Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №6

За валидността на дипломата няма, но при всички случаи когато човек си избира адвокат и особено лекар е по-добре това да са хора, които не ги е мързяло да учат и не са избрали лекия вариант на следване. Сега си направих труда да проверя къде е завършил хирурга, който буквално подари 20 години живот на бабата на жена ми и без грам учудване видях, че в МУ София. Този човек направи операция, която дори Чирков отказа.

Адвокатът на годината за 2018 година е завършил в Русенския Университет, който от доста години не се води престижен. Изборът на университет далеч не е абсолютен критерий

А най-непрестижното и направо комерсиално и неадекватно нещо, на което съм се нагледала в годините в юридическите среди /в които пребивавам вече четвърт век/ е "адвокат на годината", "юрист на годината" и тем подобни някакви си на годината, на България, на света и вселената алабализми и американизми.

Не искам да обидя Амбър с това по никой начин, но това са смешни класации /каквито са впрочем по-голямата част от класациите въобще, особено когато се правят без точни критерии и ясни мерки и теглилки/, тъй като няма как да се определи кой е най-добър в област, в която точни критерии нито има, нито пък зависят от капацитета и професионализма на когото и да било.
Съгласна съм обаче с това:
"Изборът на университет далеч не е абсолютен критерий".
Университетът не определя житейската съдба на човека, нито постиженията му за напред. В моята среда, например, има добри юристи от всякакви наши университети - и адвокати, и съдии, и прокурори. При подбор на персонал обикновено не това гледаме - кой какъв университет е завършил /съжалявам, че ще разочаровам любителите на разни класации в тази връзка/, предимно ни вълнува наличието на специализирани познания по материята, за което се прави препитване от специалист, участващ в комисията по подбор, дали човекът е комуникативен и най-вече дали и какъв стаж има, има ли представа от практическата страна на работата.

Джуди, а масово се говори, че при назначаването на юристи, по принцип, всички гледали дали е завършил в СУ или не, и между юристите се смятало едва ли не, че който не е завършил в СУ, не е и никакъв юрист. Дори наскоро една форумка ми спореше по въпроса. Ето че ти опровергаваш това, което и на мен ми се вижда смешно и невярно.

А за класациите не знам дали чак толкова категорично трябва да се отхвърлят, ето има една класация на Дарик - best doctors. Ами наистина, в областите, в които са ми се налагали сериозни медицински интервенции, изброените в Дарик са най-добрите, като аз по други пътища и канали съм разучавал кои са, когато ми трябваха. Класацията в Дарик излезе после и в нея са точно тези, които и аз бях намерил като най-добри.

В правото нали също има светила, които се счита, че са най-добри, примерно Огнян Герджиков по търговско право.

Ами още по мое време, т.е. преди 20 + години, когато аз кандидатствах за работа тук и там, с мен назначаваха както хора от СУ, което аз завърших, така и от БСУ, от ВТУ. И макар и самата аз да съм завършила СУ, то с ръка на сърце мога да заявя, че останалите изобщо не бяха по-зле подготвени от мен. Освен това в редица професии е важно не само наличието на чисто теоретични познания, но и наличието на ред други качества. Достатъчно съм се нагледала на големи читанки, изяли цели учебници и закони, които не могат да работят с клиенти, да си организират работата в срок и по инстанциите, да контактуват със служители и т.н.
И сега е така.
Разбира се всеки е свободен да се самозалъгва, че неговото е най-добро. Човещинка. Какво да се прави!
Спори тоз народ, разбира се, то нали първо себе си трябва да убеди, а после - и целокупния останал свят.
И в набиране на информация за класации на ВУЗ-ове съм участвала - рядко срещана пародия, само това ще споделя до тук. Смях и забава, ама от най-висш порядък!
...
Огнян Герджиков е предимно теоретик. Няма най-добър в тая област. То дори в практиката лично за мен е смешно да се говори за "най-добър" - всеки има и слаби и силни моменти, въпрос е и на връзки, и на късмет - цяла "колекция" от качества и ситуации. Преподавал ми е търговско право и като преподавател лично от него имам отлични впечатления - страхотен преподавател и човек. Но аз за по- и най- не обичам да правя класации и не приемам чуждите такива.
Светила търсят "вярващите" хора, на които нещо им е реално и житейски тъмно - де църковни, де научни, де форумски и т.н. На който му е нужна пътеводна светлина и е готов да я припознае у някого - нека си търси, щом това ще облекчи живота му.

Не се и каня да споря даже и да обсъждам частни мнения на непознати хора и частни случаи за подобни "класации", които няма и как да се проверят.

Разбира се, че уменията са най-важни. И не абсолютизирам за СУ. Но аз също говоря от практиката. Познавам отблизо няколко кантори. Все големи, обслужващи много, много големи български и чужди инвеститори в различни области на правото. Ами някак си така се получава, че след тестовете и интервютата все възпитаници на СУ вземат. И малки изключения НБУ. Има един-двама от ЮЗУ, но при тях е въпрос на лични познанства. (Знам им историята) Същото се получава и при нас за инхаус юрисконсултите ни. В банките, застрахователите и държавната администрация нивото вече не е впечатляващо и е напълно в реда да приемат всеки, който се навие за тези пари. Отделно, че банките и застрахователите при завързани казуси винаги ползват външна кантора. Вътрешните отдавна циклят на едно място и едно и също - ипотеки, дела по гражданска и т.н.


Адвокат на годината, и всички класации "на годината" са абсолютно смехотворни. В голямата си част платени, други на разменни начала и услуги, в трети да се подмажем на силните на деня.

Ама за университетите със сигурност си гледала класации, преди да изберете;)

Шегувам се, по принцип съм съгласен с всичко, което казваш. Така си е.
Чудя се Пери Мейсън кога е чел, като непрекъснато действа, а пък всъщност ето това е най-добрият адвокат, дето се казва - печели всичките си дела до едно, като разкрива невероятно заплетени ситуации и винаги измъква клиентите си и постига целта им. Като винаги печели и в съда;)
Има само един недостатък - че е просто литературен герой, който не съществува реално;)

Знам, че се шегуваш за избора.
 

Абе навремето беше много  лесен избора. Защото, с изключение на децата на висшата номенклатура, другите не можеха да учат в Европа и на Запад, ако не броим евентуално някои социалистически страни. Така че, знаеш, че искаш да учиш право, кандидатстваш в СУ, щото то просто друго няма, не знам дали във ВТУ е имало тогава, но и да е, значи две опции. Искаш инженерство - значи МЕИ, София, Варна, Русе и Габрово, други няма. Но сега е друго, то е безкрайно море от специалности, университети и нюанси, и може би класациите на дадена специалност все пак да показват нещо.

Не знам Judy къде работи и не ми е работа.... Но явно при тях е частен случай, някакво изключение. Моите наблюдения и тези на моите близки показват точно обратното на това, което тя твърди.
Истината е, че юристи се избълваха много. Истината е, че в повечето фирми, държавни организации и всякакви такива заплатите за юрисконсулт са смешни. И респ. се взима каквото попадне. Аз също съм била свидетел как се подбират юристи, икономисти...
Така че, татко Мецан, аз съм съфорумката, която спори по въпроса... И продължавам да твърдя това, което съм заявила. Без да омаловажавам факта, че са важни умения, знания и прочие.

Ох, както зачоплих проблема, участвала съм в набиране на информация за класации - поне за български университети. Като приятел споделям тук съвсем искрено и лично - не се връзвайте, меко казано това е една грандиозна глупост. Много е жалко, наистина. Огромно разминаване има между реалност и отчетена информация.  
С две думи - няма как да се сравняват несравними неща. Затова аз и на чужди класации за цели университети нямам никаква вяра - нито критериите са оповестени, нито кои университети са обследвани по тях /няма класация, в която се изследват всички, това е практически невъзможно и заради обема, и заради огромната разлика в горепосочените неизчерпателно изброени параметри/. Да не споменавам дори простият факт, че те се правят и по поръчка на различни организации, с различни цели, с различен акцент, предимно от изследващи от англосаксонската система, които, логично, дават приоритет на техните си рожби.
Та това, което показват за мен подобни е само факта, че организацията Х е направил класация по поръчка на организацията У на определени университети и е счела да ги подреди в определена последователност.
...
Джуди е обиколила поне десетина фабрики, застрахователно дружество, 5-6  различни администрации като юрист/адвокат и е била дори на длъжност ЧР. Преподавала е правни дисциплини във ВУЗ. И вече сподели личното си мнение точно от гл. точка на човек, участвал на доста места в подбора на кадри, като предварително сподели, че няма да обсъжда ни други частни мнения, ни други частни случаи. Защото е безсмислено. Всеки може да си дава каквито примери му хрумнат, за да си защити там каквато теза си поиска. Които примери са недоказуеми обективно, споделени по този начин. Сподели само затова, защото следва да е ясно, че колкото хора - толкоз и мнения, особено по теми и въпроси, по които няма точна, единна и всепризната истина.
В нашия съдебен район, например, има адвокати, юрисконсулти, прокурори, следователи и съдии от почти всички университети в страната, които предлагат изучаването на тази специалност. И няма критерий, въз основа на който да се определи аджеба кой кадър е най-ценен и качествен. Затова е и тотално безсмислено да се спори по такъв въпрос.

Разбира се, както вече писах и аз - тези, които се нуждаят /причини има няколко, основно психологически са, както казах - човешки, всеки си има слабости/ от доказване на всяка цена на правилността на собствения им избор и първенстващото му положение спрямо този, на останалото население, могат да се опитват да се себедоказват. Не е забранено.
Не ви знам ни кога сте спорили, ни защо, па не ме и много интересува, но да се спори по подобни въпроси и то изхождайки от тотално липсваща обективна и единна информационна база, като страната ползва основно /изцяло/ лични доводи и примери из собственото си, познато основно на самата нея, житие и битие, е наистина безсмислено. Меко казано.
Само, моля, не се обиждайте, че не за всеки това е толкоз много важно. Не всеки има тази нужда или не у всеки тя е тъй остра.

Е, най-малко на теб трябва да се разяснява, че тия в институциите, които цитираш далеч не им се гледат чисто професионалните качества и знания. Двете неща, които обсъждаме в контекста на избор къде да се учи право.

Както казах, в големите и уважавани кантори тенденцията е една. Във финансовия сектор и администрацията друга. Мина времето, когато юристите в банките и застрахователите бяха истински капацитети. Сега се специализират в нещо дребно и с години бичат я ипотеки, я дела по гражданска. Евентуално на топ върха в централите един-двама стават за разчопляне на истински казуси.

Judy, не оспорвам мнението ти, защото всеки има право на свое и затова ще кажа и моето - смятам, че си права на едно по-локално ниво, за работни позиции с по 5 кандидата вероятно наистина няма значение кой къде е завършил, не така седи въпросът обаче ако кандидатите са стотици и първоначалният подбор се прави въз основа на CV,  и е наивно да мислим, че HR отделите не се съобразяват с класациите на университетите в съответната им област, най-малкото за начална пресявка; разбира се, че значение има и как точно си завършил съответния университет - посредствено или с максимален успех; да се омаловажава престижа на някои университети, дължащ се или на трудния прием или на трудното им завършване, за мен не е правилно от друга страна и това е някаква форма на избор - да отхвърляш общоприети стандарти, защото ги смяташ за безсмислени

Антея, няма и как да се оспорват частни мнения от такъв характер. Ни моите, ни твоите, ни на някой друг.
Вече поясних защо.

При стотици кандидати хората обикновено организират първоначален подбор по документи, като на първо ниво просто се отделят тези, които отговарят на задължителните изисквания, а останалите отпадат. Няма такъв критерий "Завършул СУ", обаче. 
Не случайно кандидатите за младши магистрати минават през конкурс /там са наистина стотици/, като се отчита на първи етап само това, дали могат да участват в конкурса, а след това се гледа позакано от тях на писмен и устен изпит. Къде са завършили е без никакво значение. И това е правилно.
Не намирам за "омаловажаване" факта, че при конкурс е по-нормално да се даде конкретна задача, тест или по друг начин да се проверят конкретно реалните знания и умения на кандидата, вместо да се гледа откъде си е получил дипломата. Като смята един кандидат, че това, че е завършил Магнаурската школа, например, му дава някакво предимство, то нека се докаже - като се яви наравно с останалите на конкурс. Но е хубаво да е предварително наясно, че голият факт, че я е завършил, предимство не му дава само по себе си. 
Всеки има право да приема и отхвърля всякакви "стандарти", когато последните не са базирани на норма или ясно правило. Защото "стандарт" означава това - норма, образец, нещо типово. Когато нещото Х не е въведено като общозадължителен стандарт, то си остава незадължително. Който желае - ще го следва. Точно като модата. Човек затова има разум - да взема решения сам.

Аз имам по-малки очаквания от темата - този, който пише, поне да прочете преди това постове, които смята да обсъжда.
Аз, например, въобще не съм писала, че на хората "далеч не им се гледат чисто професионалните качества и знания". Напротив. Гледат се. И съм го писала.
Само дето ВУЗ-а, който са завършили тези хора, не е нещо, което да определи по еднозначен начин тези качества. Това е тезата, разяснена по-простичко и кратичко. 
Не мога да пояснявам и обсъждам неща, които не са упоменавани, затова и съм до тук по този въпрос. 

А ти оспорваш моята теза, която не е, че на първо ниво подбор приемат CV-та само от СУ. А, че накрая, след всички кръгове при подбора някак си все така се получава, че назначават от изброените от мен по горе университети. Редно е и ти да прочетеш и следваш собствените си очаквания за темата. И коментирам само места за юристи, където се работи по същество. А не там където бичат едно и също до припадък и принизяват нивото до чиста бюрокращина и чиновничество.