Вълнуващи са първите ритничета на ДЕКЕМВРИйските момчета и момичета!

D.k. Аз много исках да бъда Майка и се радвам , че бог ме благослови и бързо се случи . Обичам моя мъник още от деня в който видях втората чертичка на теста.  Не искам да имам ден от тук нататък без него . То е моето сърчице 😊.. Може би ако ти е първо все още да не осъзнаваш какво ти се случва има и такива жени . Ритничетата от време на време не са най приятните , но благодаря, че имам възможността да ги усетя .

Аз също исках да съм майка. Детето е планирано и е след 10 годишен стерилитет. Отначало ходих постоянно на прегледи и все си следях ЧХГ-то, само и само да съм спокойна, че всичко е наред. Сега обаче ми е някаква апатия. Купила съм си домашен доплер и всяка сутрин и вечер ми е кеф да чуя пулса, но до там. От 2-3 седмици я усещам( с предна плацента съм и не очаквах) и ми е странно някак си самото чувство. Не ме разбирайте погрешно. Не искам нищо лошо да се случи, но някак си все още не мога да се зарадвам. Всички ми казват "Сигурно си много щастлива" и аз се усмихвам тъпо. Ами не, не съм. Никак не ми е. Казват, че след като родиш всичко се променя. Сигурно е така, но дотогава мисля, че ще е така.

Според мен просто от притеснение не можеш да се зарадваш щом е желано и е с толкова труд създадено 😊 като се роди ще видиш , че ще ти олекне и цялата любов, която в момента ти е трудно да почувстваш ще се появи .. Това не те прави безчувствена.

d.k, нормално е това, не се притеснявай!
Аз още не чувствам връзка с детето, а ми е трета бременност. Често забравям, че съм бременна дори. Когато се родят всичко си идва на мястото
После е опасна след родилната депресия, преживях тежка такава след първото раждане
 Само да са здрави бебчетата, ние да сме здрави, другото ще се нареди само.

Привет, мисля, че това е повече от нормално. Благодарна съм на майка ми, че психологически ме подготви за това, за което говориш. Тя е била така и ми го разказа с цел ако си мисля, че не изпитвам нищо да не се самобичувам, самообвинявам и да не си внушавам вина и срам. Тези емоции са излишен товар в момента и тя ми го свали лично на мен. Знам, че обича нас- децати и, повече от всичко друго на света. Хрисима, кротка жена и истинска тигрица ако се касае до децата и. Според психологията също това е нормално състояние, което драстично се променя след раждането:) (и то по-точно след като мине следродилната депресия, която се изразява в нормален хормонален дисбалнас). Всички сме различни и обичаме по различен начин, както в любовта с мъжете има любов от пръв поглед или любов дошла впоследствие, така и с всяко друго същество на тази планета. Не си сама в емоциите си, а и ако имаш конкретно понятие за думата любов, може да се опитваш да натикаш това, което чувстваш в момента в тези си възгледи. А за безчувственост и дума не може да става- в крайна сметка и страха и грижата също са чувства:). Може би не са най-очакваните от обществото, но само ти си лягаш и ставаш с твоето сърце. Аз също нищо не съм купувала. От страх честно казано заради минали неща:) Според мен изобщо не задълбавай в излишни емоции, защото хормоните в момента също оказват влияние, а бъди спокойна, че всичко, което изпитваш или не изпитваш е нормално и се храни хубаво, почивай, разведрявай се с някакви алабалистични филмчета и нека това е фокуса. Силно вярвам, че ако ние сме добре и бебчетата ни ще са добре:)

Здравейте ,момичета!

Ако сме си в София като се събирате и аз ще дойда с удоволствие.

Мисля обаче каквото пътувам да го пътувам до 30г.с , защото после ще ми е притеснено.

Днес влизам в 26г.с и започнах да размишлявам , че съвсем не ми остава никакво време. Ако родя по същото време, по което се роди и Вики , то значи имам едни 10 седмици на кръст😧😮
И аз, като вас нямам търпение да я гушна малката и да знам , че всичко е свършило, или пък започнало😂 и е наред. Интересно ми е дали ще прилича на сестра си. Виктория цветово е като баща си, иначе като черти е смесена.

Относно обичта към бебенцата по коремите- знам , че я обичам страшно много , но грях ми на душата , не мога да кажа , че в момента изпитвам същата обич , като тази , която изпитвам към вече роденото ми дете. Предполагам е моментно , преди се обвинявах, потърсих помощ и разговарях с жени, преминали през същите състояния и много ми помогнаха.

Нямам търпение да идва зимата. Обожавам декември месец - уют, празници и страхотно настроение. Коледен Лондон е уникален, а съчетан с вечерни разходки...😌

Когато бях бременна с Виктория реших , че ЛЛ и педиатър ще е моята ЛЛ , защото и имам доверие и имаше нужната специализация.
Тук обаче нещата бяха малко по-сложни. В крайна сметка бебка ще е където е и Вики, такава е политиката им на приемане и ще се възползвам.
Предпочитам педиатри с така наречените “остарели разбирания”, защото са отгледали редици здрави поколения , а тези с модерните , нови такива нямат такъв опит. Честно казано нямам намерения да не давам вода (няма да се отрови от нея) , нито пък да я държа на елда и киноа цял живот, просто защото някой така решил за правилно....да , ама той е пил вода , нали🤣😏
Заместено хранене на 6 месеца също не смятам за нещо грешно и вредно, това дете няма цял живот да дъвче зърното и да седи на кърма.
Ще кърмя ако имам кърма , няма да пия чайове за предизвикване на лактация , защото със същия успех мога да накарам мъжа ми да се редуваме 😂🤣 и той да поема нощните кърмения😅😅😅😅
Както и да е де . Момичета , сега някоя да не се обиди, не съм го казвала с цел така мразеният от мен mum-shaming 😉

Стискам палци на всички , чакащи прегледи! Да ни се хвалите после🙂

Благодаря на всички, които ми отговориха 🤗
Пожелавам лек остатък от бременността и щастлив край за всички.

Момичета, мина и моята втора ФМ. Бях при Павлова в Морковс и честно казано ,останах много непреятно изненада от отношението. Стори ми се апатична, дори груба. Като цяло бебчо е добре, но коремчето му върви малко по-голямо, от което тя заключи ,че развивам гестационен диабет. Бях на обременяване с глюкоза и сега в сряда имам час за ендокринолог, но доста се притесних като цяло

Хей, при мен също ги има тези смесени чувства. Напълно нормално е, все пак животът ни поема в съвсем непозната и нова посока аз също не се прехласвам,гледам да си живея,както преди,разбира се с нужните органичения. Още не съм купувала нищо,прекалено рано ми се струва. Дори не се и заглеждам. Чета и се интересувам за нещата,през които минавам в момента,обичам да съм информирана,но в никакъв случай темата бременност не ми е на дневен ред. Важното е накрая всичко да е наред,ние и бебчетата да сме здрави 🤗

Алексче, абе за здравото поколение може да поспорим.. Майка ми, и не само си носят последствията от тогавашните разбирания за храненето и т.н. Нямам нищо против педиатрите с опит, просто могат да си опресняват информацията.
Момичета, страха ще го има винаги..Докато се родят и след това. И аз на моменти започвам да си мечтая разни неща за бъдещето и после от страх си казвам - само да е жива и здрава. Може би притеснението блокира другите чувства.

И аз не съм доволна от нея. За съжаление ме върна за 2-ри преглед на 2-ри, защото цитирам какво каза на мен "малката се е обърнала с гръб и не се вижда". Видях с очите си и аз това, а на листа, който подаде за следящия написа "поради висок IBM". Т.е поради това, че съм по-пълна, отколкото трябва.
Още в началото установихме това. Аз се виждам всеки ден, тя ме вижда и го "натърти" , че съм такава, но въпреки това се оказа, че в седмицата, която бях, всичко си се вижда. За всеки случай и на вагинален мина за кратко време.
И на мен взе да ми обяснява за гестационен диабет. Казах, че го имам и си имам добър ендокринолог при който следим нещата и в момента ми е овладян, но тя започна да си развива теориите и да ме плаши как едва ли не и бебето ми ще се роди с диабет, и то не с детски диабет, а истински диабет. Може би е някакъв пророк, не знам. Груба е. За мен е дори нетактична. Аз отивам при нея кза фетална морфология, а не в качеството й на ендокринолог. Нещо, което тя като тапия няма.
Ужасно съжалявам, че Атанасова при която ми беше 1-вата фетална е в отпуск и не можах пяк за нея да се запиша.
@GiorgiaR, да, важното е всичко накрая да е наред. Моите чувства може да са породени и от факта, че дори от години преди да забременя съм с мисълта, че ще съм със секцио, ще имам усложнения и ще приключа на масата.
Е, засега "планът" със секциото ми е в близко бъдеще, поради съвкупност от причини. Както казва една приятелка, която е по-веща в духовното: "пренапиши бъдещето".
Т.е позитивни мисли как всичко ще е наред. Опасявам се само, че нещо закъснях 😂

И аз за съжаление имах малко неприятности в началото и си ми останаха обеца на ухото,въпреки че обиколих доста спелиалисти,които казват,че всичко е наред.. Е да де ама в главата ми не съвсем 🤐 Опитвам да мисля по-позитивно , но в някои моменти лошите мисли бързо се връщат.. Не всипко винаги е розово,но пък не трябва да спираме да вярвяме,че ще бъде такова

Ти в коя г.с си?

Марти, съгласна съм , че трябва да си опресняват инфото!
Също така и че не е ок веднага АБ да изписват....НО за мен , като страничен наблюдател, защото аз отказах да гледам детето си по този бих казала на моменти нехуманен начин, нещата ги приемат много насериозно и изпадат в крайности.
Не искам да внасям негативна нишка на иначе уютната ни темичка , затова накратко- приятелка реши да гледа сина си по модерния начин, с педиатър с уж съвременни разбирания. В следствие на нейното прехласване по кърмата и “хелти” отглеждането на детето, в момента то не говори нито дума( на възраст , в която това вече трябва да е факт), агресивно е и с редица заболявания (камъни в бъбреците, проблеми с черния дроб). Беше прието в болница и го захранваха на системи, за да не се случи ....... (знаете какво) , след което тя най-безотговорно продължи да слуша глупости и да експериментира с това колко дълго ще издържи това дете и го захрани с бобова храна(много е тежка за толкова нежен и изтормозен стомах).

Може да съм груба , съжалявам , но имам горчив спомен, защото същата тази , която се подигра с детето си по толкова жесток начин, си позволи да ме критикува , че дохранвам Вики с АМ , когато не ми стигаше кърмата и бях сама , защото мъжа ми беше в Англия, наричайки АМ отрова.
От онзи миг с нея съм само на здрасти и случайни срещи , или пък ако тя много примре да ни види.

Това е , не искам да ви натоварвам. Нямам намерения и да споря , всеки сам решава как да гледа детето си. Аз споделих , че предпочитам педиатри с опит , пред тези , които на мен ми се струват малко....измислени , защото тези, на които се натъкнах ,се прехласват и извъртат нещата. Иначе , да, трябва да се обновява информацията и примерно сега няма да и дам да смуче захар или мед , нито да ѝ подслаждам водата, но пък няма да ѝ дръпна шишето(образно) и да кажа -“ Айде стига , ти се нахрани”😂😂😂

А, разбира се, че всяка крайност е лоша. Далеч съм от мисълта, че детето ми ще е кърмено на всяка цена, колкото и да ми се иска, че няма да опита зрънчо и шоколад и т.н.
Има всякакви хора за жалост.. Жал ми за дечицата на такива "модерни" майки като споменатата.

Да, аз точно заради нея съм малко по-отстра на тази тематика като се подхване .
Тогава тя ме взриви ...или аз нея 😂, защото следродилните хормони са по-страшни от бременните и така.