Пази се, миличко, да не те ударят/ухапят/настъпят...

То па щото днешните нерустикални практики изграждат едни личности за чудо и приказ...С кеф да ги зяпаш и да се чудиш мъжко ли е женско ли е..

Може би в общия случай са по-подпомагащи израстването на личности, съобразяващи се с околните на ниво базово възпитание, а не на личности, с които  околните трябва да се съобразяват.

Ако беше така, възрастните около нас трябваше да са много възпитани и съобразяващи се, а то не е така

Лично аз не съм съвременник на рустикалния начин, описван от Мари, за да вадя категорични заключения, но ми звучи логично да се съобразяваш, когато от малък те учат да се съобразяваш, а не обратното.

Първият и най-важен урок, който съм дала на дъщерите си е, че никой не им е длъжен и че на обществено място има правила на поведение. Няма - ама то е бебе, ама то е дете, ама то е на мама златното... Пошляпвала съм голямата по памперса, щипала съм я под масата. Резултатът е, че сега вече на 19 няма човек, който да не намира разлика в нейното възпитание и това на “модерно възпитаните” тийнове. Обажда ми се вчера щастлива, колко много я хвалили на работното място, където се хвана на лятна работа (не е бар, нито ресторант). Чудели се на доброто й възпитание. Чак чух “мерси, мамо!” Щях малко да припадна.

Iris04, точно така, права си. Такива "скокльовци" и "тропльовци" преди 100 години щяха да ги насочват или войници да стават (ей, запиши се там в армията, пък викай, крякай в лицето на противника, бягай за живота си, лягай се въргаляй в окопите и всичко това е с кауза - за родината, т.е. има нужда и от такива хора!), или щяха да работят тежка работа, физически труд - миньор, в селското стопанство, фабрика, завод, там където има много движение, много сила трябва, енергия, но си трябва и дисциплина, да ставаш рано, да внимаваш за безопасността си и т.н. Ако ли не - с тази ловкост и пъргавост, веднага ще ги привлече животът на градски лентяи, тук-там ще крадат, ще вършат "разни" услуги на този и онзи, ще се оформят като авантюристи, поради необузданото удоволствие от физическата активност и най-вероятно позанемареното умствено развитие за сметка на физическото...

Тези, които преди 70-100 години са избрали да заживеят в градска кооперация (значи, говорим за началото на 20-ти век, та чак до панелния период (панелите са жив ужас, термитници - за мен), щото и Сталинистките кооперации са с бая здрави стени и тавани, само че там са по 3 семейства в квартира, но да речем до 1945 година) - там изборът е разходки в парка (наскоро в Изоставената България пуснаха разкошна снимка на градски майки с колички пред Двореца, с вълнени палта, с филцови шапки и по едно бебе в количките, седят, усмихнати, навън, зимата, в парка), походи на Витоша, езда на кон в свободното време, много тихи занятия в жилището и разбира се - учене. Тогава се заражда движението на велосипедистите в България. Появяват се първите бициклети. Ходи на сбирката, карай колело с групата, учи се. Мисля, че швейцарски гимнастици донасят ноу-хауто как да се прави масова гимнастика и се формират много клубове - клуб на гимнастиците, клуб на туристите и т.н.

Май актьорът Рашко Младенов беше описал как е бил записан на уроци по пиано при една госпожа на "Евлоги Георгиев", хехе, жилище аристократично, за концертите на учениците си госпожата разтваряла портала и така се оформяло голяма зала, в която родителите идвали в края на годината да слушат отрочетата си колко много са експериментирали със звуци и музика. Забележете - в кооперация на "Евл. Георгиев" можеш дори да даваш по цял ден уроци по пиано и това едва ли е минало без съглашението на съседите, но и стените на кооперацията са били фактор все пак. А пък и пианото има педали, един от които приглушава шума. А може би пък и помещението за уроците е било с дървена облицовка или друг вид изолация. Говорим за качество, така или иначе. Качество в строителството, но и качество в отношенията на хората един към друг. И Рашко, милият, искал да рита топка с децата в Красна Поляна (там бил с майка си в някаква обща къща с други хора, които били по цял ден на работа), ама няма. Майката е имала амбиция да го направи музикант, пианист. Всеки ден ходи на урок до гранд апартамента на госпожата и после у дома ( в къщичката) репетира по 8 часа на ден. Другите ритат топка навън, а този си свири в къщата, а не в панелния апартамент.

Така е, но една цел може да бъде постигната минимум по два начина - да кажем, че целта е детето да не вика и тропа в къщи. Може строго да му се забрани да шуква, със съответните санкции, ако го прави, а може и да му се осигури място, време и стимули да изразходва енергията си, така че у дома да цари тишина и спокойствие. Съвременното  родителство теоретично е насочено към втория подход.
 Само че за това трябва родителят да отдели време, търпение, да се информира къде какво, и да изтърпи известни неудобства лично за себе си, като два часа в градинката след работа.

Т.е.  родителят трябва да се съобразява с детето, а не обратното. За мен това е основната разлика между "хората тогава" и "хората сега". Като изключим урбанизацията, пълния работен ден извън дома и множеството занимания, с които засипваме от най-крехка възраст бъдещите потребители, без образно казано да им оставяме много време сами да се "чудят с какво да се захванат".

ПП И разбира се целта не е детето просто да не вика и да тропа, а да се научи да се съобразява с околните, защото така е редно, а не защото някой го залисва с нещо друго. Ако не усвои този принцип, рискува като възрастен да го научи по доста по-болезнен начин. Но разбира се може и да спечели, налагайки на другите да се съобразяват с него. Така че може би няма правило кое е хубаво и кое не.

Тук съфорумката е описала много добре дилемата.

Така е,  точно това е разликата - родителят да се съобразява с детето, а не обратното.

Иначе, чуденето с какво да се захванат, рядко води до нещо добро -  не случайно "Безделието ражда пороци", е все пак още латинска сентенция. За да не се отклоняваме от селската идилия, в стари времена води до целене с прашка на птици, експерименти с котката, кражби на дини от бостан, плуване в нерегламентирани водоизточници, селфита в изоставени сгради... пардон, това е вече за по-нови времена...

Но говорим за много малки деца, така че  вариантите на родителя могат да бъдат сведени общо взето до щипане и плясване по памперса, или залисване - както му казваше моята педиатърка -  и приказки докато вдене.

Голямо идеализиране на миналото... Ще рече човек, че тогава всички хора са били чудни, ама чудни!

Не бих нарекла играта безделие по отношение на дете на  2-5  години. Но разбира се, едно е да ти я измислят, друго е да си я измислиш сам, това визирах под "чудене с какво да се захванат", споменато в рустикалния пост на Мари. Допускам, че е имала предвид горе-долу тази възраст, защото докато стигнат до кражба на дини от бостан, вече са били впрегнати в работа в общия случай /преди 100 - 150 години/

Никога не съм седяла да им измислям игри, абсурд. Първо - не ме бива, второ - не смятам, че това е добре за децата. Добре е за майките, които имат амбиции да се изживяват, като успешно дипломирани от супер-дупер последна мода Училище за родители, това да.

Относно рустикалните практики - възрастните лягат следобяд, децата също. Ако не искат да спят - тихи игри на двора. Май в тези моменти се зароди страстта ми към парфюмите. Късам си, мачкам си, смесвам си, слагам в буркани...
Понякога и от чужди градини.

Аз съм всеки ден в парка след работа, и заради детето, и за да разходя кучето. С детето навън не играя - има колело, тротинетка, приятелчета, дървета, абе избори много. Днес я взех от занималнята на ХА в 18 без нещо, после 3 часа се катери на воля в Заимов с нейна приятелка. Играха на какво ли не, върнах я капнала, но доволна и кротка като агне. Ами ако я бях прибрала у дома и си ги бях спестила тия 3 часа парк? Как точно щях да накарам едно деветгодишно, седяло почти цял ден да рисува, да не тича насам-натам, за да изразходи енергията си? Абсурд. Щото познавам И такива родители: мързи ги да си мръднат гъзовете до градинката или парка, децата им стоят затворени у дома като хамстери в клетка, и после: ама те що вилнеят. Ми щото не са на 40 да се изплякат цяла вечер пред тиви-то и да попиват поредното тъпо риалити или малоумен сериал, ей за т'ва.

А какво се случва, когато детето е по-емоционално и ревливо. Преди години второто дете на съседите плачеше нон-стоп, докато навърши 3г., виждала съм ги да го  изкарват с количката по тъмно, явно се притесняваха че пречи. Та мисълта ми беше, какво трябваше да направя тогава, да им тропам, да слизам да им правя постоянно забележка или да се карам, че не стават за родители. За мен е дете, ще реве, реве и все някога ще спре. Не знам какво толкова ви смущава, че има по емоционални и шумни деца. Не всички са кротки.