Здравейте на всички,
Казвам се Лили и съм на 25год., 10 от които имам паническо разстройство.
Когато бях на 20год. бях диагностицирана със Синдром на Поликистозните Яйчници (СПЯ), което ми помогна да разбера защо винаги съм била с по-наднормено тегло от моите връстници с подобни диети/начин на хранене на моите. Висока съм 164см и тежа около 63кг, което не е свръх много, но ми личат и бих искала да съм с поне 5кг по-надолу, защото само така цикълът ми се доближава до нормалните 28 дена.
НО тук идва проблемът с паническото разтройство - не знам как и откъде съм решила, че ако стоя гладна за по-дълго време ще ми падне кръвното/кръвната захар и ще припадна. Което води до компулсивно ядене на храни с повече сол и захар, " за да не припадна" (никога не съм припадала, и все пак...). Изгубих всякакъв апетит към храната, нищо не ми е вкусно, защото ям от нерви и притеснение да не ми стане лошо.
Правила съм си кръвни изследвания + глюкоза и нямам инсулинова резистентност, даже имам много нормални нива на кръвна захар през целия ден - дори и това не успя да ме успокои.
Не знам какво да предприема вече, защото се чувствам като прасе на 5 кафета - дебела и нервна. Моля ако някой е имал подобен проблем да сподели, защото се чувствам много изгубена.. Този проблем афектира ежедневието ми и вече крайно ми писва
Благодаря предварително на всички отзовали се!
Казвам се Лили и съм на 25год., 10 от които имам паническо разстройство.
Когато бях на 20год. бях диагностицирана със Синдром на Поликистозните Яйчници (СПЯ), което ми помогна да разбера защо винаги съм била с по-наднормено тегло от моите връстници с подобни диети/начин на хранене на моите. Висока съм 164см и тежа около 63кг, което не е свръх много, но ми личат и бих искала да съм с поне 5кг по-надолу, защото само така цикълът ми се доближава до нормалните 28 дена.
НО тук идва проблемът с паническото разтройство - не знам как и откъде съм решила, че ако стоя гладна за по-дълго време ще ми падне кръвното/кръвната захар и ще припадна. Което води до компулсивно ядене на храни с повече сол и захар, " за да не припадна" (никога не съм припадала, и все пак...). Изгубих всякакъв апетит към храната, нищо не ми е вкусно, защото ям от нерви и притеснение да не ми стане лошо.
Правила съм си кръвни изследвания + глюкоза и нямам инсулинова резистентност, даже имам много нормални нива на кръвна захар през целия ден - дори и това не успя да ме успокои.
Не знам какво да предприема вече, защото се чувствам като прасе на 5 кафета - дебела и нервна. Моля ако някой е имал подобен проблем да сподели, защото се чувствам много изгубена.. Този проблем афектира ежедневието ми и вече крайно ми писва
Благодаря предварително на всички отзовали се! 
