Публикувана: 24 юли 2019, 11:40 ч.
Последно мнение: 16 септ. 2019, 16:01 ч.

Как приехте новината за очакване на второ момченце?

3 856
76
1

# 15 24 юли 2019, 21:11 ч.

Мнения: 2 878

Аз имам две момичета , не си се представям с момчета . Каквото господ дал . Малките момичета са диви , колкото малките момченца . Възпитавай ги добре , учи ги и на "женски " дейности , защото като гледам как майките си възпитават момчетата .
Онзи ден свекървата ми вика , че не съм обърсала праха хубаво , само половината бил избърсан , казах и че сина и го е бърсал .
А тя вика - как може той да ти бърше праха , има си достатъчно мъжка работа ...

# 16 24 юли 2019, 21:17 ч.

Мнения: 2 486

Имам две момчета и много се радвах като разбрах, че и второто ще е момче. Има си много плюсове. Малкият износва дрехите на батко си. Много удобно и икономично. Сутрин като бързаме за работа и ДГ се оправяме за 5 Мин. Няма рокли, прически, претенции и т.н. Банята също става бързо. Майките на момиченцата много добре знаят какво значи сушене на дълги коси и т.н.
Това, разбира се са дребно битовизми, които ни улесняват е ежедневието.
Иначе сериозно погледнато, децата са щастие, независимо от пола (не че не го знаеш вече). Когато гушнеш другото си момче, ще разбереш, че е най-прекрасното дете, което можеш да имаш.

п.с. Когато бях бременна с второто си дете, се страхувах, че няма да го обичам толкова, колко първото. Толкова много обичах(и все още обичам) първородния си син, че не можех да си представя, че е възможно толкова много да обичам друг човек. Е, като се роди, разбрах, че може. Просто обичта се удвоява.

# 17 24 юли 2019, 22:08 ч.

Мнения: 134

Цитат на: valian1 в ср, 24 юли 2019, 21:17

п.с. Когато бях бременна с второто си дете, се страхувах, че няма да го обичам толкова, колко първото. Толкова много обичах(и все още обичам) първородния си син, че не можех да си представя, че е възможно толкова много да обичам друг човек. Е, като се роди, разбрах, че може. Просто обичта се удвоява.

Да и аз имам този страх. А и първият ми син се появи в много специфични, макар и тежки, обстоятелства, всичко беше много съдбовно...макар и по съвсем случаен начин и изключително емоцонално заредено. Например, точно деня преди да го родя гледахме филма блейд рънър 2049, в центъра на който е раждането на дете от репликант, хуманността на това да родиш, да бъдеш роден. Роди се и на перфектната дата, съвсем не неговия термин, синът ми де, не детето от филма. Перфектната буря беше просто целия период, с кулминация раждането.

За момиченцето, предполагам, че наистина е свързано с моето детство и моята връзка с майка ми, която е много близка и винаги съм си представяла това за модел за майчинство. Но така ми е било писано.

Цитат на: помбер в ср, 24 юли 2019, 20:56

Смях се с глас, хормоните говорят, не Вие, споко.
Имам момче и е лудо за две, а още няна три годинки. И аз нося кецове, викам и много тичам, 99% , за да предотвратя черепно-мозъчна травма на детето, засилило се към люлееща се люлка, кръстовище или 50 кг куче, което иска да гушка.

Да, и ние сме на самоубийствена вълна. Постоянно търчане, катерене, щъкане, ръчкане. Пред очите ми си заклещи главата на една детска площадка...С две момчета си представям основно да навиквам в стил "Пенчоо слез от там, слез ти казах, Ганчо не го бий, не му бъркай в окото" и тем подобни.

А с момиченца си представям чаени партита под звуците на класическа музика.

Последна редакция: ср, 24 юли 2019, 22:16 от dosgardenias

# 18 25 юли 2019, 09:21 ч.

Мнения: 460

Ей ме на и мен тук. С трима мъже вкъщи. Татко, батко на 4г и малчо на 9 месеца. Е, няма такъв купон. Децата са като дупе и гащи, играят си с часове мирно и кротко ( при условие, че до преди малкия да се роди, баткото не се заиграваше сам за 1 минута даже ). Освен това, не купувам дрехи, не купувам играчки, няма рокли, панделки и прически. Всички са в прилежен вид (че и баща им) за по-малко от 10 минути - стига някой да не се наака Grinning

. Направо изпитвах ужас да не ми се роди момиче, че като гледам сестра ми (13г) как е хукнала подир разни момченца с неизяснен произход лошо ми става. Като пораснат, да си хванат живота в ръце, да си създадат семейства, пък аз като свекърва ако мога да помогна - добре, ако не - пак добре и толкова. Предпочитам след години всеки да си е в къщата и всеки да си гледа живота.. Мамина мунка с цялата си челяд на моя територия не ми се нрави, нито пък да ми се прибере бременна на 15г. Не съм сигурна, че имам сили и умения да направя от едно момиче истинска, достойна жена - с момчетата е по-лесно. Simple Smile

Поздрави от нас и не го мисли, всичко си се развива както е трябвало и ще бъде перфектно.

# 19 25 юли 2019, 11:26 ч.

Мнения: 2 613

Ха ха, наистина представите ти за женски деца са лигави захаросани. Това с най - добри чувства го казвам.
Панделки диадемки да,но също така капризи, лигавщини,кокетничене, по нататък в градинска възраст се почва леееко интриги, клюки, отношения... Това е краен вариант, разбира се, просто не всичко с момичета е перфектно. За пубертета няма да споменавам,още ви е далече ....
Разбираемо е ,че си разочарована, но имаш достатъчно време да свикнеш с мисълта за втори син и да се настроиш,че ще си мъжка майка. Важното е да износиш и родиш безпроблемно детето си!
За сведение с две дъщери съм и като се роди малката вместо "честито" много хора казваха : е, нищо, живи и здрави да сте Grinning

# 20 26 юли 2019, 09:48 ч.

София
Мнения: 38 413

Между другото, много зависи от детето какво ще си е. Синът ми си е момченце, инструменти, колички, игри със зомбита. Обаче е един нервен, тревожен, мърморещ, чувствителен - жива примадона.

Така че - внимавай какво си пожелаваш.

# 21 26 юли 2019, 11:34 ч.

Мнения: 1 923

Панделки и деадемки казваш, хаха. Вече е на 3.5г и една фиба не мога да и забуча без да я изтръгне с твърдо Не! От малка е дивачка, скачане, бягане, собствено мнение. Никога не ми е давала да я контя като някоя принцеса ( то и аз съм против тези стереотипи).
По- добре слез от захаросания си облак относно момичетата и се радвай на второто си детенце, има хора, които с години си мечтаят за дете, без значение момче или момиче ще е...

# 22 26 юли 2019, 12:15 ч.

Мнения: 134

Благодаря ви майчици за персппективата. Наистина няма какво да правя, освен да се моля да мине бременността и раждането гладко и да сме живи и здрави. Сега ще мислим мъжки имена, а пък ако мине време и имам сили, фертилност, финанси и желание, може да пробваме за трето. Имената за двете ми неродени дъщерички си седят и чакат Heart

.
Дано се обичат и са си близки двете братчета!

# 23 26 юли 2019, 12:18 ч.

Мнения: 237

Виждам сериозен проблем в тази тема.

Да се предават лични мечти, очаквания и амбиции на бебето е една от най-сериозните грешки, които родителите могат да допуснат. Последтвията за по-нататъшното израстване на това дете, което още от утробата усеща разочарованието на мама, че не е изпълнило мечтата й, защото видиш ли е от друг пол, са безвъзвратни. Това повлиява не само на начина, по който детето ще се реализира в обществото, но и на начина на мислене, самооценка, способност за отстояване на позициите и така нататък.

Когато зачевата, споделете искрено каква е мотивацията ви? Да направите себе си щастливи, да се почувствате пълноценни, да изпълните най-съкровените си мечти чрез друго, абсолютно независимо същество? Реализирането на собствения ви живот, попълването на емоционални дупки чрез съществуването на някой друг е висше проявление на егото ви.

Ако намерениято ви за създаване на нов живот са чисти и независими, то полът няма да има никакво значение. Така наречената безусловна любов.

Дано успеете да премахнете разочарованието си от пола на предстоящето дете и да го дарите с безмерна обич и топлина, защото то усеща всяка ваша емоция още от утробата ви.

Моля не приемайте мнението ми като нападка или обида, не целя това! Дори и само една майка да разбере смисъла на тези думи, те биха свършили своята работа Heart

Желая ви лека и безпроблемна бременност, бъдете здрави и се радвайте на живота Heart

# 24 26 юли 2019, 12:20 ч.

Мнения: 41

Аз съм с момиче, но имам приятелка, която чака второ момче. Тя се радва, понеже според нея еднополовите братя/сестри в повечето случаи се разбират по-добре от разнополовите и намират повече игри и занимания заедно. Макар че си зависи пт децата. Също така тя си пази всички дрешки, количка и т.н, така че няма да купува почти нищо ново.

# 25 26 юли 2019, 12:29 ч.

Пловдив
Мнения: 14 345

Цитат

Когато зачевата, споделете искрено каква е мотивацията ви? Да направите себе си щастливи, да се почувствате пълноценни, да изпълните най-съкровените си мечти чрез друго, абсолютно независимо същество?

Не знам какво трябва да значи "чисти и независими" мотиви, обаче ако масовият и повече от нормален мотив, в това число на авторката на поста, не е да направим себе си щастливи, аз съм трамвай.

Иначе съветът "дано превъзмогнете разочарованието и го дарите..." ми се види точно толкова излишен и детински (сеедно някой сериозно очаква, че няма да превъзмогнат, нали, разочарованието), колкото детински ми се видя и първият пост в темата. Лично мнение, не че и аз не правя детински неща в други отношения.

# 26 26 юли 2019, 23:09 ч.

Мнения: 134

Абе, хем раждаме деца от чист егоизъм, това си е така, но пък от друга страна, за да сме щастливи ние, е добре децата ни да растат здрави и щастливи, та се надявам да си обичам детето и да не му вменя някакъв комплекс за малоценност...Не съм мъжемразка.

KellyJo, да, това бебе ще е бюджетно бебе Simple Smile

)) пу пу пу да ми е здравичко и дано му измислим име.

# 27 26 юли 2019, 23:21 ч.

Мнения: 125

Това, което чувстваш, си е съвсем истинско и нормално. На английски дори си имат термин gender disappointment. Има страхотни статии по тази тема. Разбира се, че искаш детето ти да е здраво и щастливо. Но това не променя факта, че може да се чувстваш разочарована. Изживей си разочарованието, то си е твое и имаш право на него. Не е редно глупави коментари да се опитват да ти вменят чувство за вина. Понякога си мечтаем за момиченце и сме разочаровани, ако мечтата ни не се сбъдне. Случва се. А подмятанията на околните не правят преживяването по-лесно за бременната.
Ето и аз имам едно момченце и сега съм бременна, но още не знаем пола. Ами нямаме познат, който да не ни е пожелал този път да имаме момиче и сега страшно ми тежи мисълта, че ако е момче едва ли не няма да е приет, искан и желан от познатите ни. Знам, че това не е реално и е излишна драма в моята глава, но пък така се чувствам. И не стига, че винаги съм мечтала за момиче също като теб, ами и сърцето ми ще е разбито ако всеки ми клати глава и ми казва: еее... Нищо, следващия път ще е момиче или нещо такова. И ти не смееш да споделиш терзанията си с останалите, защото всички започват да те съдят и да те обвиняват че си неблагодарна и няма да си обичаш детето. Пълен ужас. Не се притеснявай, има страшно много майки като теб, а по-голямата част от тях въобще нямат смелостта да си го признаят. Важно е тези неща да започнат да се приемат за нормални и да се споделят повече. Simple Smile

# 28 27 юли 2019, 00:09 ч.

Мнения: 134

банана_мама, да, с тези пожелания е пълна простотия и при мен беше така "Айде сега едно момиченце". Ами явно, че не става по поръчка. Майка ми ми вика "ми може нещо с диетата". Simple Smile

)) но хората, според мен, нищо особено не влагат в това Simple Smile

) намират се на приказка.

# 29 27 юли 2019, 08:23 ч.

Мнения: 2 878

То май всяка жена си мечтае за момиченце .
Аз исках второто да е момче , че имахме вече момиче , но като разбрах , че пак ще е момиче ми изчезна желанието за момче . И на мен ми казваха , е третото може да е момче , но аз не искам вече момчета .

Препоръчани теми

Всичко необходимо за зимно бебе

Не мога да повярвам,че забременях толкова бързо(ОТНОВО)

Въпроси, свързани с първо раждане

За секциото с любов ♡

4 122
Бъдещи майки

Причина:

Причина: