Кое е това момиче? Много оскъдна информация, за да анализираме липсата на интерес.
- Публикувана: 21 юли 2019, 11:10 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 11:20 ч.
Пътувате ли?
Ми явно не се интересува, сам преценяваш дали имате други общи интереси. Аз бих била разочарована, ако не се впечатли или не прояви някакъв интерес..
Ела на мен да ми говориш за Дядо Коледа, Белите нощи и т.н. Любимата ми тема за Скандинавия
Ела на мен да ми говориш за Дядо Коледа, Белите нощи и т.н. Любимата ми тема за Скандинавия
Ти май не знаеш какво си пожела
Ми явно не се интересува, сам преценяваш дали имате други общи интереси. Аз бих била разочарована, ако не се впечатли или не прояви някакъв интерес..
Ела на мен да ми говориш за Дядо Коледа, Белите нощи и т.н. Любимата ми тема за Скандинавия
Ела на мен да ми говориш за Дядо Коледа, Белите нощи и т.н. Любимата ми тема за Скандинавия
Ти май не знаеш какво си пожела
изчетох всичките десет страници до момента и открих толкова неподозирани нюанси, които се разкриват с тема като "пътувате ли".
Много хубави неща прочетох, драго ми стана.
Моят живот е белязан с много пътувания, така че, отговарям - да, пътувам. От както се помня. Къде ли не - изток, запад, север, юг. Благодарна съм за този дар.
Пътувала съм с радост, със скръб, служебно, семейно, лично, насила, по желание, по необходимост, планирано, непланирано....
Имах период, в който съм копняла за пътувания. Гледала съм в небето и съм търсела самолетите. Това ми даваше усещане за свобода.
Мисля, че вече се напътувах. Но не съм сигурна дали ако ми кажат, "край - повече няма да пътуваш никога в живота си", бих се зарадвала. Пътуването сякаш се е превърнало в част от мен, от същността ми.
Дали познавам хора, които не са пътували? Мисля, че не познавам такива. Поне сред по - близките и познатите.
Много хубави неща прочетох, драго ми стана.
Моят живот е белязан с много пътувания, така че, отговарям - да, пътувам. От както се помня. Къде ли не - изток, запад, север, юг. Благодарна съм за този дар.
Пътувала съм с радост, със скръб, служебно, семейно, лично, насила, по желание, по необходимост, планирано, непланирано....
Имах период, в който съм копняла за пътувания. Гледала съм в небето и съм търсела самолетите. Това ми даваше усещане за свобода.
Мисля, че вече се напътувах. Но не съм сигурна дали ако ми кажат, "край - повече няма да пътуваш никога в живота си", бих се зарадвала. Пътуването сякаш се е превърнало в част от мен, от същността ми.
Дали познавам хора, които не са пътували? Мисля, че не познавам такива. Поне сред по - близките и познатите.
Някой може ли да ми обясни защо, когато говоря на момиче за пътувания, срещам почти нулев интерес? Уж обичат да пътуват, а като ѝ кажа примерно, че съм бил при дядо Коледа или съм видял Полярен ден и Бяла нощ, ще кажеш, че всеки ден ги наблюдава тези неща?
Освен това, аз не предпочитам да ми говорят къде са били, а да отидем заедно и да преживеем нещо, усещането е несравнимо. Може и тя да е така...
Да говорите за общи бъдещи пътувания, дори някъде наблизо, може да е по-вълнуващо за нея, отколкото да ѝ разказваш къде си бил!? Може да го приема като фукня, може да не знае какво да отговори, защото не е запозната с явленията или просто тези части на света да не са ѝ интересни, много неща може...
