Защо българското законодателство защитава майката, а бащата кучета го яли?

Не на всяка, но като прави деца, задължително е грижата да е взаимна. Ако той поеме майчинство и всичко, жената да се грижи за неговите емоционални и псих. потребности.

На първо място грижата за емоционални и псих. потребности си остава на иднидива. Да си ги идентифицира и да си предприеме необходимите мерки, за да ги задоволи. Абсолютно никой не е длъжен да се грижи за тях.

Това е нездраво -  > Пенчо да се грижи за емоционалното ми състояние и потребности.
Да, редно е Пенчо да не ме наранява и да се погрижи да любовта ни, но наравно с мен.
Не може само Пенчо да се грижи, защото и той е човек със съответните емоционални и псих.потребности, които не изчезват с раждането на дете. Още повече, Пенчо няма как да се погрижи за моите особености, защото те са мои и той не би могъл да ги обгрижи, така както аз. Обратното е също вярно. Това е нездрава работа от всякъде и ако не приключи трагично, то ще съществува така.

Когато се пръкне наследника, работата на Пенчо е да се грижи за него, за да мога аз да имам време за себе си. Да изгражда връзка с детето си, докато аз се грижа за емоциите и т.н. Ако отнема на Пенчо това време, той няма да може да изгради ранна и пълноценна връзка с наследника и Пенчо няма да знае къде е термометъра. А аз ще ходя като парцал. Пенчо от своя страна ще се чуди дали да помага или не и ква е нуждата дето трябва да я задоволи....калпава работа. Ако Пенчо отказа да обгрижва наследника си, бих се замислила какви ги диря с него.  Някой Пенчовци дори спят отделно от жената и бебето, щот плачело. Ми плаче бе Пенчо! Бебе!

Пенчо ми е партньор: той ме обича, но обича и себе си. Не е длъжен да ми задоволява и идентифицира никакви потребности. Когато Пенчо е партньор, той гледа децата си, почиства дома си и т.н. Половинката на Пенчо не е зарината с готвене, пране и т.н. Двамата знаят какво искат и съответно намират начин и време, за да го получат. Не чакат да им се даде.

В тоз ред на мисли гледам две мъжки: Уча ги, че трябва да уважават половинката, да обгрижват и гледат децата си. И винаги да имат време за себе си, както и време само за половинката.
 Най - вече им набивам в главите да мислят много преди да направят дете. Обаче пусто мъжка природа...Ще стискаме палци булките да си знаят потребностите, да знаят разликата м/у съпруга и майка, да знаят, че след раждането има и друг живот. От там, ако децата са вдянали,то ще бъдат добри партньори.
При такова възпитание, всяка дама, която чака да бъде емоционално задоволена  и отглеждана от Пенчо, ще бъде разочарована и най - вероятно ще приключи кофти. Отглеждам синове, който ще бъдат партньори, ако са рабрали казаното и запомнили примера. Не отглеждам татенца.

Охоо, свекърва на квадрат.  
Иначе си права, колкото повече чета форума, направо се ужасявам. Синът ми има още време, надявам се поне 20 години, но знае ли човек...

В други теми жените пишат, че са се оправяли с бебе без никаква помощ, само двамата с бащата, и споделят мнение, че няма всекидневна нужда нито от тъща, нито от свекърва, при добре научен и възпитан мъж.
Спор няма, че мъжът трябва да се съобразява с хормонални и физически изменения по време на бременността, макар и не през цялата. Но да се издига жената в култ - няма нужда, не действа добре.

Естествено е да бъдеш до жена си, когато я тресе хормона, това не е прищявка, а физиологично правило.

И зълвище съм Обичам си снахата. Тръгнах с "Щом брат и я обича и аз я обичам", свалих предразсъдъците и се получи. Сигурна съм, че и тя е подходила така.

Мхм, свекърва на квадрат и ако щеш вярвай страх ме хваща какво иде. Дано тия деца си опичат акъла и се държат както са гледани и учени. Каквото такова.
Пак ще се пошегувам /да не се засегне някой/. Ако ми доведе някоя драма куин и му се качи на главата, то мама има голям багажник, лопата и много приятелки, които също ще са свекърви   - подчертавам дебело, че се шегувам.

Що бе, Уиш постоянно споменава лопата и алиби. Но тя определено си защитава жените, нищо че има и момче.