Здравейте, отново ще се допитам до вас, защото съм много притеснена и не знам как да подходя. Момчето ми е на 2г. и 10 месеца. Още от малък е много емоционално и енергично дете, но доскоро изобщо не беше посягал да удря другите деца. Само броени пъти, ако първо ударят него. Преди известно време започна да играе с друго дете, което често посягаше да го удря или да му дърпа някоя играчка от ръчичките, съответно сякаш той почна да копира. Оттогава винаги, ако някое дете посегне към негова играчка, заема една защитна позиция и посяга да удари и не всеки път успявам да реагирам да го спря, въпреки че съм до него. Постоянно съм под напрежение, че ще удари някое детенце. Всеки път, когато го направи, обяснявам, говоря и така до следващия път. Това е вече от 2-3 месеца. Другото нещо е, че изобщо вече не иска да си споделя играчките. Само ако някое дете вземе някоя, веднага отива да си я вземе, ако не я даде, се сърди, плаче и накрая вече посяга да удари. За това също много говорим, въпреки че знам, че не трябва да го карам насила, той просто не си ги дава, но и не ходи да дърпа чуждите. И двете неща (удрянето и не даването на играчки) почнаха след общуването с това детенце. Дори почнах да избягвам местата, на които се засичаме, но сякаш положението става по-зле, защото все повече посяга да удря другите деца. Имали ли сте подобен проблем и как е най-правилно да подходя?
- Публикувана: 1 авг. 2019, 22:18 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 13:22 ч.
Детето ми удря другите деца
Правилно са казали хората - с какъвто се събереш, такъв ставаш! А децата още по-лесно се подвеждат и поемат по грешния път. Твърде е малко, за сериозни разговори, но опитвай като му говориш мило. Когато направи някоя беля, запазвай самообладание и му обяснявай спокойно кое е редно и кое не. Ходи ли на ясла? Според мен, когато постъпи в детска градина, поведението му ще се стабилизира. Там ще се запознае с много характери и ще извлече и положителните качества.
Само с говорене и обясняване на тази възраст не става. Като удари друго дете какво правиш? Какво се случва след това? Ако сте на площадка примерно го прибираш веднага. Обясняваш колкото трябва пъти, че сте се прибрали заради това, че е ударил друго дете. И че ако следващия път иска да си продължите разходката и да играе с децата не бива да ги удря! След няколко такива опита ще схване какви са правилата.
Ако това не помогне - санкционираш по друг начин - не купуваш нещо, което иска, не даваш да гледа филмчета, каквото там прави и обича.
Съветвам да вземете мерки на време преди да е тръгнал на градина и да посяга на децата там. Не че ако случите на свестни учителки няма да го превъзпитат, но по-добре е тази работа да е свършена вкъщи от вас.
За играчките - ти си прецени доколко държиш да ги дава. Щом не иска чуждите, да не си дава неговите. Може да му обясниш, че трудно ще играе така с децата като не иска да дава нищо, негов избор.
Иначе ако много държиш да го научиш да дава - обясняваш, че навън се вземат само играчки, които е склонен да сподели с останалите. Ако някоя играчка му е много ценна не я изнася навън. Ако спорът за играчка стане много груб и прерасне във физическа разправа, прибираш играчката и другия път преди да излезете припомняш случката.
Ако това не помогне - санкционираш по друг начин - не купуваш нещо, което иска, не даваш да гледа филмчета, каквото там прави и обича.
Съветвам да вземете мерки на време преди да е тръгнал на градина и да посяга на децата там. Не че ако случите на свестни учителки няма да го превъзпитат, но по-добре е тази работа да е свършена вкъщи от вас.
За играчките - ти си прецени доколко държиш да ги дава. Щом не иска чуждите, да не си дава неговите. Може да му обясниш, че трудно ще играе така с децата като не иска да дава нищо, негов избор.
Иначе ако много държиш да го научиш да дава - обясняваш, че навън се вземат само играчки, които е склонен да сподели с останалите. Ако някоя играчка му е много ценна не я изнася навън. Ако спорът за играчка стане много груб и прерасне във физическа разправа, прибираш играчката и другия път преди да излезете припомняш случката.
Ако удари първи, разбира се че го дърпам настрани, обяснявам и го прибирам. Доскоро удряше само и единствено, ако го ударят, тогава пак му обяснявах, но не съм го прибирала привсе че беше при самозащита.
Благодаря ви за съветите. Ще продължавам по същия начин и се надявам да има ефект.
Благодаря ви за съветите. Ще продължавам по същия начин и се надявам да има ефект.
Когато моето дете посягаше и аз се притеснявах. Как да реагирам? Да не изглежда невъзпитано? Какво ще си кажат хората? Той копира от Пешо?
Всяко едно от тези се оказа ,че е пълна глупост. Децата минават през такива етапи. На тази възраст му е трудно да изрази когато не му харесва нещо и по- лесният вариант е да удари за да го покаже. Не знам колко говори детето ти за да го изрази с думи.
Понякога удрят за да видят определена реакция. Може пък твоята реакция да му е интересна....пробвай с друго...
Важно е да обясняваш...да говориш, говориш и пак да говориш. Да награждаваш когато се е въздържал и да наказваш /примерно с прибиране/ когато го е направил.
Изобщо не си създавай неудобства да избягваш това или онова дете. В градината или яслата ще се срещне с много такива...как точно ще ги избягваш.
Това ,че не дава играчките си...не виждам нищо лошо. И аз не обичам да си споделям вещите с непознати.
Ако иска споделя...ако не иска...не го карай.
И се успокой....със сигурност няма да е единственият в групата. Моя син започна да хапе...като почна градина на тази възраст. Преди не го е беше правил , нито пък някой у нас се е хапал. Всичко мина и замина и никой от персонала не беше впечатлен от тази му дейност.
Всяко едно от тези се оказа ,че е пълна глупост. Децата минават през такива етапи. На тази възраст му е трудно да изрази когато не му харесва нещо и по- лесният вариант е да удари за да го покаже. Не знам колко говори детето ти за да го изрази с думи.
Понякога удрят за да видят определена реакция. Може пък твоята реакция да му е интересна....пробвай с друго...
Важно е да обясняваш...да говориш, говориш и пак да говориш. Да награждаваш когато се е въздържал и да наказваш /примерно с прибиране/ когато го е направил.
Изобщо не си създавай неудобства да избягваш това или онова дете. В градината или яслата ще се срещне с много такива...как точно ще ги избягваш.
Това ,че не дава играчките си...не виждам нищо лошо. И аз не обичам да си споделям вещите с непознати.
Ако иска споделя...ако не иска...не го карай.
И се успокой....със сигурност няма да е единственият в групата. Моя син започна да хапе...като почна градина на тази възраст. Преди не го е беше правил , нито пък някой у нас се е хапал. Всичко мина и замина и никой от персонала не беше впечатлен от тази му дейност.
Ако удари първи, разбира се че го дърпам настрани, обяснявам и го прибирам. Доскоро удряше само и единствено, ако го ударят, тогава пак му обяснявах, но не съм го прибирала привсе че беше при самозащита.
Благодаря ви за съветите. Ще продължавам по същия начин и се надявам да има ефект.
Благодаря ви за съветите. Ще продължавам по същия начин и се надявам да има ефект.
Не си написала, че го прибираш затова попитах. Все пак на тази възраст само от обяснения не разбират, трябва да видят, че от действията им има последствия.
Ако него са го ударили първи няма нужда от толкова строги мерки разбира се, трябва да се научи и да се защитава. Това е и най-трудното, детето да разбере, че не трябва да посяга първо, но има право да се защитава когато него го ударят. Лошото е, че вижда, че другите деца удрят и не може да си обясни защо то не може. Затова и ако всички родители пресичаха подобни прояви още в зародиш, а не вярваха, че "децата минават през такива фази" нямаше да се стига до тук.
В нашата ДГ децата, които удряха в началото на първа група, ги накарзваха като ги затварят сами в спалното помещение (и не само). Затова и ви съветвах да опитате вие да го научите преди това, а не родителите и учителите да започнат да ви се опалкват, но в краен случай и там ще го научат.
С говорене няма да стане, говорете му колкото искате, деца до 5г не могат да ви разберат.
Детето е отражение на това, което става в семейството, помислете има ли някакво напрежение, ако има решете го. И детето ще се оправи от само себе си. На тази възраст детето учи с копиране поведението на възрастните. Направете се, че вие играете с децата на площадката и правете това, което искате да прави и детето ви. Давайте играчки на децата пред него.
Научете го да дава играчка 'назаем' и съответно другото дете му дава своята играчка назаем за малко.
Детето е отражение на това, което става в семейството, помислете има ли някакво напрежение, ако има решете го. И детето ще се оправи от само себе си. На тази възраст детето учи с копиране поведението на възрастните. Направете се, че вие играете с децата на площадката и правете това, което искате да прави и детето ви. Давайте играчки на децата пред него.
Научете го да дава играчка 'назаем' и съответно другото дете му дава своята играчка назаем за малко.
С говорене няма да стане, говорете му колкото искате, деца до 5г не могат да ви разберат.
Детето е отражение на това, което става в семейството, помислете има ли някакво напрежение, ако има решете го. И детето ще се оправи от само себе си. На тази възраст детето учи с копиране поведението на възрастните. Направете се, че вие играете с децата на площадката и правете това, което искате да прави и детето ви. Давайте играчки на децата пред него.
Научете го да дава играчка 'назаем' и съответно другото дете му дава своята играчка назаем за малко.
Детето е отражение на това, което става в семейството, помислете има ли някакво напрежение, ако има решете го. И детето ще се оправи от само себе си. На тази възраст детето учи с копиране поведението на възрастните. Направете се, че вие играете с децата на площадката и правете това, което искате да прави и детето ви. Давайте играчки на децата пред него.
Научете го да дава играчка 'назаем' и съответно другото дете му дава своята играчка назаем за малко.
За недаването на играчки, пробвала съм какво ли не, засега отказва да споделя нещата си, това не ми е толкова важно, донякъде го разбирам и не го карам на всяка цена да дава при положение, че не посяга да пипа чужди играчки. По-скоро изпадам често в ситуация някое дете да иска да кара возилото му(примерно) , той съответно не си го дава и другата майка ме гледа така сякаш вече аз съм виновна и видиш ли, как така детето не дава. Последно дори чух изказване зад гърба си от рода на "какво ще прави като тръгне на градина, щом не си дава нещата".
На градината играчките са общи и бързо се научават да си ги споделят. Аз съм ЗА даването на играчки и за мен щом една играчка е изнесена навън, то е абсолютно нормално да се дава на другите деца, ако е толкова ценна, то по-добре да стои вкъщи. Така научих и дъщеря ми, но пък почти никое дете не си дава играчките. В един момент попаднахме в ситуация, че моето дете дава, но когато иска да види чужда играчка почти никога не ѝ дават. Ами вече и аз не я карам да дава. Казвам ѝ един-два пъти, без да настоявам и това е. Ако конфликта стане прекалено сериозен прибирам играчката, особено ако другото дете е под 2 години и няма как да му се обясни за какво става дума. По-големите да се тръшкат колкото искат...
Ако всички родители учеха децата да си дават играчките, както е нормално, щеше да бъде различно, но....това е положението. Докато има майки, които разсъждават, че те самите не обичали да си дават вещите и сравняват това възрастен, съзнателен човек да не си дава телефона, с това 2 годишно да иска да види нечия количка, нищо няма да се промени към добро.
Това с посягането е много по-сериозен проблем, от недаването на играчка и там трябват по-сериозни мерки.
Ако всички родители учеха децата да си дават играчките, както е нормално, щеше да бъде различно, но....това е положението. Докато има майки, които разсъждават, че те самите не обичали да си дават вещите и сравняват това възрастен, съзнателен човек да не си дава телефона, с това 2 годишно да иска да види нечия количка, нищо няма да се промени към добро.
Това с посягането е много по-сериозен проблем, от недаването на играчка и там трябват по-сериозни мерки.
Когато детето е на 2 год виждаш нещата по един начин. Когато стане на 5 чо друг и на 10 по трети.
Когато детето тръгна в 1 клас си губеше химикалките. Поръчах 20 прекрасни химикалки с изписано името му върху тях. В рамките на 2 седмици -изчезнаха. Оказа се, че децата от класа са искали. И то е раздавало.
Та на 7 го учиш как не всичко се споделя.
А пък от философките на площадките изобщо не се впечатлявай.
Моето като почна да хапе...да не би да сме го хапали. Децата са толкова различни в различните обстановки че не е истина.
Когато детето тръгна в 1 клас си губеше химикалките. Поръчах 20 прекрасни химикалки с изписано името му върху тях. В рамките на 2 седмици -изчезнаха. Оказа се, че децата от класа са искали. И то е раздавало.
Та на 7 го учиш как не всичко се споделя.
А пък от философките на площадките изобщо не се впечатлявай.
Моето като почна да хапе...да не би да сме го хапали. Децата са толкова различни в различните обстановки че не е истина.
Аз не съм го стимулирала да си дава играчките. И той не искаше и не вземаше чужди. И не смятам, че е проблем. Кой от вас си дава колата на някой да я покара, щото я изнесъл от вкъщи. Никой.
Агресията обаче според мен твърдо и строго следва да се адресира. Аз не съм с много опит. Двете деца бяха много овладяни. Енергични са, досега също. През ум не им е минавало да посегнат.
Агресията обаче според мен твърдо и строго следва да се адресира. Аз не съм с много опит. Двете деца бяха много овладяни. Енергични са, досега също. През ум не им е минавало да посегнат.
Аз не съм го стимулирала да си дава играчките. И той не искаше и не вземаше чужди. И не смятам, че е проблем. Кой от вас си дава колата на някой да я покара, щото я изнесъл от вкъщи. Никой.
Ама нали става въпрос за деца! Това с не даването хич не мога да го разбера! Ясно е, че възрастните не си споделяме толкова, и все пак ако възрастен човек ви помоли за помощ няма ли да откликнете! Не възпитавайте егоисти!
Да вземеш чужда вещ защото ти харесва НЕ е молба за помощ. Децата заслужават същото уважение на личните им вещи, пространство и вярвания като възрастните...
Сравнението е неадекватно.
Та значи егоист е този, който не иска чужди вещи. А този, който иска чужди играчки не е? Що за ценности?
Сравнението е неадекватно.
Та значи егоист е този, който не иска чужди вещи. А този, който иска чужди играчки не е? Що за ценности?
Не бива да се сравняват децата с възрастните. Едно дете ако е научено отрано да споделя играчките си, когато е на площадката, има голяма вероятност да порасне състрадателен и с готовност да помага възрастен. А и на площадката, където се събират много деца е много грозно да не споделиш играчките си с другите деца. Като са толкова ценни си ги дръжте вкъщи.
Това е изумително!
Бихте ли подкрепили думите си със съответни доказателства, проучвания на независими екипи?
Вие като отивате в кафене с приятелки, общо ли си ползвате новите си придобивки, пък макар и не ценни???
Тук не става дума за материална ценност, а за притежание и в това няма нищо нередно. Останалото са лефтистки схващания, от които после се развиват неприятни очаквания, че някой е длъжен да споделя имуществото си. Вкл. нематериално такова.
Имам два въпроса - защо децата и възрастните са несравними в обсъждания контекст.
И защо е грозно да не си даваш играчката, но не е грозно да я вземеш без да питаш?
Солидарните модели имат граници!
Бихте ли подкрепили думите си със съответни доказателства, проучвания на независими екипи?
Вие като отивате в кафене с приятелки, общо ли си ползвате новите си придобивки, пък макар и не ценни???
Тук не става дума за материална ценност, а за притежание и в това няма нищо нередно. Останалото са лефтистки схващания, от които после се развиват неприятни очаквания, че някой е длъжен да споделя имуществото си. Вкл. нематериално такова.
Имам два въпроса - защо децата и възрастните са несравними в обсъждания контекст.
И защо е грозно да не си даваш играчката, но не е грозно да я вземеш без да питаш?
Солидарните модели имат граници!
Децата и възрастните са абсолютно несравними в този случай, защото децата до една определена възраст не знаят какво е "мое-твое". Възрастните имат задръжки, които не им позволяват да поискат да покарат колата на съседа. 2 годишно няма как да има подобни.
Освен това ако 2 деца искат да играят ЗАЕДНО и да ползват играчки няма как никаква игра да се получи ако всеки си стиска своята играчка сакън другия да не му я пипне.
Грозно е детето да визма играчки без да пита и върху това трябва да се работи, но няма как дете на 1 и 7 месеца (примерно) да се очаква да реагира много адекватно и да пита. Вече след 3 години прави много лошо впечатление, поне на мен. Ако попита обаче "може ли" не виждам нищо лошо.
Освен това ако 2 деца искат да играят ЗАЕДНО и да ползват играчки няма как никаква игра да се получи ако всеки си стиска своята играчка сакън другия да не му я пипне.
Грозно е детето да визма играчки без да пита и върху това трябва да се работи, но няма как дете на 1 и 7 месеца (примерно) да се очаква да реагира много адекватно и да пита. Вече след 3 години прави много лошо впечатление, поне на мен. Ако попита обаче "може ли" не виждам нищо лошо.
За мен също е нормално играчка изнесена навън да се споделя. Съвсем естествено е, че ще привлече вниманието и на други деца. Нормалното според мен е или да се заиграят заедно, или детето проявило интерес към чужда играчка да я пипне, разгледа и върне на собственика, ако не се заиграят заедно. Не разбира се да я отнесе нанякъде и да си я ползва самостоятелно. Аз например, ако не искам други деца да пипат определена играчка, просто няма да я изнеса навън. Честно казано до сега не съм срещала в парка родители, които не насърчават децата си да споделят играчките с други деца.
Относно удряне, хапане или друг вид агресия, според мен детето трябва веднага да се отстрани и да му се обясни, че така не се прави, затова се налага да си тръгне. Случвало се е дъщеря ми да посегне (за щастие скоро не го е правила) и така съм процедирала. Хващам я за ръчичка и си тръгваме.
Относно удряне, хапане или друг вид агресия, според мен детето трябва веднага да се отстрани и да му се обясни, че така не се прави, затова се налага да си тръгне. Случвало се е дъщеря ми да посегне (за щастие скоро не го е правила) и така съм процедирала. Хващам я за ръчичка и си тръгваме.
Радвай се. Един ден ще плачеш и ще се чудиш. Двойните стандарти се връщат като бумеранг.
Пожелавам хубав уикенд по площадките, и весел играчкиобмен
Пожелавам хубав уикенд по площадките, и весел играчкиобмен
Радвам се.
И нито плача, нито се чудя, защото съм си направила изводите, наблюдавайки както едните типове поведения, така и другите. И съм горда, че моите деца не са егоисти и на площадката са готови да споделят играчките си с другите деца и по този начин създават приятелства. Чудя се на майките, които поощряват децата си да не дават играчките си на площадката. Това си е чист егоизъм и няма друго название, колкото и да се опитвате да му дадете друго наименование.
Добре миличка. Сега спокойна ли си. Егоизъм е.
Ще се радвам ако имаш разумни аргументи, за да докажеш тезата си.
Добре миличка. Сега спокойна ли си. Егоизъм е.
Ще се радвам ако имаш разумни аргументи, за да докажеш тезата си.
Толкоз от мен. Наистина желая късмет в живота.
Не става въпрос майката да поощрява несподелянето, става въпрос, ако детето не желае, да не бъде принуждавано, защото някой друг смята това за правилно. И ако едно дете не желае да си споделя играчките, не означава, че ще стане егоист.
Моето дете не си даваше играчките. Показвала съм, обяснявала съм - не иска.
Съответно и не го принуждавам.
Не е егоист, емпатичен е и преценява много добре ситуацията и хората.
Съседчетата ни напр. не уважават собствеността, чупят, хвърлят независимо тяхно или чуждо. На моето дете това не му харесва и затова не си споделяше играчките. Просто като видеше съседчетата и излизаше без играчки, с техните също не играеше. Ходехме на друга детска площадка и му казвам да вземе нещо и ми казва, че не иска.
С приятелчета споделя стига и другото дете да споделя и да пази нещата. Ако ги чупи, то избира игра без играчки: гоненица и т.н
Децата могат и без играчки да си играят, стига да им се даде възможност.
За някои е важно да се споделя това или онова, за мен е важно децата да са достатъчно креативни и без играчки да се занимават.
Моето дете не си даваше играчките. Показвала съм, обяснявала съм - не иска.
Съответно и не го принуждавам.
Не е егоист, емпатичен е и преценява много добре ситуацията и хората.
Съседчетата ни напр. не уважават собствеността, чупят, хвърлят независимо тяхно или чуждо. На моето дете това не му харесва и затова не си споделяше играчките. Просто като видеше съседчетата и излизаше без играчки, с техните също не играеше. Ходехме на друга детска площадка и му казвам да вземе нещо и ми казва, че не иска.
С приятелчета споделя стига и другото дете да споделя и да пази нещата. Ако ги чупи, то избира игра без играчки: гоненица и т.н
Децата могат и без играчки да си играят, стига да им се даде възможност.
За някои е важно да се споделя това или онова, за мен е важно децата да са достатъчно креативни и без играчки да се занимават.