Децата не са еднакви навсякъде и няма какво да се правим на ударени. Децата са според средата, а средата определя колко високо да е летвата.
- Публикувана: 20 юни 2019, 21:44 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2020, 06:46 ч.
За частните уроци в 7ми клас....
Проблемът е с уловките. Родител, с цялата си добронамереност, е извън тази логика. Учителите и школите помагат.
Децата не са еднакви навсякъде и няма какво да се правим на ударени. Децата са според средата, а средата определя колко високо да е летвата.
Скрит текст:
Не съм учител, ама това с тестовете и уловките от 2 клас го тренирахме с мойто чаве.. еми получава му се точно с метода на изключването (най-просто) или с тръгване отзад-напред (от отговорите към въпроса). И разни други тарикатлъчета... Знаеше още в 4 клас по състезанията кое кога да решава, да прескача, дали да се връща и как да си разпредели времето. До 7 му беше вече все тая дали е на състезание или прави контролна в у-ще..
Заедно си решавахме задачи (даже и като състезание вкъщи) - че да се кефи ако ме победи някой път...
По БЕЛ - изрешихме една камара пробни тестове... научих дъщеря ми да чете покрай него (на 6 беше), че да му задава въпроси за цитати от произведенията.. Накрая и тя декламираше "О шипкаааааа" ..
Не съм обяснявала нищо, освен това, което му преподаваха в час - ама не сме и повтаряли неща, които са му ясни и досадни. Тренирахме разни еднаквости в триъгълници, симетрали и теореми всякакви...
Пращах го и всеки месец на ПИ по БЕЛ и МАТ, че да проверява по някой преразказ и да свери как му се получава разписването.
Сега ще кажете, че не всички имат време - в обедната се прибирах за по 1/2 час да дам насоки, по вайбъра ми е пращал задачки, докато съм на работа да помагам ако му трябва нещо дори и с идея или да се убедя, че си е написал домашните. Проверявала съм по 1-2 примерни теста по БЕЛ на ден (почти всеки ден). На 90% си помнех всичко от 7 клас, все едно оня ден кандидатствах и аз обче и много се кефи, когато ме хване, че не помня някоя теорема.
Той също не е като да е имал безкрайно много време.. ходеше на танци 2-4 пъти седмично, на концерти всеки месец, на програмиране всеки уикенд.
Като има желание се получава и без уроци.
Ама това не се започва в 7 клас. Още от 1-2 ... Не на у-ще по цял ден, раницата там, ама какво се случва - г-жите да се оправят.
+
детето ми не е амбициозно в пълния смисъл на думата Обича да му се получават нещата, но по най-малкото съпротивление. Ако може да мине без да разписва - смята на ум и само ми диктува отговорите.. Уроците учи докато е в час, не чете от учебника повече от веднъж, непреразказва по 10 пъти ... ама явно му се получава за момента (макар да ме ядосва качествено и според мен да се скътава). Никога не е отишъл без домашна на у-ще, никога не ми е отказал да пише някоя задача/тест уикендите (не говоря само за 7 клас тук).
Сестра му съм я подхванала от 6 годишна по темата, ама кифлата е вироглава и ще ми е по-хард отколкото с айлячо
Заедно си решавахме задачи (даже и като състезание вкъщи) - че да се кефи ако ме победи някой път...
По БЕЛ - изрешихме една камара пробни тестове... научих дъщеря ми да чете покрай него (на 6 беше), че да му задава въпроси за цитати от произведенията.. Накрая и тя декламираше "О шипкаааааа" ..
Не съм обяснявала нищо, освен това, което му преподаваха в час - ама не сме и повтаряли неща, които са му ясни и досадни. Тренирахме разни еднаквости в триъгълници, симетрали и теореми всякакви...
Пращах го и всеки месец на ПИ по БЕЛ и МАТ, че да проверява по някой преразказ и да свери как му се получава разписването.
Сега ще кажете, че не всички имат време - в обедната се прибирах за по 1/2 час да дам насоки, по вайбъра ми е пращал задачки, докато съм на работа да помагам ако му трябва нещо дори и с идея или да се убедя, че си е написал домашните. Проверявала съм по 1-2 примерни теста по БЕЛ на ден (почти всеки ден). На 90% си помнех всичко от 7 клас, все едно оня ден кандидатствах и аз
обче и много се кефи, когато ме хване, че не помня някоя теорема.Той също не е като да е имал безкрайно много време.. ходеше на танци 2-4 пъти седмично, на концерти всеки месец, на програмиране всеки уикенд.
Като има желание се получава и без уроци.
Ама това не се започва в 7 клас. Още от 1-2 ... Не на у-ще по цял ден, раницата там, ама какво се случва - г-жите да се оправят.
+
детето ми не е амбициозно в пълния смисъл на думата
Обича да му се получават нещата, но по най-малкото съпротивление. Ако може да мине без да разписва - смята на ум и само ми диктува отговорите.. Уроците учи докато е в час, не чете от учебника повече от веднъж, непреразказва по 10 пъти ... ама явно му се получава за момента (макар да ме ядосва качествено и според мен да се скътава). Никога не е отишъл без домашна на у-ще, никога не ми е отказал да пише някоя задача/тест уикендите (не говоря само за 7 клас тук).Сестра му съм я подхванала от 6 годишна по темата, ама кифлата е вироглава и ще ми е по-хард отколкото с айлячо
Еми самостоятелно дотолкова, долколкото си ги решаваше аз проверявах.
Не смятам, че учител ще се занимава с него повече от мен, ама никак. Те си имат програма и я следват - това го писахте по-горе.
Аз помагах само където имаше нужда. Другото си го вършеха в у-ще.
Но не толкова по-различно от 1-6 клас.
Сборниците ги дадоха от у-ще.
Споделям просто, че външната подготовка не е задължителна. Трябва си контрол и подход вкъщи и пак се получава.
Не смятам, че учител ще се занимава с него повече от мен, ама никак. Те си имат програма и я следват - това го писахте по-горе.
Аз помагах само където имаше нужда. Другото си го вършеха в у-ще.
Но не толкова по-различно от 1-6 клас.
Сборниците ги дадоха от у-ще.
Споделям просто, че външната подготовка не е задължителна. Трябва си контрол и подход вкъщи и пак се получава.
Duhi-puhi, би ли споделила колко точки изкара детето ти на матурите.
стигаше му и за всяка една паралелка в Пловдив 
И аз съм помагала, ама чак от 2 клас да залягам над подготовката с далечната цел кандидатстване след 7 клас - струва ми се, че е ненужно ангажиращо.
Иначе браво на Духи пухи за упорството и на младежа - за резултатите.
При нас резултатите бяха подобни преди 1 година, но костваше на семейството ни само 1 година подготовка, в 7 клас, в школа.
Иначе браво на Духи пухи за упорството и на младежа - за резултатите.
При нас резултатите бяха подобни преди 1 година, но костваше на семейството ни само 1 година подготовка, в 7 клас, в школа.
Децата навсякъде са еднакви-има и по-умни и по-малко, по-мързеливи и по-работливи. Изкараните в провинцията 60-70% от максимума са си постижения на децата, повечето /поради финансова невъзможност на много родители/без школи и частни уроци.
Според мен в успехът на НВО учителят е 20 до 30%, има едни 50-60% труд и потенциал на детето и още малко проценти късмет и издръжливост на стрес.
Духи Пухи, ама и детето сигурно е поддавало да го подготвяш ти и не е мрънкало много.
Вкъщи например често се е случвало дъщеря ми от вироглавство да се тръшка, че не е така, както аз се опитвам да й обясня. Съответно настава караница и отива един час в спор. Нещо, което с външен учител никога няма да стане.
Аз засега мисля да не я записвам на курс, но разчитам най-вече на училището. Имаме още една година да го мислим.
Андариел, айде стига бисери. Умни и амбициозни има и в провинцията.
Вкъщи например често се е случвало дъщеря ми от вироглавство да се тръшка, че не е така, както аз се опитвам да й обясня. Съответно настава караница и отива един час в спор. Нещо, което с външен учител никога няма да стане.
Аз засега мисля да не я записвам на курс, но разчитам най-вече на училището. Имаме още една година да го мислим.
Андариел, айде стига бисери. Умни и амбициозни има и в провинцията.
Говоря за нивото на концентрацията им в София, на разпределението. Пак ще го напиша - в София са парите, защото тук са главната администрация и основна част от бизнеса. Те привличат амбициозните, а амбициозните са готови да направят повече, отколкото осталите. В София има и най-много образовани хора, което също е фактор. В София се множат бизнес-сградите и всичко де що е частно - болници, училища, университети и т.н., защото цялото това население трябва някъде да учи и да се лекува, а конкретно за най-желаните гимназии, местата са все същите като по време на соца като в същото време населението е милион и триста. Неизбежно е, пък ти ми обяснявай как пиша бисери. Икономическата логика все още действа по най-брутален начин.
Децата навсякъде са еднакви-има и по-умни и по-малко, по-мързеливи и по-работливи. Изкараните в провинцията 60-70% от максимума са си постижения на децата, повечето /поради финансова невъзможност на много родители/без школи и частни уроци.
Според мен в успехът на НВО учителят е 20 до 30%, има едни 50-60% труд и потенциал на детето и още малко проценти късмет и издръжливост на стрес.
Да де. И аз точно това съм казала-за приноса в процентите.
Духи пухи, респект. Аз съм на принципа, че това което аз мога да дам и предам на децата си , а сега на внуците във връзка с ученето, никой друг не може да го направи. Вярно, че образованието и интересите ми го позволяват.