Моите и двете са шумни и емоционални. Тийнейджърката тряска външната врата и бяга, защото иначе.... Но вече е рядко де.
- Публикувана: 2 юли 2019, 15:06 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2019, 14:56 ч.
Пази се, миличко, да не те ударят/ухапят/настъпят...
Може би, но как се прави разлика през стените, аз го чувах че реве, те се опитваха да направят нещо, но не и не, ревеше си, тръшкаше се и т.н. Като стана на 3г. все едно стана друго дете, слънчево и кротко, не знам бебешки пубертет ли караше, обаче ги изтормози здраво.
Ето ти разликата, хората са опитвали да направят нещо, това, че не се е получило обаче не е по тяхна вина
На мен не ми се струва нормално и здравословно, детето да стои мирно в занималня и после да му трябват 3 часа тичане да навакса.
Ясно ми е, че родителите трябва да работят и детето да е някъде. Проблемът е, че явно е по-лесно за работещите в занималнята да имат седнали и мирни деца, отколкото тичащи навън.
Аз никога не съм ходила на занималня, но бях часове наред навън. След 2-3ти клас сама. Имаше тайфичка деца и бяхме заедно.
Ясно ми е, че родителите трябва да работят и детето да е някъде. Проблемът е, че явно е по-лесно за работещите в занималнята да имат седнали и мирни деца, отколкото тичащи навън.
Аз никога не съм ходила на занималня, но бях часове наред навън. След 2-3ти клас сама. Имаше тайфичка деца и бяхме заедно.
Занималнята е в Художествената академия в София - млади преподаватели работят с децата и ги учат на разнообразни техники за рисуване, керамика, всякакви арт дейности. Вчера са ги водили и в Природонаучния музей, да рисуват животните. Дъщеря ми светеше като слънце като я взех, много доволна от всичко - храна, учителките, другите деца. Но да, имаше нужда и да се раздвижи в парка, което за мен е добре дошло - аз съм в офис и трябва да се движа.
Едно време си е за едно време. Сега няма как да оставя 9-годишно да се шляе само из улиците в София, най-малкото ще ме привикат в полицията да обяснявам защо.
Едно време си е за едно време. Сега няма как да оставя 9-годишно да се шляе само из улиците в София, най-малкото ще ме привикат в полицията да обяснявам защо.
Така обяснено е друго.
Аз съм звъняла на занималня, исках да запиша детето да е сред деца и да си обогати българския език. Отговориха ми: госпожо, тук децата стоят седнали, мируват, пишат домашни и не говорят... 3-4часа май беше занималнята ...🙄
Не ми се стори много интересно.
Незнам колко домашни имат в началното училище в България, моето дете има по една страница математика и една страница език. Като ги напише излиза на двора да играе. В училище, не вкъщи.
Уви тенденцията към заседяване в офис, центриране върху индивида и оттам егоизъм и всякакви произтичащи проблеми е проблем не само в България. Въпросът е дали има компенсаторни структури.
В Сингапур, 80%от младите хора носели очила. Търсят причините. Проблемът го има и в Европа, и в Америка. Подозират, че е проблем на развитите страни. Да, ама в Австралия нямало такава тенденция.
Накрая се оказало, че хората стоят в офиси или в затворени помещения, на изкуствена светлина, зяпат монитори, в свободното си време висят на моб. телефон.
Под два часа ест. светлина на ден води до деформация на очната ябълка и води до късогледство, което не може да се корегира.
Та, колкото и забавно и креативно да е едно занимание, трябва и движение, трябва всеки да е сред природата.
Аз съм звъняла на занималня, исках да запиша детето да е сред деца и да си обогати българския език. Отговориха ми: госпожо, тук децата стоят седнали, мируват, пишат домашни и не говорят... 3-4часа май беше занималнята ...🙄
Не ми се стори много интересно.
Незнам колко домашни имат в началното училище в България, моето дете има по една страница математика и една страница език. Като ги напише излиза на двора да играе. В училище, не вкъщи.
Уви тенденцията към заседяване в офис, центриране върху индивида и оттам егоизъм и всякакви произтичащи проблеми е проблем не само в България. Въпросът е дали има компенсаторни структури.
В Сингапур, 80%от младите хора носели очила. Търсят причините. Проблемът го има и в Европа, и в Америка. Подозират, че е проблем на развитите страни. Да, ама в Австралия нямало такава тенденция.
Накрая се оказало, че хората стоят в офиси или в затворени помещения, на изкуствена светлина, зяпат монитори, в свободното си време висят на моб. телефон.
Под два часа ест. светлина на ден води до деформация на очната ябълка и води до късогледство, което не може да се корегира.
Та, колкото и забавно и креативно да е едно занимание, трябва и движение, трябва всеки да е сред природата.
Е, аз си харесвам работата и не ми тежи, че съм в офис 
Излизаме на слънце през равни интервали, обедната почивка се раздвижвам, и като добавя и всекидневното обикаляне с куче и дете, съвсем достатъчно ми е. А и тренирам, през ден. Повече от това, здраве.
Някои хора наистина не се сещат да станат от бюрото, но това е тяхна грешна - въпрос на навик и дисциплина е. Може би и до шефове - аз попадам на адски свестни последните години.
Излизаме на слънце през равни интервали, обедната почивка се раздвижвам, и като добавя и всекидневното обикаляне с куче и дете, съвсем достатъчно ми е. А и тренирам, през ден. Повече от това, здраве. Някои хора наистина не се сещат да станат от бюрото, но това е тяхна грешна - въпрос на навик и дисциплина е. Може би и до шефове - аз попадам на адски свестни последните години.
Така, не е лично към теб насочено.
Просто не на всеки родител е приоритетно детето да е сред природата, да се движи и т.н.
Появяват се съответно проблеми.
И това го има навсякъде.
Разбира се, че всеки решава за себе си.
Ама произтеклите проблеми при децата, пречат на околните. Имам предвид тичането вкъщи.
Просто не на всеки родител е приоритетно детето да е сред природата, да се движи и т.н.
Появяват се съответно проблеми.
И това го има навсякъде.
Разбира се, че всеки решава за себе си.
Ама произтеклите проблеми при децата, пречат на околните. Имам предвид тичането вкъщи.
Щото познавам И такива родители: мързи ги да си мръднат гъзовете до градинката или парка, децата им стоят затворени у дома като хамстери в клетка, и после: ама те що вилнеят. Ми щото не са на 40 да се изплякат цяла вечер пред тиви-то и да попиват поредното тъпо риалити или малоумен сериал, ей за т'ва.
Не мога да си обясня кога настъпва онази промяна, когато от обгрижвано дете, което рисува, свири, вижда се с приятели,водено е тук и там, за да си изхаби енергията, има разнообразни интереси, става възрастен, който след работа има само 2 избора - ако не го мързи /след работа?/ "да си мръдне гъза" да разхожда детето, за да не вилнее то вкъщи, или да се "изпляка пред тиви-то да попива поредното тъпо риалити".
Естествено, че има и такива родители, които имат други интереси - искат да рисуват /без да е свързано с работата им/, да свирят /без да е свързано с работата им/, да спортуват, да отидат на изложба/концерт/театър, да се видят с приятели, да четат, да си гледат розите и изобщо хиляда неща, които може да прави един нормален човек, без задължително да се чуди какво да направи та детето му в трети клас /или по-малко, или по-голямо/ да не вилнее из къщи. А някои деца на 9 години /или по-малки, или по-големи/ вече са научени да изпитват уважение към това, че и родителите им са хора със собствени интереси и да се съобразяват с тях. Не говоря за бебета, които плачат, защото им растат зъби. Разбира се, всеки решава за себе си, но не виждам повод за почуда, че хората сме различни.