За децата с увреждания в училище

Ясно в нашия клас има точно 4.

В нашият клас е само синът ми, в целия випуск-3-4 деца.С ресурсната работеше 4 пъти седмично по 1 час и един час с училищен психолог.Има вариант да наемем жена,която да е с него за няколко часа(което ще опитаме тази година),но аз пак не мога да тръгна на работа,защото дори да съм на 4 часа като сложа пътят до евентуално работно място и обратно може и на 6 да скочи времето,в което ще съм извън къщи,което не ме устройва, а и всички знаем как в Бг те наемат уж на 4 часа, а се работи по 6 или 8...Сега сме го решили да е с нея за 3 астрономически часа,през това време аз ще мога да свърша някои неща,които ми е трудно да правя,когато съм с него.

Мен пък ме дразни малко другото, че все го влачат за ръка тук и там, някак не му оставят елемента самостоятелност и не съм много сигурна това дали не вреди до голяма степен. Примерно днес майка забелязала как идват от някаква зала и всички вървят разпуснати, а моя го държали за ръка. А той реално съвсем спокойно може да иде от точка А до Б сам с другите. Не знам, ако тази помощник учителка нон стоп му виси буквално над главата как ще натрупа самочувствие да прави нещо с останалите.... И даже смятам да поговоря по този въпрос на първата родителска.

Днес беше тежък ден. За мен. Емоционално. Сутринта, след откриване на учебната година уж трябваше да заведем децата от класа да празнуват в едно заведение на открито. Ами никой от класа на обърна внимание на детето ми. Добре, че братчето й беше с нас, че си играха двамата. Тежко е да гледаш отстрани как игнорират детето ти. След обед отиваме в близкия парк и дъщеря ми среща едно момиченце и две момченца от класа си Спря край тях да говорят.
 После уж караха колелета, но всъщност тримата бягаха от нея, а тя ги гонеше. Спрях я и я дръпнах. Казах й да има достойнство и да не се вре там, където не я искат. Те бяха на близо и трябва да са ме чули. Бяхме с приятели, които имат освен деца и малко кученце. Децата се заиграха с кученцето.
 Гониха се, смееха се. И съучениците на Лъчи ги забелязаха. Спряха и ги гледаха известно време. След това съученичката й дойде при Лъчи и я покани да карат заедно колелета. Караха може би половин час. Върна се щастлива и разказваше как са й помогнали да изкачи колелото на едно хълмче (тя е 18 кг, а колелото 26") и как са се спускали по пътечките. Колко малко трябва понякога едно дете да бъде прието, да бъде погледнато с други очи и да се види, че то е като всички деца и иска само да играе и да се забавлява. Да, в науките може и да не е силна, но пък кара колело и тича също като тях, смее се също като тях, мечтае също като тях.

Мама Ру, не го мисли, радвай се че детето ти говори, играе, няма сериозни поведенчески проблеми, седите си спокойно в парка и си говорите, за нас това са мечти. Успеха не винаги е критерий дали ще си приет, в класа на големия ми син едно момче е с резултат 100 от 100 и пак не е приет особено, редовно му се подиграват, нормално кротко дете. Едно момче пък, беше добър приятел на сина ми като малки........ та той вече си е виден джендър, скача, играе с момичетата реве като тях, децата го виждат и вече започнаха подигравките, сега са  в колежа, та е още по-трудно. След 15 години твоята щерка ще е една млада дама.

За съжаление, beo, проблемите й рефлектират върху характера и поведението й. Да седим / вървим спокойно и да си говорим за мен е несбъдната мечта. Детето е много своенравно, не се води, не реагира добре на критика дори, когато осъзнава, че е виновна, не зачита граници и правила - знае ги, но ги спазва само ако тя реши. Щукне ли й нещо - край. Липсват й воля и постоянство, не умее да преживява неуспехи - разстройва се и се отказва... Сложно човече е, от типа дето рано или късно си чупят главите. Иначе да , ходи, говори, тича, при това добре, катери се, кара колело, иска да прави трикове с тротинетка и не разбира защо не е за нея...

Мама Ру-това с правилата все едно описа моя син-отлично знае, че ги има и че трябва да се спазват,но уви-прави си каквото си ще.Вчера говорих със сестра ми и тя ми каза,че явно съм забравила, че и тя е била така като малка и че в Бг за моето дете трудно ще се намери място и си отглеждам един потенциален емигрант(сестра ми от около 6 години живее в Лондон и не ще и да чуе да се върне в Бг,защото тук не вижда никакъв потенциал за развитие и растеж).Та явно някой ден моят младеж ще се отправи натам, ама да ми е жив и здрав,пък другото някак си ще се нареди.

Здравей Mama Ru
Напълно те разбирам какво ти е.
Добре се познаваме и знаеш какви са проблемите на малката, но за другите ще напиша, за да опиша как протече нашата история с първи клас.

Детето ми е с много рядко генетично заболяване (първият случай в БГ) и специфично мозъчно увреждане наречено (кортикална дисплазия), които сами по себе си водят до резистентна епилепсия, леко умствено изоставане и ХАДВ.
Менали сме през какво ли не, малката е с гърчове откакто беше на 2 месеца. В момента е на 8 години и 3 месеца и има ежедневни малки пристъпи които представляват едно примигване за секунди и 1 път месечно по 1 по-силен с падане. IQ-то й е 55 има предимно когнитивно изоставане, въпреки че през последните 2 години го закъсахме и с походката та сега носи ортези. Детето е безкрайно любвеобвилно и добро, освен това е обучаема просто нещата стават по-бавно и трудно заради ежедневните пристъпи и тежките медикаменти които приема.
7 години детето посещаваше масова детска градина, защото 1 година я отложихме първите госпожи от градинската група много се занимаваха с нея, освен това детето работи от 3 годишна ресурсен учител и логопед, а от 5 годишна психолог и ерготерапевт. Въпреки това нещата стават бавно и трудно. Когато я оставих да повтори предучилищната обаче нещата рязко се промениха децата започнаха да я тормозят да й викат бебе и че трябвало да е с памперс в яслата (защото понякога по време на пристъп се изпуска), което съсипа детето тя стана затварена спря да общува с децата с изключение на едно, което също беше с проблем. Стигнаха дотам, че си позволиха и физически тормоз, играли на куче всички деца хвърлят играчки, а моята им ги носи с уста целите колене й бяха в рани.
Това отношение не беше само в градината но и на плащадката.
Стана време за кандидитстване в първи клас и отидох в училището по район, разговарях със заместник директорката и тя каза, че ще запишат детето, но първоначално трябва да посещава училище само по 2 часа на ден музика и рисуване с придружител, докато се адаптира и че трябва да заведа детето на среща с психолога в училището.
Заведох детето, естествено констатираха че е хиперактивно преснимаха си документите и си тръгнахме. След 3 дни ми се обаждат за нова среща, отивам и от вратата заедно с директорката ме посрещат с брошури за ЦСОП, бившите помощни училища, стана ми ясно, че в това училище детето ми не е желано. Обиколих още 3-4 училища в района които тактично ми обясниха че нямат капацитет за повече деца и да си ходим в училището по район.
Да обясня детето не може да пише, разпознава 7-8 букви, за четене и дума не може да става, говори и то много, но голяма част от думите които използва не им знае значението, с пространствено времевата ориентация е пълна скръб, знае цифрите до 10, но може да брои едва до към 5,6.
Та с баща й дружно решихме де не си причиняваме изпитанието масово училище нито на детето нито на нас, тъй като основно се притесняваме заради стреса да не влоши епилепсията. Преди година и половина заради вирус беше изпаднала в епилептичен статус и след него беше забравила много неща, преди него знаеше всички букви от азбуката можеше да пише прилично печатни букви, а след него всичко изчезна.
Поради тази причина я записахме в ЦСОП и детето се чувства прекрасно там ходи с огромно желание, харесва й, а освен това за 3 седмици се научи да си пише името -Вики- а това го мъчим от една година, затова въобще не съжалявам за решението си.

Та мила Mama Ru съветът ми е да преместиш детето в друго училище където ще ви е удобно, защото за същаление с човешката неграмотност и простотия не можеш да се пребориш. Не си причинявайте този стрес.


Успех!

П.С. Съжалявам че стана малко дълго и благодаря на тези които имаха търпение да ме изчетат.

Благодаря, Романол,
В първи клас в Св. Никола установиха Айкю 69, но докторката не постави диагноза лека умствена изостаналост, защото надолу дърпа от математическото мислене, то е най-засегнато. Детето, според Бистриян, ще навакса и влезе в норма. Сложното при нея е, че не разбира задачите - условията на упражненията по начина, по който са зададени. Например задача, в която трябва да запише липсващата буква (за правопис) тя не разпознава думата и не може да я изпълни, но ако трябва да напише думата я пише правилно. Например л_кум и въпрос О/У тя ще блокира и няма да знае какво да напише, защото не знае, че това е думата "локум". Но ако я попиташ с О или У се пише локум ще отговори правилно. За мен по-важното е, не да може да разпознава думата, а да знае как се пише и да я пише правилно. Може да събира с преминаване трицифрени и четирицифрени числа, но в колонка. Лятото се научи да разпознава и назовава числата до 1000, но не може да събере двуцифрени числа в ред, а в училище смятат в ред, а не в колонка.
Ще я преместя, но след 4 клас. От миналата година колега й дава частни уроци по рисуване и резултатите вече се виждат и без да е талант. В момента е в паралелка с първи чужд руски. В четвърти клас ще я запиша на уроци по английски и от пети клас ще я преместя в училището по изкуствата с рисуване. Това са ми плановете, дано котка не ми мине път. А в момента ползвам и предимството, че училището е буквално до блока и детето може само да ходи и да се прибира. Виждам я как, макар и трудно, започва малко по малко да си вярва и да надига глава. Много й е трудно в момента, но ще оцелее и ще се кали. Не е случайно, че в живота тройкаджиите може да се справят по-добре от някои отличници. Разбира се не всички тройкаджии, дислектиците нямат висок успех в училище, но компенсират в други области - искуство, спорт, литература дори. Освен това се научават да се борят, да изграждат стратегии и да решават проблеми. А това са си важни уроци. След това ще я насоча към професионална гимназия с рисуване и компютри - графичен дизайн или компютърна графика - нещо, което ще й даде възможност за творческа работа и самостоятелност. За Коледа си поръча грънчарско колело. Но определено различните деца имат нужда от приемане и толерантно отношение в училище,а и извън него. Достатъчно са наказани от съдбата, за да ги наказват и околните за това, че да се родили извън калъпа.

Милото детенце, тази игра с кучето ме отврати само като си я представих. Браво, че сега сте доволни от новото място. Целувки на малката.

Романол, запозната ли си с метода Дейвис и историята на самия Дейвис? Рева всеки път като я чета, но може би този метод може да помогне на Вики. В Русе, в Асоциация Дислексия работят с този метод. Ако се интересуваш ще ти дам координати. Аз съм доволна, детето от първи клас ходи там веднъж седмично.

И моя син има недобре контролирана епилепсия и прави гърчове в клас понякога. Хиперактивен стана много и има трудности да си задържи вниманието и съответно изостава в материала. Класната изпада в кризи като стане нещо, но за сега не се е отказала от него, а сестрата в училище предложи да поседи в къщи няколко месеца и да идват да му преподават там.
Като цяло в училище не са готови реално за първа помощ при гърч - нищо не знаят. И моя не е все още за специализирано училище, но не се справя и така бързо като другите. Иска допълнително обяснение и повтаряне докато запомни най-вече. Изобщо училището и обществото ни не е подготвено за хора с леки увреди.
Сега от както е на училище се записа вече един път в час и нервите и напрежението, които и аз си образувам покрай всичко това ми идват в повече. Незнам как се справяте вие...

Ох, лесно се дават съвети отстрани, но да дам. Моето дете е с невидимо увреждане и аз нямах куража да се изправя пред майките или пред децата и да говоря за това. Но при епилепсия и риск да направи гърч в час бих го направила. Както и при диабет и сериозна хранителна алергия. Т.е при състояния, при които трябва информираност и реакция. Тъй като и аз бях с епилепсия майка ми информираше учителите и медицинското лице предварително за състоянието им, за да не реагират в моя случай, тъй като аз губех съзнание за не повече от минута, след което идвах на себе си с ясното съзнание къде съм и какво е станало и можех да продължа от там докъдето сме били. Освен това понякога получавах силно главоболие с гадене (не е свързано с епилепсията) и тя молеше ако се случи да не мислят, че симулирам и да ме пуснат да се прибера.
Нито лекарствата, нито епилепсията са ми пречили на учебния процес, възможността за концентрация и паметта. В днешно време чета за много такива странични ефекти. Като дете в ранна възраст пиех диазепам , имам приятелка, която е на 45 е още с това контролират епилепсията й, по-късно вече към първи клас минах на фенобарбитал и тегритол/стазипин - комбинация от двете, разбира се изписани от лекуващия ме детски невролог.
Дъщеря ми в детската градина имаше 80% от симптомите на ХАДВ, като импулсивността и дефицита на внимание при нея бяха и са по-силно изразените. Много добре й влияеше комбинация от Седивитакс и Алора. Това са билкови продукти за успокояване на нервната система и подпомагане на съня. Давах й ги сутрин и вечер и около месец-две по-късно учителките в детската градина заговориха за положителна промяна (без да знаят за сиропите) - че детето е по-спокойно, по-концентрирано, довършва задачите, макар че работи по-бавно.

Разбира се, че съм информирал всички в училище. Госпожата и медицинската сестра говориха с класа няколко пъти и те са наясно, но класната е явно по-чувствителна и трудно го изживява. Съответно и на мен ми става още по-напрегнато от това.

Потресена съм от това, което си написала.... нямам думи.... горкото ви детенце...Как може да има толкова жестоки деца? А учителката къде е била и защо нищо не е направила!?!? За пореден път се убеждавам, че България не е държавата в която трябва да живеят децата ни....
Все пак се радвам, че въпреки всичко сте намерили мястото където детенцето, а и вие сте спокойни. Пожелавам ви оттук нататък само хубави, спокойни, щастливи и усмихнати дни.