Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Основно и средно образование
Трябва ли да се заплащат добрите оценки?
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 749
Някои смятат, че е полезно да се дават, тъй като това ще научи децата на правилно отношение към парите. Други са категорично против, като изтъкват аргумента, че привиквайки към заплащане, детето никога нищо вече няма да прави безкористно. Как да постъпите?
 
Тайните на мотивацията

Това, което кара човека да извършва някаква дейност, психолозите наричат мотивация. Ако се замислите, всичко се свежда до два вида мотивация – от любов и от страх. Децата , както и възрастните, имат любими занимания, които извършват с интерес, удоволствие и ентусиазъм. Има и други, които бихме свършили само под заплаха за живота ни.

Тайната е в това да се заинтригува детето за работа, която то не желае да извърши, при това така, че да му харесат и процесът, и резултатът. Ако детето се страхува, че ще бъде наказано или ще бъде лишено от нещо приятно, това може и да го вдъхнови за трудови подвизи. Но едва ли ще обикне процеса.

Ако ви се иска детето ви да поглъща по книга на ден и то с удоволствие, а в действителност то с дни не разгръща и страница, а увещанията и разговорите колко е хубаво да четеш не помагат, дали не е добре да помислите за материален стимул? Билети за кино, допълнителен час пред компютъра или просто пари, които детето да изхарчи напълно самостоятелно...

Защо не?

Парите са най-разпространеният метод за поощрение. Но и при него има особености и подводни камъни. Ако ги избегнете, няма защо да се притеснявате, че детето “няма да си мръдне пръста безплатно”.

 1. Възраст на детето. Децата в предучилищна възраст нямат нужда от джобни. Засега всичко се купува от родителите и затова парите в този период не са силен стимул. При учениците в началното училище те вече служат за купуването на нещо вкусно от училищната лавка или на тефтерче Уинкс от книжарницата. Тийнейджърът има нужда от джобни. Той се чувства почти възрастен и самостоятелен, парите служат за подкрепа на тази зрялост и могат да се използват за собствени нужди. В този случай можете просто да давате джобни, но можете да предложите да бъдат заработени.

2. Реалните потребности на детето. Много е важно детето да схване връзката между “искам”, “мога” и “трябва”. От една страна, парите трябва да стигат за дребни, но значими за него покупки. От друга – то трябва да разбира разликата между необходимото и излишното.

3. Сумата. За нейната величина е най-добре да се договорите – колко пари и за каква точно работа ще му бъде заплатено. След като сте се уговорили, не извъртайте и не хитрувайте, а честно изпълнете обещаното.

4. Моралното удовлетворение. Научете детето да получава морално удовлетворение от добре свършената работа. Когато му давате честно заработените пари, непременно го похвалете.

5. Право на избор. Поинтересувайте се за какво смята да похарчи парите си. Внимателно го изслушайте и много деликатно споделете мнението си за планираната покупка. Никога не му натрапвайте решенията си и не му диктувайте как да се разпорежда със средствата си.
 
Подводните камъни

1. Много родители се плашат, че ако заплащат помощта в домакинството, детето по-нататък изобщо ще откаже да помага. Тези притеснения не са лишени от основания. В идеалния случай още от най-ранно детство детето трябва да се възпитава така, че помощта за близките да е негова естествена потребност. Но трябва да разберете, че без материални стимули няма да се разминете.

2. Някои семейства нямат финансовата възможност да дават пари. И това трябва да се обясни на детето.

3. Вашият подарък-поощрение може да не се хареса – дори да е бил най-мечтаният вчера, днес вече може да е развенчан. Докато вещите, купени от собствените спестявания, децата ценят много повече, тъй като те са техен самостоятелен и осъзнат избор.

4. Малките ученици могат да накупят всякакви глупости. Това не е чак толкова страшно – детето се учи да общува с пари, това са неговите първи опити. Тактично и доброжелателно му обяснете какво си струва да се купи и какво – не, но оставете окончателното решение на детето. По-нататък то ще вземе мнението ви предвид.

5. Не бива да поощрявате детето, за да не прави нещо: например, да му обещаете възнаграждение, ако спре да блъска барабанчето, защото ви боли главата. В този случай то овладява погрешен шаблон на поведение и ще стигне до извода, че ако шуми, ще бъде възнаградено, за да спре, а ако си седи тихо няма да получи нищо.

Детето и парите е голям и сложен въпрос. Да му платим или не – всеки решава за себе си. Но никога не забравяйте и другите методи за поощрение – добрата дума, ласкавата усмивка, топлата прегръдка, съвместните игри, задушевните разговори – всичко това има по-голямо значение за детето, отколкото обикновените пари.
« Последна редакция: чт, 08 авг 2019, 01:43 от Pедактop »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.