За децата с увреждания в училище

Винаги ми е било мъчно за тези деца, защото днешната младеж ги приема като нищожества и се създава една атмосфера, в която се обиждат и тормозят. Никой не е застрахован в живота си, но рядко го осъзнаваме. Още по-лошо е, че това поведение не е само при децата, а и при възрастните. Те също станаха част от онези повърхностни "хора", които не приобщават "различните". Скоро ми предстои кандидатстване и сериозно съм се насочила към работа с деца и най-вероятно ще запиша педагогика. Ще запиша не заради самата работа, а заради любовта ми към децата - различни или не. Никой не е виновен за положението си, а вместо да се помогне на такива деца и хора, те биват отцепвани и смачкани, защото са безсилни. Силно ме трогнахте и Ви пожелавам Вашето дете да бъде много щастливо и обичано, защото за щастие, намират се и такива, които приемат "различните" като съвсем нормални хора. На два пъти поставих "различни" в кавички, защото за мен те са абсолютно същите създания. Имат сърце и душа, което е най-важното в този живот. И никога не съм спирала да вярвам, че умеят да използват сърцето и душата си. Прегърнете детето си от мен!

Успех. В педагогиката трябва да отиват не хора, блазнещи се от държавната работа и голямата отпуска, а хора, които обичат децата. Всички деца, без значение дали са талантливи или посредствени.
В днешно време много се говори за толерантност и приобщаващо образование, но на практика толерантността липсва, а така няма как да се случи и приобщаването. И проблемът идва от възрастните, които се гордеят с постижението си да отглеждат "послушно" дете. Тези деца са комплексирани и избиват комплексите си като мачкат онези, които не са като тях. На отличника ще се подиграват, че е зубър, читанка, на детето с очила - за очилата, на пълното за пълнотата, на слабото за слабостта. За съжаление, те са обединени и в клас и често учителите застават на страната на насилниците, вместо на жертвата. Децата насилници, превръщат деца като моето в самоубийци или насилници, когато не издържат на тормоза. Или най-малкото в аутсайдери. А деца като моето са много повече човеци от тях. Но в днешно време това явно не е ценност. Мислех си, че времената на мутрите са отминали. Грешала съм.

Моите впечатления са обратните. Аз бях дете с очила, много добре помня какво беше през 80-те.
В днешно време децата са много по-толерантни. За съжаление има изключения, както в случая...

Mama Ru, възпитайте самочувствие в детето, тогава и отношението на останалите ще се промени. За съжаление хората са такива, но при правилен подход не успяват да смачкат потърпевшия.

В днешно време децата съвсем не са по-толерантни. Само са сменили методите за тормоз.

Мама Ру, вярно че човек не може вечно да бяга, но ако атмосферата е толкова травмираща детето, смяна на училището и едно начало на чисто дали не е добра идея? И разбира се, поощряване на самочувствието му, както НСЧ препоръча.

Няма да реши проблема, част от децата живеят в квартала и детето вече е нарочено. Няма да тръгна пак да сменям квартал, преди две години се местихме. Но те и в стария квартал не я приемаха, само, че тогава не й пукаше, че не играят с нея. Странното е, че като отидем в парка например лесно влиза в контакт и се заиграва със случайни деца, там няма проблем с приемането.
За смяна на училището - обмислям от пети клас, да. На този етап - не.
За самочувствието - не се получава. Тази година ходеше на частни уроци по рисуване. Взимам я след часовете в училище и тя сърдита на момчето, с което сядат на един чин и уж са приятели
 Присмял й се на рисунката. И никой - нито аз, нито учителят й по рисуване, нито дори отличната оценка от госпожата им не е достатъчно. Опитвам и все повтарям, че децата така избиват комплексите си, като виждат, че някой е направил нещо по-хубаво от тях и да го принизят, но не ми вярва. Явно за нея мнението на останалите деца е толкова важно, че измества мнението на възрастните. А и да я изместя няма гаранция, че в новия клас ще попадне на деца, които да я приемат такава каквато е.

Ако детето има дарба за рисуване, защо не пратиш някоя негова рисунка на конкурс? Да ѝ се вдигне самочувствието. Има много онлайн конкурси, не само в България. Дъщеря ми се занимава много активно с рисуване и все участва в разни конкурси. Мога да я питам за някой подходящ конкурс, ако мислиш че е добра идея.

За съжаление нейната дарба е бягането на средни разстояния. Казвам за съжаление, защото детето не може да се занимава системно с еднообразни дейности като тренировка по лека атлетика и не вижда смисъл да участва в състезания. Просто не го разбира.
В рисуването не е талант. И там доста изоставаше, но сега напредва с частните уроци. Ще ги продължим. Много се разстройва, ако се сблъска с трудност или не й се получи както са й показали. Характерче си е особено, но точно това обмислям - да я преместя с рисуване в училището по изкуствата от пети клас, а след това в професионална паралелка - рекламен или графичен дизайн.
Ходи на салса. Харесва й, не й омръзна. Имаше и две публични изяви. Ще продължи и там. Мисля и на спортна гимнастика да я запиша - много е гъвкава и обича да се катери и да играе по лостове и катерушки. Мисля, че ще се справи и няма да й е еднообразно.
На пръв поглед си е нормално дете. Малко по-дребничка, по-чиста и наивна на фона на другите. И понеже заради дислексията не разбира всичко, страда и социалното поведение. Копира това, което вижда от другите, но някак си не й се получава. А децата усещат различното и го отбягват. За това трябва работа вкъщи и от учителите. Толерантността и съпричастността се възпитават. Всички не могат да са отличници или шампиони, но всеки е ценен сам по себе си. Трудно е, защото детето се депресира и отчайва, че не успява да се справи с материала като останалите. И се чувства глупава, явно са й го казвали.
Работя с гимназисти. За съжаление виждам резултатите от пренебрегването и  от прехвърлянето от училище в училище, когато дойдат при нас. При повечето колеги явно липсва и желание да вникнат в същността на проблема и да направят усилие да помогнат. Децата с образователна затруднения не са желани като цяло, защото изискват усилие от страна на учителите. А когато това рефлектира върху поведението им става лесно и прогонването им. Въртележката се завърта. Има и положителни примери на приемане, на те май са рядкост.

Mama Ru, почти всичко, което описваш за детето ти, ми припомни първите класове на голямата ми щерка. Само дето тогава и през ум не ми беше минало да търся диагноза, различна от "сапък" и "заплес", доста по-късно чух за дислексия и дискалкулия.
Да обясняваш ти на съучениците й каква е диагнозата и на какво се дължат функционалните й затруднения е безсмислено, лично за мен. Ако детето е в състояние да го обясни адекватно и интересно, би хванало повече дикиш, но това едва ли е възможно, на този етап. Най-добре би било учителят да се погрижи за хармонизирането й в класа, но и това не винаги става, за съжаление. Твоят полезен ход е да "разметеш" максимално територията за безпрепятствано развитие и в рамките на възможностите ти, да й осигуриш оптимални социални контакти.

Гаргамела, респект! Направила си страхотно нещо за детето си!

Mama Ru, ти си един от най-прекрасните, положителни и силни хора, които познавам. Сигурна съм, че дъщеря ти, получила възпитание от теб, гледала твоя прием, ще бъде чудесен и добър човек - дори и никога да не стане атомен физик. Ужасно ми е мъчно, че я обиждат. 

Аййй! Написах, тръгнах да коригирам, и ми го изтри! И сега пак някой педантичен мод ще ме заплаши с бан. Или направо ще ме отвее...

Та мисълта ми беше следната. В началото на 80-те имахме практика в училище да помагаме на изоставащите другарчета - слагаха ги до отличниците и ги редуваха. В смисъл - тази седмица седиш до Анчето, другата - до Данчето, а третата - при Гошко.

Помагаше и на двете страни. От една страна - отличниците се учеха на съпричастност. От друга - изоставащото другарче ставаше законна част от глутницата, пардон, колектива - в стил "може да е малко криво, ама си е наш`то". А детето добиваше самочуствие.

Може би да го предложите на класната? Като вариант...

Според мен въпросът трябва да се постави директно на родителската среща. Намерете съмишлениците сред другите родители, предварително говорете с тях.

 В класа на дъщеря ми имаше момченце със СОП, което се оказа, че е редовно тормозено от другите момчета. По инициатива на част от родителите направихме извънредна родителска среща. Освен класната и психологът присъстваше. Показахме категорично, че няма да търпим такова отношение. Уговорихме се ако момчетата опитат отново да го тормозят, момичетата веднага да го защитят. Родителите на момчетата също се изказаха против. Последваха разговори и срещи  с педагогическия съветник и с психолога на целия клас и на виновните момчета индивидуално и групово. В час на класа са разигравали различни ситуации и са вземали отношение по тях.
 Предприехме комплексни мерки и тормозът беше преустановен. Не играеха с него, но поне и не го тормозеха. Родителската среща беше по наша инициатива, не на родителите на детето със СОП, но беше само началото. Така, че моят съвет е да опитате да привлечете съмишленици сред другите ридители и да поставите официално въпроса.

Mama Ru моето дете е в клас с интегративни деца. Гледам децата не правят разлика с кого играят и се приемат отлично каквито са . В зависимост от играта и ситуацията се групират подходящо.
Аз намирам не децата проблемни. Аз намирам обаяе родителите мног опроблемни. Те са в състояние да развалят игрите и системата, която децата са си изработили инстиктивно и да натворят големи тъпотии, като се опитват да си наложат идеите , представите и да принудят деца да правят нещо, което не е естествено за тях.

Защо дадено дете не играе в дадена ига? Не защото другите не го искат, а защото просто играта двустранно не е за него. В този случай вместо да му кажат я виж другите там играят нещо интересно ли ти е да се включиш към тях , то тези родители настояват това дете д ае прието и да играе именно тази игра и обвиняват участващите в несъпричастност.
Това е доста глупаво.
Не всеки играе всяка игра. И аз не работя с моторната резачка на мъжа ми. Ама не защото той не ми я дава ...

Ох,колко болна ми е темата с приобщаването на децата...Моят син е аутист,от тези дето много говорят и много знаят,но само в определени области.При общуване с възрастни няма проблеми,но с децата-там е много трудно,защото той им задава няколко въпроса и след като получи отговорите вече няма какво да си кажат и до там...В първи клас имах една ужасна случка,която ще помня цял живот-Слави(така го наричаме на галено) бе нарекъл едно дете дебело(момченцето наистина е дебело и понеже синът ми не разбираше защо е обидно му го бе казал),съответно дойде една разгневена майка и ми каза, че синът ми е луд,без дори изобщо да знае за какво става на въпрос(родителите знаеха, че в класа има дете със СОП и дотам).В началото и учителката му го отхвърляше,но лека полека го прие.Децата от класа също започнаха да гледат с добро око на него,особено  след две случки-при първата скочи срещу едно дете ,което беше най-агресивното в класа,за да защити едно друго, а при втората на едно контролно само той изкара 6 от целия клас и това явно доста го издигна в очите на другите деца.Всячески се опитваме с баща му да го накараме да се чувства добре,благодарение на прекрасната ресурсна учителка не изоставя с учебния материал,ходи на тренировки по таекундо-там е любимец на всички ,и се надявам някой ден вече да не правят разлика между него и останалите деца.Трудно е,но не и невъзможно.

Чак сега виждам темата. Кураж на теб и малката! Имаме много да гоним запада явно, защото поне това ми е спестено като родител, проблемите със самото дете сякаш не ни стигат, че и разни пишлемета да ни обременяват. Дано нещо се промени ама надали....

О,в Лондон нещата са на космическо разстояние от тук.Зимата бяхме там за 3 седмици на гости на сестра ми-детето ми сияеше и не искаше да се връщаме тук.Ще ми се и в България някой ден нещата поне малко да се доближат до другите държави.

И тука може да стане - когато престанем безсмислено да се зъбим един на друг.

Да. Не са децата , а възрастните са проблем!

По-скоро честотата на проблема сякаш в родината е по-малък и по-скорошен. Тук всяко 5 то дете е с проблем, буквално извират деца със СОП и хората си имат традиция отколешна, а и практика да ги интегрират. И понеже Джон вижда от 10 деца 2-3 на площадката със СОП откак се помни за него това е нещо нормално и е свикнал с идеята за такива хора. У нас... аз като дете през целия ми училищен живот не съм срещала ни едно, вече и у нас сякаш взеха да се увеличават. След 100 години ще е доста интересно съотношението.... според мен ще е 1:1.

Не мисля, че броят им е по-малък, особено последните години.Просто преди специалните деца са били в специални училища и проблемите с тях не са били толкова широко обсъждани.Когато синът ми трябваше да тръгне в първи клас(той е отлаган веднъж) от училището,където бе изкарал предучилищна ми бяха дали документ,в който пишеше, че детето ми не трябва да тръгва на училище или ако тръгне да е в помощно такова.Обаче аз и ММ не бяхме съгласни, затова ли толкова се мъчехме да го интегрираме, затова ли ходеше всеки ден от понеделник до петък на логопед,два пъти седмично на психолог(от който и до днес не виждам някакъв ефект),на разни терпии с животни-за да ми кажат, че детето ми не трябва да посещава масово училище.Изрових пътека до РИО и от там ми казаха, че мога да го запиша в което и да е училище,стига да има ресурсно подпомагане.В това до у дома тъкмо тръгваха да работят в тази насока,отидохме с ММ при директорът,разговаряхме с него и малкия бе приет без проблем.Ресурсната в началото ни бе приходяща от друго училище и го вземаше само за 2 часа седмично,но аз много се занимавах с него,и когато вторият срок дойде ресурсната,която му е до ден днешен,тя бе много приятно изненадана, че той върви наравно с класа,няма пропуски,а дори някъде ги е изпреварил.Но както писах и по-напред-синът ми има проблем със социализирането сред деца...Децата никак не са малко,и по мои наблюдения от година на година се увеличават...

Наистина съжалявам за това, през което преминавате и Вие, и дъщеря Ви! В стария клас на голямата ми дъщеря имаше едно такова проблемно момиченце, беше с хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието, и дислексия. Ходеше на ресурсен учител в 5 и 6 клас и в края на 7, не знам поради какви причини, за да се интегрира може би, майката я отписа. Беше подложена на тормоз ежедневно от една дадена група от деца в класа. То че детето на моменти си беше малко нетърпимо беше, но бих казала, че беше едно щедро и отзивчиво дете. А пък и тя не го правеше нарочно, просто начинът й да осъществи връзка с околния свят беше малко по-различен. Учителите в началото не бяха благосклонни към нея, щеше да остане на изпит по половината предмети в 7 клас, но накрая и писаха тройки. Не знам дали се е явила и на външно оценяване. Доколкото знам е влезнала в някаква гимназия, но не знам как са се развили нещата по-нататък. Силно се надявам да е попаднала на клас, в който да я разбират до някаква степен.
Аз лично смея да твърдя, че съм научила моите деца на толерантност, и да приемат различните такива, каквито са, да се поставят на тяхно място. Голямата ми дъщеря например никога не е оказала някакъв тормоз над това дете, освен да й се скара ако я ядоса, разбира се. В училището на малката ми дъщеря пък има едно дете в инвалидна количка, събирахме пари за операцията й,  класът й, слава богу, се отнася страхотно с нея. Това ми връща вярата в доброто и хората.
Децата пренебрегват добрите качества на тези деца и поставят на преден план недостатъците им. Малко хора ще оценят и забележат това, че тези деца винаги са готови да услужат на свой съученик с химикал ако той няма, или пък помагат на наранено птиче в парка. Другите ще видят само това, че то се затруднява в четенето и писането.
Наистина не знам с какво да Ви помогна, само мога да Ви окажа морална подкрепа и да Ви съчувствам. Обръщали ли сте се към класния ръководител, директора? Говорихте ли с родителите на децата, които тормозят детето? Искрено ви пожелавам в най скоро време проблемът ви да се реши!

Аз доста започвам да се замислям дали да не го запиша,като частен ученик и с това да му спестя унижението,което му предстои.Да  не говорим,че той изобщо не страда от липса на самочувствие и съм сигурна,че ще има набити,което ще докара още повече проблеми.Та все повече се навивам,че просто няма да го пусна на училище и това е.

Отвратителното чувство в началото на всяка година в градината и сега в училище, когато се занимаваш с куп "педагози", уж "екип" за подкрепа, които всячески се опитват да саботират и да откажат детето от учебния процес. Докато другите родители се радват на първолаци, родителите на деца с проблеми се сблъскват със стена. При нас ресурсната беше ходила да плаши класната с детето. Аз пък се страхувам от тормоз от другите деца и пълната некомпетентност на екипа. Как ще го приемат децата ме пита ресурсната. А отидох с надежди, документи, дори ги свързах с наш терапевт да им даде повече информация. Не разбирам защо въобще губят времето на родителите и допълнително усложняват и без това сложната ситуация. Дори не са запознати с формите на обучение, Наредбата за приобщаващо образование и пр. документи, не смея и да мечтая за познания по различните проблеми при нашите деца, не мисля че различават Даун и аутизъм например...
Явно идеята е да се намерят места и заплатки за безполезни и немотивирани хора.

Права си Ивъл. Имитацията на интеграция е направена така идиотски и се прилага толкова некомпетентно, че се тормозят и децата с увреждания, и децата в норма, и учителите, които и да искат, нямат ресурс да направят нещо полезно.

По мое мнение не си правя. Това пак идва от възрастните. От мои наблюдения съдя. Докато не се намери някой много чувствителен възрастен, който да заобяснява на децата и да им налага излишно те сами се оправят. Граници трябва да се поставят предварително и да се следи спазването на правила .
Всякакви персонални чувствителности извън това трябва да се нулират и от двете страни. Ако правилата се спазват и границите също то всичко останало е претенция и нарушава системата.

В България за жалост каквото и да искаш да обясниш на един клас....що е то гей, мастурбация, аутизъм, Даун и прочие се срещат мнозина протестиращи крещящи - Не докосвайте децата ни, западна пропаганда и тн. А всичко това следва да се знае от децата за да могат да разбират понятията, хората, случващото се. 

Аз Алайън аз на твое място ще пробвам, може да попаднете на добри деца..... , а може и още отначало да помолиш учителката за едни 20 мин на встъпителната родителска среща за да запознаеш деца и родители със спецификите на детето ти. Родителя е най-добрия адвокат на едно дете с проблеми....

И аз това стм забелязала,Катрала.Манталитет си ни е в България.Спомням си,че доста голяма вече бях когато видях човек в инвалидна количка за първи път и тогава питах баща ми “Тези хора как успяват да минат тук,там,стълби и т.н. а преди как е било” и той ми каза,че различните просто са били занитвани в домове,да не ги вижда никой и да не пречат.
Нямам друго какво да кажа,освен много сила и търпение на вас и на децата ви,другите деца и възрастни могат да бъдат много жестоки.

Насилието винаги ще го има.В БГ ако си различен значи си жалък и ще те подиграват.Брат ми смени 4 училища,защото имаше проблеми със съучениците,учителите и само изяждаше подигравки,защото той заеква и му е трудно да говори.И с годините стана много затворен и с почти никой не споделя.Само с мене споделя.Той с нашите не споделя почти нищо.Единствено с мене споделя всичко.И аз му споделям всичко.Все пак ми е брат,а аз съм му сестра.Трябва да се подкрепяме заедно.Никога не мога да разбера ,защо  като трябва да страдаш?Различните хора са  интересни и готини .

Катарала е много права. Ние минахме по този път отдавна. Синовете ми отдавна не са ученици вече.  Негативизъм относно синът ми с увреждане почти не е имало. В детската градина имаше в самото начало. Потуших го разговор с директорката и родителите. След това в първи клас, на първата родителска среща, класната обяви, че има дете с увждане и ние родителите, сме готови да отговорим на всякакви въпроси, но не желае шушукания и настройване на децата след тази среща. Опити имаше, но си останаха само опити. Мога да кажа, че здравото ми дете е имало повече трудности заради брат си в училище. Трудности родени от родителска простотия и настройване на децата срещу него.  Всичко тръгва от семейството. Когато на родителя липсват първите седем как да научи детето си на толерантност?!

Много е тъжно ,когато родителите постъпват по този начин.Засега не сме имали такъв случай,но в пети клас най-вероятно няма да са същите деца и не знам как ще се развият нещата.Надявам се всичко да е наред,ние ще продължим да бъдем до детето си и да го подкрепяме,ММ е на мнение,че в един момент може да го направим на индивидуална форма на обучение,но всичко зависи от състоянието на детето.

Децата наистина са много жестоки и днешните са много по-лоши . Моят син също е различен и много го тормозеха в училище . Децата от неговия клас му бяха добри приятели , но тези от съседния постоянно го дразнеха в междучасията. Директорката въобще не се интересуваше от това. Училищата получават субсидия , ако приемат деца със СОП и тъй като моят син отпадна преди 3 години , защото вече няма нужда от ресурсно подпомагане , стана нежелан . А иначе всички учители го харесваха много , защото е страшно любопитен за знания .
Много се надявам в новото училище да е по-добре , обаче се съмнявам.

А как точно се случва приобщаващото образование. Ние работим на пълен работен ден. Отписали сме детето от занималня, но ми казаха, че трябва да има човек непрекъснато да може да го взима от училище като се умори или не съдейства. Това може да стане на 10тата минута или след 3я час.Посрещнаха ни с любимия ми въпрос имаме ли баби. Оставам с впечатление, че масово някой, най-често майката, не работи, за да е на разположение. Какъв е смисълът тогава, по-добре да стои у дома детето или в частно училище или институция, за да може родителите му да работят и да могат да плащат купищата частни терапии, от които детето има реална нужда и които вероятно осигуряват някакъв прогрес...Говоря за физически здраво дете, с аутизъм, но не агресивно и добродушно, по-скоро невербално, но можещо да се обслужва и подлежащо на обучение, според хората, които работят с него. Как се стимулират работещите хора с деца с увреждания...Никак не излиза сметката, ако родител не работи, особено ако има и други деца в картинката и НЯМА баби, за които толкова питат от яслено време насам.

И на нас това ни предстои. Дъщеря ми е със синдром от аутистичния спектър, говори, но все още много неправилно. На 6 години е и до сега не е посещавала детска градина, тъй като се бяхме фокусирали в работата със логопеди и психолози, за да стигне поне това ниво на общуване което е сега, започва след два дни предучилищна в училище. Та поради не посещаването на някаква институция е ясно, че до момента няма как да сме имали проблем там, но на площадките за игра е много видима липсата на толерантност. Децата я гонят, наричат я луда, тъпа, малоумна и т.н А тя не е агресивна, няма интелектуален дефицит, но след последната драма с една майка разбирам, че просто те това са видяли вкъщи и за това реагират така. А с това вече нямам идея как да се боря. Въпросната ситуация беше , че майката на едно детенце и каза да слезе от люлката, за да се полюлее детето, но Арлина не я разбра и не реагира на момента. При което дамата започна да и крещи, че е невъзпитана и ще и удари шамар, защото не отстъпва на по- малките, опитах се да обясня, защо не я е разбрала, че има определен синдром и, че ще ей сега ще слезе от люлката.  Да, ама това доведе до нови крясъци, че за " ненормалните" деца трябвало да си има отделни площадки та да не пречели на другите.

Какво разбират под умори и не съдейства? То със сигурност ще има нужда от по-лек режим от останалите деца, те подготвили ли са се да има почивки на двора, да яде да речем в малка група да не се изнервя от шума и тн. Те са длъжни да му организират деня според особеностите....

Моя сега е на чин....по 5 часа на ден, а е само на 5. И той сутрин взе да се бунтува и да не иска да ходи защото му е трудно това да е заклещен в чин толкова дълго, но хората намират начин, нито ме притесняват, нито нищо. Той там слуша и има респект. Зависи много от педагози, система, знам ли.... Даже го обучават според нуждите му и чина е срещу стена....изключение от другите, сега ще им пращам снимки по мейл да го учат да пише и чете по снимка наименования на близки. Реално него го обучават с много помощен снимков материал.

Балончета, какви са тия хора....аз се стъписвам. На мен дори като вземе да ми се тръшка веднага се притичват да помагат....винаги.

Балончета, дъщеря ми не е от спектъра, но ако й кажат, че трябва да слезе от люлката няма да го направи. Ако аз настоя може би ще го направи. Но тъй като на нея не й отстъпват ред, просто едва ли ще се намеся щото майката тропнала с краче. Еле пък да ми крещи на детето, че ще й удари шамар и, че е "ненормална".
За другото си права - има много нетолерантни деца, защото така ги учат вкъщи т.е има много нетолерантни възрастни. С това трудно ще се преборим. Голям егоизъм цари, голямо плюене на държавата, голям снобизъм (на гол тумбак жилетка)... Дано попаднете на подкрепящ учител и добри деца.

Детето ми е голямо и е в норма. Но когато беше малък усилено четях темата за трудното проговаряне и аутизма. Майките пишещи там бяха всеотдайни към децата си и от тях научих много игри и похвати за развитието на децата.
Поради този факт когато в групата на детето в ДГ се появи дете от спектъра запопчах да обяснявам и съветвам моето как да играе с него. Всяка седмица задавах въпроса...ти с Гого играеш ли? И получавах отговор : Не. На 5 тата седмица вече истерясах...ами нали го уча да е толерантен и да играе с различните. И зададох въпроса : Защо не играеш с Гого?  Получих отговора: Защото нищо ме му разбирам като говори а и той само ни рита играчките. Осъзнах, че аз и идея си нямам какво да направя. Осъзнах, че в детството ми никога не съм се сблъсквала а такива деца. Осъзнах, че никой от нас двамата няма ни най -бегла предства как да реагира за да приобщи това дете.
Та моя съвет е да споделяте и говорите с учители и родители. Най-вероятно ще има и такива които няма да ви разберат. Но ще има и много които са готови да интегрират детето ви но и хабер си нямат как да го направят. Запознайте децата от класа с разликите между тях и детето. Те също нямат знанията и уменията. И моя считаше,  че ритането на играчките от Гого е желание той да ги дразни. Просто всяко дете приема действията пречупено през неговият свят. Говорете...говорете и пак говорете. Децата не са лоши те просто са до болка откровенни. Желая ви здрава и спокойна учебна година!

Съжалявам за горчивия опит на повечето, но обобщенията са неправилни. В нашия клас-доста амбициозно и желано училище-имаше дете с Аспергер. Ако не ми бяха казали, нямаше да забележа дори. Не зная как е било в началото, защото моето дете по-късно отиде в това училище. Но си спомням как майката веднъж писа откровено в групата, че се налага да ходи в часовете с детето и моли да обясним на децата. Веднага получи подкрепа от всички. Това продължи кратко. Детето се справя отлично по два предмета, единият от които ИТ, по останалите среща сериозни затруднения, но етикети и негативизъм няма. Още повече, в това училище и на най-подготвените често им се завъртяват двойки, та никой не смее да лепи етикети

В същото училище, в по-малък клас има дете с физическо увреждане, което е още с памперс. Това се знае, защото с него има придружаващ ресурсен и заради 1 дете класът е все още в стаите на детската градина, с непосредствен достъп до тоалетна. Всички го приемат нормално
Отделно, има две деца с това увреждане, при което не растат. Децата бяха събирали от някакъв базар пари за подпомагащо лечение и после официално се написа, че детето е увеличило ръста си, не помня с колко см, но вкички четяха и се радваха, че са го постигнали заедно. Някак, чувстваха се приобщени и това не е привидно, просто наблюдавах децата след училище, като прибирах моето.

Сега, че не са херувимчета е ясно, деца са и не са със задръжки, често има пререкания, обиди от всеки към всеки
Но където има воля и желание, нещата се постигат. Първо-наложена училищна политика да се съхраняват правата на тези деца. Второ-откровена позиция на родителите, колкото и да им е трудно, трябва да обяснят ситуацията. Защото и обратното го има, да изискват, но да не съдействат и да неглижират проблема.
И оттам вече идва и отношението на останалите деца. Децата по природа са разбиращи и комукативни, просто трябва всички страни да участват в процеса

А може и точно да се е опитвал да ги дразни, опозиционно поведение, правенето наопаки, желанието да видиш определена реакция у ответната страна с поведението си е типично., явно му е харесала самата реакция у децата като им разбута играчките и го повтаря пак и пак. С такова дете се играе по-скоро в активна игра....примерно да се върти с друго дете, да се гонят и тн, а не като водят разговори. Тези неща учителя следва да обследва спрямо отделното дете и да ги прилага....

Разбира се, освен негативните реакции има и много положителни. Хората с които работим са прекрасни и отзивчиви, за щастие много хора от обкръжението ми подхождат с разбиране и интерес, разпитват как да подходят и т.н.  Но при проблеми с психиката голяма част от хората   мислят, че просто детето е невъзпитано и лигаво. Редовно реакцията, независимо от обясненията ми е " Ама тя си изглежда, като нормално момиче" сякаш очакват да са и понекнали поне рога. И да, моят подход е с много обяснения.

Ами точно това е-аз не ходя на работа,а ходя със Станислав на училище иначе няма начин.Единствено в първи клас се е налагало да го извежда госпожата от клас,но никой не е спокоен,ако го оставим сам и това е решението в нашия случай.А и по-добре да не ходя на работа, отколкото и това да правя и да се изнервям допълнително.Защото ако аз не съм спокойна няма начин той да е.Баби нямаме(моята майка е покойница,а свекървата още работи,а и живее на 200 км от нас).Надявам се някой ден да мога спокойно да го пусна сам на училище,но още сме далеч от този момент.

Ама това не е нормално? Не се ли полага от държавата да назначи лице в училище да я върши тази работа?

Добре би било, но не. Един ресурсен учител работи с по няколко деца и рядко има възможност да изпълни учебното време на всичките. А помощник-учител може да се назначи при 3 деца със СОП в клас.

Държавата жива е умрЕла, Катрала.

Държавата си е измила ръцете с наредбата за приобщаващо образование и до там. Ресурсните учители по график работят индивидуално с децата. Практически на седмица се падат по няколко часа на дете. През по-голяма част от времето децата са в класа, заедно с другите ученици и в рамките на час от 40 мин.  учителят трябва да преподаде урока, да обясни задачите и т.н. и по колко мин. се пада да обърне внимание на едно дете?..... Практически не е възможно да обърне внимание на всички деца от класа всеки час. А какво остава за дете, изискващо повече внимание и време... Освен това учителите не са квалифицирани да работят с деца със СОП. За това се учи 4-5 год. като отделна специалност в университетите. Обикновено учителите са математици, физици, историци, начални учители и пр. Най-много да са изкарали някой кратък курс, но това е твърде далече от квалифицирана и специализирана помощ за дете със СОП, според неговите индивидуални потребности.
Държавата поставя децата, родителите и учителите в ситуация, с която те не са подготвени да се справят. Затова и се създават толкова конфликти...

Ясно в нашия клас има точно 4.

В нашият клас е само синът ми, в целия випуск-3-4 деца.С ресурсната работеше 4 пъти седмично по 1 час и един час с училищен психолог.Има вариант да наемем жена,която да е с него за няколко часа(което ще опитаме тази година),но аз пак не мога да тръгна на работа,защото дори да съм на 4 часа като сложа пътят до евентуално работно място и обратно може и на 6 да скочи времето,в което ще съм извън къщи,което не ме устройва, а и всички знаем как в Бг те наемат уж на 4 часа, а се работи по 6 или 8...Сега сме го решили да е с нея за 3 астрономически часа,през това време аз ще мога да свърша някои неща,които ми е трудно да правя,когато съм с него.

Мен пък ме дразни малко другото, че все го влачат за ръка тук и там, някак не му оставят елемента самостоятелност и не съм много сигурна това дали не вреди до голяма степен. Примерно днес майка забелязала как идват от някаква зала и всички вървят разпуснати, а моя го държали за ръка. А той реално съвсем спокойно може да иде от точка А до Б сам с другите. Не знам, ако тази помощник учителка нон стоп му виси буквално над главата как ще натрупа самочувствие да прави нещо с останалите.... И даже смятам да поговоря по този въпрос на първата родителска.

Днес беше тежък ден. За мен. Емоционално. Сутринта, след откриване на учебната година уж трябваше да заведем децата от класа да празнуват в едно заведение на открито. Ами никой от класа на обърна внимание на детето ми. Добре, че братчето й беше с нас, че си играха двамата. Тежко е да гледаш отстрани как игнорират детето ти. След обед отиваме в близкия парк и дъщеря ми среща едно момиченце и две момченца от класа си Спря край тях да говорят.
 После уж караха колелета, но всъщност тримата бягаха от нея, а тя ги гонеше. Спрях я и я дръпнах. Казах й да има достойнство и да не се вре там, където не я искат. Те бяха на близо и трябва да са ме чули. Бяхме с приятели, които имат освен деца и малко кученце. Децата се заиграха с кученцето.
 Гониха се, смееха се. И съучениците на Лъчи ги забелязаха. Спряха и ги гледаха известно време. След това съученичката й дойде при Лъчи и я покани да карат заедно колелета. Караха може би половин час. Върна се щастлива и разказваше как са й помогнали да изкачи колелото на едно хълмче (тя е 18 кг, а колелото 26") и как са се спускали по пътечките. Колко малко трябва понякога едно дете да бъде прието, да бъде погледнато с други очи и да се види, че то е като всички деца и иска само да играе и да се забавлява. Да, в науките може и да не е силна, но пък кара колело и тича също като тях, смее се също като тях, мечтае също като тях.

Мама Ру, не го мисли, радвай се че детето ти говори, играе, няма сериозни поведенчески проблеми, седите си спокойно в парка и си говорите, за нас това са мечти. Успеха не винаги е критерий дали ще си приет, в класа на големия ми син едно момче е с резултат 100 от 100 и пак не е приет особено, редовно му се подиграват, нормално кротко дете. Едно момче пък, беше добър приятел на сина ми като малки........ та той вече си е виден джендър, скача, играе с момичетата реве като тях, децата го виждат и вече започнаха подигравките, сега са  в колежа, та е още по-трудно. След 15 години твоята щерка ще е една млада дама.

За съжаление, beo, проблемите й рефлектират върху характера и поведението й. Да седим / вървим спокойно и да си говорим за мен е несбъдната мечта. Детето е много своенравно, не се води, не реагира добре на критика дори, когато осъзнава, че е виновна, не зачита граници и правила - знае ги, но ги спазва само ако тя реши. Щукне ли й нещо - край. Липсват й воля и постоянство, не умее да преживява неуспехи - разстройва се и се отказва... Сложно човече е, от типа дето рано или късно си чупят главите. Иначе да , ходи, говори, тича, при това добре, катери се, кара колело, иска да прави трикове с тротинетка и не разбира защо не е за нея...

Мама Ру-това с правилата все едно описа моя син-отлично знае, че ги има и че трябва да се спазват,но уви-прави си каквото си ще.Вчера говорих със сестра ми и тя ми каза,че явно съм забравила, че и тя е била така като малка и че в Бг за моето дете трудно ще се намери място и си отглеждам един потенциален емигрант(сестра ми от около 6 години живее в Лондон и не ще и да чуе да се върне в Бг,защото тук не вижда никакъв потенциал за развитие и растеж).Та явно някой ден моят младеж ще се отправи натам, ама да ми е жив и здрав,пък другото някак си ще се нареди.

Здравей Mama Ru
Напълно те разбирам какво ти е.
Добре се познаваме и знаеш какви са проблемите на малката, но за другите ще напиша, за да опиша как протече нашата история с първи клас.

Детето ми е с много рядко генетично заболяване (първият случай в БГ) и специфично мозъчно увреждане наречено (кортикална дисплазия), които сами по себе си водят до резистентна епилепсия, леко умствено изоставане и ХАДВ.
Менали сме през какво ли не, малката е с гърчове откакто беше на 2 месеца. В момента е на 8 години и 3 месеца и има ежедневни малки пристъпи които представляват едно примигване за секунди и 1 път месечно по 1 по-силен с падане. IQ-то й е 55 има предимно когнитивно изоставане, въпреки че през последните 2 години го закъсахме и с походката та сега носи ортези. Детето е безкрайно любвеобвилно и добро, освен това е обучаема просто нещата стават по-бавно и трудно заради ежедневните пристъпи и тежките медикаменти които приема.
7 години детето посещаваше масова детска градина, защото 1 година я отложихме първите госпожи от градинската група много се занимаваха с нея, освен това детето работи от 3 годишна ресурсен учител и логопед, а от 5 годишна психолог и ерготерапевт. Въпреки това нещата стават бавно и трудно. Когато я оставих да повтори предучилищната обаче нещата рязко се промениха децата започнаха да я тормозят да й викат бебе и че трябвало да е с памперс в яслата (защото понякога по време на пристъп се изпуска), което съсипа детето тя стана затварена спря да общува с децата с изключение на едно, което също беше с проблем. Стигнаха дотам, че си позволиха и физически тормоз, играли на куче всички деца хвърлят играчки, а моята им ги носи с уста целите колене й бяха в рани.
Това отношение не беше само в градината но и на плащадката.
Стана време за кандидитстване в първи клас и отидох в училището по район, разговарях със заместник директорката и тя каза, че ще запишат детето, но първоначално трябва да посещава училище само по 2 часа на ден музика и рисуване с придружител, докато се адаптира и че трябва да заведа детето на среща с психолога в училището.
Заведох детето, естествено констатираха че е хиперактивно преснимаха си документите и си тръгнахме. След 3 дни ми се обаждат за нова среща, отивам и от вратата заедно с директорката ме посрещат с брошури за ЦСОП, бившите помощни училища, стана ми ясно, че в това училище детето ми не е желано. Обиколих още 3-4 училища в района които тактично ми обясниха че нямат капацитет за повече деца и да си ходим в училището по район.
Да обясня детето не може да пише, разпознава 7-8 букви, за четене и дума не може да става, говори и то много, но голяма част от думите които използва не им знае значението, с пространствено времевата ориентация е пълна скръб, знае цифрите до 10, но може да брои едва до към 5,6.
Та с баща й дружно решихме де не си причиняваме изпитанието масово училище нито на детето нито на нас, тъй като основно се притесняваме заради стреса да не влоши епилепсията. Преди година и половина заради вирус беше изпаднала в епилептичен статус и след него беше забравила много неща, преди него знаеше всички букви от азбуката можеше да пише прилично печатни букви, а след него всичко изчезна.
Поради тази причина я записахме в ЦСОП и детето се чувства прекрасно там ходи с огромно желание, харесва й, а освен това за 3 седмици се научи да си пише името -Вики- а това го мъчим от една година, затова въобще не съжалявам за решението си.

Та мила Mama Ru съветът ми е да преместиш детето в друго училище където ще ви е удобно, защото за същаление с човешката неграмотност и простотия не можеш да се пребориш. Не си причинявайте този стрес.


Успех!

П.С. Съжалявам че стана малко дълго и благодаря на тези които имаха търпение да ме изчетат.

Благодаря, Романол,
В първи клас в Св. Никола установиха Айкю 69, но докторката не постави диагноза лека умствена изостаналост, защото надолу дърпа от математическото мислене, то е най-засегнато. Детето, според Бистриян, ще навакса и влезе в норма. Сложното при нея е, че не разбира задачите - условията на упражненията по начина, по който са зададени. Например задача, в която трябва да запише липсващата буква (за правопис) тя не разпознава думата и не може да я изпълни, но ако трябва да напише думата я пише правилно. Например л_кум и въпрос О/У тя ще блокира и няма да знае какво да напише, защото не знае, че това е думата "локум". Но ако я попиташ с О или У се пише локум ще отговори правилно. За мен по-важното е, не да може да разпознава думата, а да знае как се пише и да я пише правилно. Може да събира с преминаване трицифрени и четирицифрени числа, но в колонка. Лятото се научи да разпознава и назовава числата до 1000, но не може да събере двуцифрени числа в ред, а в училище смятат в ред, а не в колонка.
Ще я преместя, но след 4 клас. От миналата година колега й дава частни уроци по рисуване и резултатите вече се виждат и без да е талант. В момента е в паралелка с първи чужд руски. В четвърти клас ще я запиша на уроци по английски и от пети клас ще я преместя в училището по изкуствата с рисуване. Това са ми плановете, дано котка не ми мине път. А в момента ползвам и предимството, че училището е буквално до блока и детето може само да ходи и да се прибира. Виждам я как, макар и трудно, започва малко по малко да си вярва и да надига глава. Много й е трудно в момента, но ще оцелее и ще се кали. Не е случайно, че в живота тройкаджиите може да се справят по-добре от някои отличници. Разбира се не всички тройкаджии, дислектиците нямат висок успех в училище, но компенсират в други области - искуство, спорт, литература дори. Освен това се научават да се борят, да изграждат стратегии и да решават проблеми. А това са си важни уроци. След това ще я насоча към професионална гимназия с рисуване и компютри - графичен дизайн или компютърна графика - нещо, което ще й даде възможност за творческа работа и самостоятелност. За Коледа си поръча грънчарско колело. Но определено различните деца имат нужда от приемане и толерантно отношение в училище,а и извън него. Достатъчно са наказани от съдбата, за да ги наказват и околните за това, че да се родили извън калъпа.

Милото детенце, тази игра с кучето ме отврати само като си я представих. Браво, че сега сте доволни от новото място. Целувки на малката.

Романол, запозната ли си с метода Дейвис и историята на самия Дейвис? Рева всеки път като я чета, но може би този метод може да помогне на Вики. В Русе, в Асоциация Дислексия работят с този метод. Ако се интересуваш ще ти дам координати. Аз съм доволна, детето от първи клас ходи там веднъж седмично.

И моя син има недобре контролирана епилепсия и прави гърчове в клас понякога. Хиперактивен стана много и има трудности да си задържи вниманието и съответно изостава в материала. Класната изпада в кризи като стане нещо, но за сега не се е отказала от него, а сестрата в училище предложи да поседи в къщи няколко месеца и да идват да му преподават там.
Като цяло в училище не са готови реално за първа помощ при гърч - нищо не знаят. И моя не е все още за специализирано училище, но не се справя и така бързо като другите. Иска допълнително обяснение и повтаряне докато запомни най-вече. Изобщо училището и обществото ни не е подготвено за хора с леки увреди.
Сега от както е на училище се записа вече един път в час и нервите и напрежението, които и аз си образувам покрай всичко това ми идват в повече. Незнам как се справяте вие...

Ох, лесно се дават съвети отстрани, но да дам. Моето дете е с невидимо увреждане и аз нямах куража да се изправя пред майките или пред децата и да говоря за това. Но при епилепсия и риск да направи гърч в час бих го направила. Както и при диабет и сериозна хранителна алергия. Т.е при състояния, при които трябва информираност и реакция. Тъй като и аз бях с епилепсия майка ми информираше учителите и медицинското лице предварително за състоянието им, за да не реагират в моя случай, тъй като аз губех съзнание за не повече от минута, след което идвах на себе си с ясното съзнание къде съм и какво е станало и можех да продължа от там докъдето сме били. Освен това понякога получавах силно главоболие с гадене (не е свързано с епилепсията) и тя молеше ако се случи да не мислят, че симулирам и да ме пуснат да се прибера.
Нито лекарствата, нито епилепсията са ми пречили на учебния процес, възможността за концентрация и паметта. В днешно време чета за много такива странични ефекти. Като дете в ранна възраст пиех диазепам , имам приятелка, която е на 45 е още с това контролират епилепсията й, по-късно вече към първи клас минах на фенобарбитал и тегритол/стазипин - комбинация от двете, разбира се изписани от лекуващия ме детски невролог.
Дъщеря ми в детската градина имаше 80% от симптомите на ХАДВ, като импулсивността и дефицита на внимание при нея бяха и са по-силно изразените. Много добре й влияеше комбинация от Седивитакс и Алора. Това са билкови продукти за успокояване на нервната система и подпомагане на съня. Давах й ги сутрин и вечер и около месец-две по-късно учителките в детската градина заговориха за положителна промяна (без да знаят за сиропите) - че детето е по-спокойно, по-концентрирано, довършва задачите, макар че работи по-бавно.

Разбира се, че съм информирал всички в училище. Госпожата и медицинската сестра говориха с класа няколко пъти и те са наясно, но класната е явно по-чувствителна и трудно го изживява. Съответно и на мен ми става още по-напрегнато от това.

Потресена съм от това, което си написала.... нямам думи.... горкото ви детенце...Как може да има толкова жестоки деца? А учителката къде е била и защо нищо не е направила!?!? За пореден път се убеждавам, че България не е държавата в която трябва да живеят децата ни....
Все пак се радвам, че въпреки всичко сте намерили мястото където детенцето, а и вие сте спокойни. Пожелавам ви оттук нататък само хубави, спокойни, щастливи и усмихнати дни.

Mama Ru, може ли да споделиш по каква схема си давала Алора и Седивитакс?
Аз давам на моят по препоръка на хомеопат вечер Кюетюд по 5 мл. През деня обаче в градината има моменти в които е много превъзбуден, трудно се концентрира и обмислям сутринта също да включа нещо за успокояване.
Благодаря ти предварително!

Давах от двете по 5мл сутрин и вечер. Съобразено с килограмите на детето. Тя е поднормена на тегло. Не е уау ефект, а по-скоро с натрупване.

Аз съм доволна от Пирацетам, за деца с обсесивно компулсивно разстройство в аутистичния спектър помага да се менажира поведението по-добре, както и повиши концентрацията за неща, които не са в специалните им интереси. Синът ми какво ли не е пил от добавките, но това реално най-много му действа, няма странични ефекти при нас, но и аз давам под дозата, която е предвидена за неговите години.

Аз пък нямам никаква грижа с даскалото….. там е трета година....от 3 годишен, градината и тн са на едно място с училището. Нито веднъж не са ме извикали или нещо да е имало проблем, знам че беше наводнил градината миналата година, но го разбрах след няколко месеца от случката, никой не е правил на въпрос. Пуснал някакво кранче и не го затворил. И с деца проблеми нямаме, дори момичетата доста го харесват.... красив е човека, а и тази негова странност да е все различен и в беля им се вижда готина на мацките хахах. Сега например хората с якета зимни вече той по риза се появява на двора....и мацките оооо той не си слага якето и вече в захлас колко е куул. Опасни сме от женския пол обаче.

Аз давам Ноотропил на дъщеря ми. Заради килограмите по половин хапче сутрин. Бяха го предписали на мен, но като прочетох листовката се убедих, че ЛЛ правилно се е ориентирала преди няколко години, но тогава нямаше кой да го дозира. Да, пирацетам се дава и на хора след инсулт. Определено добре се отразява.

lbpd  Както вече разказах записахме малката в ЦСОП и още на четвъртата седмица направи силен пристъп, припаднала е в пълно безсъзнание със стисната челюст, на 6-тата минута сестрата й е сложила Мидазолам и след още 2 минути е излязла от пристъпа. Действието се развива в петък, в понеделник детето си беше на училище направи още един по-лек пристъп за около минута и половина и единственото което ми искаха в училище е да направим еег и консултация  за да видим  дали не се е влошила.
Не ми се мисли какво щяха да направят при силен пристъп в масовото училище. В детската градина при гърч са я изправяли и раздрусвали да се свести 😂, оставяли са я да лежи с конвулсии на пейката, изпадали са в паника и истерия, и какво ли още не.

Ужас. Там медицинско лице нали имат, как така фелдшер или сестра няма да знаят какво да правят? Те трябва да са подготвени как да реагират, учителките и децата - също! Да, за надвиснал човек е страшно отстрани, но като имат такова дете в групата/ градината/ училище ще трябва и да знаят как да реагират, какво да правят или да не правят.

В училищата минават през някакво базово обучение за първа помощ, но не са готови за реакция в случай на по-сериозен инцидент или гърч. Не са обучени дори да разбират какво представлява това.
Реално всяко дете може да го направи за първи път в училище и те не знаят как да реагират. Системата не работи и трябва да се мисли в тази посока. Как да се обучат тези хора да помагат на децата, тъй като те са хората, които могат да им окажат първа помощ. Докато дойде сестра или линейка други няма.

Вярно, че имат много ограничени права, но пък изобщо да не знаят как да реагират при спешен случай? Ами ако някое дете се задави, получи тежък гърч, тежка алергична реакция, астматичен пристъп, пази боже тежко нараняване? Че то докато дойдат родители и линейка детето може да си е отишло. Към всяко заведение с деца трябва да има от - до фелдшер обучен да дава първа помощ и медицинска сестра, за да сме спокойни за децата си. Аз съм имала ученик, който изпадна в истерия в час. Извикахме сестрата и тя го изведе и успокои. Ама това преди близо 20 години.

Ходят на някакво обучение всяка година, но мисля че не е достатъчно. Със сигурност не знаят как да реагират при гърч. Освен това ако тези умения за първа помощ не се практикуват редовно, примерно през няколко месеца, то все едно ги няма. Всичко се забравя, особено ако не е практикувано. Освен това не е за подценяване и това, че хората са различни. По-емоциналните хора изпадат в паника и вместо да помогнат, те самите имат нужда от помощ. За това си мисля, че на учителите би следвало да им се правят практически занимания по първа помощ веднъж на 2-3 месеца, ама не да се отбие номера, а реално да се обучават върху учебни пособия. Така и те и ние ще сме по-спокойни.
За пример - преди 18 години работих в САЩ с хора и бях длъжен да съм минал курс по първа помощ от лицензирана организация. Учебникът беше дебел колкото математика за 3-и клас. Накрая имаше реален писмен и практически изпит. След това всяка седмица или две минаваха на скрита проверка и изпадаха в нужда от медицинска помощ до момента, в който извадиш дефибрилатора и те се оправят рязко. След това ти дават атестация дали си се справил добре. Това там е организирано много добре.

Колкото до фелдшерите - в нашето училище кабинетите на първи и втори клас са изнесени в съседни сгради. Времето за придвижване пеша е 5-6 мин от училището. Докато се свържеш с фелдшера, той се мобилизира да реагира ще са минали поне 10 мин.

Никакво обучение по първа помощ не минават учителите, не се заблуждавайте. Дъртите - каквото помним от училище, младите - от курсовете за книжка.
Сестрата в училище няма право да предписва или дава медикаменти, без изрично да са изписани от ЛЛ на конкретно дете, най-много някой парацетамол или спазмалгон, след изрична консултация с родител или ЛЛ на детето.

А ние в ЦСОП изобщо нямаме медицинско лице. Директорът казва, че не може, защото не е училище! Но и преди това, като беше помощно, пак нямаше! Има случаи, при които не знаят как да реагират и не се ориентират и съответно не викат лекар, подценявайки ситуацията.

Доста жалко за образователната ни система и за нас като общество. И горките учители - хем имат някакви отговорности хем стрес, че не са подготвени ако се случи не дай си Боже нещо.