради с години а родителите са огледало за децата си😊Успех всеки сам решава за себе си

Вкарваш се във някакви твои фантастики. Никой не е написал това, което си представяш. Този ти коментар няма нищо общо с темата. А, тя не е "кой е по-по-най всеотдаен родител".

По темата... Разковничето:
Това е хуманно изказване. Страхът в очите на детето не на всеки родител му пука. А, може би, целта е чрез деспотско поведение на родителя, т.е., "страхът, кара детето да се подчинява на родителя" да се има за възпитателен метод.

Личните ми наблюдения. Когато за първи път се засилих да вдигна ръка за да шамаросам детето си и видях как той си скри с ръце главата и лицето и страха в очите му от нещото, което му иде на главата, осъзнах, че това не е методика.
Майка деспот лесно се става, но да възпитаваш със "страх" не е методика, не е начин, както и не е хуманно. Всяването на страх над беззащитно същество е нехуманно. Ако го имаш за методика и не ти пука страха в очите му, значи си майка деспот с нехуманно отношение. А, ако ти пукаше този страх, надали щеше нарочно да подхождаш така. Или може би, си мислиш, че да си "жертваш" личния живот те прави всеотдайна майка и че по този начин компенсираш, "едните му страхове" за сметка на "годините", които си му посветила. Малко куци ми се виждат тия сметки...

Ако всяваш страх у детето си, за да го подчиниш, детето ти ще се научи също да всява страх и този подход ще се отрази и на внуци занапред. Така че не е ясно кой на къде отива и от къде се връща.

Бърз пример.
Има дете от групата на синът ми в яслата , което бие , хапе и дере с голяма жестокост всички деца наред..основно момчетата.
Майката все се обяснява пред деугите включително и госпожите как не знае защо детето и прави така .
Наскоро реших да сменим пътя при прибиране от яслата заради задръстване и какво да видя, тази същата се беше спряла в една уличка и удряше детето си през лицето .. реших и след няколко дни да минем от там пак и видях същата гледка само , че ударите бяха съчетани..лице, дупе, ръце...
Ето такива стават децата , които се “възпитават” по този начин..
Пък после си вярвайте, че ще станат възпитани деца и след това родители и , че няма да им се отрази.
Децата са огледало на родителите си.

За мен има две важни неща, на които трябва да възпитам детето си:

1. Хуманно отношение
2. Автокритика

Пък вече кое колко ще му се удава или няма да му се удава, си е късмет.

Не се вкарвам във филми аз съм излязла от него вие те първа ще се сблъскате с нещата .Времето което съм отделила за моето детето не е саможертва а е мое лично решение за което не съжалявам.Сега си имам страхотна работа която работя с желание .А синът ми е вече с професия която от 2 г му носи   прилични доходи +студент .Пожелавам на всеки родител един ден да се гордее с децата си независимо от метода на възпитание.😊Но не забравяйте че децата са най голямите манипулатори онези жални погледи и очи пълни със сълзички.Такъв шамар може да ви удари едно дете че да се чудите от   къде ви е дошло😁

Според мен, няма от къде другаде да "дойде", освен от родителите.

Дъщерята на комшииката ми от миналата година е в такава фаза, а вече е сравнително голяма (7г). Крещи, хвърля, тропа с крака. Вчера излизахме с нея на разходка и имаше новоотворен магазин по пътя. Отвън момичета раздаваха балони и дадоха на децата. В парка на дъщеря и балона се спука и тя почна да пищи и искаше да вземе на някой друг балона. Майка и почна да и говори и обяснява че не може да взима от другите, но тя не. И аз почнах да и говоря, питах я може ли да обясни какво иска без да плаче. Почна да обяснява как никой не се интересувал от нея, нейните проблеми не били важни за никой. Казах и че няма от къде в момента да вземем балон и другите деца не са виновни че нейния се е спукал за взима тяхните. Отговора беше че ние сме големите и ние трябва да намерим решение. Майка и се ядоса и каза че се прибират, тя се заинати и каза че без балон никъде няма да ходи. Тръгнахме с майка и и застанахме така че да не ни вижда. Сигурно около 30мин не тръгна стоеше си на пейката и грам не е вълнуваше че сме тръгнали. Накрая майка и се ядоса, минаваше вече 20ч, върна се и я хвана за ръка да се прибират. През цялото време пищя и се тръшка. Минахме покрай сладолед, бяхме обещали на връщане да си вземем, майка и взе само за сестра и за да и покаже че с поведението си нищо не печели. Прибрахме се и след малко майка и ми звъни по тела да ме пита дали не е дошла вкъщи, казала че отива до тоалетна и се измъкнала явно на вън (през коридора им се излиза за гаража и тя се е измъкнала от там). Стреснах се и излезнах на вън да видим дали не е отишла до някоя друга комшиика, следмалко я гледаме се връща по улицата ухиена до уши със сладолед. И вика на майка си 'да няма да чакам на теб за сладолед, като ми се яде ще ям, ти не може да казваш'. Че и взела и протмонето от чантата. Майка и направо се е хванала за главата с нея. Познавам я от както е родена и до преди да тръгне на училище беше коренно различна. 2м след като започна училище почна да прави такива проблеми. Аз съм просто приятелка и нищо не мога да направя, но направо не ми се мисли ако беше мое дете така 😱😱

Има, за жалост.
В яслата на сина ми имаше две деца, които удряха и бяха непослушни.
Едното се оказа с Аспергер, другото има нещо друго, незнам точно какво, но е свързано с обработването на информацията. Трябва по определен начин да му формулират задачите, иначе му идва повече и си го изкарваше с агресия.
И двете деца бяха още малки, чак след 5тата година ги диагностицираха.
Сега ги терапират и не удрят.

Кая, ми детето си е казало какво го мъчи и вместо майката да го чуе и разбере, тя затвърждава в детето усещането, че не е важно и разбрано като не му взима сладолед, но за другото дете взима....

Тя я чу и и обясни че няма от къде да и се вземе балон. Каза и че на другия ден ще и вземе цял пакет с балони. Както казах беше късно, а при нас магазините тип левче затварят в 18ч. Но тя искаше сега и на момента, майка и и каза че не може да вземе балона на сестра си нито от моите и ако иска да играят заедно, но тя и така не беше съгласна. Да е малка да и 'отстъпят' (въпреки че на моите съм им забранила да отстъпват на някой само защото е малък, трябва да го правят ако те искат!). Също още тогава и каза че ако не си промени държанието няма да получи сладолед. Не подкрепям мнението ви и освен ако няма някакви проблеми, смятам че 7-8г деца са достатъчно големи да разбират какво им се говори.
От училището още миналата година дадоха съвет да се среща с психолог(?) понеже в училище прави същото за неща от сорта защо съученичка си купила тетрадка с нейната любима анимационна героиня (тя била само нейна!) или защо има светещи обувки. И това не да се оплаква на майка си, ами прави скандали в училище на децата и учителката и вика майка и всеки месец за разговор...

Лиготия и прекалено глезене му казвам на това.

Така, както описваш нещата, най-добре е наистина консултация с психолог.

Всеки знае как да си гледа децата - едни с глезене, други по-строго, но, щом сега прави такива фасони, след 5 години не знам какво чудо ще е....

Явно при това дете трябва друга стратегия, не лишаване от вещи/храна ( сладоледа имам предвид)
Явно не се чувства никъде приета, търси внимание и прави театри. Трябва да се работи по тази шина. Явно с това поведение се опитва да компенсира нещо.

Щом родителите не се справят, консултация ще е от полза, но по-скоро за тях, да ги насочат как да работят с детето.

Моята приятелка с Аспергер детето ходи на психолог, за да й помага как да се справя с определени ситуации, в които я поставя детето. Има много добри резултати.

Как ли сме оцелели едно време без психоаналитици и без да ни се купува де що видим?!?


Да - лиготията и глезотията. Ще ми прави сцени, аз ще му купувам после сладолед.....да, бе, да!!!

Не става въпрос да му се купи сладолед, става въпрос, че едното дете е получило, а другото - не.
Има разлика.😉

Щом съм обещала на детето нещо, аз гледам да го спазвам. Освен, ако не е нещо, което не зависи от мен, но пак премислям какво обещавам.

Моето дете също истерясваше, но беше на 2-3г. и чак толкова не разбираше от обяснения.
След истерия не съм му купувала нищо, НО и не съм му обещавала да му купя.😒

В по-късна възраст също е правил театър. Като са афектирани и кортексът изключва, та и да се говори, няма смисъл, защото те не приемат никаква информация. Трябва да се успокои детето, да започне да разсъждава и тогава се говори с него. Предварително не обещавам нищо! Също гледам да не обещавам нещо срещу добро поведение. Децата са хитри и бързо схващат, после няма излизане от тази ситуация. Доброто поведение не трябва да бъде купувано.

Едно време как са се справяли ли? Много просто: едно време никой не ми обещаваше сладолед, защото не беше ясно дали ще има.
Едно време нямаше лавинообразно нарастваща информация от всякакви канали, нямаше и толкова медии, които да те въвличат в някаква друга реалност.
Едно времетелевизията беше няколко часа, всички деца играеха навън, често без надзор и сами трябваше да си решават дрязгите.

Едно време не смеехме да си помислим да отговаряме нито вкъщи нито в училище.А сега ако учител накаже или се развика на дете тича родата до 9 коляно телевизии . Сега е лиготия детето каже А родилите Я станат на по 10г и олеле проблемен тинейджър.Затова като започне да дава сигнали детето и да не влиза в релсите си трябва и малко шамари. Знам че ще ме нападнат много майки!! Но дете на 5-7г да се налага да избяга с портофейла и да си купи сладолед само за да е неговото .Е лично аз такъв пердах ще му хвърля че свет ще му се завие.Страшното е че цялото подрастващо поколение е масово такова изкривено😣😣за съжалении

Щом на 7 г. си позволява да краде от чантата на майка си,  не знам занапред как ще я карат.
Съгласна съм с Алекс, днес децата са прекалено разглезени и презадоволени.

И да, другото дете е получило сладолед, защото се е държало добре. Или и то да отговаря за поведението на сестра си?

Според мен, детето кара ранен пубертет. Това е явление, което се среща сред момичетата (особено, когато е по-голямата сестра). И по-сложното едва й предстои на приятелката ти - като стане на 13, 14 детето й. И аз като малка карах ранен пубертет. От 8-годишна съм се отговаряла на майка ми и до ден днешен не се разбирам с нея. Две различни светоразбирания имаме. Майка ми не знаеше как да комуникира с мен, никога не е знаела, и това ми даваше още повече право да се държа както си искам с нея. В смисъл, към нея нямам респекта, който имам към баща ми, не защото не съм яла бой от нея, ами защото чисто и просто, тя не разбира моята логика, моя начин на мислене, на виждане на нещата, желанията ми не ги разбира. Не си и е правила никога труда да ги разбира. Тя, детето, виж, даже си го е казала директно "Вие сте големите, вие трябва да знаете как да решите проблема" и майка й е продължила да настоява на нейното си да стане, защото тя е майка, тя е шефа. И приятелката ти продължава да я уговаря и да й обяснява неща, които на нея въобще не са й интересни. Ако не намери начин да комуникира с дъщеря си от сега, вярвай ми, след 5-6 години и психолози няма да могат да й помогнат. Дъщерята изглежда доста хитра и умна и очаква майката да е по-умна от нея, но вижда че не е, щом не може да намери разрешение на елементарен проблем като един "балон". 

За мене детето е достатъчно голяма за да разбере без да прави панаири! Как пък не ще се въртя на пета заради лигавщини. Обясни и се че няма от къде да и се вземе балон, пак казвам достатъчно е голяма за да разбере че няма от как. Как пък не ще скача да и търси балони щото явно не и стига акъла да разбере, логично че ще си настоява на нейното майката! Нищо не може да се направи по 'проблема и', това нея дали я вълнува или не си е нейна грижа. Достатъчно е голяма да разбере че не може да получава всичко! А родители изпълняващи всяка прищявка на отрочетата бих пратила аз на психолог, затова сега се качват на главата и на учители и на всички.

 Ако беше моето дете да ми бръкне в чантата щеше да е много тежко наказание и поне за няколко месеца! Причините не ме вълнуват, щом е решило че може да направи нещо забранено може и да си носи последствията!

А, какво наказание й е приложила приятелката ти?

Пълни глупости! Какъв проблем за решаване, какви пет лева?!?

Ако за някакъв спукан балон се правят такива драми, какво ли ще е със сериозните проблеми?

На лиглата ѝ е обяснено, че ще купят балони на следващия ден. Като не е съгласна, ще остане без никакви балони. Пък и ще се сърди, ще иска веднага....лелеееее, докъде ще стигнат претенциите ѝ след известно време, не искам и да си предствям.

Днес е балон, утре ще е телефон, после кола, екскурзия до Малдивите......айде, стига! Малко му е стягането за това девойче.

Ако беше на 2-3 години, разбирам, понеже тогава е свързано с възрастта. Ама на 7 години такива сцени....

И да, родителят е шефът, точно защото е родител. Ако не трябваше да се слушат родителите, можеше на по 5 години децата да стават пълнолетни и да си отговарят за себе си.

Не знам, от споментата случка (Петък) не сме се виждали. И дъщеря и не съм виждала отвън. Като се видим ще питам ✌

Напълно грешен подход.
Никакви обяснения не давам кога отварят магазините и кога ще купя нещо.
Получила е, спукал се е/ изхвърчал е. Това е положението, така е с балоните.
Не хуквам да взимам нов. Ако имам под ръка - давам.
Понеже и аз съм имала драма с балон, обяснила съм, че животът им е кратък и преди да помъкне един, да си помисли дали ще се справи емоционално с евентуалната му загуба. Точка. Рев за спукан балон не слушам. Ако се тръшне - директно вкъщи и в неговата стая да си реве.

Съгласна съм с Аминка, детето си разиграва коня, майката си мисли, че ръководи парада, но де факто детето я върти на малкия си пръст.
Каквото и наказание да му наложи, щом детето пренебрегва нейните решения и ги ревизира ( купува си само сладолед с откраднати от майката пари), то е ясно, че я няма за никакъв авторитет и всяко едно наказание ще бъде по подобен начин девалвирано.

На мен за това ми е интересно какво наказание е приложила. Искам да разбера защо няма майката авторитет. Ще чакаме да разкажеш, Кая.

Не само какво наказание е приложила, но и детето какво е казало и/или направило.

Като дете имах приятелка, която не признаваше никой. Обиждаше и майка си и баба си, наричаше ги “ пикла” и подобни. Аз не можех да си и представя да говоря по подобен начин на баба или майка ми 🙄
Възрастните бяха безсилни. Идея си нямам защо. По комунизма се случваше това....

Алекс горкият ти син, не ми се иска да си мисля какво семейство ще има и какви методи на възпитание ще прилага един ден.

Моето мнение съвпада с това на Asyalein.
Насилието над деца под каквато и да е форма не води до нищо добри.

Вие за какво насилие си мислите, че става дума?!?

Все едно жената си пребива детето на ставане и на лягане....

Като го оставите да си прави, каквото и когато иска, последствията ще са чудесни - неграмотни, разглезени деца, зомбирани от телевизия и искащи и изискващи де що видят.

ПС: Примерът е краен, но показателен.

Натали по думите на жената бая бой е изцяло детето и при всяко неподчинение.

Не съм съгласна, че деца възпитавани без бой са разглезени, зомбита и и тн деца.

Добре аз пак да попитам, ако на вас “мили” майки ви посегнат защото не правите нещо “както трябва” или защото мрънкате какво ще направите?!  И какво постигате като ударите 10-15килограмово човече? По- горди ли се чувствате и по- добри родители ли ставате?  Харесва ли ви погледа на детенцето ви след това? А унижението което е почувствали след  този шамар?

Биещите са същите като тези, които описваш. Мързи ги, не могат или не искат да възпитават, а действат със сила, независимо дали физическа или с психически натиск. Лесно да го удариш или смачкаш по-слаб от теб. Трудно е да възпиташ човек.

Не знам и аз къде точно е истината, всеки си знае. Не съм за "силово" възпитание, но не съм и против шамар по дупето, ако е наистина много голям проблемът. Няма да заклеймя родителя, ако видя в парка да си плесне детето. По-неприятно ми е да гледам инатещо се, което пищи и реве, рита с крака, а майката си седи невъзмутимо и си говори с другите.
Никой не визира "биещи" родители, които надигат ръка за всяко нещо....

Като в примера с балона - половин час майката, приятелката ѝ и другото дете чакат лиглата да спре да се сърди, а после на всичкото отгоре краде от чантата на майка си. За мен това си заслужава отвсякъде да го плеснеш.
Разбира се, че не е решение и не трябва да си шамариш детето за няло и нещяло, ама днешната свободия още от 5-годишни няма да доведе до добри резултати.

С ушите си съм чувала дете да нарича родителите си с много обидни думи и майката само се хили като нефелна. И му вика - Недей така, бе, маме… с никакъв ефект. Не му се карат, може и да му говорят нещо вкъщи, не знам. Това дете е все по-зле с порастването.

Това плескане не върши никаква работа. Всъщност върши, детето започва да прави същото - в училище плеска по-слабите от него, когато не му изнася нещо, после плеска жена си, ако е мъж и т.н.
Детето си знае, че отнася един шамар и това е всичко, после си продължава по същия начин. Или пази поведение докато родителите са около него, като им види гърба си продължава с магариите.

В дадените примери никакви шамари не са нужни. Но ако родител не може да се справи на тази възраст, нагоре не знам какво ще го прави. Затова вместо да седи, да чака и да се хили или да кара с шамарите, да запретне ръкави и да види кое работи при неговото дете, за да не затънат още повече.
Но в описаните ситуации боят удрянето ги влошава. То работи при свити и смачкани деца. При такива, вече изпуснати, само е пример за това какво могат да правят и те. Щом мама бие, значи това е ок, започвам и аз.

Натали, разбери най-накрая, проблемът не е, че детето 30мин се е цупело.
Проблемът е, че някой му позволява 30мин. да е център на вниманието и да върти цяла група възрастни и деца на пръста си! Да стоят да го чакат да се отсърди и незнам си какво 🤨

Този театър може да се пресече още в началото и без физическо или психическо насилие.

Когато родителят не се справя, редно е да потърси помощ, а не да бие детето.
Ама първо трябва да осъзнае, че не се справя, много уви не стигат до там....

Обещах да пиша какво е станало. Първо видях и бой сте включили. Не съм видяла познатата ми да си удря децата, за вкъщи какво се случва не мога да кажа. Говори много спокойно даже (аз при такива циркове толкова спокойно не мога) и обяснява мноооого подробно защо нещо не може. Явно тактиката е грешна при нейната дъщеря и трябва да се пробва с друго. Днес се засякохме в магазина, беше само с по малката си дъщеря. Каза че имат среща с детски психолог чак Октомври (в чужбина сме, малък град, доста се чака) Каза че тя е наложила наказание от 1 седмица без никакво излизане, мъжа и го е удължил до като тръгне на училище. В същото време каза че и била забранена телевизия и срещите с приятелки и всякакви лакомства. Това е заради кражбата на пари, не за цирка. Децата нямат телефони или лаптопи и няма какво толкова да и забрани според мен. Баща и опитал да говори с нея, тя му казала че той няма право да взема страна понеже не бил присъствал и майка и казвала само нейната гледна точка. Казал и да каже нейната гледна точка, тя му казала че с глупости не и се занимава и затова той удължил наказанието за още 2 седмици.
Тъпото е че на нашета улица имаме около 15 малки деца и на всички без моте им е забранено да играят с нея защото прави драми и ако не стане на нейното блъска децата и/или им чупи нещата. И на моите бях забранила преди месец да играят с нея заради горното, но тя след няколко дни на самота дойде и се извини първо на децата после на мен и обеща че повече няма да се повтори. До изцепката в парка не е 'прегрешавала'
Супер дете беше до миналата година и сестра и е супер сладка, много ги обичам и много се разбирам с майка им, какво се случи не ми е ясно... Малката и сега тръгва първи клас, дано не го 'прихване' и тя това поведение, че направо....

След срещата с психолога ще споделя какво решение са намерили, може да е в полза и на някой друг ✌

Не се хвърляйте в мисли толкова.Младежът си е много добре завършил и вече студент.Не разбрах само защо бяха тези изкази за социални и темподобни едва ли не съм го пребила.Не вкичко изглежда така като звучи .Мога само да кажа че сега имам син който е здравомислещ човек който знае кое може и кое не!Аз пък не приемам възпитание от сорта ще му се молим с бъклица и дрян .Но за разлика от някои дето ме упрекват не ми се е налагало да пиша в темите (Помощ проблемен тинейджър)и(Помощ детето се тръшка.Един родител ако не може да отговори на първасигналите на 1дете няма кой да му помогне.🤣Там за където сте тръгнали аз отдавна съм се върнала а знайте пътя е доста труден дълъг.А хора които са стигнали да търсят помощ тук са хора мислещи като вас но проблема е че всяко дете е различно иметодите за възпитание също.Сега са малки и плачат за дребни неща на по-късен етап плачат родителите.След това са проблемите от сорта не учи бягане от у-ще и не на последно място наркотици алкохола е без коментар.Така че мен не ми обяснявайте тези неща аз съм имала време и за обяснение и за ш.по дупето зависи от сигналите.Затова пишете каквото си искате аз се радвам на крайния резултат (детето)и сега вече си почивам спокойно и пълноценно.😊😊.А твърдението по горе че пляскайки го детето и тоще процедира на улицата по същия начин мм няма такова нещо.Напротив аз пък знам деца дето им обесняват с тихо и на урицата са гамени така че всичко е относително.Но всеки сам преценява как да възпитава.Моя принцип е бий малко дупе да не биеш голям гъз.😊

Алекс и аз имам син на 21 та не бъди толкова сигурна, че там накъдето сме тръгнали ти се връщаш.
Също е студент, самостоятелен,  и т.н. само споменвам, че не боя е направил твоя син студент и млад мъж. Боят е това, което той ще смята за нормално и един ще практикува върху своите деца и твоите внуци, но то и ти ще го практикуваш най вероятно.

Никога не съм удряла нито големият нито малкият ми син .
Социални не съм споменавала, но като гледам как се бият децата масово жалко, че не са се намесили където трябва.

Това го разбрахме. Само казваме, че първо - не помага. И второ - в доста от тези случаи децата пребиват родителите си, когато пораснат. Ако на тях им се размине, то жените им почти сигурно го отнасят.
Защото нали - не ми допада нещо, шамарът ще я вкара в ред.

А описаните проблеми са най-често срещани именно при битите деца, ако това е целта, работи...

Wtf, изкарахте, че от бой ще се развали детето...
Съгласна съм с бий малко дупе да не биеш дупище. Така е приказката в нашия край. Баща ми е бил бит като малък за щяло и не щяло, но никого не ми е посягал на мен или на майка ми. Винаги съм имала респект към родителите си и като съм ги питала дали съм се тръшкала като детето на наш роднина мама е казвала, че не ми е позволявала. Ако трябва да сме точни, тя ме е отгледала, а баща ми е пътувал много като съм била малка. Тя каза, че е имало потупване по дупето веднъж, но достатъчно да се усети + после говорене защо това или не онова не трябва да се прави и да се извиня, ако съм наранила някой. Просто така е гледана и тя. Например веднъж като малка си играех с вратата и дядо ми подвикваше да престана, защото ще е откача, че е стара врата. Аз обаче не, един път, два пъти, три пъти вика, накрая дойде и ме удари през ръцете. Веднъж, но се разплаках и като се успокоих ми обясни, че защо не е правилно, че мога да я счупя, а не може ей така да го правя... Цял живот го помня това и не се е повтаряло повече. Не съм била агресивна или пък да обвинявам дядо или някой друг. Прекрачих границата и разбрах защо някои неща не трябва да се правят. За детето на наш роднина по-горе споменах... от малък майка му го глези и казва, че й се свиди. Е сега е лигльо, иска всичко веднага и на момента. От майка си няма страх и колкото по-голям става все повече й отговаря. А вече не е малък и би трябвало да разбира, че не може за щяло и нещяло да й говори такива неща. Едиствено от баща си има страх, но той е както го описват някои... Направо замръзва като е баща му наблизо. Той пък му се кара за всичко. За мен е лудост - единия родител е в едната крайност, другия в другата.

А момиченцето, за което сподели една от потребителките в темата, просто уау... Да не си имам работа с такова. За мен отдавна е изпуснато. Явно няма респект от родителите си и не е наясно какво му е позволено. Не различава правилното от лошото и че може да нарани другите с действията си.

Ясно е, че побоят, а не няколко шамара по дупето или през ръцето, е лошо, но всяко дете е различно и различен метод работи при него. Трябва родителите да са обединен фронт, а не единия да се кара, пък другия да е мека Мария. Като се е случвало да направя нещо лошо, например баща ми идва и ми се кара защо и къде съм сгрешила и какво ми е наказанието, а погледна ли майка, тя мълчи. Ако тя каже нещо преди мен, например противоречи, след това сигурно щях да я търся и да манипулирам нея и да ги разигравам и двамата. След години сме си говорили и са ми казвали, че много ги е боляло като са ме наказвали, късало им се е сърцето, но иначе как ще разбера... И това е проработила при мен. Надявам се да намерят подходящия подход и при това дете. Само с говорене не става в повечето случаи.. поне това, което съм видяла при деца на близки и приятели. Трябва да покажеш на детето, че има граници, които не може да прекрачва.

Кая, като чета как детето е отговорило на бащата си правя два извода:
1. Детето е много умно и прави логическа връзка, може много добре да схване цялостната ситуация и да осмисли ход-два напред какво ще се случи, ерго театрите са му ясни как ще приключат, прави ги с друга цел.
2. Детето не се чувства разбрано, то го и казва де...

При това дете подобни наказания не вървят.
Дано психологът ги насочи.


Трудно е, не отричам, но преди време четях една книга за възпитанието, която се казваше перифразирано: да извървим пътя заедно.
Когато имаме деца, не само ние ги учим на нещо, но и те нас. Просто трябва да видим какъв шанс ни дават децата, да надскочим сянката си.
Винаги, когато се усещам безсилна пред детето, се сещам за тази книга и премислям: какво ми показва детето с това поведение?
Обикновено като променя изказа си, как формулирам задачите му, то и поведението му се променя. Т.е не правя кой знае какво.

Никога не обяснявам дълго и напоително. Децата изключват след максимум 3тата минута 😀

Мимс, радвай се, че теб не са те били. Щеше да видиш колко е трудно да излезнеш от подобна спирала. Може би си имала късмет, че баща ти е бил все на път, може би той е имал късмет, че е по-resilient и е излезнал от тази матрица.
Но не при всички е така.

От това което вие наричате насилие крайния резултат е доста добър само че вие така си го виждате през вашата призма.Но да стои родителя  да се моли и да се обеснява на дете а то да я прави на луд е това не го разбирам.Но хора всякакви!На по късен етап пък са виновни учителите но всеки си отглежда децата така както прецени.

Алекс, между възпитателен бой и водопадна логорея има и други нюанси на възпитание.😉

Не споря и затова казах че всеки си възпитава детето по начин който смята че е правилен.И не разбирам защо под бой разбирате едва ли не малтретиране.Аз не упреквам никой  но пък и не разбирам родители които седят и търпят децата им да се тръшкат и изпадат в истерии .Е на вас ако ви харесва такова поведение от страна на дете то си е ваш проблем.Аз лигави работи не търпя и не толерирам.

И аз не търпя лиготии.
Аз знам какво имаш предвид под бой, но в някои страни можеш да се сбогуваш с децата си, ако ги възпитаваш така.
Има и други начини...

Не те обвинявам, времената бяха други, разбиранията също.
Има хора си оставят бебетата да реват, за да не се разглезвали. Аз не издържам...
Детето ми не е разглезено, макар доста време да го разнасях като бебе на ръце, защото ревеше.

А какво е? Теб, ако някой те удари, какво ще бъде? Как тълкуваш например шамар, който синът ти ще отвърти на теб или съпругата си, защото не е съгласен по даден въпрос?

Лиготии също не търпя. Но това няма нищо общо с боя. Той, както казах е, когато те мързи да намериш решение на проблема.

И ако при 1-2-5-10 деца, които са по-затворени и кротки, няма последствия под формата на агресия, то при сума ти други има.

Боят под всякаква форма е физическо малтретиране, особено тежко и несправедливо е когато е спрямо дете - то няма възможност да се защити и няма избор.

Дори и да не посегне на съпругата си след време, то със сигурност ще посегне на първото по-беззащитно дете или животинче, което види, защото ще е научило, че шамарите са с цел подчиняване.

Сина на Алекс, която е ЗА боя, ако имаше по-малък брат, щеше периодично да бие брат си, за да го подчинява. Наученото от мама се прилага, а най-пряко на по-малък брат или сестра. Сега Алекс да си признае, дали прехваленото има братче или е единствено гледано и шамаросвано дете.
Единствените деца пък упражняват насилие над животни, като няма на кого друг.

Уви, много хора заменят шамарите с вербално насилие, добре скрито зад добри намерения, амбиции, очаквания или обиди, унижаване, омаловажаване и т.н 😒

Нанася също щети....

Не вярвам някой да се наеме да каже, кое нанася повече щети, но се сетих за приказката за Мечката и ловеца: дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя.

Няма нито брат нито сестра но и не е насилник не само над хора но и на животни.Много фантазия и тълкувания вкарвате във всичко без дори да ме познанате.Едно не разбрах защо от думата бой ви навежда на мисълта че съм си пребила детето.Аз пък мога да кажа че детето ми е било потърпевшо  многократно на  удари и обиди  точно от такива деца които са отгледани по вашите  представи.И знаете ли кое е най лошото?че такива родителите когато им кажеш децата какво правят са като орли нападателни санким да не обидиш тяхното съкровище.На това аз му казвам толериране на ....и крайния резултат е вече на яве.В повечето случаи децата на улицата и вкъщи са две различни неща лошото че родителя или разбира много късно или си заравя глават и робува на правилото не на боя!! Всеки възпитава както намири за добре не упреквом никой  а това е бил моя начин😊

Не знам защо си направи таъв извод. Не мисля, че става дума за пребиване, именно затова ти зададох този въпрос:

Ако така си общувате вкъщи, ок. Но ако пляскането не важи за теб и мъжът ти, например, явно все пак осъзнавате, че това не е нормално.

И в крайна сметка това ли е съветът, който даваш на авторката? Да не търси начин за разрешаване на проблема, а да удря?

Е, щом няма брат/сестра (както предполагах), значи съпругата и/или децата ще ядат бой, когато не слушат.

Съвсем друго питам.
Щом шамарът е допустим в общуването във вашето семейство, намираш ли за приемливо мъжът ти или синът ти да те удари, когато имате разминаване по даден въпрос? Не да те пребие, просто да те зашлеви, когато нещо не му изнася?

В крайна сметка вадете си каквито изводи искате.Всеки най добре знае защо е постъп ил така в даден ситуациа.Когато съм обяснила с благ тон 100 пъти но отсреща не съм намерила разбиране е имало и плясване.Всяко дете е с различен характер но пак ще кажа не толерирам ината и своеволията.Проблемът е че докъто е малко едно дете можеш да му промеш от части характера в по късен етап това е много трудно или даже невъзможно.Предпола гам авторката също се е опитвала с благ тон да възпитава за което браво. Но за да стигне до тук да търси помощ значи нещата са излязли извън контрол и смятам че никой не може да даде правилен съвет
Тя е човека който познава детето си най добре и сама трябва да потърси къде точно се е скъсала нишката.Аз лично и пожеллавам да успее да овладее ситуацията. Може да изглеждам зла в вашите учи но имам страхотно дете което ме кара да се гордея.А за шляпванията сега разбира защо съм постъпвала така но вече пораснал вижда нещата от друга призма😊Успех на всички които те първа ще се сблъскат с проблемите на днешната младеж а повярвайте на днешно време е още по трудно.

Всичко това вече го разбрахме. Но все пак не видях отговор на въпроса, ако си общувате с шамари и с другите членове на семейството.

Алекс в последният ти пост ясно личи, че синът ти с това "разбиране сега" ще приложи същото спрямо своите деца.
Така и не отговори на въпроса дали и с мъжа ти се шамаросвате когато не постигате съгласие.
Че имаш най прекрасният син го разбрахме .

Мдаа... Вижда ги от друга призма, а теб въобще интересува ли те от каква... Моята майка е същата като теб, мисли си, че всичко, което е направила за мен (виж и аз съм прехвалено дете с постижения) е най-правилното, което е можела да направи и не допуска, че някъде може да е сгрешила, щото видиш ли, имам постижения, ама.... Нанай!

Не общуваме с шамари ако това ескате да знаете .Затова казах че всеки възпитава на според сигналите които детето е дало.Сега когат вече е голям синът ми осъзнава че по някога си го е заслужил защото беше инато магаре.Не е нужно да риете и да търсите под вола теле.От подобни родитители които предпочитат да се молят и да угаждат на всяка прищявка на детето си съм се нагледа ла .Крайния резултат е трагичен или стигат до тук(помощ)Когато не става с говорене и блага дума си е получил заслуженото.Аз съм финиширала с възпитателна та дейност сега е възпитан и ентелигентен младеж вече студент и работещ повече от година.Сега когано разговяряме осъзнава и ми благодари че съм го подкреп яла а шамарите са забравени😅😅Принципно каквото и да кажа вие едно си баба знае едно си баба бае.Затова напоследък в у-ще и на улицата сме обградени от насилие.В моето детство аз нямам спомен за подобна агресия или ако си я позволеше някое дете си получаваше заслуженото.А това да нагрубиш у-чител беше мисия невъзможна.Сега след възпитанието което вие предлагате без бой след това тичате при психолози и това пак не е гаранция че ще ви помогне.Успех във възпитанието на вашето дете😊Човек каквото сам си направи друг не може да му помогне стара и доста мъдра приказка😊

Защо? Щом са толкова ефективни, защо не ги използвате и помежду си?
Защо се препоръчват само с/у човек, който не може да потърси правата си и да се защити?

Какво се нахвърлихте на Алекс, всеки действа както си прецени... Все едно вас никой никога не ви е удрял? Бяхме друго поколение когато това беше нормално. Предното поколение (преди моето) пък даже и от учителите са 'яли' бой. И какво всички сме станали престъпници? Айде малко по земно, много добре я разбирате какво иска да каже