Оставайки сами

  • 4 759
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 142
Сигурно таэи тема е разглеждана многократно,въпреки това ще си позволя отново да ви поразпитам.Бих искала да споделят онези от вас,които живеят самостоятелно,а не при родители.
Интересувам се поради факта,че сме решили с мъжа ми след изкарване на зимата при родителите ми,да се отделим,за да си "свием собствено гнезденце".Честно казано обаче тази промяна ме плаши и не съм съвсем наясно как ще се справя с новото положение.Знам че едно дете променя целия стереотип на живот и трябваше да съм подготвена за това,но ето че не мога да си представя как биха изглеждали дори прости ежедневни деиности.Например-ако се наложи да пазарувам-как ще оставя само детенцето вкъщи?Или да речем-искаме да излезем  с таткото на заведение-кой ще го гледа(определено не ми се иска да ангажирам всеки път родителите ми!).
С една дума-пишете ми как се справяте със самостоятелния живот?!!

# 1
  • Мнения: 4 358
Чудесно се справяме  Grinning
Мъж ми пазарува, помага ми в домакинството, разделили сме си сметките. Ако искаме да излезем - излизаме с Оги. Ако ни се излиза сами, сестра ми гледа малкия.
Никак не е трудно да отглеждате детето си сами, всичко е въпрос на организация и желание. Аз дори за миг не мога да си представя да живеем при нечии родители, самостоятелни ни е много по-добре.
Успех!  Grinning

# 2
  • Варна
  • Мнения: 10 788
В началото таткото пазаруваше след работа (аз му приготвях списък), като поотрасна бебка, пазарувахме заедно  Wink , а пък и магазинчето е срещу входа ни и нямаме проблем с това. А относно излизане на заведение...докато беше малка, не сме излизали, нямаше на кой да я оставим. Като ми се наложи веднъж да отида на стоматолог, а бебка беше само на 1,5 месец, помолих една приятелка да  дойде. Впоследствие навсякъде мъкнех малката със себе си - по магазини, банки, нотариуси, пощи, институции, абе, така е, като няма кой да ми я гледа, а таткото от сутрин до вечер на работа...Сега си намерих едни комшии, баба и дядо, които имат голямото желание да ми я гледат, тъй че се уредих, понеже като стане съвсем студено, няма да мога да я влача със себе си, ако се наложи да отида някъде, а пък постоянно ми се налага  Wink

# 3
  • Мнения: 2 195
Има си и положителни и отрицателни емоции.По принцип е по-добре според мен младите да са си отделно Sunglasses  Wink .Но понякога ми се иска поне за 5 минути да го оставя моя на някой-но няма Tired.Най-важно е мъжът ти да ти помага Simple Smile

# 4
  • Мнения: 951
Ние с мъжа ми отдавна живеем отделно,така че и аз не знам как ще се оправям с бита когато се появи бебето,но не се притеснявам,сигурна съм,че ще се организирам според ситуацията Wink .Няма да е лесно(ама който го е страх да не ходи в гората Laughing ),но в края на краищата всички жени се справят с домакинството,когато се появи бебе.

# 5
  • Мнения: 7 837
Мисля, че е време да бъде надраснат синдрома на това да живеем под крилото на родителите си и да се разчита на тях.
Никога не сме живяли с родителското тяло и не смятам, че въпреки трудностите, някога ще го направим.
Kriska, смело напред и без притеснения. Никак не е страшно Simple Smile
Успех

# 6
  • Мнения: 3 777
Цитат на: Casey
Мисля, че е време да бъде надраснат синдрома на това да живеем под крилото на родителите си и да се разчита на тях.
Никога не сме живяли с родителското тяло и не смятам, че въпреки трудностите, някога ще го направим.
Kriska, смело напред и без притеснения. Никак не е страшно Simple Smile
Успех


  202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu   202uu

# 7
  • Мнения: 46 492
Много бързо ще свикнеш, ще ти хареса и ще се чудиш как сте живели с баба и дядо!
Не излизаме по заведения, но каним гости, много често, но най-много трима! Пазаруването-или тати сам или ни взима с колата след работа и отиваме заедно Grinning

# 8
  • София
  • Мнения: 39 746
няма страшно, важното е да си помагате и всичко ще е наред Wink ние с моя мъж живеехме заедно и сами доста преди сватбата. Като се роди Дияна майка ми си беше взела отпуска да ми помогне малко, наистина си трябва. След това се чувахме по телефона всеки ден Wink Взимаше Дияна от време на време.
Според мен всяко семейство трябва да си е отделно. Например ако живеехме с майка ми, ще се скараме нещо с мъж ми и веднага ще ни мине, но на нея ще и е чоглаво. Аналогична ситуация би била ако живеехме със свекървата. Вярно, че понякога не е много лесно когато си сама с бебчо вкъщи, но ако мъж ти е до рамото ти всичко ще е ОК Wink

# 9
  • Мнения: 4 915
Много ще ви хареса да живеете самостоятелно, не се тревожи!  Grinning

Аз например пазарувам, когато излезем на разходка - а това е всеки ден. Товаря багажника на количката. Ако забравя нещо, или нямам достъп с количката до съответния магазин - обаждам се на таткото и той го купува. Големите покупки за седмица напред правим тримцата заедно - пак по време на разходка.

Още не сме излизали на заведение и май няма да е скоро, защото кърмя беба на поискване - през 2-2,5 часа, а и не искам да я свиквам с биберони - в случай, че бабите я гледат...Пили сме кафе с приятели в нашия квартал, но беба беше с нас. Ще видим занапред, другата година, като разреди храненията достатъчно, може да скочим пак до някое близко заведение за 2 часа, докато някоя баба дежури.  Simple Smile

За всяко нещо се намира решение, ежедневието само ще ти подсказва отговорите.  Simple Smile

# 10
  • София
  • Мнения: 572
Много се радвам,че живеем сами.Бабите са на много километри от нас.След раждането свекърва ми беше 10-ина дни тук да ми помага(понеже родих секцио).От тогава си я гледам самаМъжа ми е по-цял ден на работа,а и като се прибере много често има частна работа,но когато може ми помага.Днес например той стана с Кари сутринта ,а аз си поспах до 10ч.Е вярно че това ми се е случвало само няколко пъти,но всичко е въпрос на нагласа.Почти всичко аз пазарувам,защото всеки ден с малката сме навън.Ние с нея сме като сиамски близнаци Grinning .Не се тревожи ,когато има желание всичко става !!!

# 11
  • София
  • Мнения: 2 178
Ние сме живели около 5 години с моите родители и с баба ми - голяма какафония беше. Вярно, че можеш да разчиташ на нечия помощ, ама психически натоварването беше голямо. А и като поотрасна бебето,  аз започнах да готвя в къщи - и все това си правех / 6 човека са това!!!/.
Като се отделихме, видях колко по-лесно се оправям с домакинството за трима.
Сега сме вече четирима и пак се справям. В началото, когато бебка се роди, наистина имах нужда от помощ. Първите 2 месеца са най-трудни. После, особено след третия месец, всичко влиза в релси и не е страшно. Пазаруваме или всички заедно през почивните дни, или по време на всекидневната разходка с бебка. Ако се налага да изляза, викам майка ми да стои в къщи, а като поотраснем и едни съседи са се кандидатирали да я гледат. Иначе ходим заедно до пощата, банката, плащаме сметките. Когато мястото е недостъпно за количка, излизам с кенгурото.
А в къщи готвя и пера, докато спинка, или когато татито я гледа / в редките случаи, когато се е прибрал от работа навреме/.
Абе въобще - на всичко му се намира цаката. Важното е да се обичате и подкрепяте един друг!!! Grinning  Grinning  Grinning

# 12
  • София
  • Мнения: 6 550
Цитат на: Kriskata
Сигурно таэи тема е разглеждана многократно,въпреки това ще си позволя отново да ви поразпитам.Бих искала да споделят онези от вас,които живеят самостоятелно,а не при родители.
Интересувам се поради факта,че сме решили с мъжа ми след изкарване на зимата при родителите ми,да се отделим,за да си "свием собствено гнезденце".Честно казано обаче тази промяна ме плаши и не съм съвсем наясно как ще се справя с новото положение.Знам че едно дете променя целия стереотип на живот и трябваше да съм подготвена за това,но ето че не мога да си представя как биха изглеждали дори прости ежедневни деиности.Например-ако се наложи да пазарувам-как ще оставя само детенцето вкъщи?Или да речем-искаме да излезем  с таткото на заведение-кой ще го гледа(определено не ми се иска да ангажирам всеки път родителите ми!).
С една дума-пишете ми как се справяте със самостоятелния живот?!!


ами пазаруваш в магазини, където можеш да влезеш в количката ( има и по-тежки случаи- двойната не влиза в нито 1 супермаркет Twisted Evil , аз не че мога да я изкарам сама де), когато искаме да излизаме викам си жена ( акушерка) или мама - по-рядко, но тя живее близо и сама си предлага услугите. мето лично мнение , е че плюсовете на това да живееш сам са повече от минусите, а и се свиква, аз не съм от най-оправните що се касае до бебетата, ама свикнах и мога да кажа, че вече се оправям доста добре, а все пак и тати ще е до теб дори само вечер.

# 13
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Живеем сами, с две деца сме. С първото беше по-трудно откъм пазаруване, пазарувах с Мими в кенгуруто, на малки порции, защото с количката като се натоваря и не мога да кача всичко (бебе, количка и покупки) до 5 етаж без асансьор. С второто е по-лесно, пазаруваме с количката, после каката пази бебето пред входа, аз качвам покупките на порции. Тати много не ни помега в пазаруването, че е много зает и без това.
За излизането - на гости водим и децата. На заведения не ходехме, докато каката стана на 5 год. и си хареса наша рок-група, стана "яростна фенка" та покрай нея тръгнахме на заведения с жива музика и взе да ни харесва Wink Водили сме я и на кино с нас като беше малка.
Сега, понеже с а с голяма разлика, каката често гледа малкия сама, даже памперси сменя и го храни с голям кеф, а и Наско много си я слуша.

# 14
  • Мнения: X
Да ти кажа вярно, че е трудно, обаче ми е по-добре. Ако с мъжа ти си помагате, не мисля, че ще е проблем Grinning

Общи условия

Активация на акаунт