Ако детето е мотивирано и работливо, би трябвало да се справи само. Това не значи, че понякога няма да се наложи да попита някого за нещо неразбрано. Честно, шашната съм като ви чета. Аз съм баба на седмокласник. По мое време не знам някой да е ходил на уроци, освен по рисуване, например. Дъщерите ми влязоха в езикова гимназия/тогава с приемни изпити по матем. и литература/ без каквито и да е уроци.Какво става сега?
- Публикувана: 20 юни 2019, 21:44 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2020, 06:46 ч.
За частните уроци в 7ми клас....
Никакво шашкане - такива са правилата на играта, ако търсите място в добра гимназия! Навремето си е било навремето - сега е други. Единственото, което не се е променила, че уроците съществуват. София не е България, но в София е най-жестоката конкуренция. Насила никой никого не дърпа към школите и уроците.
Аз също на времето отидох точно на 3 урока по математика, за да питам за определени задачи. Ама сега е друго. Аз не бих си позволила да проваля бъдещето на детето си, защото съм се заинатила, че няма да подхранвам бизнеса с курсове и частни уроци. В курса дъщеря ми се научи на техника и скорост при решаване на тестовете, яви се на няколко пробни изпита и от там се поучи от грешките си. Видя какви точно са критериите за оценяване при преразказа и с дребни хитринки я научих как да ги покрие.
С две думи - имаше полза, струваше си усилията.
С две думи - имаше полза, струваше си усилията.
Никакво шашкане - такива са правилата на играта, ако търсите място в добра гимназия! Навремето си е било навремето - сега е други. Единственото, което не се е променила, че уроците съществуват. София не е България, но в София е най-жестоката конкуренция. Насила никой никого не дърпа към школите и уроците.
Защо смятате, че в София е най-жестока конкуренцията? В 80-90 хиляден град има 2 немски и една испанска паралелки в единствената ЕГ/няма френски/, в София има 2 немски гимназии, 1 испанска и френска с по 6-7 паралелки. Та е почти едно и също като кандидати за 1 място.
Защо смятате, че в София е най-жестока конкуренцията? В 80-90 хиляден град има 2 немски и една испанска паралелки в единствената ЕГ/няма френски/, в София има 2 немски гимназии, 1 испанска и френска с по 6-7 паралелки. Та е почти едно и също като кандидати за 1 място.
[/quote]
Защото според официални данни населението е почти 1 300 000, без са броим ежедневно приходящите. Това от към количество. Не искам да влизам с спор по отношение на качеството , но поне нашия опит сочи драстична разлика сравнявайки едно крайградско и едно столично училище. Школите въобще не ги броим ,но и те имат своята роля.
W говори че отношението на броя на децата към наличните читави места е едно и също.
Това няма нищо общо с това що е читаво място в провинцията в сравнение с читавите в София.
Отделно е съвсем нормално децата с космически балове като абсолютна бройка в София да са много повече от тези в провинцията.
Това няма нищо общо с това що е читаво място в провинцията в сравнение с читавите в София.
Отделно е съвсем нормално децата с космически балове като абсолютна бройка в София да са много повече от тези в провинцията.
Ами нали точно това говорим. За нуждата от частни уроци. Ако детето е в провинцията и за добро училище му стигат 250-300 точки, тези точки и без уроци би могло да ги постигне.
Ако са му нужни 400+ точки, без частни уроци няма да успее.
п.с. Не си мислете , че в провинцията хората са бедни. Имам преки наблюдения. Живея в малко градче. Масово хората работят, и то много работят и си вадят добри пари. Децата ходят по школи най-различни, по уроци.Много от тях ги приемат да учат в Пловдив или София.
Затова, както и по-напред писах, дали трябват уроци или не, зависи от целите, които се гонят.
Ако са му нужни 400+ точки, без частни уроци няма да успее.
п.с. Не си мислете , че в провинцията хората са бедни. Имам преки наблюдения. Живея в малко градче. Масово хората работят, и то много работят и си вадят добри пари. Децата ходят по школи най-различни, по уроци.Много от тях ги приемат да учат в Пловдив или София.
Затова, както и по-напред писах, дали трябват уроци или не, зависи от целите, които се гонят.
Децата навсякъде са еднакви-има и по-умни и по-малко, по-мързеливи и по-работливи. Изкараните в провинцията 60-70% от максимума са си постижения на децата, повечето /поради финансова невъзможност на много родители/без школи и частни уроци.
От решаващо значение за децата, целящи се в добри училища, не е дали могат да решат заданията, а да ги решат така, както е в бланката за отговори от МОН
Това, което Дъждец написа накрая е разковничето - "според бланката на МОН". В началото на седмокласието се ужасявах от тестовете по български, при които единият отговор беше частен случай на другия и въобще не го изключваше /формалнологически/. Постепенно, с натрупване на опит придобиваш нюх кой измежду верните отговори е по-верен и следва а се пише. Проблемът е с уловките. Родител, с цялата си добронамереност, е извън тази логика. Учителите и школите помагат.
Препоръчани теми