Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 58

  • 45 450
  • 767
  •   1
Отговори
# 750
  • Мнения: 1 343
Много съжалявам...Поклон пред паметта му. unabella, лично ли го познаваш? Да не ти е близък? Много ми харесва, как си написала, че има напълно здравите хора и не се чувстват щастливи. Много голям урок трябва да получим всичките. Много е тъжно. Cry

# 751
  • Мнения: 83
Дълбок поклон и светъл път!Много ще липсваш Мидко.Ах тази гадна ,опустошителна болест.Много се разтроих от новината.Още не ми беше ок след Ал,сега и Мидко.Много тъжно.

# 752
  • Мнения: 2 341
unabella, лично ли го познаваш? Да не ти е близък?  Cry

Да,.Емма, но го изгубих
 😢😢😢

# 753
  • Мнения: 2 369
Последните месеци от живота си той беше щастлив в болката си. Знам го със сигурност. И го повтаряше постоянно с тайната вяра за "отсрочка", за да бъде щастието му  по-дълго. Какъв човек би могъл да намери начин да бъде щастлив в агонията на прогресиращата болест!
Като си представя колко здрави хора има, които никога никога не се чувстват щастливи. Много уроци ни завеща той.
Аз имах малко досег с него, но достатъчен, за да го разбера какъв мъж и човек е. Днес доста си мислих за него и даже разказах на гаджето ми. Ето това е силен човек, който оставя диря след себе си и всъщност той е (нарочно казвам "е", защото вярвам, че е някъде) всичко това, което си мечтая и аз да бъда. Дори каят му на тази планета беше епичен! Евала Митеее, надявам се все пак ни хвърляш едно оче от някъде.

Тото, описваш моите мисли и чувства. И аз повярвах в задгробния живот, но не по този начин, който бабите ни, а научно. Няма начин това гениално био- инженерство, което сме ние да е създадено с толкова малко смисъл. Вярвам, че сме още по-висши същества, от колкото си мислим.....темата е много дълга и ме вълнува, откакто баба ми и дядо ми починаха, а те бяха много важни за мен. Обичах ги и още много ги обичам!

# 754
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Много съжалявам за Митко. Почивай в мир приятелю!

# 755
  • Мнения: 1 343
unabella, много съжалявам. Отначало е писал постове, които са били много тежки. Преди малко съм ги чела пак - още когато се е вписал в темата, в които е вложено много смисъл относно живота и смъртта. unabella, поне на колко години е бил той? Възрастен ли е мъж или млад? За Al знам, че е 50-годишна. Скоро съм споделила за нея и за форума на една жена, дружка от онкологията и тя казва, че е лежала с нея на химиите. Но и тази жена е с рак на черен дроб. Живее на 5 км от мен в съседно населено място. Цепи дървата за зима сега та пушек се надига, а петскенер е показал метастази и в гръбнака...Но тя като midkoo не се предава.   

# 756
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 641


Мите... светъл път, човече.... и никога, никога повече болка Heart
Ще остане споменът за ведрия, позитивен човек, човекът, чието присъствие внасяше ведрост и уют,
вяра и любов към доброто и хубавото.
Много ще липсваш...

# 757
  • Мнения: 2 369
Ох Емка ще те изям. Голяма си сладурка с начина ти на говорене🤗 "...та пушек се НАдига". Ще ти оправим ние с Хули глаголите тука😊
Емка, аз също съм си писала на лични с Митко и мисля беше близо до възрастта на баща ми, а той е 57- ми набор. Даже съм го виждала и на снимка. Абе пичага си е и визуално (както сам се наричаше той). Отивам да си сипна едно винце в негова чест!

Момичета, мислили ли сте като умрете (не визирам рака и не във връзка с общата ни съдба) как искате да ви "обработят"? Ковчег или урна? Аз цял живот се чудех и не можех да реша, но сега покрай рака реших. Явно много съм се приближила в мислите си и ми е наспешило (🤣), но реших, че искам да ме кремират. Даже казах на гаджето ми и сестра ми. Мама ми е забранила да и говоря това и уважавам и разбирам защо, та не я занимавам. Даже и близките ми предпочитам да са кремирани (тези, които ще умрат преди мен и ги обичам), за да ги имам до себе си. Незнам в Швейцария позволено ли е да си държиш любимите починали в урна в къщи. Ако имах праха на баба ми и дядо ми сега тук....щеше да ми е хубаео.

Митака, Митака....ей няма да го забравим ние❤️

# 758
  • Мнения: 1 343
mariitta, и мен сън не ме лови....а вече тук е 2 часа...А при вас? Толкова ли е? Мила, как ли ти се справяш с говора там, се чудя. На кой език говориш? А детето? Сложно е в друга държава....

# 759
  • Мнения: 2 369
mariitta, и мен сън не ме лови....а вече тук е 2 часа...А при вас? Толкова ли е? Мила, как ли ти се справяш с говора там, се чудя. На кой език говориш? А детето? Сложно е в друга държава....
Ема, аз не спя, защото живея. Така си обещах, да не пропускам мига, заради по-незначителни неща като на пример, че тамън ме поотпусна грипа и трябва още да се пазя и в понеделник съм на работа🤣
При нас е един час по-рано от вас. Сега при мен е 02:25, а при вас 03:25
Аз говоря на немски, но знам и италиански, който от повече от три години вече не говоря и сигурно ще забравя. Ние живеем в немската част. Детето е сложна история. То говори немски и швейцарски (швейцарския е нещо като врачански в сравнение с книжовен български), италиански и български. Сега е отказало да говори на последните два, но разбира всичко. Преди италианския му беше първи, а българския втори, а по-късно ги обърна на обратно и българския беше водещ. От както проговори немски обаче неиска да говори майчиния и бащиния си. Голямото дете се подобрява, но ще мине и на ЯМР за наше успокоение. Абе, оптимистка съм.
Иначе да.....трудно ми е много тук сама. Най-вече емоционално.

# 760
  • Мнения: 2 341
Ама много сте сладки така като се обяснявате посред нощ - едната с характерния си изказ, другата със забавните си разсъждения.
Марита, да не си посмяла да забравиш италианския, направо почвай да ми пишеш на италиански на мен, умирам за този език. Уча го от миналата година, ама много е труден,  бе! Но ще го науча аз, мечта ми е, а откакто ме диагностицираха взех активно да си сбъдвам мечтите.
Марита, не съм мислила по въпроса дето повдигаш, ама сега се замислих, че и аз предпочитам кремацията. Но го чувствам като далечна тема. Миналата година за малко се разтърсих по въпроса, но сякаш само да се взема в ръце и си преподредя приоритетите и отношението към света.

Айде стига с личната информация за Митето. Сега кой знае от къде ни чете и направо го чувам като казва: " Стига сте крякали, кокошкиии, много време отделихте на проскубания си петел..."

Последна редакция: нд, 06 окт 2019, 11:27 от unabella

# 761
  • Мнения: 2 369
Ама много сте сладки така като се обяснявате посред нощ - едната с характерния си изказ, другата със забавните си разсъждения.
Марита, да не си посмяла да забравиш италианския, направо почвай да ми пишеш на италиански на мен, умирам за този език. Уча го от миналата година, ама много е труден,  бе! Но ще го науча аз, мечта ми е, а откакто ме диагностицираха взех активно да си сбъдвам мечтите.
Марита, не съм мислила по въпроса дето повдигаш, ама сега се замислих, че и аз предпочитам кремацията. Но го чувствам като далечна тема. Миналата година за малко се разтърсих по въпроса, но сякаш само да се взема в ръце и си преподредя приоритетите и отношението към света.

Скрит текст:
А Митето беше 53 набор. Пиша го, щото той никога не го е крил. Ама стига толкова лични данни и за него. Сега кой знае от къде ни чете и направо го чувам като казва: " Стига сте крякали, кокошкиии, много време отделихте на проскубания си петел..."  [\spoiler]
Бела, може пък и да пробваме с италианския, но малко ли ми е, че в реалността българска дума не чувам по цяла седмица понякога (освен от собствената си уста като говоря на детето. Ще взема и него да забравя, ако не е интернет), а като я чувам то пак е в полуреалността, демек по телефона!? Иначе да, гъргорим си ние тук с Емка🤪
Митко и аз знам, че дори е казвал тук, че май е набор на Хули и за това счетох, че не е проблем да го "издам" в коя възрастова група е. Няма, ще се радва той, че кокошките го кудкудякат😊
Викаш италианския труден? Лелеее той е като песен в буквалния и преносния смисъл сравнен с немския. Тоя немски е чудовище! Аз още говоря като наще цигани българския🤣

# 762
  • Мнения: 2 341
Ми труден е, ама пък красив. Труден ми е да го уча така на дърти години с всичките му правила и времена и без италианци около мен. А немския ми е ужасен. Труден и грозен.
Не, не е проблем да го издадеш Митко, той не го е крил никога.

Последна редакция: нд, 06 окт 2019, 11:27 от unabella

# 763
  • София
  • Мнения: 3 448
Гледам тук яко среднощно бърборкане Blush

Винаги съм била за кремацията- по- малко стресиращо ми е, по- малко място заема..., пък си имаме и място в ЦГ (преди 35 години почина дядо ми и купихме нишата за урните, там преди няколко месеца положихме и татко Cry).
Аз пък искам да ми сложат урната под някое дърво в дворчето ни (или да ме пръснат в гората), да съм на тиферич и да не ми е тясно и тъмно.
Но това няма да се случи скоро- роднините ми са дълголетници Blush

Последна редакция: нд, 06 окт 2019, 10:52 от AnyHr

# 764
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 638
Цяла нощ не съм спала от мисли. Отиват си готините хора. Познавам един куп отровни змии в човешки образ, които никога няма да ги хване рак и ще живеят минимум 100г., за да тровят вичко живо с присъствието си.
Аз вярвам в прераждането. Тялото е само дреха, душата живее вечно и учи уроци в земните си прераждания. Препоръчвам на всички книгите на Силвия Браун и Майкъл Нютон, ако искат да научат нещо повече по въпроса.
Ето книгите и https://www.biblio.bg/%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80/%d0%a1%d0%b … %d1%83%d0%bd-7670
А някои и безплатно тук http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C1%F0%E0%F … D1%E8%EB%E2%E8%FF
Майкъл Нютон https://www.book.store.bg/search?srchstr=%E4-%F0%20%CC%E0%E9%EA% … 6EMcaAqi-EALw_wcB
И безплатна книжка от него http://regresia.weebly.com/uploads/9/4/9/1/9491100/duite.pdf

Относно погребенията - то място за гробове няма, така че кремация. С ММ сме се разбрали, че който си отиде пръв, другия ще го кремира и ще разпръсне прахта му в морето.
Много гадно се чувствам. Първо Ал, сега и Митко ... мир на душите им.

Общи условия

Активация на акаунт