Весела ще е лятната почивка, защото ще съм бременна щастливка! - Бебеправим - Тема 356

Преди години, когато трите ми дъщери бяха малки, сложих двете по-малки
в леглата и им казах да лежат кротко и да заспиват. По онова време Моли
беше на пет години, а Керълайн още нямаше две. Повече от час, след като ги
бях сложила да спят, чух кикотене и разговори откъм стаята им. Запътих се
да им се скарам, че не спят.
Когато доближих спалнята им, замръзнах на място, чувайки как Моли
питаше Керълайн дали още си спомня какво е било, преди да се роди. „Да –
отвърна Керълайн. – Помня как избрах мама, татко, Лиана и теб! Виждах ви
отгоре! Видях също баба и дядо. Те се усмихваха! Видях всичко!“
– О, да – отвърна бавно Моли. – Керълайн, аз започвам да забравям...
– Знам.
Известно време и двете останаха странно тихи и после Моли започна да
прави физиономии и да се държи глупаво, както често правеше, когато се
опитваше да накара по-малката си сестричка да се смее и да играе.
МОРИЙН СУХАДОЛНИК
Спрингфийлд, Илинойс

Майка ми претърпя два спонтанни аборта, преди да се роди сестра ми.
Когато стана на три години, сестра ми казала на мама, че си спомня как
играела с другите си две сестри на небето и че ѝ било тъжно, задето не
можела да играе с тях на Земята, защото били „много забавни“. Освен това
казала на мама, че те били много щастливи там, горе!
ЕЙМИ ЕЛИЗАБЕТ РАТИГАН
Тайпе, Тайван

През 1996 г., когато беше на четиринадесет месеца, синът ми Крисчън
почина от недиагностициран, рядко срещан рак. След смъртта му направих
спонтанен аборт. Молех се на сина си да ни изпрати дете, което да е идеално
за семейството ни.
Забременях отново през 1997 г. и лекарката ми каза, че имам фалшива
бременност: всички симптоми са налице, но не се регистрира никакъв пулс.
Увери ме, че няма да има нужда да минавам през болезнения кюртаж, както
при последния спонтанен аборт. Трябваше да отида в кабинета ѝ след
няколко седмици за инжекция, която щяла да елиминира необходимостта от
кюртаж. Изпитвах много силно усещане, че не бива да го правя. Обадих се
на една позната медицинска сестра и тя ми каза, че някои бременности са
твърде ранни, за да се установи пулс, и че нищо не ми пречи след няколко
седмици да повторя сонограмата.
Със съпруга ми се молехме и приехме, както си мислехме, Божията воля.
Инжекцията беше насрочена за същия ден като сонограмата и когато
влязохме в стаята, техникът завъртя екрана така, че да не го виждаме. След
като ни каза да отидем при рентгенолога в съседната стая, помолих съпруга
си да ме чака в колата, но техникът настоя той да дойде с мен. Рентгенологът
постави на таблото снимка и с пръста си проследи очертанията на бебе –
беше доловил и пулса му! Седяхме там и плачехме, знаейки, че в същия ден
трябваше да отида за инжекцията. Ако не се бях вслушала в онзи вътрешен
глас, красивата ми дъщеричка нямаше да я има.
В дневната ни има снимка, на която съпругът ми държи Крисчън на
единствената ни Коледа заедно с него. Един ден дъщеря ми, тогава
тригодишна, посочи снимката и каза: „Аз го познавам“. Казах ѝ, че той е
починал, преди тя да се роди, така че няма как да го е виждала. Тя отвърна:
„Познавам го отпреди да се родя“. Аз просто заплаках. За нас тя е истинско
чудо и дори днес, вече на шестнадесет години, е много специална и по един
необичаен начин обърната към вътрешния си глас.
ШЕРИЛ РАИС-КЮВАС
Лихай Ейкърс, Флорида

Племенникът ми, който по онова време беше на три години, ми каза, че е
седял на голям стол и гледал как майка му плаче. Каза: „Тя имаше нужда от
някой, когото да обича, така че станах нейното бебе“. Изумих се!
ЕИПРИЛ РЕНДЛЕТ ДЬОШЕН
Арейкът, Масачузетс

Когато беше на около три години, дъщеря ми спомена в разговор, че ѝ е
харесвало на небето! В онзи ден бях малко тъжна, защото ми каза, че ѝ се
искало татко ѝ да си е вкъщи с нас, както било при другите деца (с него се
разведохме, когато тя беше бебе). После каза: „Но няма нищо, защото аз
знаех, че ще бъде така“.
Попитах я какво има предвид и тя отвърна: „Мамо, когато бях на небето, те
избрах. И знаех, че ще бъдем сами, така че няма нищо. Не се тревожи, мамо,
много те обичам“. Изумително беше да чуя подобно нещо.
ЕЛЗИ ФАРФАН
Хендерсън, Невада

Установила съм, че когато трябва да науча нещо, то постоянно се появява
в живота ми. Чух, че „избираме родителите си“, така че говорих за това с
шефката ми Лаура, която познавам вече повече от шест години и с която сме
водили безброй просветляващи разговори. Тя ми е разправяла много
истории за сина си, когото родила, след като десет години се опитвала да
забременее.
Казах ѝ: „Лаура, постоянно чувам, че ние избираме родителите си“. Тя
веднага заплака и каза: „O, това означава, че Антъни ме е избрал!“ Много се
развълнува.
На следващата сутрин Лаура ме извика в кабинета си и ме помоли да
затворя вратата. Каза ми, че предишната вечер, докато слагала сина си да
спи, непрекъснато го прегръщала, целувала и му повтаряла: „O, Антъни,
обичам те! Знаеш ли колко много те обичат мама и татко? Много те
обичаме!“ Накрая Антъни се измъкнал от прегръдките и целувките ѝ и ѝ
казал:
– Знам! Знам, мамо, затова ви избрах!
– Какво искаш да кажеш?
– Да. Духът ми показа три семейства (вдигнал три пръстчета, за да
потвърди броя) и сега знам, че е бил Светият Дух. Видях, че вие с татко
наистина искахте бебе и затова избрах вас.
– А кои бяха другите семейства? – опитала се тя да научи повече.
Антъни сложил ръце на ушите си и поклатил глава.
– Не си спомням. Не си спомням!
Когато Лаура ми каза това, по тялото ми премина електричество. Знаех, че
е истина: наистина избираме родителите си и малкият Антъни си го спом-
няше.
БРИДЖИТ КОТА
Серитос, Калифорния