Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

emma1_, всички на това се надяваме. Дано Бог даде на всички излекуване, аз го пожелавам от сърце. Междувременно, по-приятно (а и полезно) е да живеем с такава надежда. За себе си съм го решила: ще умра, когато ми дойде времето да умра, а не всеки ден от ужас от диагнозата си. Ако ме видиш на живо, по нищо няма да познаеш, че съм раково болна: смея се, разказвам вицове, кефя се на всяко малко нещо - цъфнало цветенце, мило животинче, изобщо съм позитивен човек. И даже, представи си, считам се за щастлива жена, защото имам най-невероятния съпруг. Всъщност, никой не знае кога и какъв ще бъде неговия край: диагнозата рак не отменя другите варианти. В книгата "Майсторът и Матгарита", моя безкрайно любима, има една такава мисъл: "Лошото е не, че човек е смъртен, а че понякога е внезапно смъртен". Затова, колкото и да ни е отредено, нека го живеем на макс, а не да умираме всеки ден. Целувам ви всички.

Много добре казано, Детелинке! 🤗

Страхотни сте! Въпреки понякога споделени неприятни развития, резултати, болежки, перипетии все успявате някак си душата ми да стоплите. Невероятно борбени личности тази темичка е приютила... и ще продължава да приютява за съжаление. Да не се лъжем - с онкологичните заболявания човечеството още не се е преборило, както с чумата преди векове е направило, но... за нашите деца, внуци, правнуци със сигурност все по-леки ще стават нещата. И аз като повечето благодарение на тази тема духом оцелях, което пък ми помогна и физически да оцелея и почти без жертви, една дълга почти до дупето грива там изгубих (ама честно да ви кажа пък и това не считам за загуба, щото видях предимствата и на късата прическа, да не говорим, че моята вече не е съвсем къса, на опашка връзвам, над 25 см дължина съм направила, след година като надхвърли задължителните 30 санта ще мога за изработка на перуки да я дарявам.... хехехехеее... и наистина ако ми писне да я храня и поддържам със скъпа козметика, ще играе пак ножицата, ама този път изрязаното няма в коша да хвърлям, а по предназначение ще отиде върху нечия оголена глава )

Наистина благодарна съм, че попаднах на тази тема преди... около 2 години и половина май се изтъркаляха от първата ми операция. С големи предрасъдаци бях преди това относно БГ-мамата, вярвах, че само глупости се пишат и турски и индийски сапунки се обсъждат, а какви хора тук намерих... и не само около темите за здравословни проблеми, какви пък брилянти съм намирала и из меломаните, и из книгоманите, и из любителите на животни. Абе Сила Огромна в моите прогледнали вече очи е тоя форум. Ей, а пък ние тука по неволя събрали се, готови сме направо държава да си създадем, Онколандия бих я кръстила. Имаме си представители на всяка една възрастова група и квалификация. То преподаватели, математици, информатици, фармацефви, полиглоти, хора на изкуството, градинари... абе събрали сме се един чуден завършен отбор, който би могъл и да се самоизхранва, подозирам, че и юристи, и хирурзи, и анестезиолози си имаме ама те не смеят да се разкрият. А най-хубавото е, че наистина сме една идейка по-облагородени именно заради трънливите пътища през които сме минали и най-омразното и противното срещу което се борим са именно нещата, които тровят всяко едно общество като алчност, корупция, бюрокрация, завист, безразличие, жестокост...

Детелинке,хареса ми написаното от теб!И от мен успех на всички момичета и момче!Аз от днес започвам лъче в Сити клиник София,стискайте палци да мине безпроблемно! Да ви питам относно храната,която трябва да консумираме,бихте ли споделили какво хапвате и пиете ли хранителни добавки?Конкретно при лъчето нещо трябва ли да се приема като витамини и добавки,и само бебешща пудра ли се ползва?Усмихнат ден ,банда!

Ей, усмихнахте ме! Всяка сутрин с кафето ви чета, рядко пиша, но съм тук! Да се похваля-ходих на диспансерен преглед, и туморния маркер ми е 6,55, което е най-ниското от всички досегашни изследвания. Всичко ми е наред, и живот и здраве, отлитам морско в неделя. Пожелавам ви здраве, много положителни емоции и хубави преживявания!

Липсваше ни, Елифанта. Радвам се, че се обади, радвам се, че си добре. Наистина изби всички бели акули в океана с тоя туморен маркер. Браво, девойко! Съпреживявам щастието ти, понеже и мен на твоя етап ме изненадаха с удивително понижени стойности и ти желая все по-добри резултати, а те неминуемо ще се потвърдят и от образните диагностики. Скромничка и пестелива си като цяло, не си гръмогласна балалайка в темата каквато съм аз, но никога не съм се съмнявала, че си гледаш отговорно лечението и резултатите са вече на лице. Както нашето единствено мъжле в темата - Митко веднъж метафорично се опита да онагледи моите резултати и сложно изписани стойности се изказа "Ти вече си на другия бряг"... та същото важи и за теб, веднъж преплувала опасната река гледай сега само на тоя сигурен бряг да си останеш и слушай съветите на онколозите.

aalko, по време на самото лъче не са нужни особени диети, мен лично са съветвали лъчетерапевтите по една чашка сок от моркови да си пия или под формата на някакъв вид салата ако сокът прекалено гаден ми идва. Много наблягаха на това да не мажа с нищо, за което не съм се консултирала с тях, да не пръскам с парфюми и дезодоранти, при къпане без търкания, дори без душ-гел, а само нежно приплакване, за бельото също ми направиха забележка - да е памучно, да не е стегнато така, че протривания на кожата в частта на облъчваната зона да предизвиква, съветваха ме също при къпане да не превишавам прекалено много температурата на водата (не студена, но по-хладичка да е, че някои хора между другото не се ли облеят или накиснат в едни 50 градуса водя сякаш не са се къпали... по-щадящо тук). И наистина само бебешка пудра и на мен ми казаха, естествени памучни материи, никакви други мазила, лосиони, спрейчета, освен ако лъчетерапевтите изрично не са ти предписали.

Привет и от мен! След три часово висене в онкото в Бургас ми изписаха Золадекс и Тамоксифен. Утре ще ми е готов протокола. От стотината въпроса, които зададох на доктора, забравих да питам от кога да ги почвам хихихи.... На 25- ти съм на херцептин, та се чудех дали тогава да питам. Дали ще е късно , как мислите?

Момичета , една от 8 пак подаряват сутиени. А със специализиран сутиен определено е по добре .

Ако, ще заявявате- побързайте, че вече почти са се изчерпали. Аз, се пробвах, но моя размер е малък и още сутринта са го приключили.
Аз, утре отивам за последната химия.....да стискате палци, да минава и заминава бързо и леко!

Здравейте, момичета! Аз днес ще се опитам да се видя с доц. Гаврилов, а утре с проф. Йорданов. Силно се надявам да отговорят на въпросите ми. Вчера беше биопсията, преживява се, ама на първото бодене подскочих доста, та се притесних да не вземе да стане някоя беля. Аз явно като съвсем нова в това "приключение" все още успявам да удържам емоциите. Преследва ме усещането, че нямам време. Това ме напряга, искам операцията да се случи възможно най-бързо. Уж стоически за сега приемам нещата, пък да видим.
Чета ви и се възхищавам на всички ви. Да минават леко всички предстоящи процедури на всички.
Желая ви хубав ден!

TотО, заболя ли те на биопсията? Слагаха ли ти упойка?
Иначе мисля, че в началото всеки реагира като теб с желание да се оттърве веднага от тумора. На мен това моя доктор ми го обясни още в началото, след като се ужасих, че ще го нося още половин година тумора в себе си. Аз имах първо химия и сега ще имам най-после операция. Не се притеснявай, не растат и не се размножават руморите чааак толкова бързо. Моя е даже HER2 позитивен, демек агресивен. Порастна за няма и два месеца до почти 3 см. До сега нямам установени заразени лимфни възли и ми казаха, че не вярват и на операцията, че ще установят такива😊 Иначе времето покрай диагностицирането е най- кошмарното от психологическа гледна точка, после като започнеш терапиите се овърташ в темата, свикваш, приемаш, че и надежда по някое време идва. Само си повтаряй, че трябва да го издържиш и ще е временно. Пожелавам ти да е временно, ако изобщо е това "нещо" 😊

Поздрави от Велинград! Дойдохме за 4 дни да разтоварим. Това ми е първата почивка, откакто започна драмата при мен и се наслаждавам на всяка секунда. Зарязала съм малкото да спи в стаята и пия биричка до басейна, идилия!
Прегръдки на всички! ❤❤❤

Моят тумор смятат, че е около 2,5см най-много. Има само един лимфен възел на границата между норма-увеличен. Но ми казаха, че при операцията и туморът може да излезе по-голям, и лимфни възли да има увеличени и засеганти нищо, че не се виждат сега. Аз и за това бързам да се оттърва от него, че да се види реалното положение.  Иначе ме позаболя биопсията, сякаш не ме упоиха достатъчно Особено първото обождане си беше болезнено. И все го мисля това подскачане от моя страна да не доведе до проблем. Докторът, който я прави каза, че е нормално да имам леки усещания, ама... и сега усещам дискомфрот, довечера ще махна лепенката да видя какво е положението.
За да е с такива размери, едва ли го отглеждам от преди година, освен ако не е някой агресивен - така си мисля. Предположението за сега е, че може да не се наложи химио преди операция, ама да видим.  Ще трябва да се науча да бъда по търпелива.

Тото, преди моята операция също имах увеличен лимфен възел. То добре, че беше увеличен, че точно заради него отидох на мамолог.  Иначе бучка не съм напипвала. Беше съвсем малка 1 см. Доктора разбира се я  напипа. Трудно я откри и имаше леки колебания точно какво е. Като минах ехото се изясниха нещата. Твърдо операция, даже и биопсия не ми правиха. Та мисълта ми беше , че възпаления и уголемен лимфен възел , не означава , че имаш ракови клетки там. На мен ми бяха отстранени 12 бр.- чисти.

kacha, ей това ме дразни мен и мира не ми дава - защо при положението, че е с такива размери и ясно се вижда, че е злокачествено, ме занимават с биопсия и т.н. и губя най-малко десет дни, место да ме режат и да се изясняват нещата.