Интернет зависимост при деца

Спорт или танци, както и общи занимания с детето.

Децата от компанията на дъщеря ми не можем да ги приберем, по цял ден обикалят по улиците.
Иначе вкъщи - да, цъкат на телефоните. Ако не се отразява на поведението и ученето, нямам проблем, не ограничаваме.

Не пише за колко големи деца става дума, което е важно. Моите са на 11. Единият е непрекъснато залепен за компютъра, другият не го поглежда и не мога да го прибера от улицата. Та до дете си е. Този залепения гледам когато мога да го водя на интересни за него места, да си говоря с него, да гледаме филми заедно... Не винаги мога, но се старая. По принцип не виждам особена драма в това. Такива са времената.

Пробвахме с плуване, но не им допадна, а и доста боледуваха... Постоянно им предлагам да си изберат някакво извънучебно занимание, да помислят какво ги влече, но за жалост така и нищо не могат да измислят... 😢 Да си кажа честно се замислям за психолог. Някай прибягвал ли е до този краен метод? Уточнявам, че децата са на 10 години и вече почти от 2 години сме в този "филм"...

Мисля че няма дете ,което седейки си у дома ,да не цъка на някое устройство.Дори синът ми,на който за наказание му спрях достъпа до интернет,го прави-все си намира какво да човърка по телефона.Но пък ,когато е при баба и дядо,седи с часове навън и не се и сеща...

И моят беше така до преди година, но...отмина този период. Е, завърши училище все пак!
Споко, дано и при вас е така!

Благодаря, Коки! Силно се надявам да е период, който в един момент ще отмине🙏  🤗 Дано да е без големи сътресения само...

Ами не е чак толкова безопасно особено за дете.Прочетете какво е електромагнитно поле и излъчване и как влияе на организма.То е ясно че живеем в такива времена,но не може да е постоянно пред компа,телефона и да не излиза

Ако моите ги оставя, може да забравят и да ядат (на 12 и на 8 са). Затова съм им ограничила достъпа - по 1 час дневно. В останалото време четат, играят, редят пъзели, строят неща с легото, карат колела - тяхна си работа.
В момента са на вилата при баба и дядо и 4 седмици няма да имат ни интернет, ни телефони, ни таблети. Техниката си стои на бюрата им вкъщи.

Като цяло за децата е полезно да се научат да се занимават сами. С което не казвам родителя да не им обръща внимание, напротив. Но да не остават с впечатление, че съм длъжна да ги "забавлявам". И да не ми излизат с номера, че всичко, освен компютъра, е скучно. Защото тогава става трудно... Не може да си представите какви готини игри си измислят, когато не са на устройствата.

А пък въздухът колко е мръсен, трябва да ги научим и да не дишат.
Става дума за конкретен период и то основно за ваканциите, ясно е, че през учебно време няма как да са нон стоп с телефона. Минава и заминава. По мое време пък пред телевизора киснеха много деца, всяко време си има по нещо такова, което е интересно за децата. Минава и заминава.

Едва ли минава и заминава поне във вкъщи можете да направите това: "Електромагнитните полета имат свойството да се натрупват. Затова, освен ако изрично не се налага, по-добре изберете кабелен достъп до интернет вместо wireless.В къщи също присъстват много уреди, които излъчват електрично поле. За по-голяма безопасност те трябва да стоят далече от мястото на спане, както и цялата битова техника да не се включва едновременно.Телефоните също са много опасни източници на подобни излъчвания и е препоръчително апаратите да не се намират близо до човек, когато не ги използва.Излъчването от компютрите е вследствие не само на монитора, но от системния блок. Те трябва да се намират на разстояние около метър един от друг.     Влияние върху нервната система- Повечето изследвания сочат, че нервната система е една от най-чувствителните в организма на човека що се отнася до въздействието на ЕМП. Заради него намалява паметта, появява се склонност към развитие на стресови реакции като главоболие, постоянна умора, резки промени в настроенията, нарушение на съня и загуба на апетит.

Интернет зависимост има  и при възрастните, ми и те цъкат по телефоните по цял ден, загледайте се по улицата, на спирката на автобуса, в кафето. Виждала съм двойки в кафето, не си говорят, ами цъкат мобилния. Викам си - среща ли е това, не е ли?
Децата повтарят това, което правят възрастните. Ограничете вашите собствени действия с вредните устройства.

hectorbg, да, на теория съм ги чела тези неща. На практика не ги виждам. Когато се появят, ще взема мерки, дотогава дъщеря ми има пълна свобода.

Напълно подкрепям Pepina_n3!
Вечер аз си лягам да си чета, първо голямото свикна да си ляга до мен и да чете, сега вече и малкото Първо лежаха до мен на спалнята, сега вече си четат в стаята. Напоследък големия се буди и хваща директно книгата, не телефона (защото има лимит все пак и си го пази за игра в мрежа с приятелите)

Сещам се за един съвет, прочетен в мрежата - когато му писне да играе, да го задържиш да продължи още. Така има шанс да се отврати, но не знам дали работи.
Другото е да са ангажирани или да играете вечер настолни игри, които да им харесват.
Също така родителите да не са нон стоп на таблет и телефон.
В интерес на истината аз разрешавам, но ние се задържаме рядко у нас. В повечето случай максимум до час й е писнало. Тогава и ние с баща й сме си свършили и нашите задачи и сядаме за играем някоя игра заедно или просто си говорим.

Този номер с отвръщението с интернет игрите няма да проработи,там се вдигат нива и ставаш по-силен или по богат в играта.За по-малките дрънкат звънчета и мелодийки

Тъй като не за пръв път това е тема на дискусия сред мои познати и тъй като не приемат съвети от "разни" хора (нормално), бих посъветвала родителите с подобен проблем да се обърнат към психолог. Факт е, че мнението на психолога тежи повече от всеки форумски или приятелски съвет. Остава само да го чуят

П.п. Моя позната миналата година ми сподели, че са били със сина си и мъжа си на море и 10 дена детето е стояло в стаята да играе на лаптопа. Защото му е скучно на плажа. И горещо.  И мрази морето по принцип. И пясъка го дразни. И няма приятели. И няма какво да прави. И не ще да се маже със слънцезащита. И....
(нищо изненадващо)

Едно време четяха вестници, сега тези вестници  са телефони, пак новини и тн. Дядо ми беше вечно над  него. Нашето поколение 30 + 40+ никога няма да свикне с това, че децата ни цъкат редовно и често.   Както баба ми навремето викаше - какви са тия скъсани дънки, дай да ти ги зашия, та и ние така със съвременните устройства и децата.

Аз горещо препоръчвам програма за ограничаване на времето. Заключва игрите, като мине времето.

Ограниченията само влошават нещата. До кога ще се прилага този контрол. След един период нататък става невъзможно. По-добрият подход е да се покаже на детето, че има свят извън мрежата. С нещо трябва да му се привлече вниманието, че да не посяга към устройството. Приятели, хоби, развлечения. Сега е лято и възможностите са безкрайни.

И като се тръшне детето: "На мен това ми е скучно!"... и като покажеш 4-5-6-7 игри и на него все са му скучни (разбираемо), тогава какво правим?
Лято е сега, ами зимата какво ще ги правим?

Ами то се почва докато е малко детето, а не като вече стане твърде зависимо от таблет, телефон, компютър.
На 10 дори не смятам, че е нужно родител да търси занимания на детето, ако преди това му е показал и го е научил как може да се забавлява.
Зимата децата са на училище, после пишат домашни и след това е достатъчно да ходи на някакъв спорт.

Отделно тези деца нямат ли приятели, с които да се събират, да играят? По цял ден стоят сами в къщи ли?

При нас слагането на програма много подобри висенето на тел. Мислех, че ще се бунтува, защото беше на 11г, като я сложих, но се прие. Първо бях нагласила 2часа игри на ден, но после ги намалих на един. Чатът във вайбър не влиза в това време, но той ене е толкова много. Понякога се случва да иска удължаване на времето, но пак е ок.
А иначе в учебно време само пътят до училище и обратно е час и двайсет. Като добавим обедната почивка плюс висене на тел.в някои междучасия и неусетно се събират 2-3часа.

Каква програма ползвате? За телефон или компютър?

Едно време баща ми ме заплашваше, че ще ми скрие книгите. Само за да изляза да играя с децата. Малко социопат си падах 4-5- ти клас. Към днеша дата не пускам телефона,  почти по цял ден ми е под ръка. На 51 години съм, да се ориентирате все пак
Та всяко нещо с времето си.

Никога не съм го ограничавала. Този начин на живот ги учи на много неща и ги подготвя за живота, който ги очаква. Намесвам се, когато има несвършени неща за училище или когато съвсем му кръвясат очите.

Имам въпроси към дамите, които не ограничават децата си:

- Имате ли идея какво е съотношението между прекарано време в интернет и в четене на книги?
- Как стимулирате децата да четат? (игрите са обикновено по-забавни)
- Как ги стимулирате да израят физически игри? (извън задължителния спорт)
- Отразява ли се престоя на компютъра по някакъв начина на резултатите в училище?

Понеже няма как да се разбере при писмена комуникация, искам да поясня, че питам съвсем добронамерено, човек всеки ден учи разни неща

По другата тема: Не ползвам програми за ограничаване, разчитам на съвест и на подсещане от моя страна.

Излизам с детето на площадката и аз, то играе с децата, аз се шматкам, проведа няколко разговора по мобилния, поговоря със съседи, те пият бира в едно близко заведение и също си наглеждат децата.
С четенето е по-трудно, не съм си го поставила за цел аз самата. За да започне да чете детето, трябва да види родителите си с книгата. И то само ще поиска книга.
Аз по-скоро съм научила мойто дете да рисува. Купувам и някакви неща за оцветяване. Рисуваме заедно - аз картини "Рисуване по номера" си взимам, детето оцветява с водни, акрилни бои, моливи. Принтвам от интернет някакви картинки за оцветяване, ако иска да рисува нещо определено. Ще я водя на език и балет, танци.

Четене на книги всеки ден в занималнята, плюс вечер четем заедно. Понякога пропускаме де.
Стимулирам с личен пример - чета и аз, и баща й.
Играе с деца, винаги, когато има възможност и извън занималнята. Сега е лято и не винаги можем да си намерим компания. За сметка на това и аз си купих ролери и ходим да караме заедно, а с баща си рита топка.
Престоя на компютъра й е определено за отмора, защото така или иначе през годината е доста натоварена. Освен училище има и много репетиции и пътуване по състезания. През ваканциите освен, че пътуват за състезание й се налага да попълни ваканционните задания, които им дават.

Коя програма използвате?

Аз моите съвършено не съм ги ограничавала и двамата имаха десктопи, впоследствие и лаптопи. Едното висеше по цял ден в интернет - играеше игри и съотношението му с четене на книги беше плачевно. Към 9 клас четенето се активизира, сега бих казала, че е доста четящ човек. Интернет, разбира се, си остава, вече не играе игри, но затова пък следи всички новини, които го интересуват.
Другото не висеше толкова в интернет, игри не играеше, но пък сега го използва много активно за гледане на сериали и телевизия, а интересът му към книгите по отношение на художествената литература е повече от слаб. За сметка на това има други интереси.

Престоят на компютъра не им се е отразил на резултатите в училище, а извън задължително-принудителните спортни занимания, не са били особено активни - по малко колело, скейтборд, ролери, изобщо което е било към момента на мода в собствената им среда. Вкъщи имаме няколко уреда, с времето сами се сетиха да ги използват.

Четене съм стимулирала единствено с покупката на електронни книги и деликатно побутване, когато видя, че нещо им интересно - да речем, че им е харесал филм, а има книга. Книгата има продължение и т.н. Малко е абсурдно, но за задължителната в училищната програма литература, за която съм имала подозрение, че ще им е скучна, съм създавала предварително много отрицателна нагласа, така че в крайна сметка да останат приятно изненадани, когато книгата се окаже по-хубава от ужасните очаквания, с които са я подхванали. Така  преодоляхме доста литература и крайното впечатление остана "То всъщност даже е интересно". Може би има роля и това, че с баща им и цялото разширено семейство четем доста и доста обсъждаме.

Това че тези деца /моите вече не са и деца/ на практика никога не са сами - а непрекъснато са в мрежа, непрекъснато говорят с някого, непрекъснато получават информация не знам как се отразява. Не знам дали е хубаво или лошо, във всички случаи е различно. И е по-добре да се научат отрано да се ориентират и да оцеляват в тази среда на комуникация, защото явно това им е бъдещето.

-Съотношението е примерно 100:1.
-Не го стимулирам особено. Харесва книги-биографии на успели хора и му купувам по една в годината, да речем. А и вкъщи не се четат книги.
-пПредлагам му да правим нещо заедно-да плуваме, да играем тенис.
-Да, според мен положително. Учи бързо и съсредоточено, а стоенето в интернет и игрите го е направило бърз и ефективен в обработката на информация.

Не искам да дразня никого, но се изненадвам от това как коментирате интернета, все едно е от вчера. Повечето хора, които пишат тук, не са много възрастни. Когато аз бях на 10 години нямаше интернет, но имаше телевизионни игри и с приятелите ми сме стояли по 5-6 часа всеки ден, да играем Марио, Тетрис, Контра и т.н. После се появиха компютрите - без интернет, но с други игри. Нищо опасно няма (освен евентуално за зрението). Само отделни хора се вманиачават, но при тях е патология.

Моят син като прекали с игрите и вечер спи неспокойно и вика на сън. Гледането на детски не му действа така. И сега се опитвам да му огранича игрането до 30 минути на ден, но е една постоянна борба.
Все гледам да играем на игри или да сме навънка и да караме колела, скутери или игра в парка, но като знае, че има време за игра на таблета  и все иска да се прибира.

Много благодаря за отговорите, дами!
Да, виждам, че самите ние сме различни, а също и децата ни са наразлична възраст, съответно подходите ни са различни За мен четенето на книги е много важно. Не просто на книги, а на различни книги: фантастика, фентъзи, приключенски, пътеписи, български автори извън задължителната литература. Големият син (на 11г.) има и ел книга, на малкия (8г) още му е интересно да чете книги с картинки и доста енциклопедии (знам, че и това ще мине).
Като бяха малки всяка вечер им се четеше книга, не само приказки. Излишно е да казвам, че ние с баща им също четем, почти всяка вечер, уикендите и сутрин.
Да добавя нещо, което има значение: аз не съм против енциклопедиите, но не позволявам това да е единственото четиво. Говорила съм си с учителите по литература и те казват, че когато децата не четат повествователна литература, не могат и да пишат съчинения. Аз го виждам малкия как пише - точно като в енциклопедията - кратко, ясно, без много описания, единствената цел е да бъде предадена информация. И никаква история, нищо изчерпателно, никакви описания, телеграфно. Не е добре това. Извинете, отплеснах се!
 
Но все си мисля, че ако им дам неограничен достъп до интернет, ще прекарват по-голямата част от времето си в игри, или още по-зле - в гледане на тъпи ютюб клипчета. Моите са малки още, за да ползват нета за конструктивни цели. Като не научат, няма да ги ограничавам

Голямото ти дете не е чак толкова малко
Моята дъщеря е на 12г. Полезност на компа виждам в слушането на ютюб на англ., но не бих оставила на този етап безконтролно висене само с надеждата, че ще си упражнява англиския.
Има дни, в които стои по-дълго, но преди това седмици не е имала достъп до компютър заради пътуване.
Забелязала съм, че ако играе или гледа нещо в интернет твърде дълго, губи интерес или муза за друго. Абе, търси си лесно достъпното забавление, а не е като да извади да майстори нещо или др. При себе си също го наблюдавам.

Програмата е Eset parental control. Само на тел.е при нас
Има и за компютър, но в нашия случай там по-лесно контролирам и засега не се е налагало.
Аз не съм привърженик на заемането на цялото свободно време на детето с някакви дейности. Ако мен ме карат постоянно да правя нещо, ще убия някой.
Затова и й оставям време да си скучае и да си прави каквото реши.
За спорта децата са различни. Има такива, които буквално не се спират на едно място. Тях няма какво да ги караш да излизат. Моето не е от тях, затова зимата ходи на спорт или прави вкъщи упражнения. Лятото много пътуваме или е по лагери, така че стои вкъщи по 2-3 дена колкото да пренаредим багажа. Движението идва с разходки, походи в планината и т.н.
Книги чете предимно фентъзи. Ако й е интересна, може да откара и 2-3 часа.
Ако не е, се налага да подканям. Пресен пример е Под игото. Чете адаптираната с триста зора по две глави само като се сетя да й кажа

Дъщеря ми -на 10 години, просто няма повече от 1 час време за игри на таблета или телефона.Не се налага да я ограничаваме.
Старая да е заета с нещо друго.
Зелено училище
Конна езда
Плуване
Срещи с приятели-играят навън,ако времето е лошо-ходим на гости или каним гости или ходим на кино.
Записах я в библиотеката,тя си избира книгите сама.Ние също четем много.
През лятото-на плаж всеки  ден.Не носим телефони и таблети.
На планина-1 месец.Там въобще не се сеща за таблета.

Дъщеря ми е на 15. Пише разкази в уатпад. Фейсбук, инстаграм не ползва, от време на време играе mobile legends или шие гоблени на телефона. А, и гледа клипове на кейпопъри. Не е много пристрастена.
При дребния, деветгодишен, е по-зле. Налага се да го ограничавам, защото става агресивен, ако прекали. Насочих го към по-миролюбив спорт, към библиотеката, купувам всички книги, които поиска.
Поставям им много домакински задължения сега през лятото, които ги отлепят от екраните.

как се шие гоблен по телефона?

Глупаво звучи, както съм го написала не знам коя точно е играта, но един гоблен се "шие" за няколко дни.

ами у нас не му се позволява да си носи хендито в стаята. т.е. комуникации и пр. като на тел. и после хендито се оставя до тел. да се зарежда. в стаята си има компютър, но там зарибявката не е толкова противна като с мобилния. Т.е. за нас и у нас мобилния телефон е вид телефон и се ползва като телефон ... с разш. функции да си определя срещи по чата, но за музика , филми и пр. има други медии.
така не е залепен. но протести има. да ,

На брат ми децата намат телефони. Те са малки на 6 и 8г. И според него са вредни за менталното израстване и очите.

Брат ми е традиционалист и се занимава с изкарването на парите докато жена му гледа децата.
Относно интернета от компютъра, дават на децата да правят всичко с изключение на това да играят игри.
Внушили са им че е вредно и децата не си губят времето с игри.

И да кога ще могат да контролират на 💯% свободното им време? Само след някоя друга година тези деца ще бъдат като залепени за някое устройство. Получава се същото като с джънка. Колкото е по-забранено, толкова по-желано.

не е така. малко като се откъсне от 273 те месиджа на час , които съдържат основно смайлита и възклицания и … забелязва що за тъотия тече

Не съм съгласна. Особено за джънка. Аз такова не купувам. Децата ми имат джобни, но и те не си купуват. Пият всякакви фрешове. Научени са да ядат плодове и така продължават (включително изяждат плодовете на съучениците си,  които не си ги искат).
За устройствата: до един момент ще трябва да бъдат външно контролирани. После ще се научат на самоконтрол.

И това е така, докато не установят, че само те правят нещата различно от средата, в която се намират и, че за да се социализират ще трябва да започнат да се занимават със същите неща като околните. Много малко неща могат да устоят на влиянието на средата-евентуално въздържанието от цигарите, алкохола и пиенето на фрешове.

Моите деца като малки, докъм 5 години, дори анимационни филми не гледаха и не че съм ги ограничавала, просто не им бяха интересни. Сега дребният, на почти 11 години, може с часове да гледа анимация. Големият го мина този период.
Същата работа беше с телефонните и компютърните игри. Спрямо другите деца късно започнаха да играят, но бързо се пристрастиха. Големият, на 13 почти, има периоди, в които дълго време не играе, а ползва компютъра за други занимавки. Малкият продължава да играе толкова колкото му позволява. И разговорите с приятелите им са основно на тази тема, кой какво играе, на кое ниво е. Уговарят се и играят в мрежа. Докато играят си говорят
Независимо дали на мен ми харесва, такива са им игрите в днешно време. Да, през деня карат и колелета заедно или ходят на басейн, но вечер са всички в мрежата и играят.

Има смисъл от лишаването от електронни устройства в ранна възраст. Аргументът "ма то после ще си наваксва и ще стане по-зле", рядко важи. Защото когато едно дете няма пред себе си зарибявка - таблет, телефон, компютър и подобни, то си намира друго занимание - рисува, играе с конструктор, разглежда книжки и т.н., развива интереси в различни области, особено ако има и кой да му обърне внимание и да го подпомогне в това. Изгражда навика да "живее офлайн", един вид. Има хоби. И когато все пак дойде моментът, в който се запознае с ел. устройства, все пак ще знае с какво да се занимае и през другото време. Давам за пример ММ, чието занимание като дете е било гледане на тв (то тогава друго не е имало). Не е бил ограничаван, седял е като залепен и сега няма никакви хобита/интереси в друга област. Няма ли тв/компютър покрай него, буквално не знае с какво да се захване.

Понеже споменахте и джънка - същото е и там. Дете, привикнало от рано на други храни, дори и в по-късен момент да залитне по джънк, то винаги пак ще се връща към вкусовете от детството.Примерно ММ не е хапвал ябълка от години, що ли!

Ние сме от Русе и честна дума в блоковете се намират по 2 - 3 деца и то на различна възраст ,а пък за квартала да не говорим ...пукнато дете няма.Та както казах децата са на различна възраст и нямат много общи интереси .Моята дъщеря е на 11 и половина и си играе единствено с едно момченце като имат разлика 4 години, но  до колкото знам имат доста общи неща за които да си говорят.Като например Тик Ток,Ютуб , играят също така и т.н..Абе не е като като едно време ама ..."по времето на бай Тошо беше по - хубаво"А колкото до стоенето на телефона стои само 2 часа на ден .

Интернетът е част от съвременния живот и за мен идеята за "опазването" им от него няма никакъв смисъл. Първо възрастните постоянно цъкат, виждам го в градския транспорт всеки ден - от 10 възрастни я има някой, който да не е цъкащ на телефона, я не. И понеже телефоните вече са достатъчно големи, за да вижда комшията какво се цъка, а и никой не си прави труда да си крие екрана, обичайно се цъка по фейса или се браузва из новинарски, клюкарски и прочие сайтове, т.е. нищо смислено. Вкъщи също много време възрастните проседяват пред компютър, таблет или телефон, вечно на някого му пиука телефонът, а любопитството да се види какво пише е огромно, непреодолимо. Как да очакваме децата да правят нещо по-различно?
За да не виси едно дете постоянно в интернет са нужни достатъчно много офлайн занимания - извънкласни или някакво общуване с възрастните вкъщи. За да тръгне едно дете да се изразява сложно, първо от околните трябва да чува и да участва в разговор, в който хората се изразяват сложно, примерно обсъждане на нещо повече от битовите неща, а на книга, филм, случка и т.н. Когато тече комуникация по някаква тема, тогава започват и да се изразяват по-богато, защото им се налага да формулират и представят аргументи. Май единственото място и повод да се изразяват сложно е в часовете по литература. Речник се трупа от околните, не само от книгите. Децата трупат речник и изразяване далеч преди да се научат да четат, а от ранното детство.

Искам да се извиня предварително, ученик на почти 16 години съм, момче. Нека изразя и аз малко мнение, нали все още съм дете
Това не го разбирам... никога не съм "отворил" една книга да прочета, не виждам да ми е потрябвало.
Аз чета и анализирам технологични новини, в пъти по-интересно от литературните творби.
Винаги съм бил зле по ФВС, но пък изкачването на планински върхове винаги ми е било хоби, както и карането на колело. Не намирам за нужно да принуждавате детето да ходи на карате например, при положение, че то не иска. Това е безнадеждно и няма да подейства по никакъв начин.
Познавам ученици, които винаги учат. Не знам защо и как, но аз където не пипам учебник вкъщи изкарвам по-добри резултати. Ако в час се внимава, то 70% от материала се научава, останалото време вкъщи е само за домашно (ако има такова). Поне при мен винаги е било така
Аз също отговарям напълно добронамерено, ако съм враждебно настроен срещу нечие мнение ще пусна CapsLock.

Отговорих на тези 4 въпроса, само и само за да кажа на родителите - вместо да ограничвате достъпа по такъв начин, опитайте се да направите така, че на тях да не им е толкова интересно.
Планина, колело, излизане с приятели...
Това са само част от нещата, които могат да бъдат в пъти по-интересни.

Най-важното - децата ви също имат мнение, и те трябват да бъдат чути, ако сте от типа родители "докато живееш в моят дом, бля-бля" - това може да стане само повод за агресия и скандали. .
Благодаря на всички, които стигнаха до края на отговора ми!

Дайте да възродим тая хубава тема. Вярно е, че децата са различни. При моето обаче вече с баща му ни е напълно ясно, че има проблем. Седми клас е, ходи на подготвителни курсове за матурите, трябва да учи сериозен материал, а единствено плейстейшъна му е в главата. Като му вземем плейстейшъна почва да виси на телефона. Телефона му е смарт, но е много стар и единствено вайбър и ютюб върви на него. И въпреки това все над него е надвесен. Чете от време на време, но ... рядко. Като беше малък беше много будно дете - беше най-популярен в детската градина, изчете цялата динозавърска литература дето се предлагаше на пазара, събираше колекцията с насекоми от някакво списание, непрекъснато рисуваше, после се вманиачи по четенето, прочете всички Хари Потър и Пърси Джаксън по 6-7 пъти ... /сега като се замисля, явно има склонност към вманиачаване/. Та ... всякакви решения опитахме и сега съм решила да пробваме с психолог. Дайте някакви идеи

Радос, подкрепям решението ви. Колкото по-рано се обърнете към специалист, толкова по-бързо ще ви даде модели, с които да преодолеете този тип обсесия, която ощетява детето в развитието му.
 И аз много се вълнувам от темата.

Голямото ми момче, на 10 години, едва от тази година има собствен телефон, който се ползва определено време, например половин час на ден, макар че поглежда от време на време в него, събира му се 1 час на ден може би. Той е свикнал да гледа малко телевизия и знае, че не е желателно да седи часове пред някакви устройства, тоест се съобразява с ограниченията, наложени от мен. Искаше да му подарим комп.видеоигри за Коледа(такива е играл другаде, у нас нямаме) , но му отклоних мерака засега, обясних му, че и без това играе такива на телефона в рамките на половиния час.
В училище е забранено ползването на телефон, дори в междучасията, което го намирам за правилно.
Той е дете с различни интереси, хобита, чете много, спортува, но...за мен проблемът със зависимостта към медиите тепърва ще стане трудно контролируем, когато децата станат на по 15,16 години. Тогава не знам какво чудо ще е.
Важното е да имат извънкласни занимания, хобита, реални приятелства, но за мен е неприемливо вкъщи да са залепени пред някакъв монитор. Важна роля играе и примера на родителите.
Въпреки това не се знае как ще се развият нещата.

Чакай малко да помислим. Какъв е проблемът всъщност? Пишеш, че е седми клас и ходи на подготвителни курсове . В този смисъл пише ли си домашните за курса, решава ли задачите, присъства ли редовно? В училищния материал учи ли, пише ли, какъв му е успехът?
Какво очакваш ти от него? Да учи постоянно и да играе само по половин час? Да е същият като в детската градина и в началните класове? Да е такъв, какъвто ти го искаш, на 10 години, а не на 13? Борба за власт да стане на твоето ли е?
Ако всичко с училище и курса е наред какво те притеснява и с какво/кого водиш война? Всички пубери играят, дори играят в мрежа, дори в седми клас, че и в гимназията. Разбирам, че за родителите е изнервящо, изглежда губене на време. Ако на теб ти приберем телефона и компютъра, защото според нас се вманиачаваш как ще се почувстваш? ние към момента от поста ти няма как да разберем дали се вманиачава, дали има пристрастяване или не. Пристрастяването убива всичко останало - успехът пада драстично, не спят, не ядат, играят навсякъде и т.н.

Ами ... ситуацията е почти както я описваш. Не съм я описала в детайли, защото като майка съм усетила, че проблема е налице. Нито се опитвам да контролирам, нито аз се вманиачавам. Ходи на курса редовно, но домашните не смогва да напише. В училище успеха му се влоши. Директорката на Образователни технологии /само между другото силно препоръчвам, страхотна школа, а директорката е голяма работа/ още в началото каза, че гоним 6 по български и математика като годишни оценки, оценките от матурите не могат да компенсират по-нисък успех. И въпреки това - 4ка на класното по математика. За другите предмети не ми се говори даже. Домашното за курса е 3 часа и половина работа. Разделено на три пъти по един час трябва да се прави. От неделя до петък не се смогва с това нещо. Не знам какво прави по цяла сутрин, но вечер определено не пипва. Съжалявам, че го спряхме от Британиката, за да му освободим време. Поне там ходеше с интерес. Сега вече нищо не му се прави. Караше ски - сега го мързи. Цялото семейство караме кънки, досега и той караше, сега не иска. Не иска да ходи на спорт, мързи го да разхожда кучето. Едно домашна задача има - отговаря за миалната ... познай ... Не говори, не се смее. Не го виждаме с дни. Само как влиза от училище вечер. Влиза си в стаята и изпълзява само да се наяде за 2 минути и изчезва пак.
Решила съм да го запиша на футбол, но все пак искам да се консултирам и с психолог, съжалявам, че допуснах да се стигне до тук и съжалявам, че не реагирах по-рано.
И не, не може да ме убедите, че е нормално, защото ги наблюдавам и другите зомбита - като дойде дете на колежка в работата. Един мътен поглед, едно забавено и тихо говори, все е с телефона в ръцете, от сутринта до вечерта, даже като седнем да обядваме, то пак си подпряло телефона и зяпа.
Аз със сигурност не съм в ред, но и това ... не е нормално.

Все едно описахте едната ми дъщеря. И при нея е такава ситуацията. Стигнахме до там, че като искам да я накажа за нещо, й отнемам телефона за определен период. Само така "ще я заболи". Към всичко друго изпитва пълна апатия. Като чуя това "Каква ми пука" и.... полудявам! Плаша се вече... 😥

Радос, описваш едно към едно моя син (като малък и сега). 7 клас и матурите ги избутахме, сега е 8 и нещата продължат надолу. Записан е на плуване, но ходи само когато реши - как да го накарам? Все по-малко говори с нас, аз не съм от най-общителните хора и понякога не знам как да го заговоря, а и той не ми помага никак. Психолог? Не виждам как ще помогне, наистина. Положението ми се струва все по-безнадеждно...

Как се е стигнало до проблемите?
На по-късна  възраст се е стигнало до досег с електронните устройства ли?
Или децата са ги "консумирали" на самоконтрол?

При нас се получи постепенно. Не знам и аз как. Като по-малък все пак го ограничавахме, имаше и други интереси, но сега вече не знам как да го постигна. Спирали сме компа тотално, но не се постига ефект освен озлобление към нас.

Кога за първи път, на каква възраст, дадохте достъп до устройствата?
Това има ли.отношение към зависимостта?

Според мен няма общо. В детската графина гледаше филмчета, след 7 години започна с компютъра. В началото беше по малко, занимаваше се и с други неща както и Радос каза - много четеше, игри навън, лего. И неусетно другото се изместваше и от миналата година почти няма друго. Сега този месец наблюдавам и отдръпване от нас. Не му е интересно и не иска да правим нищо заедно.

Едно време, нашето поколение и предишното, се затваряше и слушаше музика или се правеше, че чете. В общи линии нищо не се е променило, освен начинът, по който пуберите си губят времето - дали ще са сами, дали ще са в компания навън, дали ще са в мрежата вкъщи, те пак повече се изолират и по-малко отразяват родителите, при някои има колебания в успеха и интересите. Нищо ново под слънцето, но ако искате, консултирайте се с психолог.

Да, Андариел, точно това си мислех с теб. Аз също се бях затворила в пубертета, не ми се учеше, живеех си в свой свят. Ако при сина ми става въпрос за същото, ще го приема. Той много порасна последните месеци. Но ме е страх да не го "загубя", това е истината 😯

Синът ми има достъп до компютъра само за проекти за училище.
Правилото е като се прибере да остави телефона си на зарядно в хола и повече да не го пипне. Телефон му трябва само на училище, да се обади при нужда. Съответно телефонът трябва да се прибере с не по малко от 85% батерия.
Мерките са такива, защото по едно време беше се превърнал в зомби, нищо не го вълнуваше.
Съответно сделката беше - обикновен телефон от преди 10г ,който да си е винаги с него, или смартфон само в училище ( да не го подиграват). След размисъл, сам остави телефона в хола.

Не всички деца са податливи на правила. Малкият ми син ако му огранича компютъра и таблета ще реве докато го заболи глава и му потече кръв от носа (което се случва след 1 мин рев всеки път) и се захласва и не мога да го успокоя. Не знам защо го боли глава, страх ме е да не получи кръвизлив и го щадя. Предпочитам го жив да на компа отколкото умрял. Случвало се е да излезе да си търси нови родители като беше по-малък ама очаквам същото и сега - не му пука - ще излезе и няма да се прибере. Ако го заключа и от прозореца може да скочи след като изпотроши всичко в стаята си. Късметлии са тия с разбраните и послушни дечица. Но не всички са такива - има инати, които са готови на всичко да постигнат своето. Някои им викат им силни характери.
Единствено ще се съгласи да остави техниката ако го водя по увеселителни паркове, което се сещате е невъзможно да се случва всеки ден. Вече и на почивка не иска да ходи, за училище да не говорим, но там ще не ще ходи насила - трябва да е Fortnite all night.
Не знаят кво да правят ако не са на устройствата си или пред телевизора и то рядко само като ядат се навиват да гледат ТВ, който не мисля че е удачна алтернатива. Поне баща му все още успява да го води 3 пъти седмично на тренировка. Радвам се че въпреки всичко е слаб и не настоява да се тъпче с боклуци докато играе на компа. И не боледува особено. Искам децата ми да са щастливи, а не мисля че компа е чак толкова вреден. Дали ще седи и играе или ще седи и чете книга - все си седи. Няма с кой да играе щото приятелите му са далеч и те са си на компа. Комуникира обаче с много хора, не му липсва социална среда, и с чужденци - научи англ от компа (както и брат му) отделно че и пари печели щото е един от най-добрите в Дания на Фортнайт. Лошото е, че забравя да си пише домашните и се сеща в посл момент, но все някак си успява да ги завърши навреме.
Определено ми е по-спокойно за седящите на компа отколкото за щерката, която не се прибира изобщо, скита с непознати за мен хора и не знам къде е. При това непрекъснато си купуват бонбонки или ходят в МакДоналдс щото като се не прибира все нещо трябва да яде. Подлудила ме е. Предпочитам да седи в къщи на телефона, но не иска - трябва да скитосва и колкото може по-далеч. Всяка седмица преспива поне веднъж при приятелки и всеки път при различна. Кошмар.  От толкова грижи по нея хич и нямам сили да се притесня, че другите двама не стават от компа.

Скреккелинг, в Бг ли живеете?
Ако искате отговрете, каква е вашата приблизителна възраст?

в Дания. Моята или на децата ми? Те са тиинове, аз съм 40+

Съжалявам и не искам да ви обидя, но за мен децата ви са изтървани. Това пък за слагането под общ знаменател на книгата и компютъра, дори няма да го коментирам.
Родителите са тези които налагат правилата и дисциплината, не децата.