Любители на кучета - 96

Poss,мен винаги ме подсеща кварталния продавач да си пазя касовата бележка. Механизмът има 2 години гаранция.

То е от Зооплюс. Сигурно ще му признаят рекламация, ма той не изпуска всеки път.
Може пък да пробвам, въпреки че ако ще съм честна, то от дърпащо куче е станало, не от самосебе си.

Как може да си помислиш, че е от послушка Рея! В никакъв случай - от механизма е   за протокола в магазина де  
Вчера да си призная, явно от жегата вече ми се привиждат съфорумки навсякъде 
След като ни отбиха да минем през Нова Загора, мъжът ми каза- "Виж в колата зад нас има от онези, пъргавите кученца" - разбирай джак ръсел. И аз веднага се ухилих и помахах на жената зад волана. Коментарът ми - "А това е Нейо от моя форум" ( бях прочела ,че се прибират от Варна). То, верно, че сме на всеки километър, ама явно много ме е напекло. Справка - погледнах му снимките и сконфузено установих, че това отзад е по-белолико 

Рея селянка.








и малко ученичка





айде стига ви толкова

Страхотни Рея и Лили

Ние си дойдохме в София и веднага си стъпи на ушаците, почна пак с дърпането и свитата опашка под краката.
Не знам как ще си направим седмичната задача. Тука изобщо не иска да слуша.

То пък и аз съм в едно ужасно настроение от снощи.... Света ми е черен. Особено мъжката част от тоя свят.

Лидълския автоматичен и ние го имахме. Доволна бях, до момента, в който не се прецака механизма, та сега съм решила, че няма да си давам парите за глупави евтинджоси, ми ще си му купя на момчето едно Флекси, но това ще стане най-рано другия месец, че ме чакат едни разходи и предпочитам да не се хвърлям в момента за неща, които не са спешни. Но Лидълски - Мидълски вече не. И с русата си глава, познайте как се оказа, че съм изхвърлила бележката. Но пък беше 15 лв, така че не ме е яд особено.

Дух, тегли му една на мъжката част.
Коте, специално ли си я учила да позира? Моята като ме види с телефона, идва да го яде.
Рея е същ лабрадор!

"По следите на сметаната". Късометражен филм.

Ех какви са сладкиши всичките! 😍 След четене из фейса на разни несериозни стопани и неволите на техните кучета ми оправихте настроението с тези глезени и гледани красоти.
See тоз Денис какъв е строен и изпънат. Макс е направо с двоен гръб и тройно шкембе ако го съпоставя с него. 😂 Иначе още от началото открих, че от евтините имитации няма файда и реших, че или купувам скъпото или не купувам нищо. Има неща за чиито подобия съм дала повече пари, отколкото ако бях купила скъпия първо. Флексито специално няма евтин аналог. Макс е разхождам с Флекси до 25 кг и когато беше 35 кг. Още е здраво. Малко е очукано и наръфано, но отгледа и бигълката на приятелката ми и след това и Вивата. Все още е у дома и може да се ползва. Едно Флекси счупих аз в яда си.. ударих го няколко пъти в земята ☺ Но и Макс не е за Флекси вече, защото много тежи и няма да мога да го удържа ако се наложи.
Вчера да ви разкажа гадинката как ме притесни и ядоса. Бяхме си на село и тъкмо наближава 19:00 часа и започваме да се приготвяме да си тръгваме. Всички сме на крак вече и Макс с бодра крачка тръгва към отворената порта с Вивата и Точица. Викам аз, никой не ме отразява. Излезнах на улицата, няма и следа от тях. Седнах да го чакам аз, а майка де ли обикаля и свирка. Скарах й се и я пратих към града със сестра ми, а аз останах да чакам магарето. Мина ми идеята за наказание да потегля и аз към града, а той да остане да нощува там, ама нали си ми е жал, останах. Зет ми предложи да се качим на джипа и да обикаляме, ама реших че няма смисъл, защото не знаем къде са из гората точно. А и не знаем кой води групата, защото Точка си има един маршрут, Вивата друг, а Макс му е второ подобно бягане и съвсем не го знаем къде е подхванал. След час и четиридесет минути се появява маймуната на портата. Каталясал и целия черен от кал. Според зет ми някъде далеч са били, защото близо около селото всичко е засъхнало. Прибрах го аз в багажника, а двете моми не ги знам кога да си дошли, ама те са свикнали. Понякога ги няма по два-три дни като забегнат с някое от големите кучета и си познават района. Лошото е, че е въпрос на време и Макс да се научи ако започнем да оставаме на село, което никак не ми се нрави. Ще вадя май електронния нашийник вече за да му очертая границите на двора. 😈

Шъ го изям, бе!

Сиви, аз не искам просто да ти казвам вчера на какви случки и гледки бях свидетел... Само ще спомена, че днес с ММ ще подаваме оплакване за насилие към куче, преди да се е случило нещо фатално и ще се моля този път институциите да си свършат работата.

Дано се задействат, защото е тъпо на книги да имаме зоополиция, а реално да не работи. Сигнализирайте и някои от организациите, защото знам че имат адвокати и могат да ударят едно рамо и те.

Аз следя във фейса историята на едно бебе лабрадорче, мисля. Пък загубено, пък държано в кола, уж от цигани, намерено от чужденци, пък уж осиновено, много странна работа. Но ми е тъпо, как си губиш бебето куче, та точно тогава очите трябва да са на шест.
Ей го и моето бебе

Как бяга куче-бебе е моят въпрос? Та те са като ваденки, само ти ходят до краката.
Sivi,  според мен е удачно да извадиш тежката артилерия. Събота-неделя, ловен сезон, кучета сами в гората.. мен ме лазят едни лоши мисли какво може да стане.

Не съм учила нито Балу, нито Лили да позират Лилянка си лежеше така лежерно на стълбите, хич не я притесних, че ходих да я снимам. А Балу... трябваше да му се поскарам малко, за да стои мирен с тая шапка

Четох преди доста време за загубени хъскита, бяха намерили едното застреляно. Ловци, явно го бяха помислили за вълк...