Публикувана: 18 юли 2019, 23:55 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2019, 16:35 ч.

Няколко въпроса за писмото

2 752
32
1

18 юли 2019, 23:55 ч.

Мнения: X

Живота стана доста забързан последните години. Хората гледат телефоните си, пишат някакви съобщения. Но истинска комуникация, обмен на идеи и мисли не се случва вече. Всичко ми се струва едно вяло, мимолетно, плитко.

Кога за последно писахте писмо, от онези старомодните на хартия, бяла или на редове?

Аз много обичам да пиша писма. Сякаш вече няма на кого. Впускам се в едни екзистенциални разсъждения, винаги ми е много приятно. Понякога ги пиша на ръка, това много изненадва отсрещната страна. Всъщност почеркът ми е доста нечетлив, малко разкрачено пиша, малко ми се и различават буквите.

Кога за последно написахте писмо на някой? На кого писахте? Какво пишеш? Изпратихте ли го? Кога за последно получихте писмо? От кого беше?

Ще се радвам да прочета няколко мнения.

Поздрави!

# 1 19 юли 2019, 00:02 ч.

София
Мнения: 28 553

Опаковката ли определя съдържанието?
Ако имаш какво да кажеш на някого, спокойно можеш да го направиш и с електронно писмо, а не хартиено.

# 2 19 юли 2019, 00:09 ч.

Мнения: X

Писмо се пише по трудно, купуваш си химикал, трябва ти и хартия, после светлина, за предпочитане дневна, трябва да го пишеш някъде, да седнеш на стол, маса. После ти трябва плик, марка, струва пари и време. Трябва да го пуснеш. За мен едно писмо на хартия означава много повече от едно електронно съобщение. Но признавам, че няма да се учудя ако само аз съм така.

# 3 19 юли 2019, 00:24 ч.

INFJ
Мнения: 9 347

Вероятно последният път като съм писала писмо, е било преди 12-13 години. Имах едно гадже, с което си пишехме любовни писма, въпреки, че се виждахме всеки ден.

А най-ценното писмо, което имам е от приятелка от детството, която замина в чужбина с майка си, когато бяхме на по 11г. Загубихме си дирите, за съжаление, често се опитвам да я намеря из социалните мрежи, засега без успех.

# 4 19 юли 2019, 00:35 ч.

Fairbanks, Alaska
Мнения: 1 764

Последното си писмо написах някъде към Юни 2010 година. Това беше единственият начин за по-редовна комуникация с едно момиче от София. Пишехме и по електронната поща, но по-рядко-все още нямах компютър, а и залите за интернет вече западаха. Пишехме си за нещата от живота, съставях тестове и исках тя да ги решава. Хартията, която ползвах беше ксероксен лист А4.
Все още пазя някои от писмата. Към днешна дата продължавам да контактувам с това момиче, а се запознахме Февруари 2004 година.

И за мен писмата на хартия имат много по-голяма стойност, отколкото електронните. Все едно усещаш присъствието на другия, докато държиш белият лист. Сега вече я няма тази тръпка.

# 5 19 юли 2019, 00:48 ч.

Мнения: 46 508

Изпратих и получих за последно през 2000 г., до и от мъжа ми, който беше в казармата.
Не ми липсват писмата. Обичам всичко да е изпипано до най-малкия детайл, а често обърквах и трябваше да започвам отначало. Изнервях се много. Дразнеше ме и мудността на пощите и незаинтересоваността на служителите, които често ги губеха.
Сега ми е идеално, пиша, пиша, пък си редактирам Trollface

# 6 19 юли 2019, 08:17 ч.

Мнения: 47 981

Можеш да водиш дневник, има и прекрасни украсени варианти https://www.instagram.com/bullet.journals/ Можеш и да пишеш на воля, и да твориш, прекрасни са
Опита ми с бг пощи е, че не могат да ги хакнат...ясно е защо...

# 7 19 юли 2019, 08:21 ч.

София
Мнения: 7 990

Сигурно са минали 20 години, откак съм писала писма на хартия. Бях в чужбина и пишех на приятелките ми и на тогавашното гадже. Не обичам да пиша на ръка, така че не ми липсва.

# 8 19 юли 2019, 09:44 ч.

Мнения: 35 961

последното писмо, което написах на ръка, пуснах преди около два месеца и придружаваше подарък
за мен беше жертва да го напиша, защото беше дълго, а аз съм забравила да пиша /буквално/ - ръката ми не желае да изпише буквата до край, а почеркът ми и преди беше ужасен, за това знам, че другата страна е била доста затормозена да го прочете Grinning

последното писмо получих преди около месец - братовчедка ми, която живее далеч, е единственият човек, който ми праща хартиени съобщения, винаги много ме радват
за мен писмото на хартия е много по-специално от онова, изпратено онлайн - не задрасквам и не преписвам /мързи ме/, за това остава само онова, което моментно съм "изляла" като емоция, която е неповторима и не мога да редактирам колкото желая

# 9 19 юли 2019, 11:08 ч.

Мнения: X

Аз получих едно писмо преди година, от една жена, която всъщност беше много близка на съпругата ми. Нея вече я няма, жената дето ми написа писмото, и не мога да си спомня дали друг ми е писал някога писмо. Поне не и последните 20 години. Аз съм написъл много писма. Сякаш по-голямата част от които любовни.
Преди две години написах едно писмо на една стара приятелка. Всъщност не знам дали съм го написъл. Тя казва че не го е получавала. Естествено, както казах вече било е по-скоро любовно писмото, сигурно за това не го получила. Таке е по добре.
Неповторимо е, емоционално и силно, сякаш найстина живееш.

Последна редакция: пт, 19 юли 2019, 11:14 от Анонимен

# 10 19 юли 2019, 11:35 ч.

Мнения: 679

Ох, наистина много ми липсва. Като дете си купувах списания Мики Маус и от там започнах да си пиша с деца с моите интереси и сходни години. С някои и досега си пишем, но вече не хартиени писма. Също с една приятелка, която живееше в друг град. Беше толкова хубаво да ги получавам и понякога имаше мънички подаръчета.
Спомням си веднъж имах 2 приятелки с рожден ден на 17.06 и двете нямаше как да ги видя. Още бяха модерни ваучерите и имах в картата си само за 1 бр. Смс. А тогава ваучерите бяха само от 15 лева и не можех да си заредя. Та на едната написах смс, на другата изпратих рисувана картичка по пощата.
И любовни писма съм писала, но така и никога не ги дадох на момчето. Таях уж много силна любов детска към него. 10 години по-късно късно от писмата /той не знаеше за тях/ се срещнахме случайно, пихме кафе и ми сподели, че ми бил писал писма, но се срамувал да си признае че ме харесва, защото съм била по- малка и не от тяхната компания. Стана ми миличко, но аз вече не исках нищо от него. Просто си остана детска любов, а и дали е било любов...
П.с. майка ми си пишеха с една рускиня, сега си пишат и те електронни.

# 11 19 юли 2019, 18:52 ч.

Мнения: 7 006

Писмото е като книгата..
Опивам се с аромата на хартия и мастило..
Електронните варианти,не могат да заменят усещането,то е като да ближеш захар през стъкло..

# 12 19 юли 2019, 19:11 ч.

Мнения: 1 945

Всяка Коледа пращам картички за чужбина (ако това се брои за писмо)и пиша послания на тях .

А, писмо не съм писала мнооого отдавна . Като момиче си падах много по писането и съм си писала във ваканциите с моята най добра приятелка . Най ме е яд за писмата които имах от едно гадже и майка ми е изхвърлила . Имаше и стихове там , едно го запомних наизуст и си мислих че е написано от него за мен,
докато преди две години четяща "шедьоври на любовната поезия" виждам същия стих написан от арабски поет за неговата любима . Голямо разочарование значи ...

# 13 19 юли 2019, 19:22 ч.

В Космоса
Мнения: 9 879

Картички с послания към непознати от цял свят - до преди 2 години чрез https://www.postcrossing.com/.

Писмо до дъщеря ми от името на Дядо Коледа тази Коледа. И от нейно име съм писала до Стареца, както и до приятелчета в чужбина.

Но истински, адресирани до определен човек, дълги и описателни, преди около 18 години - до сестра ми в чужбина и до едно гадже в София (аз още не бях тук за постоянно).

Определено ми е тръпка. Още повече, че обичам да пиша ръкописно. Или обичах, защото пишех красиво. Сега се хващам, че съм погрознила почерка и не ми е такъв кеф.

# 14 19 юли 2019, 20:22 ч.

България
Мнения: 6 209

Цитат на: Dentscho в чт, 18 юли 2019, 23:55

Кога за последно написахте писмо на някой? На кого писахте? Какво пишеш? Изпратихте ли го? Кога за последно получихте писмо? От кого беше?

Ще се радвам да прочета няколко мнения.

Поздрави!

2001 година. На баща си.
Държеше да му пиша писма, въпреки че се чувахме редовно по телефона и се виждахме по няколко пъти в годината.
Намираше, че писмата ми са много кратки.
Последното беше Осем листа, писах го една седмица Laughing

.

А получих 2016г от третата официална, бивша съпруга на баща си. Оговорих по телефона, разбира се

.
Не съм по писането, а и по говоренето, май.

Препоръчани теми

Ваучери за храна?

Знаете ли кого видях - 44 тема

Политиката в България - Тема 5

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: