Рак на белия дроб - тема 4

  • 46 108
  • 739
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 8
Много съжалявам, много жалко, при нас също сходно горе долу, прав здрав читав човек се сгромолясва от веднъж и поставят тази страшна диагноза/присъда. Ще се консултирам с познат лекар да ми каже дали реално има смисъл и шансове да се подлага на тези мъчения или просто ще бъде безсмислено.
Крайно неприятно, че дори и лечение му отказват.

# 151
  • Мнения: 64
Tanitaa, опитахте ли с клизми, в болницата ако не се изхоэдах 1 ден, веднага ми слагаха. Това помага, за къпането на лежащо болен трябва да гледате клипчета от интернет. Но моя съвет е да напълните един  леген с вода с подходяща температура и шампоан или душ геб с хавлия се избърсва цялото тяло, започва се от главата, сменя се водата, след това цялото тяло, и нащрая интимните части отново се сменя водата. Може да ползвате и мокрите кърпички които са по хигиенични за тялото, тях си ги потапяте във водата по няколко пъти, като прецените ги сменяте. За да не получи декубитални рани трябва да му сменяте позицията, наляво, надясно и по гръб всеки 2-3 часа.

# 152
  • Варна
  • Мнения: 212
Обясних в поста, че от метастазите в гръбнака, има адски силни болки в кръста, от които не мърда, вече повече от две седмици, в една позиция е Sad Ако мръдне болката става нетърпима за него. Затова клизмата отпада.

# 153
  • Мнения: 1 464
Никс, много съжалявам за баща ти! Изгубих свекър си преди 38 дни със същите разсейки. Ако сега се върне времето, никога няма да го подложа на химиотерапия. Мисля го всеки ден, говорих със светила в раковото лечение, но мисля, че допуснахме грешка с химията. Той не можа да завърши и първата вливка, почина на втория ден. А не беше толкова зле като постъпи, 2 дни преди това. Дишането страшно много се влоши и не издържа.
Ако не бяхме започнали, може би щеше да изкара още няколко месеца. Не знам, просто аз се обвинявам и споделям мислите си. Но съвет не мога да ти дам, защото знам колко е трудно и как всичко ти се струва правилно, после грешно, после не знаеш изобщо как да реагираш.
Дано баща ти има късмет!

# 154
  • Мнения: 10 514
tanitaaa, най-силните разхлабване, които знам са английската сол и това, което се дава преди колоноскопия, но него сме получавали от болницата и не мога да си спомня как се казва. Попитайте в аптеката или лекаря дали английската сол е подходяща за лежащо болни и какво дават за очистване в болниците преди скопии. Ако може да се ползва английска сол, имай предвид, че най-вероятно ще подейства доста по-късно от отбелязаното на опаковката, но после ще стане чудо.

# 155
  • Варна
  • Мнения: 212
Ох, бладоря много.

# 156
  • Мнения: 342
Disappointed RelievedDisappointed Relieved
Ако някой може да даде съвет какво да дадем за изхождането, ще съм благодарна.

При моя съпруг положението беше същото.В болницата му дадоха манитол-само една чаша и започна голямото ходене до тоалетната.
Съжалявам за баща ви tanitaaa...знам какво е  Disappointed Relieved Cry Disappointed Relieved

# 157
  • Варна
  • Мнения: 212
Манитола не помогна, само по малка нужда ходи от него, по на често. Ще се мъчим да го ужеждаваме за клизма.

# 158
  • Мнения: 42
Здравейте ,пиша с молба или съвет относно диагнозата от КТ на майка ми.Оперирана е март месец от рак на мж злок.образувание 2стадий без разсейки HER-2/1+Негативен резултат.Назначиха и 25бр.лъчетерапия и хормонално леч.с Анастрокон.На 10 май приключи с проц. и започна с хормоните.Всичко беше наред до към 16май когато загуби апетит усещаше умора замаяност все и се спеше и започна едно леко прокашляне.Отдадохме го на хормон. лечение,но кашлицата се засилваше.В период от два месеца изпробвахме какво ли не (чай,алое,бъз,разни гъби,противоалерг.лек.)предписани и от наблюдаващияи лекар и нищо за него отговора бе това е радиационна кашлица.И така до преди седмица когато майка ми получи много силна престъпна кашлица и я заведох на ренген резултати от който са съмнения за разсейки.На следващия ден веднага в онкото и с големи мъки се съгласиха да и направят скенер.Резултата от който е множество солидни  лезии двустранно в Бел.паренхим, във всички сегменти с д.5- 17мм.Най вероятно се късае за М пулм Бел
Кръвна картина с лоши показатели висока глюкоза и урея по думите на лек. Пропуснах да спомена майка ми е на инсулин и отслабна за два месеца около 10кг. доктора ни каза че е от диабета.С Възпалителен процес нищо неможе да се направи ако се нормализират показателите химиотерапия но до тогава за второ мнение в белодр. болница можело да е някоя туберколоза.От там разбере се изписаха лечение по думите на пулмоложката сега сте с химия за бронхит и това е.Моля ви, дайте съвет какво да правим в Бургас явно ни отписват вече трети ден от лечението няма грам  подобрение.В София къде при кой да я заведа второ трето мнение това мотане я убива със всеки изминал ден.

# 159
  • Мнения: 10 514
Ани, аз за София препоръчвам проф Тимчева в болница Надежда. Обади се по телефона, кажи каква е ситуацията, попитай трябва ли да я доведеш или може само консултация по документи. Тимчева е светило в медицината и много свестен човек. Скоро мои близки с подобен на вашия случай /гърда с разсейки в бял дроб/ ходиха при нея след като Сити клиник бяха отписали жената. Тя им каза, че лечение има и не трябва да се отказват.

# 160
  • Мнения: 42
Благодаря ти много сега ще потърся информация за контакт с нея.
Толкова много сила дава дори един отговор от вас.

# 161
  • Мнения: 10 514
Не се отчайвайте, на майка също й откриха разсейки в белия дроб преди три години и осем месеца. Благодарение на Тимчева е още жива и е добре.

# 162
  • Мнения: 33
Реших и аз да пиша тук..не по хубав повод
Изчетох предните теми,поплаках и дори не знам дали искам да пиша,за да не ми остава кофти спомен след това ,като си гледам хронологиите тук,във форума.
Ето и причината,заради която пиша:
Майка ми(следващия месец трябва да стане на 57г.) живее на 70км от мен,кашляла си в продължение на 9м.Ние през това време ходим на гости,уикендите,празниците-успявала е да прикрие неразположението си,до един хубав ден в началото на лятото-19.06 ми се обади нейна близка проятелка и ми каза: майка ти никак не е добре,мисля че има пневмония!
Баща ми каза,че настоявал да я заведе на преглед-тя не искала,отказвала и дори се скарала с него.Аз ако съм можела да я накарам да се прегледа.Хукнахме по лекари-пулмолог първа стъпка,рентгенова снимка-с огромно петно на десен бял дроб.Болки в плешката ...Последва бронхоскопия и резултата: Дребноклетъчен белодробен карцином със размери 6см на 7см -в дясно,разсейки в ляв дорб и надбъбречни жлези.
Назначиха 6 бливки химиотерапия-платина и епосид
Последваха припадъци-прави адски ниско кръвно 60 на 40 в следствие разсейкине в надбъбречна жлеза.Пие мердол -кортикостероид,или дексаметазон бият,според препоръките на лекаря.След 3та вливка правиха скенер-минимално се е свил главния тумор,другаде нищо не е повлияно.
И аз не знам защо пиша тук-може би защото ме е страх ,ама много ме е страх от това което следва,и това което ще видя ....
Освен всичко виждам как е потънала в една ужасно дълбока депресия,не иска сама да си помогне,а аз не знам какво повече да направя.Говорих с психолог,с психиатър-не иска да пие хапчета ,отказва да говори с мен за това,не ме взима на сериозно когато се опитвам да я накарам да се бори-не съм можела да я "превъзпитам!".Само плаче,страх ме е да не си посегне сама на живота,просто съм в един ужасен период,под постоянен стрес.Когато тя е удома(-обикновено след вливките е при нас удома,за да я наблюдавам) аз не спя,постоянно съм на тръни,защото знам,че припада.Много е страшно,лятото мина в болници,викане на линейки и паника,стрес и ужас.Не си позволявам да плача пред нея,държа се,но тя ме мисли за адски безчувствена,и все едно ме намрази покрай всичките грижи и неща които стават.Сякаш и напомням за болестта и не ме иска.
Иска сама да си седи удома,в нейния си град,но е сложно защото баща ми работи по 12часа и тя буквално е сама удома си.
Знам,че няма как да ми помогнете,освен като ме подкрепите.Извинявам се,за дългия пост,и за това ако съм ви натоварила.
Опознах ви от постовете..до някъде! Смели и борбени!
И...Ал...как си? Майка ми е почти на твоите години.
(забравих да вметна,че на мен лекаря ми каза-точно този тип рак-дребноклетъчен се получава най-вече при пушачи.Майка ми пуши като комин 40г.което е показателно.Спря цигарите в началото на юни тази година.)

# 163
  • Мнения: 307
Блаккис ,налага се да узрееш твърдо бързо и прекалено рано ,мила ! Не е лесно и за доста по-възрастните от теб . Моят съвет е да натискаш и за последващо лечение . Все пак процесът е спрял и има повлияване . А колкото до психическото състяние на майка ти -нормално е . Лекарите казват ,че с тази диагноза ,човек се променя неимоверно . Принципно жените сме с по-силна психика ,убеждавам се и от мненията тук . Може би и трябва мъничко време да свикне с мисълта . А ти просто я обичай ,независимо от неадекватното й поведение . Кураж ,момиче !

# 164
  • Мнения: 10 514
BLackKisSs, хубаво е, че си но намерила и си изляла мъката си пред хора в същото положение.
Много ни е трудно на нас, близките, но истината е, че най-трудно е за болните. Разбирам как се чувстваш, и аз не спя, когато майка е у нас, за да слушам дали и колко кашля. Напоследък слагам тапи за уши, но пак не спя от нерви...
Какво казват лекарите за това, че има повлияване в белия дроб, а в разсейките - не? Сигурни ли са, че са разсейки, а не отделен рак? Правили ли сте някакви генетични изследвания, които да показват кое лечение е най-подходящото за този вид рак?
Трябва да разбереш едно нещо - битката не можеш да я водиш ти сама. Майка ти трябва да иска да се лекува и да оздравее! Помисли какво да направиш, да поговорите сериозно двете, да й покажеш, че и теб те е страх, да се наревете заедно или каквото прецениш, но да разбереш дали в нея има капка вяра и желание да се пребори. Ако има - потърсете второ мнение или ако имате доверие на сегашните лекари - продължете там лечението, питайте има ли друг вариант на терапия щом толкова тежко понася тази терапия.
Ако се е предала и не иска да се лекува, посъветвайте се с баща ти какво да правите.
От тази тема се запознах с едно момиче, което вече не пише. Майка й също получи рецидив като моята, но реши, че няма да се лекува с традиционната медицина и да преживее втори път ужаса на химиотерапията. Цялото семейство уважи желанието й и я подкрепи в това решение. Ти най-добре я познаваш и може да прецениш дали заради депресията и шока не показва воля за живот, или наистина се е предала.
Винаги съм демонстрирала оптимизъм, но трябва  и да сме реалисти - в бобата с този рак печелим само отсрочки във времето. Прегръщам те и ти желая сили и кураж!

Общи условия

Активация на акаунт