Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Моля ти се, че има такива непоносими детища, колкото и малки да са са в състояние да ти отровят живота. Еле пък ако не ти е биологично дете. Аз са собственото си добро не бих седяла там да оправям чужди бакии щото така съм си навила в главата и щото ми е важно да си постигам целите, за да не се чувствам лузър. Но за сега авторката е лузър и сама си го прави целенасочено и упорито. И отказва да погледне реално на положението и каква всъщност късметлийка е, че това дете-идиотче не е нейна кръв и много лесно може да се отърве от него. На нея като че ли и е по-важно да вкарва другите в правия път (който тя лично е преценила, че е правия) отколкото да вкара себе си в него и да се погрижи да има спокоен и нормален живот, какъвто очевидно без преоблеми може да си позволи. Да изхвърля паразитите от живота си докато не е късно - кво толкова го мисли и търси решение на нерешима дилема

И това ако не е спокоен и хубав живот, здраве му кажи.

Куп жени постигат "непостижимото"- бащите да престанат да търсят децата си от първия брак, дори само в определените от съда дни.
Защо Даскалка да не може да го постигне и защо тя да е лошата?
За мен, няма начин да останат заедно с това дете под един покрив задълго.
Бащата ще се принуди да избира- или с малкия при мама, или с жена си при новия живот.
Просто той няма капацитет за третия вариант, който авторката иска да проработи.

Тя като че ли не смее да пробва вариант, в който поставя на бащата въпроса ребром - или детето ти, или аз, вероятно защото не у сигурна в избора му.
Даже непоносимите детища са деца на някого и този някой в случая си го обича. При това и явно чувства вина, напълно правилно, защото е допринесъл немалко за да е детето непоносимо.
Така, че, ако нещата не се оправят магически,  бащата ще си носи кръста завинаги, като всеки провален родител, въпросът е само дали авторката ще го мъкне с него.

И това за теб е житейско постижение и много достойно?!? Аз такава негативна карма не бих искала в живота си - да разделям родители и деца, за да съм аз “щастлива”. По-низко от това не знам човек може да стигне.

Ти сериозно ли!

И да се запецне, няма да му се получи, човек. Никой не го спира да си му наеме апартамент, като е толкова отворен, да го издържа, каквото иска, но не и тук, в дома ни. Компромисите също имат срок на годност и случаят е точно такъв, прави, каквото прави, след завършване на училище край. Да не мислите, че тези години ще са цветя и рози дори и с терапия?

Докато завърши училище има още 10 (десет) години. И ти още 10 (десет) години ще търпиш това положение. Ти си мазохистка, честно!

До 18-тата му година я камилата, я камиларя... Толкова далечни сметки не е далновидно да се правят.

Дали? До момента му се получава пеерфектно. Лъже те години наред, че детето ще замине при майка си. На финала изплюва камъчето, че всъщност иска детето при него. Но тези лъжи, които ти е пробутвал години наред, му се разминават безнаказано.

А ти за всичко си сигурна и категорична че няма как да стане това или онова, но всъщност си става всичко както те са решили. Нищо от твоето не е станало, освен че детето е за месец, два при майка си.
Само скачаш и се заканваш, но нищо не е както искаш. Умна си и го осъзнаваш, но понеже не можеш да го постигнеш, задоволяваш егото си опитвайки се да убедиш поне нас. Ама и тук не става. Цялото ти поведение говори само за едно-безпомощност.

Daskalka,

Ти и тези хора сте от различни светове.
Ти си рационална, те са ирационални.

Може би си чувала за Айн Ранд - икономико-политически философ от началото-средата на ХХ век. Счита се за основоположник на обективизма. Според нея, най-простичко казано, мотивите на човек да върши или не върши нещо, са рационални - т.е. обмислени, премерени, насочени към извличане на някаква полза. Ако беше така, обаче, щяхме да живеем в идеален свят.
Повечето икономически теории също се базират на някаква изначална рационалност на човешките същества.
Само че, както историята показва, това не винаги е така.

Та ти си свръх рационална, анализираш и преценяваш хладноквърно всяка ситуация. Докато тези, с които си се сродила - не.

Да не мислиш, че момчето, като навърши 18 години, ще запретне ръкави и ще почне да учи и бачка едновременно, точно както майка му и баща му са правили? Дълбоко се заблуждаваш. Оня ден излезе статистика, че 250 000 младежи на възраст между 18 и 29 г. нито учат, нито работят. Родителите им ги издържат, защото за "златните" няма подходяща работа. А няма защото нищо не умеят, и не искат да научат. Похвални са разбиранията и усилията ти да направиш нещо от това дете, но както някъде по-горе бяха казали, изпуснат е момента - 2 - 4 годинки. След това може да се компенсира, но само заедно с родителите. А те не искат; не, не че не искат, не разбират, не осъзнават защо трябва да се полагат усилия. Толкова им е капацитета и ти не можеш да го повишиш. Ако искаш, приеми, че биологичните им дадености са такива.

Цитат от твой предходен пост:
"Същото, което споменах по-горе, едното семейство ще се разпадне заради детето. И питам, защо трябва да е точно моето, а не това на жената, която дефакто си е развалила семейството и се е махнала по собствено желание, а в един момент е установила, че нещо май не й изнася и се е прекарала."

Твоето семейство ще се разпадне, защото сте от различни светове с мъжа. Момата-англичанка си е намерила себеподобен - бивш затворник, непрокопсаник. За тях не е важно да гледат деца; важно е да обслужват текущите им потребности - купон, дрога, алкохол, секс, дрехи, демонстрация на просперитет. Бащата си е намерил жена от друг свят, която не желае "да се адаптира" към техния модел (и правилно, това е пагубно за личността). И за да не се разпадне семейството ти, има два варианта - детето и мъжът се приучават към рационалност и интелект, за да се напаснат към теб (кауза пердута), или ти ги напускаш (гониш). Вариант да останеш само с бащата вероятно има, но струва ли си цената? Пак питам, искаш ли дъщеря ти/синът ти да има за брат такова дете, за баща такъв човек "женски.....", такива хора за роднини? Дори хипотетичното ти бъдещо дете да няма досег с брат си и родата, то ще носи половината от техните гени. А повярвай ми, гените си вървят, искаш не искаш. Пред очите ми се "демонстрират".

И последно: аз също съм твърде рационална (по думите на психиатъра ми). Доста сесии отне и на него, и на мен, да разбера, че има ирационални хора, че тези хора живеят не по някакви разумни правила, а въз основа на инстинкти, често материализирани в някакви действия. Майката и бащата на детето са идеален пример - разбушували се хормоните, засърбяло ги е, нямат достатъчно капацитет да преценят дали и как могат да отгледат дете и хоп...ето го на бял свят. Тях не ги интересува какво ще излезе от това дете. Те следват своите инстинкти, които са ирационални от гледна точка интересите на детето.

За мен остава загадка защо си готова да жертваш още от своето време, за да "поправяш" тези хора. Наистина.
Живеем само един живот и не виждам причина, па било то и Брад Пит и Киану Риивс взети заедно, да си причинявам този тормоз.

Ще ми е интересно да науча психолога какво препоръчва, как той/тя вижда нещата.
Успех!

Уиш, нещата вече излязоха наяве и всички участници - той и бившата - са наясно, че много скоро ще последва под една или друга форма взрив. Защо мислиш, че търсенето на мъжа ми от бившата зачести толкова напоследък, че чак и да ме зареже настоява? Защото е ясно, че полезен ход имаха и двамата докато не знаех какво са ми приготвили, а сега вече не може да се пробутва "още малко и те взимам". Наясно е, че ако тя и мъжа ми не му кажат на малкия, ще му кажа аз и т.н.. Схемата, в която всеки си живееше мечтания живот - тя с бившия на 2000 км от тук, половинката - с кариерното развитие и изпълнение на стара мечта, докато аз се боря като прасе с тиква със сина им - вече приключи и трябва като са си играли някога на семейство и са го създали това дете и на двамата да пораснат и да си носят кръста.

Като го попитах защо е скрил от мен какво са говорили, отговорът беше, че било просто говорене, не били решили, а и му било неудобно. Те и двамата си правят някакви сметки, ама кръчмарят в мое лице нещо спря ракията на вересия и така.

Джолева, това, че детето е там ваканцията не стана без брутална съпротива и на бившата, и на мъжа ми. Но е факт. И издръжка започна да праща, понякога по-малко, май, преди взимането, нищо, защото "билети трябвало да взима" и т.н, но ще, не ще, веднъж в месеца и се налага да се понапъне. И двете неща не са нещо, което на родител трябва да се напомня или изисква, сам би трябвало да предлага. И грам не ме е срам, защото в крайна сметка топлата вода е измислена отдавна. Ако не желае детето, да се отказва от права. Ако го желае и обича и прочее, както го играе, и ще го гледа, и ще го издържа. Пак има късмет, че детето е ученик и няма как да пътува напред назад извън ваканциите.

Хубаво, че кръчмарят е спрял ракията на вересия. Добре е сега да помисли в тази кръчма, с тези пияници ли иска да продължи.

Tini, не знам какво ще избере и не се надявам да е в която и да било посока, оставила съм го да си решава.

Мъжът ми също като сина си е едно дете и доста голям егоист. По принцип ако го помоли някой за услуга, помощ, златно момче, от гърба си ризата ще свали. Тук много го уважават като човек и колега. Като съпруг и родител, обаче, май сефтето му е тук, нищо, че е бил семеен преди. Тук сме само аз, той, и детето, без патерици.

А той цял живот е живял буквално обслужван от жени, че и от баща си донякъде, така че е нормално, примерно, да му се иска да се прислужва и на малкия, но това така и не се случи. Няма причина дете на неговата възраст, неинвалид, да не може да върши елементарни битови неща, например да си сложи мръсните дрехи в коша за пране, да си оправя леглото, чисти и поддържа стаята. Че те и в училище следобед правят същото към края на деня. Но тук аргументи, базирани на здравия разум просто не работят.

С мен той получи възможността да прави нещо, което е правил цял живот, от 14 годишен, и за което живее открито, със сериозен финансов гръб и потенциал да види мечтата си изпълнена. Дали заради нея ще си "жертва" детето, макар, че каква жертва е детето да се гледа от другия родител ми е непонятно, вече не знам. Само времето ще покаже на какво е склонен и какво в крайна сметка ще реши да прави. Аз за себе си съм решила и казала, със срокове.