Тъй като оригиналната тема е затворена, поствам тук развитието на казуса след разговора с майката.
Попитах я директно какво става, взела ли си е pre-settled и какви са й намеренията по отношение на детето, ще го вземе ли при себе си или не, тъй като ми предстои сериозен разговор с мъжа ми и искам преди това да взема някои решения за себе си.
За пореден път липса на конкретен отговор. За статута - нищо. За това къде да е детето - били се разбрали с мъжа ми да стои детето в България докато завърши 8ми клас, за да "научи българския", а и тя можело да си дойде, бла, бла общи приказки. На мен, съответно, такова нещо не ми е казвано, при което я попитах от кога е тази уговорка, от преди или след като съм я попитала са говорили. Не било сега говорено, ама пак не казва конкретно. Дотук добре.
Следващ въпрос, щом са решили да живее в БГ, къде ще е това, с нас, сам с баща си, при бабите? Избухна, естествено, че с баща си щял да живее. Казвам хубаво, само дето мен никой не ме питал дали имам нещо против да е при нас и т.н. Да сме се оправяли с мъжа ми. И дотук добре.
Говоря аз с половинката и какво получавам като отговор - говорили били да стои до 8ми клас, но като обсъждане, не го били решили. Така или иначе той искал детето да е с нас. Хубаво, ама пак стигаме до там, че мен никой ме ме е питал искам ли или не да го отглеждам още 5 години, особено при съществуващите при нас проблеми. При което казваме и двамата какво що, стигаме до някакво средно компромисно положение по принципа на оставането на детето тук, върху което да помислим и решим окончателно.
На следващия ден, понеже щом евентуално ще остава при нас за постоянно почвам да хвърлям по едно планиращо око по темата и по съвпадение получавам мейл за отстъпки в един от сайтовете, от които купувам на малкия дрехи. Намаление на зимните неща, преглеждам, правя скрийншотове на неща, които би му харесали, пращам на майка му да погледне и да ми каже иска ли нещо. Нищо не искал, бебешки му били и се започва разговор за дрехите и обувките, кое какво от къде да се взима. При което в хода на разговора нашата почва с претенциите какво сме му били купували, че били грозни маратонките му и ако сме нямали с какво да му пазаруваме, да сме й кажели да прати. Казах й изобщо да не я зачеква тази тема за парите, защото ще се скараме, тя издръжката не си праща в цял размер и срокове, за шините на малкия 100 лв с клизма ги даде, просто да не отиваме там. И пак откачи. Какви съм ги говорела, кога не била пращала, нямала тя била уговорки за суми и срокове. Казах й да си погледне кореспонденцията и че освен това пазя всички бележки от преводите, да не ме кара сега да й вадя кога какво е пращала. Леле майко настана, не реагира добре, като я хванат в лъжа, а изглежда си и мислеше, че мъжът ми не ми казва какво що прави
Нямало вече да има суми и срокове, когато можела каквото можела щяла да праща, в Лондон не било като тука, всичко било далече и т.н. глупости от рода.
При което в прав текст й казах, че каквото са правили докато са били семейство, идеята, че мъжът ми е длъжен да има винаги пари и да дава и прочее, си е било за тогава. Че не може да продължава да се държи, все едно са си заедно, а мен и мъжът й ни няма и не трябва да се съобразяват с нас. Че половинката ми си има отдавна ново семейство и в допирните точки на двете домакинства - детето и свързаните с него неща, гледане, издръжка и т.н. - трябва да прояви малко уважение и да се съобразява, да се регламентират някои неща и да се спазват. Тук вече тотално превъртя. Абе да не съм я занимавала, тя щяла да се оправя с мъжа ми, брутално избухване.
Изглежда, че половинката ми ще вземе да се окаже най-оспорваният мъжки полов орган в БГ много скоро 🤣🤣🤣. Не е взет статута, тя - а не "ние", както беше до скоро - може би щяла да се връща и т.н., да не ви отегчавам и с други подробности, някои детайли от последните месеци се напаснаха. Изглежда нашата ще се прибира принудително, без половинката си и си прави някакви сметки. Не е тайна, че между мен и мъжа ми има проблеми само заради детето, които неговото присъствие ще задълбочи, включително до потенциална раздяла, и нашата ще си го ползва за маша докато не се стигне до подобна развръзка Това неистово желание да се отърват от мен на всяка цена, омразата на малкия, настройването му преди време от бабите, че заради мен са се разделили и пак ще се съберат ако ме няма, в комплект с нейната пасивност в опровергаването на подобни твърдения ... Изглежда целта на схемата през цялото време е била да има спасителен пояс като се върне. Ако мен ме няма, ще му се поумилква, да си простят "в името на щастието на детето" и т.н. и току виж го излъгала да се съберат отново. Ако мен ме има прибере ли се остава самотна майка, малкият ще иска да живее с нея, но пари извън издръжката от мъжа ми няма да видиа, ще трябва задължително да работи, даже може би не на едно място ... Пък и знаеш ли я, може да си мисли, че покрай мен е позабогатял Ама аз като имам такива дебилни нерви, не искам да си съсипя семейството и бизнеса и се инатя, въпреки всичко не се махам 😂😂😂
Изобщо, к..ска работа
Предупреденият човек, обаче, е въоръжен. Аз поставих нещата на масата с мъжа ми, няма вече кой да ги чака да решават какво искат, говорено е какво, що, решила съм за себе си какво мога и не мога да преглътна в бъдеще, ще си решим и с мъжа ми окончателно.
Жалко само за детето, на никой от двамата не му дреме за него.
Попитах я директно какво става, взела ли си е pre-settled и какви са й намеренията по отношение на детето, ще го вземе ли при себе си или не, тъй като ми предстои сериозен разговор с мъжа ми и искам преди това да взема някои решения за себе си.
За пореден път липса на конкретен отговор. За статута - нищо. За това къде да е детето - били се разбрали с мъжа ми да стои детето в България докато завърши 8ми клас, за да "научи българския", а и тя можело да си дойде, бла, бла общи приказки. На мен, съответно, такова нещо не ми е казвано, при което я попитах от кога е тази уговорка, от преди или след като съм я попитала са говорили. Не било сега говорено, ама пак не казва конкретно. Дотук добре.
Следващ въпрос, щом са решили да живее в БГ, къде ще е това, с нас, сам с баща си, при бабите? Избухна, естествено, че с баща си щял да живее. Казвам хубаво, само дето мен никой не ме питал дали имам нещо против да е при нас и т.н. Да сме се оправяли с мъжа ми. И дотук добре.
Говоря аз с половинката и какво получавам като отговор - говорили били да стои до 8ми клас, но като обсъждане, не го били решили. Така или иначе той искал детето да е с нас. Хубаво, ама пак стигаме до там, че мен никой ме ме е питал искам ли или не да го отглеждам още 5 години, особено при съществуващите при нас проблеми. При което казваме и двамата какво що, стигаме до някакво средно компромисно положение по принципа на оставането на детето тук, върху което да помислим и решим окончателно.
На следващия ден, понеже щом евентуално ще остава при нас за постоянно почвам да хвърлям по едно планиращо око по темата и по съвпадение получавам мейл за отстъпки в един от сайтовете, от които купувам на малкия дрехи. Намаление на зимните неща, преглеждам, правя скрийншотове на неща, които би му харесали, пращам на майка му да погледне и да ми каже иска ли нещо. Нищо не искал, бебешки му били и се започва разговор за дрехите и обувките, кое какво от къде да се взима. При което в хода на разговора нашата почва с претенциите какво сме му били купували, че били грозни маратонките му и ако сме нямали с какво да му пазаруваме, да сме й кажели да прати. Казах й изобщо да не я зачеква тази тема за парите, защото ще се скараме, тя издръжката не си праща в цял размер и срокове, за шините на малкия 100 лв с клизма ги даде, просто да не отиваме там. И пак откачи. Какви съм ги говорела, кога не била пращала, нямала тя била уговорки за суми и срокове. Казах й да си погледне кореспонденцията и че освен това пазя всички бележки от преводите, да не ме кара сега да й вадя кога какво е пращала. Леле майко настана, не реагира добре, като я хванат в лъжа, а изглежда си и мислеше, че мъжът ми не ми казва какво що прави
Нямало вече да има суми и срокове, когато можела каквото можела щяла да праща, в Лондон не било като тука, всичко било далече и т.н. глупости от рода.При което в прав текст й казах, че каквото са правили докато са били семейство, идеята, че мъжът ми е длъжен да има винаги пари и да дава и прочее, си е било за тогава. Че не може да продължава да се държи, все едно са си заедно, а мен и мъжът й ни няма и не трябва да се съобразяват с нас. Че половинката ми си има отдавна ново семейство и в допирните точки на двете домакинства - детето и свързаните с него неща, гледане, издръжка и т.н. - трябва да прояви малко уважение и да се съобразява, да се регламентират някои неща и да се спазват. Тук вече тотално превъртя. Абе да не съм я занимавала, тя щяла да се оправя с мъжа ми, брутално избухване.
Изглежда, че половинката ми ще вземе да се окаже най-оспорваният мъжки полов орган в БГ много скоро 🤣🤣🤣. Не е взет статута, тя - а не "ние", както беше до скоро - може би щяла да се връща и т.н., да не ви отегчавам и с други подробности, някои детайли от последните месеци се напаснаха. Изглежда нашата ще се прибира принудително, без половинката си и си прави някакви сметки. Не е тайна, че между мен и мъжа ми има проблеми само заради детето, които неговото присъствие ще задълбочи, включително до потенциална раздяла, и нашата ще си го ползва за маша докато не се стигне до подобна развръзка
Това неистово желание да се отърват от мен на всяка цена, омразата на малкия, настройването му преди време от бабите, че заради мен са се разделили и пак ще се съберат ако ме няма, в комплект с нейната пасивност в опровергаването на подобни твърдения ... Изглежда целта на схемата през цялото време е била да има спасителен пояс като се върне. Ако мен ме няма, ще му се поумилква, да си простят "в името на щастието на детето" и т.н. и току виж го излъгала да се съберат отново. Ако мен ме има прибере ли се остава самотна майка, малкият ще иска да живее с нея, но пари извън издръжката от мъжа ми няма да видиа, ще трябва задължително да работи, даже може би не на едно място ... Пък и знаеш ли я, може да си мисли, че покрай мен е позабогатял Ама аз като имам такива дебилни нерви, не искам да си съсипя семейството и бизнеса и се инатя, въпреки всичко не се махам 😂😂😂Изобщо, к..ска работа
Предупреденият човек, обаче, е въоръжен. Аз поставих нещата на масата с мъжа ми, няма вече кой да ги чака да решават какво искат, говорено е какво, що, решила съм за себе си какво мога и не мога да преглътна в бъдеще, ще си решим и с мъжа ми окончателно.
Жалко само за детето, на никой от двамата не му дреме за него.
