ДНЕВНИКЪТ - тема 99 - Да отслабнем всички заедно!

Аз без плодове не мога. Прасковата няма да е една, а ще са 2. Точно това ограничение на плодовете ми беше много трудно при НВ ВМХ. Когато питах може ли да ям диня ми казаха, че може но максимум едно парче. При положение, че без проблем си изяждам 2 или 3 парчета. Нито ми провокира глад след това, нито нищо.

Мисля че всичко е в главата. Ако се самоубедиш, че ще изпиташ зверски глад след 1 праскова неминуемо ще стане точно така.

А с пържола да залъгвам глад ....

Аз ям по 4-5 малки праскови на едно хранене.

Всеки решава за себе си. За мен, качването на кг /затлъстяването, Е болест, не само козметичен "дефект". Изключая кг по време /след бременността, но ако и там са повече от 13-15, пак е сигнал за проблем. Инсулина ми също беше висок, макар и в границите. А плодовете, особено на гладно и самостоятелно, изстрелват и КЗ, и инсулина в небесата. Ако това се случва няколко пъти дневно, е съвсем реален риск за ИР /диабет. А пък ако са и съчетани в храненето с така "полезните" пълнозърнести храни, съвсем. Аз лично, предпочитам да не си докарвам доброволно здравословни проблеми.

     Според мен, когато сме гладни, трябва да изядем и пържолата, и прасковата.

Ако нямаш проблем с кг, да. Ама ако искаш да сваляш, с двете няма да се получи.

Франсоаз, в твоите менюта като че ли имаше плодове? Направи ми впечатление, че май за вечеря имаше протеин и грозде, нещо такова ми е останало. Това само във фаза задържане ли е? Нали при ВМ НВХ може и по един плод, когато въглехидратите са около 50 грама? Защо да не може пържола и праскова. Според аюрведа пък е хубаво в едно хранене да присъстват всички вкусове- сладко, солено, кисело, горчиво. Значи като изстискаме върху пържолката лимонов сок, хапнем си я с една салатка от марулки,прасковката,  изпием чай с джинджифил и канела и става перфект. Може да не помислим за храна много дълго време.

Според мен нещата стоят съвсем другояче, но не искам да споря- само споделям мнение.
Основната причина за диабета е стресът, следван от генетичната предразположеност. Храненето играе слаба роля, и то не сладкото предразполага, а месото.
Майка ми, както и нейните родители на моята възраст вече от години са били с диабет. Те вярваха, че месото е здравословно, особено за диабетици. Дядо ми и баба ми постепенно минаха на инсулин. Майка ми ограничи мръвката до минимум и диабета е овладян (при сестра й обаче не е, и тя е на инсулин).
И пак аз вярвам, че не месото е голямото зло, а млечните продукти.

Ако е само пържола и половин праскова, може и да стане. Номера е да не се яде гарнитурата и цялата фруктиера с праскови.

При мен няма фази. Започнах ВМНВХ март 2016, и до днес се храня все така. Свалих излишните кг за около 2 години, вече почти две те си се поддържат сами. Реално, никакви храни не съм изключвала. Просто се храня правилно за моето тяло :около 90-95% истинска естествена храна - риба, месо, зеленчуци, плод, масла, а останалите 5-10 % е храна "за душата" :торта за РД /почерпка при излизане с приятели /козунак за Великден /разни сладкиши по Коледа... т. е. изключения.  Иначе, естествено че може пържола и праскова. Ако твоето тяло ги толерира и нямаш проблем с тях. Всичко е строго индивидуално. На мен например млечните не ми пречат, но на някои им стопират отслабването и трябва да ги забравят, докато не свалят. А може би и занапред, ако провокират пак покачване на кг.

При мен "работи" само супер рестрикция на въглехидратите. Преди много години попаднах на книгата на Аткинс и чрез този режим започнах бавно да осъзнавам как трябва да се храня. Преди това бях на всякакви безумни диети от типа " За 14 дни..." Тези диетки ми докараха още по-забавен метаболизъм, но в онези години имах едни 3-5 кг., които непрекъснато свалях и качвах. При моята фигура и суетата на младо момиче, все се тормозех, че съм дебела, защото отиваха на дупе и бедра. Тогава бях м/у 51 и 55 кг. На 34 г. се подредих с ИР (след стрес) и качих почти 20 кг. Много бавно, с много четене и много проба с хараната, в крайна сметка се оправих напълно с НВХ. Не съм прекалявала нито с мазнините, нито с количеството меса. Не знам защо първосигнално се възприема, че трябва да се яде мазно с мазно и мазно! Е, има и такива режими, но всеки трябва да си нагоди храната така, че да се чувства добре физически и психически. Ако не можеш да ядеш месо на всяко хранене, то го заместваш с извара, яйца, авокадо и изобщо има огромно разнообразие от храни, които могат да се комбинират и да останеш на този режим.
Факт, че избирам вратната пържола и пил. бутче с кожата, а не каренца и пилешко филе, но добавям точно толкова мазнина, колкото е необходима за нормалното им приготвяне. Млечните не ми пречат изобщо ( изпробвано с 40 дневна тотална рестрикция). Единствено избягвам прясното мляко, но така или иначе не се обработва добре при възрастните хора. Плодове от дете не обичам особено и почти не ям, но съм чела, че е добре да има разлика от 2 ч. от друга храна, защото се получава нездравословна ферментация. Но аз пък ги харесвам само в комбинация със сирена Диня със сирене, синьо сирене с ябълка или грозде, камембер с боровинки и подобни. В крайна сметка това са изключения, а не ежедневен начин на комбиниране и затова си затварям едното око Като ми втръсне от месо правя големи салати с извара или нарязан пушен кашкавал, бекон и разни дресинги. Има и дни, в които ям само варени яйца и кисело мляко и някак ми е все едно за храната. Само гледам да не оставам гладна, защото тогава не се знае на какво ще налетя. С времето много намалих количествата и това малко ме притеснява, но интуитивно усещам, че организмът ми не иска повече и не е нужно да го насилвам. Мислих, че като започна да тренирам силово и ще започне да ми се яде, но и това не се случва. Възрастта сигурно също има значение, но на почти 43 г. съм около 53 кг. и то сравнително стабилни от година, което далеч не беше така на възраст 15-30 г. лутайки се из диетите. Опасявам се как ще ми се отразят след време хормоналните промени, но вярвам, че по-добър начин на хранене ( за мен ) няма. Целите в момента са да задържам и да се пооформя със спорт. Имам още малко мазнинки за смъкване, но са последните и ще е бавно.
п.п. Извинете за дългият пост, в който няма нищо ново за "ветераните"

Franie,
Супер пост. Точно така и аз така виждам нещата. Често казвам , че И вегетарианци са на ВМНВХ, но мантрата "тлъсто месо и сланина сутрин,обед и вечер" си върви. Не е важно дали е вярно, като се повтаря до безкрайност става вярно за масата.
Аз също имам фамилни наблюдения: от страна на майка ми- "въглехидратна" фамилия с диабет, дебели и с други екстри. Майка ми също.
Другата, от страна на баща ми- ВМНВХ стройни и жилави. От малка имам спомен, баба набрала пресна царевица и аз се радвам, че ще ми свари. А тя: аааа, не, царевицата е за прасетата! Свари ми, но все се чувствах, че подяждам прасетата.

TaniaDimi, накара ме да се замисля за храненето в нас като дете.
Никога не е имало царевица на масата! Не са се купуваха сладки неща от магазина, лимонади и подобни за пиене. Даже по време на хранене не ни даваха вода, за да не "разреждаме". Ядене в строго определен час и никакви междинни закуски. На обяд задължително имаше някаква супа и основно и едното винаги с месо. Ако е с картофи или ориз, хляб не се слагаше на масата. Вечер салата и нещо с месо и гарнитура. Не помня тОпене на залци в мазни сосове Никакви "десерти". Е, баба ни глезеше в неделя сутрин с голяма печена палачинка с домашно сладко от вишни или пък 2-3 пъти в месеца с домашен сладкиш, който се изяждаше за ден и край. Разбира се, че е имало някоя и друга намазана с нещо филия, баница, сок от бъз или чаша компот или истински нектар, но по-скоро като изключения. Ами...всички бяха слаби и думата "диета" не присъстваше в живота ни. Нямам никакъв спомен за плодове освен някоя диня или пъпеш лятото и то мнооого рядко. Сигурно затова не съм им фен и не съм свикнала с тях. С времето даже ги намирам за надценени. Набито ни е в главите, че видиш ли без плодове няма да си набавим витамини, но както се отглеждат в момента не мисля, че остава нещо в тях. Едно е да се покатериш на дървото и да изгризеш една истинска ябълка или да се натъпчеш с череши, но това от борсите...В цялата фамилия има един диабетик, но директно с диабет 1 на 70г. възраст, което не беше в следствие на хранене и наднормено тегло. Давам си сметка, че тази създадена в семейството култура, сега много ми помага да си спазвам режима без особени липси на сладко, хляб и т.н. Пастата ми е слабост, някои модерности като бургери с хубаво телешко, чат-пат картофи ми липсват, обожавам суши, но ги слагам в графа "изключения" и си ги позоволявам, за да не ми страда психето

Мда, в никакъв случай не искам да говоря за "преди и след", но определено хранителната индустрия не мисли за хората. От друга страна "въглехидратната" фамилия са били бедни преди 09.09 и богати след това, а другата точно обратното.  Това ме кара да мисля, че се създават навици и традиции от поколение на поколение. И не само навици и традиции.
За съжаление някои неща ги осъзнаваме /разбираме/оценяваме твърде късно.
Най-трагичното е, че хората и сега са неспособни да отделят полезното за тях.

60.4 съм тази сутрин
фаста вчера не се получи, ядох вечерта
закусила съм две яйца, на обяд - пържола или нещо подобно

Как комбинирате фастове и тренировки ви се чудя.
Аз винаги при фаст застопорявам нещата, след което започвам да качвам. Боклуци, млечни, алкохол не консумирам, и въглехидратите ми са ниски.
Така че повредата няма как да е на моя страна.
Кортизола какво го правим?
Всички говорят нонстоп за инсулин и КЗ, а за кортизола не се говори изобщо.

Не е упрек към нисого в темата, постът на Херцен ме подсети, че размишлявам по темата.
Като приключа с багажи и се преместя най-сетне, ще проуча въпроса. Сега програмата ми е страшно натоварена.