Детето се инати

Wtf, изкарахте, че от бой ще се развали детето...
Съгласна съм с бий малко дупе да не биеш дупище. Така е приказката в нашия край. Баща ми е бил бит като малък за щяло и не щяло, но никого не ми е посягал на мен или на майка ми. Винаги съм имала респект към родителите си и като съм ги питала дали съм се тръшкала като детето на наш роднина мама е казвала, че не ми е позволявала. Ако трябва да сме точни, тя ме е отгледала, а баща ми е пътувал много като съм била малка. Тя каза, че е имало потупване по дупето веднъж, но достатъчно да се усети + после говорене защо това или не онова не трябва да се прави и да се извиня, ако съм наранила някой. Просто така е гледана и тя. Например веднъж като малка си играех с вратата и дядо ми подвикваше да престана, защото ще е откача, че е стара врата. Аз обаче не, един път, два пъти, три пъти вика, накрая дойде и ме удари през ръцете. Веднъж, но се разплаках и като се успокоих ми обясни, че защо не е правилно, че мога да я счупя, а не може ей така да го правя... Цял живот го помня това и не се е повтаряло повече. Не съм била агресивна или пък да обвинявам дядо или някой друг. Прекрачих границата и разбрах защо някои неща не трябва да се правят. За детето на наш роднина по-горе споменах... от малък майка му го глези и казва, че й се свиди. Е сега е лигльо, иска всичко веднага и на момента. От майка си няма страх и колкото по-голям става все повече й отговаря. А вече не е малък и би трябвало да разбира, че не може за щяло и нещяло да й говори такива неща. Едиствено от баща си има страх, но той е както го описват някои... Направо замръзва като е баща му наблизо. Той пък му се кара за всичко. За мен е лудост - единия родител е в едната крайност, другия в другата.

А момиченцето, за което сподели една от потребителките в темата, просто уау... Да не си имам работа с такова. За мен отдавна е изпуснато. Явно няма респект от родителите си и не е наясно какво му е позволено. Не различава правилното от лошото и че може да нарани другите с действията си.

Ясно е, че побоят, а не няколко шамара по дупето или през ръцето, е лошо, но всяко дете е различно и различен метод работи при него. Трябва родителите да са обединен фронт, а не единия да се кара, пък другия да е мека Мария. Като се е случвало да направя нещо лошо, например баща ми идва и ми се кара защо и къде съм сгрешила и какво ми е наказанието, а погледна ли майка, тя мълчи. Ако тя каже нещо преди мен, например противоречи, след това сигурно щях да я търся и да манипулирам нея и да ги разигравам и двамата. След години сме си говорили и са ми казвали, че много ги е боляло като са ме наказвали, късало им се е сърцето, но иначе как ще разбера... И това е проработила при мен. Надявам се да намерят подходящия подход и при това дете. Само с говорене не става в повечето случаи.. поне това, което съм видяла при деца на близки и приятели. Трябва да покажеш на детето, че има граници, които не може да прекрачва.

Кая, като чета как детето е отговорило на бащата си правя два извода:
1. Детето е много умно и прави логическа връзка, може много добре да схване цялостната ситуация и да осмисли ход-два напред какво ще се случи, ерго театрите са му ясни как ще приключат, прави ги с друга цел.
2. Детето не се чувства разбрано, то го и казва де...

При това дете подобни наказания не вървят.
Дано психологът ги насочи.


Трудно е, не отричам, но преди време четях една книга за възпитанието, която се казваше перифразирано: да извървим пътя заедно.
Когато имаме деца, не само ние ги учим на нещо, но и те нас. Просто трябва да видим какъв шанс ни дават децата, да надскочим сянката си.
Винаги, когато се усещам безсилна пред детето, се сещам за тази книга и премислям: какво ми показва детето с това поведение?
Обикновено като променя изказа си, как формулирам задачите му, то и поведението му се променя. Т.е не правя кой знае какво.

Никога не обяснявам дълго и напоително. Децата изключват след максимум 3тата минута 😀

Мимс, радвай се, че теб не са те били. Щеше да видиш колко е трудно да излезнеш от подобна спирала. Може би си имала късмет, че баща ти е бил все на път, може би той е имал късмет, че е по-resilient и е излезнал от тази матрица.
Но не при всички е така.

От това което вие наричате насилие крайния резултат е доста добър само че вие така си го виждате през вашата призма.Но да стои родителя  да се моли и да се обеснява на дете а то да я прави на луд е това не го разбирам.Но хора всякакви!На по късен етап пък са виновни учителите но всеки си отглежда децата така както прецени.

Алекс, между възпитателен бой и водопадна логорея има и други нюанси на възпитание.😉

Не споря и затова казах че всеки си възпитава детето по начин който смята че е правилен.И не разбирам защо под бой разбирате едва ли не малтретиране.Аз не упреквам никой  но пък и не разбирам родители които седят и търпят децата им да се тръшкат и изпадат в истерии .Е на вас ако ви харесва такова поведение от страна на дете то си е ваш проблем.Аз лигави работи не търпя и не толерирам.

И аз не търпя лиготии.
Аз знам какво имаш предвид под бой, но в някои страни можеш да се сбогуваш с децата си, ако ги възпитаваш така.
Има и други начини...

Не те обвинявам, времената бяха други, разбиранията също.
Има хора си оставят бебетата да реват, за да не се разглезвали. Аз не издържам...
Детето ми не е разглезено, макар доста време да го разнасях като бебе на ръце, защото ревеше.

А какво е? Теб, ако някой те удари, какво ще бъде? Как тълкуваш например шамар, който синът ти ще отвърти на теб или съпругата си, защото не е съгласен по даден въпрос?

Лиготии също не търпя. Но това няма нищо общо с боя. Той, както казах е, когато те мързи да намериш решение на проблема.

И ако при 1-2-5-10 деца, които са по-затворени и кротки, няма последствия под формата на агресия, то при сума ти други има.

Боят под всякаква форма е физическо малтретиране, особено тежко и несправедливо е когато е спрямо дете - то няма възможност да се защити и няма избор.

Дори и да не посегне на съпругата си след време, то със сигурност ще посегне на първото по-беззащитно дете или животинче, което види, защото ще е научило, че шамарите са с цел подчиняване.

Сина на Алекс, която е ЗА боя, ако имаше по-малък брат, щеше периодично да бие брат си, за да го подчинява. Наученото от мама се прилага, а най-пряко на по-малък брат или сестра. Сега Алекс да си признае, дали прехваленото има братче или е единствено гледано и шамаросвано дете.
Единствените деца пък упражняват насилие над животни, като няма на кого друг.

Уви, много хора заменят шамарите с вербално насилие, добре скрито зад добри намерения, амбиции, очаквания или обиди, унижаване, омаловажаване и т.н 😒

Нанася също щети....

Не вярвам някой да се наеме да каже, кое нанася повече щети, но се сетих за приказката за Мечката и ловеца: дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя.

Няма нито брат нито сестра но и не е насилник не само над хора но и на животни.Много фантазия и тълкувания вкарвате във всичко без дори да ме познанате.Едно не разбрах защо от думата бой ви навежда на мисълта че съм си пребила детето.Аз пък мога да кажа че детето ми е било потърпевшо  многократно на  удари и обиди  точно от такива деца които са отгледани по вашите  представи.И знаете ли кое е най лошото?че такива родителите когато им кажеш децата какво правят са като орли нападателни санким да не обидиш тяхното съкровище.На това аз му казвам толериране на ....и крайния резултат е вече на яве.В повечето случаи децата на улицата и вкъщи са две различни неща лошото че родителя или разбира много късно или си заравя глават и робува на правилото не на боя!! Всеки възпитава както намири за добре не упреквом никой  а това е бил моя начин😊

Не знам защо си направи таъв извод. Не мисля, че става дума за пребиване, именно затова ти зададох този въпрос:

Ако така си общувате вкъщи, ок. Но ако пляскането не важи за теб и мъжът ти, например, явно все пак осъзнавате, че това не е нормално.

И в крайна сметка това ли е съветът, който даваш на авторката? Да не търси начин за разрешаване на проблема, а да удря?

Е, щом няма брат/сестра (както предполагах), значи съпругата и/или децата ще ядат бой, когато не слушат.

Съвсем друго питам.
Щом шамарът е допустим в общуването във вашето семейство, намираш ли за приемливо мъжът ти или синът ти да те удари, когато имате разминаване по даден въпрос? Не да те пребие, просто да те зашлеви, когато нещо не му изнася?

В крайна сметка вадете си каквито изводи искате.Всеки най добре знае защо е постъп ил така в даден ситуациа.Когато съм обяснила с благ тон 100 пъти но отсреща не съм намерила разбиране е имало и плясване.Всяко дете е с различен характер но пак ще кажа не толерирам ината и своеволията.Проблемът е че докъто е малко едно дете можеш да му промеш от части характера в по късен етап това е много трудно или даже невъзможно.Предпола гам авторката също се е опитвала с благ тон да възпитава за което браво. Но за да стигне до тук да търси помощ значи нещата са излязли извън контрол и смятам че никой не може да даде правилен съвет
Тя е човека който познава детето си най добре и сама трябва да потърси къде точно се е скъсала нишката.Аз лично и пожеллавам да успее да овладее ситуацията. Може да изглеждам зла в вашите учи но имам страхотно дете което ме кара да се гордея.А за шляпванията сега разбира защо съм постъпвала така но вече пораснал вижда нещата от друга призма😊Успех на всички които те първа ще се сблъскат с проблемите на днешната младеж а повярвайте на днешно време е още по трудно.